Решение № 1541 от 4.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10038/2008 г.

Решение № 1541 от 4.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10038/2008 г., IV о., докладчик съдията Татяна Хинова Производството е по чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба подадена от адв. Дамянова пълномощник на Красимира Любенова Никифорова, Екатерина Андреева Никифорова и Иван Андреев Никифоров срещу решение № 80 от 23.06.2008 г. постановено от Административен съд Ловеч по адм. д. № 255/2007 г. С касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касационните жалбоподатели правят искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго по същество на спора, с което да бъде обявена нищожност на оспорения административен акт. Ответникът кмета на община Ловеч не е изразил становище по касационната жалба. Заинтересованата страна Петър Костадинов Петров не е изразил становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага обжалваното решение като правилно да бъде оставено в сила. Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежни страни, поради което разглеждането й е процесуално допустимо. Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА. Производството пред Административен съд Ловеч е образувано по оспорване на заповед № 1417 от 30.10.2007 г., с която кмета на община Ловеч е утвърдил оценка за земеделска земя по § 4а, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ в размер на 251, 10 лв. за 600кв. м. в м. "Липака" в землището на гр. Ловеч. Съдът е потвърдил като законосъобразен оспорения административен акт. За да стигне до този правен извод, съдът е приел, че оспорената заповед не е нищожен административен акт, тъй като срока уреден в § 31 от от ПЗР на ПМС № 234 от 16.12.1999 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ не е преклузивен т. е. административния орган към момента на подаване на молбата за изготвяне на оценка е имал компетентност по време да утвърди оценката. По доводите за незаконосъобразност съдът е приел, че оценката е изготвена с оглед приложимата в случая методика. Този извод е направен на основание приетата по делото съдебно-техническа експертиза. Обжалваното решение е правилно. При постановяването му не са допуснати нарушения, които да съставляват основания за отмяна. Законосъобразни са правните изводи на решаващият съд досежно характера на срока, уреден в разпоредбата на § 31, ал. 1 от ПЗР на ПМС № 234 от 16.12.1999 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ. Съобразно този текст правоимащите по § 4а, 4б, 4в и 4з от преходните и заключителните разпоредби на ЗСПЗЗ в 30-дневен срок от влизането в сила на плана на новообразуваните имоти могат да подадат молба за оценка до кмета на общината, която съдържа данни за имота и за подобренията, които ще се оценяват, както и данни за собственика и за ползвателя. В случая производството е инициирано от бившия ползвател, чието право на ползване е трансформирано в право на собственост след приключило производство по § 4а, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ. С одобрения и влязъл в сила план на новообразуваните имоти за него е отреден имот, за който с предходен влязъл в сила административен акт му е признато право да придобие собственост и този имот той следва да заплати на бившия собственик. Материалното право на бившия ползувател да придобие собственост по отношение на имота възниква с отреждането, предвидено с влезлия в сила план на новообразуваните имоти. Срока в който правоимащия може да поиска изготвяне на оценка не може да преклудира вече признатите му права, поради което следва да се приеме, че този срок има инструктивен характер и цели дисциплиниране на страните в административното правоотношение. В този смисъл изводите на решаващият съд, че с изтичане на срока по § 31, ал. 1 от ПЗР на ПМС № 234 от 16.12.1999 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ не се преклудира правото на бившия ползувател поиска изготвяне и утвърждаване на оценка, са законосъобразни и обосновани. Това негово материално право е възникнало с отреждането по плана на новообразуваните имоти и след влизането му в сила разпореждането на този стабилен административен акт е задължително както за адресатите му, така и за административния орган, който следва да приключи производството с оценка изготвена по реда на § 31, ал. 2 от ПЗР на ПМС № 234 от 16.12.1999 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ. По отношение на доводите на жалбоподателката за несъответствие на утвърдената оценка с пазарната цена на имота съдът е назначил съдебно-техническа експертиза, която е дала заключение съобразно приложимата в случая нормативна методика за определяне на цената. Заключението на вещото лице е прието без възражения от страните и съобразно това заключение утвърдената оценка е съответна на тази която се формира при приложението на Наредбата за реда за определяне на цени на земеделските земи (загл. изм. - ДВ, бр. 75 от 2006 г.). Именно тази методика е приложима в случая, съобразно разпоредбата на § 31, ал. 2, т. 1 пр. последно от ПЗР на ПМС № 234 от 16.12.1999 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ. С оглед на тези доводи настоящият състав счете, че обжалваното решение не страда от пороците релевирани с касационната жалба, поради което следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК Върховният административен съд - четвърто отделение