Решение № 171 от 9.1.2023 г. на ВАС, II о.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по три касационни жалби, подадени от: 1. И. Тончева, чрез адв. Начев като процесуален представител, 2. Началника на Службата по геодезия картография и кадастър (СГКК) - Варна и 3. С. Георгиева, лично и като законен представител на малолетните си деца Д. Георгиев и В. Георгиева, чрез адв. Начев като процесуален представител, срещу решение 933 от 15.07.2020 г., постановено по адм. дело 2514/2019 г. по описа на Административен съд Варна в частта, с която е отменена заповед 18-9708/13.11.2018 г. на началника на СГКК - Варна. Подадени са и три частни жалби от: 1. И. Тончева, 2. С. Георгиева, лично и като законен представител на малолетните си деца Д. Георгиев и В. Георгиева, чрез адв. Начев като процесуален представител, срещу решението в частта, с която е заличена като заинтересована страна И. Тончева и 3. Б. Димитров, чрез адв. Джутев като процесуален представител срещу същото решение в частта на присъдените разноски, като се иска тяхното изменение. С влязло в сила определение 1010 от 26.01.2021 г. са оставени без разглеждане: касационните жалби на И. Тончева, В. Георгиева, действаща чрез нейния законен представител и началника на СГКК - Варна срещу решение 933 от 15.07.2020 г. по адм. дело 2514/2019 г. на Административен съд Варна в отменителната му част; частната жалба на Б. Димитров срещу решението в частта за разноските, като същата, представляваща искане за изменение на съдебния акт в тази част, е изпратена на Административен съд Варна за произнасяне по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 144 АПК; както и частната жалба на С. Георгиева, лично и като законен представител на малолетните си деца Д. Георгиев и В. Георгиева срещу решението в частта, в която И. Тончева е заличена като заинтересована страна, като производството по адм. дело 13312/2020 г. на Върховния административен съд е прекратено в тези части. С определение 9903/30.09.2021 г., в изпълнение на дадените указания с определение 8955 от 30.07.2021 г. по адм. дело 4066/2021 г. на Върховния административен съд, петчленен състав, с което делото е върнато за произнасяне по частната жалба на И. Тончева, е оставено в сила решение 933 от 15.07.2020 г. по адм. дело 2514/2019 г. на Административен съд Варна в частта, в която същата е заличена като заинтересована страна. Предмет на настоящото производство е касационната жалба на С. Георгиева, действаща лично и като законен представител на малолетното си дете Д. Георгиев срещу решението в частта, в която е отменена заповед 18-9708/13.11.2018 г. на началника на СГКК Варна. В касационната жалба се излагат доводи за недопустимост и неправилност на решението в отменителната му част поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Прави се искане за обезсилването или отмяната му, като се постанови друго, с което оспорването се отхвърли. Ответникът Б. Димитров, чрез пълномощника си, в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на разноски за настоящата инстанция. Ответниците - началникът на СГКК Варна, А. Сахакян - Димитрова, Т. Димитрова, Е. Димитров и В. Димитрова не вземат становище. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за правилност на решението в отменителната му част. Върховният административен съд, състав на второ отделение, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежни страни срещу съдебен акт, който е неблагоприятен за тях в обжалваната част и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Пред административния съд е оспорена заповед 18-9708/13.11.2018 г. на началника на СГКК - Варна, с която по заявление на С. Георгиева и на основание чл. 54, ал. 4 във вр. с ал. 1 ЗКИР, съгласно приложения проект е одобрено изменение в кадастралната карта и кадастралните регистри (КККР) на гр. Варна, състоящо се в заличаване на поземлен имот (ПИ) с идентификатор 10135.2573.119, сгради с идентификатори 10135.2573.119.1 и 10135.2573.119.2, собственост на Б. Димитров, като са нанесени два нови: ПИ с идентификатор 10135.2573.1193, площ 636 кв. м. и сгради него с идентификатори 10135.2573.1193.1 и 10135.2573.1193.2, собственост на Б. Димитров и ПИ с идентификатор 10135.2573.1194, площ 41 кв. м., начин на трайно ползване: за алея, без данни за собственост. ПИ с идентификатор 10135.2573.1193 е с намалена площ за сметка на новонанесената алея. С решението в обжалваната част, по оспорване на Б. Димитров, заповедта е отменена. Решението е допустимо по следните съображения: Постановено е по подадена жалба, от лице с правен интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване административен акт. Правилно съдът приема, че заповедта не е съобщена на жалбоподателя в първоинстанционното производство по реда на АПК съгласно чл. 54, ал. 4 ЗКИР, поради което за него не е започнал да тече срок за обжалването й. Доказателства за противното не са представени по делото. Узнаването за издаване на административния акт по реда на ЗДОИ е ирелевантно за преценката относно срочността на оспорването. Доводите в касационната жалба, че Б. Димитров не е заинтересовано лице по смисъла на закона, са неоснователни. Съгласно § 1, т. 13 ДР ЗКИР "заинтересовани лица" са собствениците и носителите на други вещни права върху недвижимите имоти. В случая жалбоподателят пред първата инстанция се легитимира като собственик на ПИ с идентификатор 10135.2573.119, който е нанесен в одобрената през 2008 г. за територията КККР. Същият е предмет на оспорената заповед, като имотът се заличава и се разделя на два нови, единият от които в източната му част е отделен за алея. В този смисъл жалбоподателят е заинтересовано лице и притежава право на жалба. Следователно, изводът на съда за допустимост на оспорването е правилен. Решението е постановено в съответствие с материалния закон и е обосновано. За да отмени оспорената заповед, първоинстанционният съд приема, че заявлението до администативния орган е подадено от С. Георгиева, собственик на ПИ с идентификатор 10135.2573.1086 с искане за одобряване на промени в чужд ПИ с идентификатор 10135.2573.119, чийто собственик не е уведомен за започналото и протекло административно производство. Обосновава извод са допуснато от началника на СГКК - Варна нарушение на чл. 35 и чл. 36 АПК, тъй като в проведената процедура по чл. 54 ЗКИР не са изяснени фактите и обстоятелствата от значение за случая. Излага съображения, че оспорената заповед е издадена без да са установени действителните права на собственост върху имотите на заявителя и оспорващия в първоинстанционното производство, вкл. по отношение на пътеката, нанесена като отделен имот - алея, предвидена за обслужването им. Приема, че между страните е налице спор за материално право с оглед твърденията им и приложените документи за собственост. Констатира, че ПИ с идентификатор 10135.2573.1086 по нот. акт 53/2001 г., договор за доброволна делба от 2001 г. и нот. акт 25/2018 г., с който заявителят С. Георгиева го дарява на сина си Д. Георгиев, същият има за граница от североизток пътека с ширина 1,30 м, без отразени права върху нея. Приема, че собствениците на съседните имоти не са засегнати от одобреното изменение, поради което не следва да бъдат участници в административното производство, нито то може същото да започне по тяхно искане. Достига до заключение за наличие на хипотезата на чл. 54, ал. 2 ЗКИР, с което обосновава материалната незаконосъобразност на оспорената заповед. Правилно съдът приема, че при издаване на административния акт са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. В нарушение на чл. 26, ал. 1 АПК административният орган не уведомява собственика на засегнатия имот за започналото административно производство по изменение на КККР. От събраните по делото доказателства се установява, че имотът на оспорващия пред първата инстанция е нанесен в одобрената КК с идентификатор 10135.2573.119 и той е вписан като негов собственик в КР. С оспорената заповед същият е заличен, като на негово място в резултат на разделянето му са нанесени два имота, за което не е уведомен. Допуснатото нарушение е съществено, тъй като ограничава правото на защита на собственика на заличения имот и е самостоятелно основание за отмяна на оспорената заповед съгласно чл. 146, т. 3 АПК. Настоящият състав споделя извода на съда за издаване на административния акт в нарушение на материалния закон. Данните по делото сочат, че одобреното изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри е на основание чл. 54, ал. 4 във вр. с чл. 51, ал. 1, т. 2 ЗКИР. Това е и основанието, посочено в обяснителната записка, приложена в административната преписка. Противно на възраженията в касационната жалба, в случая не е направено искане за отстраняване на явна фактическа грешка по смисъла на чл. 51, ал. 1, т. 3 ЗКИР. Проведеното административно производство сочи на изменение в кадастралната карта в хипотезата на непълнота и грешка съгласно чл. 54 ЗКИР. Установено е, че процедурата е инициирана от лице, собственик на съседен имот с цел осигуряване на достъп до него и други имоти. Границите и площта на съседните имоти, вкл. и на заявителя, не се засягат с оспорената заповед. Видно от обяснителната записка промяната на кадастралната карта е делба на ПИ с идентификатор 10135.2573.119, като се обособи ПИ с идентификатор 10135.2573.1194, представляващ процесната пътека (алея). Недопустимо е по реда на изменение на КК да се разделя чужд имот по искане на лице, което не притежава права спрямо него, като по този начин да се осигурява достъп до съседните имоти. Правилно съдът приема, че в документите за собственост на заявителя пътеката за общо ползване с излаз към пътя за Спорт палас е посочена като граница на ПИ с идентификатор 10135.2573.1086. Претендираните права от страните, основани на нотариалните актове на наследодателите им и одобрената спогодба по гр. дело 553/1991 г. на РС Варна, по силата на която съделителите получават в дял имоти лозе от 680 кв. м, заедно с по 1/2 ид. част от пътека с ширина 1,30 м, сочат на индиция за спор за материално право между касаторите и настоящия ответник Б. Димитров по отношение на тази част (обособена с предназначение за алея) от ПИ с идентификатор 10135.2573.119, нанесен в одобрената КККР като негова собственост. При тези данни правилно съдът приема, че е налице пречка за одобряване на исканото изменение, което може да се извърши след приключване на отделно исково производство с влязло в сила решение между страните. Направеният в тази насока извод се подкрепя от събраните по делото доказателства. Като достига до заключение за наличие на спор за материално право, първоинстанционният съд постановява решението си в съответствие с материалния закон. Доводите в касационната жалба за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в неконституиране като страна в процеса на С. Пенева (баба на заявителя в административното производство), са неоснователни. От данните по делото се установява, че същата е вписана към датата на издаване на оспорената заповед в КР като собственик на ПИ с идентификатор 10135.2573.1085. Видно от представения в настоящото производство нот. акт 137/2007 г. С. Пенева заедно със съпруга си И. Пенев даряват на внучката си С. Георгиева поземлен имот от 400 кв. м, съставляващ 660 по плана на к.к. Чайка, идентичен с дял първи от имот стар 3472 в кв. 8 на к.к. Чайка по договор за доброволна делба от 2001 г., съответстващ на ПИ с идентификатор 10135.2573.1085, като дарителите си запазват правото на ползване. Този имот не е предмет на оспорената заповед, като неговата площ и граници не се променят с одобреното изменение. В тази връзка лицата, притежаващи права върху него, не са заинтересовани по смисъла на § 1, т. 13 ДР ЗКИР, поради което не следва да участват в съдебното производство. С. Георгиева е конституирана като заинтересована страна пред първата инстанция в качеството й на подател на заявлението до административния орган за изменение на КККР. Отделно от това касаторите не могат да предявяват чужди права. Предвид изложеното решението в отменителната му част е допустимо и правилно. Не са налице сочените касационни основания по чл. 209, т. 2 и т. 3 АПК, поради което съдебният акт в обжалваната част следва да се остави в сила. При този изход на делото и с оглед своевременно направеното искане за присъждане на разноски за настоящото производство, касаторите следва да бъдат осъдени да заплатят на ответника Б. Димитров сума в размер на 1050 лв., представляваща адвокатско възнаграждение съгласно представения договор за правна защита и съдействие от 23.09.2020 г., фактура и списък по чл. 80 ГПК. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение,