Решение № 398 от 14.01.2016 г. на ВАС по адм. д. № 4794/2015 г.

Решение № 398 от 14.01.2016 г. на ВАС по адм. д. № 4794/2015 г., III о., докладчик съдията Таня Куцарова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Славчо Николаев Боков, от гр. Велинград против решение № 642 от 15.12.2014 г., постановено по адм. дело № 649/2014 г. на Административен съд - Пазарджик, с което е отхвърлена жалбата му срещу акт за установяване на публично държавно вземане № 02-130-6500/216 от 28.05.2014 г. на зам.-изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" гр. София. Релевирани са доводи за неправилност и незаконосъобразност на съдебния акт, като постановен в противоречие на материалният закон, иска отмяна на решението. Претендира разноски пред настоящата инстанция. Ответната страна - заместник изпълнителен директор на на Държавен фонд "Земеделие" оспорва основателността на касационната жалба. Счита, че първоинстанционното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Претендира разноски пред настоящата инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, намира касационната жалба за допустима, като подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, а разгледана по същество - за неоснователна. С постановеното решение първоинстанционният съд е отхвърлил, като неоснователна жалбата на Славчо Николаев Боков против акт за установяване на публично държавно вземане № 02-130-6500/216 от 28.05.2014 г. на заместник изпълнителен директор на на Държавен фонд "Земеделие". Съдът е направил извод, че съгласно разпоредбата на чл. 14, ал. 1 от Наредба № 11 от 03.04.2008 г. за условията и реда за прилагане на мярка 211 "Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони" и мярка 212 "Плащания на земеделски стопани в райони с ограничения, различни от планинските райони" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г., на земеделски стопанин, който не подаде заявление за подпомагане по време на поетия петгодишен ангажимент, се прекратява многогодишния ангажимент по тази наредба и се задължава да възстанови получените до момента компесаторни плащания за необлагодетелстваните райони или част от тях в зависимост от годината, в която е прекратил участието си в мярката. Въз основа на представената по делото административна преписка съдът е установил, че по отношение на жалбоподателя е влязъл в сила акт за прекратяване на многогодишен ангажимент по мярка 211 с изх. № 02-130-6500/1157 от 27.06.2013 г. на ДФ "Земеделие" - Разплащателна агенция, тъй като същият не е подал заявление за подпомагане за третата година от поетият петгодишен ангажимент. Според първоинстанционният съд тези обстоятелства не са оборени с възражение във фазата на административното производство, нито с представянето на писмени доказателства пред съда, въпреки дадените от съда указания относно доказателствената тежест. Решението на административния съд е валидно, допустимо и правилно. Съдът е проявил процесуална активност и въз основа на установените по делто факти е приложил материалния закон правилно. Правните изводи на съда са обосновани. Административният съд правилно е приел, че е неоснователно направеното от пълномощник на жалбоподателя възражение, че актът за прекратяване на многогодишния ангажимент от 27.06.2013 г. не е бил връчван на жалбоподателя. Първостепенният съд е установил, че по делото са представени доказателства, че с писмо изх. № 02-130-6500/878 от 19.04.2013 г. административният орган е уведомил Славчо Николаев Боков, че се открива производство по издаване на административен акт за прекратяване на многогодишния ангажимент, което е редовно връчено по пощата с обратна разписка на 16.05.2013 г. В хода на съдебното производство пред първоинстанционния съд са представени доказателства за връчването на акт за прекратяване на многогодишен ангажимент изх. № 02-130-6500/1157 от 27.06.2013 г. по пощата с обратна разписка на 11.07.2013 г. Правилен е изводът на съда, че оспореният административен акт не е нищожен, тъй като издателят му е разполагал с материална компетентност за издаването му. В случая компетентният орган да издаде оспорения акт е именно Разплащателната агенция, която съгласно § 1, т. 13 от ДР на ЗПЗП е специализирана акредитирана структура за приемане на заявления, проверка на условията и извършване на плащания от Европейските земеделски фондове и за прилагане на пазарни мерки, включително интервенция на пазарите на земеделски продукти, по правилата на законодателството на Европейския съюз. В специалния закон не е регламентирана процедура по издаване на актове за установяване на публични държавни вземания във връзка с установяването на недължимо платени и надплатени суми, включително по финансирания от европейските земеделски фондове, както и свързаното с тях национално съфинансиране. В случая както правилно е било прието от първата инстанция това производство следва да протече в съответствие с правилата и нормите на АПК, в който смисъл е и разпоредбата на чл. 166, ал. 2 от ДОПК. С оглед изложеното не се установяват твърдените в касационната жалба пороци на решението, поради което същото следва да се остави в сила. Водим от горното, Върховният административен съд