Решение № 216 от 15.05.2009 г. на ВКС по к. н. о. х. д. № 181/2009 г.

Решение № 216 от 15.05.2009 г. на ВКС по к. н. о. х. д. № 181/2009 г., I н. о., НК, докладчик съдията Елена Величкова Срещу решение по в. н. о. х. д. № 502/2008 г. на Апелативен съд гр. В. е подаден касационен протест, от Апелативна прокуратура гр. В., с доводи за съществени процесуални нарушения и нарушение на закона.

Протеста се поддържа в съдебно заседание от представителят на Върховната касационна прокуратура.

Защитата на подсъдимия е на становище, решението като правилно и законосъобразно да се остави в сила, а протеста без уважение.

Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение, като съобрази становищата на страните и за да се произнесе взе предвид следното:

С решение от 18.02.2009 г. постановено по в. н. о. х. д.. № 502/2008 г. на Апелативен съд гр. В., е потвърдена присъда по н. о. х. д.. № 354/2007 г. на Окръжен съд гр. Р., с която подсъдимия Т. М. Т. е признат за невиновен на 3.10.1994 г. в с. Б., в условията на опасен рецидив, в следствие на умишлено нанесена средна телесна повреда, да е причинил смъртта на С. Х. и е оправдан по обвинението по чл. 124, ал. 3 НК вр. с ал. 1 НК.

ПО ПРОТЕСТА на Апелативна прокуратура гр. В.

Основното оплакване в протеста, което може да се извлече въпреки многословието и собствения анализ на доказателствата, е за допуснати съществени процесуални нарушения, при оценката на доказателствата.

Протеста е основателен.

Въззивният съд е разгледал делото, след отменително решение на Върховния касационен съд, с указания за отстраняване на допуснати при предишното разглеждане на делото съществени процесуални нарушения, но в рамките на въззивната проверка, на атакувана пред него оправдателна присъда на Окръжен съд гр. Р.

Решението е изготвено в грубо нарушение на чл. 314, ал. 1 НПК, чл. 338 НПК и чл. 339 НПК, а извършената проверка е формална.

В мотивите към решението си въззивния Съд е приел фактическа обстановка, без да изложи съображения на коя доказателствена основа. Обсъдени са единствено показанията на разпитаните пред него свидетели, за които е прието, че във връзка с изключително дългия период от време, няма как да си спомнят факти и обстоятелства, относими към предмета на доказване. Направена е констатация, че фактическото обвинение е противоречиво отразено в обвинителния акт.

Липсва оценка на приетото по фактите от първоинстанционния съд, при което са допуснати съществени процесуални нарушения, а именно:

• игнорирани са доказателства и доказателствени средства, част от гласните доказателства, са тълкувани избирателно, а някой и превратно.

• игнорирано е и заключението на съдебно медицинската експертиза, установила не само вида и характера на уврежданията причинени на пострадалия, а и механизма на причиняването им.

• игнорирани са и показанията на сестрата на пострадалия на която той е съобщил, кой и кога му е нанесъл побоя.

Вън от вниманието на въззивния Съд е останала и саморъчна декларация на подсъдимия датирана 12.12.2007 г., с искане за съкратено производство, по която липсва произнасяне.

По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение намира постановеното решение при съществени процесуални нарушения, а подадения протест основателен.

Ето защо и на основание чл. 354, ал. 3т. 3 НПК Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение