Решение № 12740 от 10.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6006/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, образувано по касационна жалба на главния секретар на Агенция Пътна инфраструктура, чрез юрк. Китов, срещу решение 2973 от 26.03.2025 г., постановено по адм. дело 21/2025 г. по описа на Административен съд - Хасково, с което е отменена негова заповед ЧР-СП-1401/17.12.2024 г. като незаконосъобразна. С доводи за постановяване на решението в нарушение на материалния закон и необоснованост- касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК, се претендира отмяна на решението ведно със законните последици. Ответникът Р. И. Л., чрез адв. Найденов, излага в писмена молба доводи за неоснователност на жалбата и законосъобразност на решението и моли за оставянето му в сила. Претендира разноски по приложен списък по чл. 80 ГПК. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба и предлага да се потвърди изцяло обжалваното решение като обосновано и правилно. Върховният административен съд, второ отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение по оспорване на Р. И. Л. е отменена като незаконосъобразна заповед ЧР-СП-1401/17.12.2024 г., издадена от главния секретар на Агенция Пътна инфраструктура, с която на основание чл. 107, ал. 1, т. 5 ЗДСл. е прекратено служебното правоотношение на Л. за длъжността директор на Областно пътно управление Хасково, с ранг IV старши, считано от 23.12.2024 г. Прието е, че заповедта е издадена от компетентния орган, в изискуемата форма, но в нарушение изискването за мотивираност по чл. 108, ал. 1 ЗДСл във вр. с чл. 59 АПК и на несъответно правно основание по чл. 107, ал. 1, т. 5 ЗДСл, тъй като не е налице "обективна невъзможност". Позовавайки се на константната съдебна практика, първоинстанционният съд е приел, че в случаите по чл. 107, ал. 1, т. 5 ЗДСл, задължително следва да се посочат в заповедта фактическите обстоятелства, обуславящи обективната невъзможност за изпълнение на служебните задължения. В случая, визираните такива в заповедта /липса на качества да изпълнява длъжността директор на Областно пътно управление Хасково, липса на инициативност, комуникативност и ефективност при изпълнение на служебните задължения/ не съставляват обективна невъзможност за изпълнение на служебните задължения от страна на Л., а мотивите, че е възпрепятствал качеството и сроковете при изпълнението на спешни и неотложни задачи и е неглижирал съществени събития и процеси с ключово значение за дейността на агенцията са относими към атестирането на служителя, а не към обективна невъзможност да изпълнява служебните си задължения. Установено е, че служителят работи в структурата на Агенция Пътна инфраструктура над 20 г., бил е на длъжност директор на Областно пътно управление-Хасково и Областно пътно управление-Кърджали, повишаван е в ранг, получавал е високи оценки при атестирането си, с изключение на оценката за 2022г., връчена му е грамота за висок професионализъм в държавната пътна администрация от 03.04.2023 г. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно, постановено в унисон с изяснената по делото фактическа обстановка и изведени законосъобразни правни изводи, които се споделят от касационната инстанция изцяло по реда на чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК. Обоснован и съответен на събраните по делото доказателства е изводът на първоинстанционния съд, че прекратяването на служебното правоотношение на Л. е извършено в несъответствие с приложимите материалноправни норми и целта на закона. Прекратяването на служебното правоотношение при условията на чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл изисква осъществяването на три кумулативни предпоставки, а именно: 1. да е създадена нова фактическа обстановка; 2. същата да води до невъзможност служителят да изпълнява задълженията си по длъжностна характеристика и 3. причините за тази невъзможност да не зависят от волята на страните в правоотношението. Изрично в разпоредбата на чл. 108, ал. 1, изр. второ от ЗДСл е предвидено, че при прекратяване на служебното правоотношение на основание чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл се посочват и фактическите обстоятелства, обуславящи обективната невъзможност за изпълнение на служебните задължения. В случая, като фактическо основание за издаване на оспорената заповед е посочено, че Л. не притежава качества за да изпълнява длъжността - инициативност, комуникативност и ефективност, както и че е възпрепятствал качеството и сроковете при изпълнението на спешни и неотложни задачи и е неглижирал събития и процеси с ключово значение за агенцията. Тези фактически констатации освен, че са общи, са в противоречие с оценките от приложените по приобщеното адм. дело 412/2024 г. по описа на Административен съд-Хасково копия на формуляри за оценка за изпълнението на длъжността на висшите държавни служители, заемащи ръководни длъжности и експертни длъжности с аналитични и/или контролни функции, от които е видно, че на Л. е поставяна оценка за изпълнение на задълженията му, надвишаваща изискванията, което обстоятелство опровергава сочената в заповедта липса на инициативност, комуникативност и ефективност при изпълнение на служебните му задължения. Дори и хипотетично да се приеме наличието на мотивираност на процесната заповед, то изложените мотиви не попадат в приложното поле на чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл, тъй като не е налице нито едно от трите кумулативно изискуеми предпоставки на нормата, описани по-горе. Правилен е и изводът в обжалваното решение за превратно упражняване на власт от издателя на процесната заповед, допуснато нарушение на принципа по чл.6 АПК и пренебрегване изцяло на влезлите в сила съдебни решения на Административен съд - Хасково / решение 2640/27.06.2024г. по адм. дело 412/2024 г./ и на Върховният административен съд /решение 13088/03.12.2024г. по адм. дело 7993/2024 г./, с които е отменена като незаконосъобразна предходна заповед ЧР-СП-529/23.04.2024 г. за прекратяване на служебното правоотношение на Р. Л. на същото правно основание и с идентични мотиви. Освен това Л. е възстановен фиктивно на работа, тъй като в един и същи ден /17.12.2024г./ е възстановен в изпълнение на съдебното решение и освободен по абсолютно същите мотиви и основание. Обратно на твърденията в касационната жалба, които не са подкрепени с конкретика, в хода на първоинстанционното съдебно производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, тъй като е изяснена в пълнота фактическата обстановка по делото, а постановеното решение е обосновано с относимите към предмета на спора фактически установявания, като съдът е извършил цялостна проверка за законосъобразност на оспорената заповед на всички основания, визирани в чл. 146 от АПК. С оглед на изложеното и тъй като не са налице основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК, обжалваното решение следва да се остави в сила, а касационната жалба - без уважение като неоснователна. Предвид надлежно заявената претенция за разноски от ответника и изхода на делото, касаторът дължи реално направените пред настоящата инстанция разноски, възлизащи в размер на 1 000 лв адв. възнаграждение по приложения Договор за правна защита и съдействие от 11.11.2025 г. Размерът на възнаграждението е в рамките на регламентирания минимум в чл. 8, ал. 3 от Наредба 1/2004 г. за възнаграждения на адв. работа /изм. бр. 14/2025 г./, поради което заявеното от процесуалният представител на касатора възражение за прекомерност се явява неоснователно. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение