Решение № 4063 от 30.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 13473/2020 г.

Решение № 4063 от 30.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 13473/2020 г., I о., докладчик съдията Петя Желева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от началник на отдел "Оперативни дейности" – гр. Пловдив в Главна дирекция (ГД) "Фискален контрол" при Централно управление (ЦУ) на Национална агенция за приходите (НАП), чрез юрисконсулт С. П., срещу Решение № 839 от 02.11.2020 г., поставено по адм. дело № 898/2020 г. на Административен съд (АС) – Пазарджик, с което по жалба на ЕТ "З. - 52 З. Д." е отменена Заповед за налагане на принудителна административна мярка (ПАМ) № ФК-219-0355059/11.03.2020 г., издадена от началник отдел "Оперативни дейности" – гр. Пловдив при ЦУ на НАП. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на съдебното решение поради допуснато нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания съгласно чл. 209, т. 3 от АПК. Оспорват се изводите на първоинстанционния съд, че заповедта за налагане на ПАМ не съответства на материалноправните разпоредби и на принципа за съразмерност, водещи до незаконосъобразността й. Излагат се подробни доводи в подкрепа на жалбата. Иска се отмяна на обжалваното съдебно решение и присъждане на разноски за двете съдебни инстанции, в т. ч. и за юрисконсултско възнаграждение. Ответникът – ЕТ "З. - 52 З. Д.", представляван от З. Д., оспорва касационната жалба като неоснователна по съображения, изложени в становище, като моли съдът да постанови решение, с което остави в сила решението на АС - Пазарджик. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: С обжалваното решение АС – Пазарджик е отменил Заповед за налагане ПАМ № ФК-219-0355059/11.03.2020 г., издадена от началник отдел "Оперативни дейности" – гр. Пловдив при ЦУ на НАП, с която на ЕТ "З. - 52 З. Д.", на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС) е наложена ПАМ "запечатване на търговски обект" – автомат на самообслужване с електрическо захранване - кафе автомат, намиращ се в гр. Ракитово, общ. В., обл. Пазарджик, [улица], стопанисван от ЕТ "З. - 52 З. Д.", с: [ЕИК], и забрана за достъп до него за срок от 14 дни на основание чл. 187, ал. 1 ЗДДС. Изложил е мотиви, че заповедта е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона писмена форма, при спазване на административно-производствените правила, но при неправилно прилагане на материалния закон и целта му. За да достигне до този извод, че съдът е приел, че в конкретния случай извършването на нарушението, за което е приложена обжалваната ПАМ, не е установено по безспорен начин. Прието е, че на 04.03.2020 г., при извършена проверка от органи по приходите е констатирано, че ФУ, стопанисвано от жалбоподателя, не отчита извършените продажби, като съдът е приел, че посоченото обстоятелство не е било известно на ЕТ, доколкото ФУ е функционирало, без да дава индикации, че има повреда. Изложено е, че в зависимост от обстоятелството, че ФУ е вградено в машината, която като техническо съоръжение позволявала покупка на стока или услуга, при която получателят оперира самостоятелно със съоръжението, то липсвала обективна възможност търговецът да проследява дали ФУ регистрира и отчита извършените продажби. Наред с изложеното е прието и че доколкото повредата е в резултат на случайно събитие - токов удар - не ставало ясно за какъв период и за каква сума не са отчетени продажби. Установено е, че повредата е била отстранена веднага след констатирането от техник, с когото ЕТ има сключен договор за поддръжка на ФУ. В тази връзка съдът е приел, че издателят на заповедта не е ангажирал доказателства, удостоверяващи причината, поради която не е отчетена извършената покупка, както и дали тази причина е свързана с пропуски в създадената организация в търговския обект или на независещ от човешкия фактор технически проблем. На следващо място е прието, че наложената ПАМ не съответства на целта на закона и на принципа за съразмерност, установен с разпоредбата на чл. 6 от АПК, тъй като извършването на нарушението не е доказано по безспорен и категоричен начин. Нещо повече, съдът е посочил, че още в деня на проверката от органите по приходите от страна на ЕТ са били предприети действия по откриване на проблема във ФУ и при техническа диагностика на сервизната фирма откритият технически проблем веднага е отстранен, като според съда посоченото обстоятелство е било известно на административния орган към момента на издаване на заповедта за налагане на ПАМ, доколкото последният е разполагал с протокола на фирмата "Ц. К. - 2 С" ЕООД, осъществяваща поддръжката на ФУ, в който било изрично отразено, че установената повреда е отстранена и устройството работи, регистрира и отчита всяка продажба. Посоченото довело съда до заключението, че към момента на прилагане на процесната ПАМ, техническият проблем е бил отстранен и ФУ е регистрирало и отчитало продажбите, което е изключило необходимостта от осъществената административна принуда, целяща преустановяване и предотвратяване на констатираното нарушение. Така постановеното решение е правилно като краен резултат, но по различни от изложените съображения. В разпоредбата чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС е предвидено, че принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции се прилага за лице, което не спазва реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка (продажба). Този ред е уреден в Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства. Съгласно чл. 186, ал. 3 от ЗДДС мярката се налага с мотивирана заповед от органа по приходите или от оправомощено от него лице. В тази връзка по делото е безспорно установено, че при извършена на 04.03.2020 г., в 16: 05 ч. контролна покупка на стока - 1 бр. кафе на стойност 0, 40 лева, заплатено от органите по приходите, на дисплея на въведеното в експлоатация в обекта ФУВАС, модел ДАТЕКС, рег. № 3545270, с ИН DT 625505 и ФП 02625505 не се визуализира фискалният бон, регистриращ извършената продажба, съгласно изискванията на Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ, което обстоятелство изрично е посочено в съставения ПИП сер. АА № 0355059/04.03.2020 г. Последвало е издаване на процесната заповед от страна на началник отдел "Оперативни дейности" – гр. Пловдив при ЦУ на НАП, с която е наложена ПАМ запечатване на обекта и забрана за достъп до него за срок от 14 дни. С оглед на това следва да се приеме, че допуснатото нарушение попада в хипотезата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС, като административният орган действа при условията на обвързана компетентност, т. е. при допуснато нарушение той е длъжен да издаде заповед за прилагане на принудителна административна мярка. Настоящият касационен състав намира, обаче, че заповедта е немотивирана относно срока за налагане на мярката, като е нарушен и принципът за съразмерност, заложен с нормата на чл. 6, ал. 2 АПК. При определянето на срока на запечатване на търговския обект административните органи трябва да се ръководят от ясни критерии, които след това при съдебния контрол по реда на чл. 169 АПК да бъдат обсъдени. Издаваните от административните органи актове за налагане на ПАМ при сходни факти сочат определяне на 14 – дневен срок при неиздаване на фискален бон за суми в различни граници, а отделно от това при сходни факти относно размера на сумите, за които не са издадени фискални бонове, практиката на административните органи сочи на предприемане на ПАМ за срок в твърде широк диапазон при липсата на ясни критерии за неговото определяне. След като въпросът за това дали да бъде наложена мярката не зависи от конкретния размер на неотчетените приходи, този размер, наред с останалите конкретни обстоятелства, при които е извършено нарушението, т. е. тежестта на нарушението, следва да се съобразят при определянето на срока, а това в случая не е сторено. В тази връзка видно от съдържанието на обжалвания административен акт по отношение на срока на ПАМ са изложени общо формулирани изявления, които нямат характера на същински мотиви като правни и фактически основания относно целите на ПАМ в конкретния случай – за значимостта на охраняваните обществени отношения, тежестта на нарушението, последиците от него и необходимостта от осигуряване защита на интереса на държавния бюджет и предотвратяване възможността за извършване на ново нарушение. Не става ясно как е формирана волята на органа да определи срок на мярката около средния размер, респ. кои конкретни обстоятелства са от значение и каква е тяхната тежест. Няма конкретизация относно това какъв е оборотът на обекта, каква клиентела има, търговецът извършвал ли е друго нарушение по Наредбата или други фактически обстоятелства, които биха били относими към преценката за определяне на срока на ПАМ около средния размер. При липсата на каквито и да било конкретни мотиви, свързани с конкретния субект и конкретната фактическа обстановка, при която е установено нарушението, не може да се приеме тезата, че срокът за прилагането на мярката в случая е "надлежно мотивиран". Единствено местоположението на обекта, вида на предлаганите стоки и ниските им цени не обосновават определянето на продължителност от 14 дни за налагане на мярката. Наред с това обстоятелството, че нарушението е доказано не игнорира необходимостта от формирането на конкретни мотиви във връзка с продължителността на срока за налагане на процесната ПАМ. На следващо място въпреки, че разпоредбата на чл. 186, ал. 1 ЗДДС предвижда, че ПАМ се прилага независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, нейната законосъобразност следва да се преценява и с оглед предвидените в чл. 22 Закон за административните нарушения и наказания (ЗАНН) законови цели. В този контекст, налагането на процесната ПАМ не би могло да преустанови евентуалното административно нарушение, нито да предотврати вредните последици от него, тъй като то вече е довършено към момента на констатирането му от приходните органи. Прилагането на ПАМ не би могло и да предотврати бъдещи административни нарушения и вредните последици от тях, а само да преустанови търговската дейност в обекта и генерирането на приходи от нея, респективно и постъпване на данъци за фиска. В случая налагането на ПАМ не съответства на предвидените в чл. 22 ЗАНН цели и на регламентирания в чл. 6 АПК принцип за съразмерност, поради което оспорената заповед се явява незаконосъобразна. При констатирано нарушение за първи път и при липса на констатации от него да са произлезли определени вредни последици за фиска, налагането на ПАМ за срок от 14 дни на не би могло да се определи като съразмерно. При тази продължителност на срока се засяга съществено правната сфера на адресата на ПАМ и то в степен, по-голяма от необходимото, като по този начин се игнорира целта на закона, а именно - за защита на обществения интерес чрез налагането на адекватни на нарушението мерки. Посоченото е в пряко нарушение на чл. 6, ал. 2 АПК. По изложените съображения се налага извод, че не са налице касационни основания по чл. 209 АПК, поради което обжалваното първоинстанционно съдебно решение следва да се остави в сила. Водим от горното, на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,