Решение № 12815 от 30.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 9799/2009 г.

Решение № 12815 от 30.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 9799/2009 г., VII о., докладчик председателят Ваня Анчева Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 7, ал. 9 от Закона за контрол над взривните вещества, огнестрелните оръжия и боеприпаси (ЗКВВООБ). Валентин Бориславов Босев, от гр. Русе, е подал касационна жалба срещу решение № 28/10.06.2009 г. по адм. дело № 152/2009 г. по описа на Административен съд - Русе, с което е отхвърлена жалбата му против заповед № з-89/23.03.2009 г. на началника на Второ Районно полицейско управление (РПУ) при Областна дирекция на МВР - Русе, обективираща отказ за подновяване срока на разрешение за носене, съхранение и употреба на 1 брой късо огнестрелно оръжие. Направени са оплаквания за необоснованост на съдебния акт и нарушение на приложимия материален закон, съставляващи касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3, предл. 1-во и 3-то от АПК. Претендира се отмяна на оспореното решение, отмяна на административния акт и връщане на преписката на компетентния орган за ново произнасяне. Ответникът - началник на Второ РПУ - Русе, чрез процесуалния си представител юрк. Станев, оспорва касационната жалба по доводи, подробно изложени в писмено становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мнение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, седмо отделение, намира жалбата за допустима като подадена в срок от надлежна страна - участник в първоинстанционното производство. Разгледана по същество е неоснователна. С посочения съдебен акт състав на Административен съд - Русе е отхвърлил жалбата на Валентин Босев срещу заповед № з-89/23.03.2009 г. на началника на Второ РПУ при ОДМВР - Русе, с която на основание чл. 7, ал. 9, във вр. с чл. 16, ал. 1, т. 4, предл. 1-во от ЗКВВООБ, чл. 6, ал. 6, т. 1 и чл. 41 ал. 1 от Правилника за прилагане на ЗКВВООБ е отказано подновяване срока на разрешение за носене, съхранение и употреба на 1 брой късо огнестрелно оръжие. За да постанови този правен резултат решаващият съд е приел, че доказателствата по делото установяват наличие на възприетото в оспорената заповед материалноправно основание на отказа да бъде удовлетворено искането на жалбоподателя. За да приеме преценката на компетентния орган за законосъобразна е изтъкнал, че заявителят не е посочил причини, нито е представил доказателства, че огнестрелното оръжие, което ще носи и съхранява му е необходимо за самоохрана. Развил е и съображения, че при произнасянето си органът не е допуснал нарушения на административнопроизводствените правила. Решението е валидно, допустимо и правилно. Първоинстанционният съд е установил, че Валентин Босев е подал искане с вх. № 15489/24.11.2008 г. по чл. 44, ал. 3 от ППЗКВВООБ за продължаване срока на издаденото разрешение за носене, употреба и съхранение на късо огнестрелно оръжие. Към искането са приложени изискуемите се от чл. 41, ал. 2 от ППЗКВВООБ документи. В самото искане и в хода на проведеното административно производство не са били изложени конкретни причини, обосноваващи съгласно предписанието на чл. 41, ал. 2, изр. 1-во от Правилника, необходимостта от издаването на разрешение, не се сочат и доказателства в тази насока. Новелата на чл. 16, ал. 1 от ЗКВВООБ урежда законовите предпоставки, при които разрешения не се издават, а издадените се отнемат, като едно от тях е недоказаната или отпаднала необходимост от издаването им. Нормата на чл. 41, ал. 2 от ППЗКВВООБ също предписва, че в искането за издаване на разрешение трябва да се обоснове необходимостта от издаването му. Съгласно чл. 5, ал. 1, т. 1 от ППЗКВВООБ разрешенията за съхраняване и носене на огнестрелни оръжия се издават за срок от 3 години и след изтичането му могат да бъдат подновени при същата процедура и изисквания, каквито се прилагат и при първоначалното им издаване. Сравнителният анализ на тези разпоредби налага извод, че при всяко искане за издаване на разрешение за някоя от дейностите по ЗКВВООБ, независимо дали е първоначално или последващо, законът възлага в тежест на лицето, подало искането за издаване на разрешение, да докаже необходимостта си от използване на огнестрелно решение. Наведеният касационен довод за нарушение на материалния закон при преценка законосъобразността на обжалваната заповед се базира на оплаквания за неправилно тълкуване на разпоредбите на чл. 16 от ЗКВВООБ. Твърди се, че при наличие на вече издадено разрешение и липса на данни за промяна на обстоятелствата, органът дължи позитивно произнасяне. Поддържаното оплакване не намира опора в разпоредбите на приложимия материален закон, т. к. не отчита факта, че издаденото в полза на касатора Разрешение № Р 0208492 има предписан срок на действие, с чието изтичане се погасяват учредените в полза на адресата права. След като действието на акта е ограничено със срок и условията за издаването му са intuito persone, то очевидно правото, породено от административния акт се погасява с изтичането на този срок. Подновяването на вече издадено разрешение в хипотезата на чл. 5, ал. 6 от ППЗКВВООБ се извършва в самостоятелно и независимо производство, което само по себе си няма акцесорен характер. То съществува отделно, защото самото ново разрешение се консумира отделно и следователно производството по издаването му не е зависимо и обусловено от резултата на вече приключилото такова по издаване на първоначалният разрешителен акт. Ето защо и в хипотезата на подновяване срока на вече издадено разрешително, административният орган не е задължен да издирва или презумира обстоятелства, установяващи потенциална необходимост за заявителя, нито да установява, че необходимостта от носене на оръжие е отпаднала. Изводът следва и по аргумент на противното от разпоредбата на чл. 16, ал. 1, т. 4, пр. 2-ро от ЗКВВООБ, въвеждаща този факт като самостоятелно основание за отнемане на издадено разрешение. В контекста на изложеното, Административен съд - Русе законосъобразно е приел, че при всички случаи на първоначално издаване или продължаване срока на вече издадено разрешително за дейности по ЗКВВООБ, в тежест на заявителя е да докаже основателността на искането си. Фактът, че касаторът е заявил желанието си да се "самоохранява", при пълната липса на данни по преписката за такава конкретна необходимост, не може да се третира като задължително пораждащ правото му на снабдяване с лично оръжие. Освен, че липсват преки доказателства относно рискове за личната безопасност на Валентин Босев, следва да се има предвид, че самата мотивировка на искането (л. 37 - 38 от преписката) съдържа разнопосочни и индициращи различни нормативни основания фактически твърдения (работа като охранител, спортни занимания в стрелкови клуб, колекциониране на огнестрелни оръжия). При липсата на данни за непосредствена опасност за живота, здравето, сигурността и имуществото на касационния жалбоподател, необходимостта от извършване на дейността не е доказана. Потенциалната нужда на заявителя не попада в обхвата на специалния закон, доколкото разрешителният режим изисква установяване на категорична необходимост от носене на оръжие, а не разследване на вероятни, но несигурни събития. Преценката за наличие или липса на обстоятелства, установяващи необходимостта от боравене с огнестрелно оръжие е въпрос за законосъобразността на акта и правилно и изследван от първоинстанционния съд. При постановяване на атакуваното решение не са били допуснати сочените в касационната жалба нарушения, съставляващи основания за касирането му. Съдът е обсъдил доказателствата, приложени към административната преписка, въз основа на тях коректно е установил релевантните за спора факти и правилно ги е подвел в хипотезата на приложимия материалния закон. При липсата на нарушения на правораздавателната дейност от страна на Административен съд - Русе, касационната жалба е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. Разноски по делото не се претендират и не следва да бъдат присъждани. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо, вр. с чл. 223 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,