Решение № 3179 от 10.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11847/2008 г.

Решение № 3179 от 10.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11847/2008 г., I о., докладчик председателят Виолета Ковачева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по подадена касационна жалба от директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" за гр. Бургас против решение № 654 от 11.07.2008 г., постановено по адм. дело № 1642 от 2007 г. по описа на Административния съд - гр. Бургас, с което е отменен акт за регистрация по ЗДДС № 02042070029113 от 3.10.2007 г., издаден от органа по приходите при ТД на НАП - Бургас, и потвърден с решение № РД-10-502 от 26.11.2007 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Бургас, при ЦУ на НАП, и преписката е върната обратно на административния орган за произнасяне по искането за регистрация на "Силест" ООД - гр. Бургас, на основание чл. 100, ал. 1 ЗДДС. Касаторът поддържа, че решението е неправилно като постановено при нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. В касационната жалба се излагат съображения, че съдът неправилно е приел, че продажбата на акции, което представлява финансова услуга по смисъла на чл. 46 ЗДДС, не спада към основната дейност на лицето по смисъла на чл. 96, ал. 3 ЗДДС. Твърди също така, че решението е недопустимо, тъй като е налице липса на положителна процесуална предпоставка, която е препятствала разглеждането на спора по същество пред БАС. По подробни съображения в този смисъл, изложени в касационната жалба, моли обжалваното решение да бъде отменено и да бъде отхвърлена жалбата. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - "Силест" ООД - гр. Бургас, оспорва същата като неоснователна чрез представени писмени бележки от адв. С. Комсийска. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че решението на съда е правилно и законосъобразно и следва да се остави в сила. Върховният административен съд, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, както и доказателствата по делото, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в законоустановения срок. Разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното решение на Административния съд - гр. Бургас, е отменен акт за регистрация по ЗДДС № 02042070029113 от 03.10.2007 г., издаден от органа по приходите при ТД на НАП - Бургас, потвърден с решение № РД-10-502 от 26.11.2007 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Бургас, при ЦУ на НАП, и преписката е върната обратно на административния орган за произнасяне по искането за регистрация на "Силест" ООД - гр. Бургас, на основание чл. 100, ал. 1 ЗДДС при спазване на задължителните указания на съда. За да постанови това решение, съдът е приел, че обжалваният акт за регистрация по ЗДДС е издаден от компетентен орган при спазване на установената форма, но в нарушение на материалноправните разпоредби при издаването му, поради което като незаконосъобразен е отменен, и предвид характера на акта е постановено преписката да се върне на ТД - гр. Бургас, за произнасяне по искането за регистрация на дружеството на основание чл. 100, ал. 1 ЗДДС. Присъдени са и разноски в полза на дружеството в размер на 250 лева. Така постановеното решение е правилно и законосъобразно. Съдът правилно е посочил, че по делото няма спор по фактическата обстановка, а спорът е само правен относно обстоятелството следва ли в случая продажбата на акции да се приеме като основна дейност на ревизирания субект по смисъла на чл. 96, ал. 3 ЗДДС. По делото е било безспорно и това, че продажбата на акциите е извършвана от дружеството чрез инвестиционен посредник, който по силата на приложените по делото договори е продал притежаваните от дружеството акции, като е действал съгласно чл. 7, ал. 1 от договора от свое име и за сметка на клиента. Предвид това правилно съдът, за да прецени дали в случая тази продажба е извършвана от дружеството като основна дейност, се е позовал на разпоредбата на действащия към процесния период на извършване на продажбата чл. 54 от ЗППЦК, който закон урежда публичното предлагане на ценни книжа, издаването и разпореждането с безналични ценни книжа, включително извън случаите на публично предлагане, както и ограниченията относно разпореждането с ценни книжа, издадени чрез непублично предлагане, и т. н., където в ал. 10 изрично е указано, че извършването на сделки с ценни книжа за собствена сметка чрез инвестиционен посредник като негов клиент не се смята за извършване на дейност по ал. 2, т. 3 по занятие. В този смисъл неоснователни са доводите в касационната жалба относно извеждането по тълкувателен път на понятието "основна дейност", за което в ЗДДС липсва легално определение, изхождайки от легалната дефиниция на сходното понятие "основна икономическа дейност", съдържащо се § 1, т. 3 от ДР на Закона за регистър Булстат. Съдът в случая правилно е посочил, че след като дружеството е търгувало своите акции чрез инвестиционен посредник и след като в самия закон е указано, че то не може да извършва тази дейност по занятие, то неправилно органът по приходите приема, че се касае до основна дейност на дружеството. За конкретния случай критерият за размера на достигнатия оборот не може да служи като основание да се приеме, че дружеството извършва финансови услуги като основна дейност. Като е достигнал до този извод, първоинстанционният съд е постановил законосъобразен съдебен акт, който следва да се остави в сила. Неоснователен е и вторият довод - за недопустимост на съдебното решение. Твърди се в касационната жалба, че след като е издаден акт за регистрация, то оспорващият няма правен интерес от оспорването, тъй като производството по регистрация е започнало по негово искане. Това възражение е неоснователно, тъй като искането за регистрация е подадено по реда на чл. 100 ЗДДС, уреждащ правилата на регистрацията по избор. Оспореният акт за регистрация обаче е издаден на друго основание - чл. 96 ЗДДС, касаещ задължителна регистрация, и безспорно това влияе на правната сфера на данъчнозадълженото лице, за което не е без значение как ще бъде определен неговият облагаем оборот и на какво основание ще бъде регистриран по ЗДДС. Ето защо правилно съдът е приел наличие на правен интерес и е разгледал спора по същество, като предвид естеството на акта е върнал преписката обратно на административния орган за произнасяне по искането при спазване на задължителните указания на съда по тълкуването и прилагането на закона. Предвид изложеното не са налице твърдяните касационни основания за отмяна и обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора не се следват разноски за страните. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 АПК, Върховният административен съд - първо отделение,