Решение № 12849 от 19.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8665/2019 г.

Решение № 12849 от 19.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8665/2019 г., VI о., докладчик председателят Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Централна военномедицинска комисия при Военномедицинска академия, гр. София и Военномедицинска академия, гр. София, срещу решение № 237 от 27.05.2019 г., постановено по адм. дело № 708 по описа за 2018 г. на Административен съд – Велико Търново, с което е обявена нищожността на експертно решение за годността за военна служба / служба в доброволния резерв № 50/3/28.03.2017 г., издадено от Централна военномедицинска комисия. Изложените съображения за необоснованост и неправилно прилагане на чл. 11, ал. 1 и чл. 12, ал. 1 от Наредба № Н-4 от 18.02.2013 г. за военномедицинска експертиза (отм.); , са относими към касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът А. Кавръков от [населено място], [област], е оспорил касационната жалба в писмен отговор. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за основателност на касационното оспорване. При извършената проверка за процесуално допустимост се установи, че касационната жалба на Централната военномедицинска комисия при Военномедицинска академия (ЦВМК при ВМА) е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК. Военномедицинската академия не е конституирана като страна в първоинстанционното съдебно производство, поради което подадената от нея касационна жалба следва да бъде оставена без разглеждане като процесуално недопустима на основание чл. 215, т. 1 от АПК. След като разгледа по същество касационната жалба на ЦВМК при ВМА, Върховният административен съд, шесто отделение, я намери за основателна по следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд – Велико Търново е експертно решение за годността за военна служба / служба в доброволния резерв № 50/3 от 28.03.2017 г., издадено от Централната военномедицинска комисия при Военномедицинска академия, с което А. Кавръков, служещ във в. ф. 22790 Горна Оряховица на длъжност "шофьор", е обявен за негоден за военна служба. С постановеното решение Административен съд – Велико Търново е обявил оспорения административен акт за нищожен като издаден от некомпетентен орган. При анализа на представените две справки – едната за военнослужещите, другата за изпълнение на законовите изисквания, съдът е направил извод, че посочените във втората справка лица - членове на ЦВМК - не са военнослужещи. Местоработата им не е посочена, поради което съдът е приел за неизпълнено изискването на чл. 12, ал. 2 от Наредба № Н-4 от 18.02.2013 г. за военномедицинска експертиза (отм.); за отработване на поне един полуден седмично в клиники на ВМА. Ако членовете на комисията работят по специалността си в клиника към ВМА, то не би следвало да се представят допълнителни доказателства за изпълнението на условието на посочената разпоредба, но ако работното им място е друго – то са необходими доказателства за поддържане на квалификацията им по определения в закона начин. Първоинстанционният административен съд е стигнал до горния извод без да подложи на преценка представената по делото заповед на Началника на ВМА за обявяване състава на ЦВМК с № 41 от 06.01.2017 г. и без да съобрази статута и устройството на Военномедицинската академия и на Централната военномедицинска комисия съгласно нормативните разпоредби, действащи към датата на издаване на оспорения акт. На основание чл. 3, ал. 3, т. 4 "б" от Правилника за устройството и дейността на Военномедицинската академия (приет с ПМС № 312 от 21.11.2016 г., отм. от 01.01.2019 г.) в структурата на ВМА е включено специализирано звено с наименование Научноприложен център по военномедицинска експертиза, авиационна и морска медицина. Към това звено на основание чл. 45, ал. 3 от същия правилник е обособена Централната военномедицинска комисия (ЦВМК), извършваща медицинско освидетелстване за годност за военна служба. Видно от представената по делото заповед № 41 от 06.01.2017 г. на Началника на ВМА, всички лекари в състава на ЦВМК са служители на Научноприложния център по военномедицинска експертиза, авиационна и морска медицина във ВМА и работят в съответното отделение по медицинската си специалност. При месторабота в отделение на ВМА изискването по чл. 12, ал. 2 от Наредба № Н-4 от 18.02.2013 г. за военномедицинска експертиза (отм.); следва да се счита за спазено без да е необходимо да се представят допълнителни доказателства. Спазени са и останалите изисквания по чл. 11 и чл. 12 от Наредбата: председателят на ЦВМК е лекар, военнослужещ с трудов стаж като лекар не по-малко от 10 години, с придобита клинична специалност, останалите лекари от състава на ЦВМК също имат придобита клинична специалност и стаж не по-малко от 10 години. На основание чл. 9 от Наредба № Н-4 от 18.02.2013 г. за военномедицинска експертиза (отм.); Централната военномедицинска комисия е военномедицински експертен орган в състава на ВМА, за нуждите на Министерството на отбраната (МО), Българската армия (БА) и структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната. Наредбата е издадена по законова делегация от чл. 141, ал. 2 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, който предвижда, че годността за военна служба по ал. 1, т. 3 се определя от военномедицински органи при условия и по ред, определени с акт на министъра на отбраната. При наличие на специален нормативен акт, издаден по законова делегация, е неприложим общият ред за устройство и организация на работа на органите на медицинската експертиза, регламентиран в Правилника за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи, приет с ПМС № 83 от 26.04.2010 г., на основание чл. 109 от Закона за здравето. С правилника на Министерския съвет съгласно чл. 109 от Закона за здравето са определени устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза по чл. 103 и на РКМЕ. В обхвата на чл. 103 от Закона за здравето като органи на медицинската експертиза са включени лекуващият лекар, лекарските консултативни комисии (ЛКК), териториалните експертни лекарски комисии (ТЕЛК) и Националната експертна лекарска комисия (НЕЛК). Специализираните органи на медицинската експертиза са извън регулацията на чл. 103 от Закона за здравето и съответно – на издадения правилник по делегация от чл. 109 от Закона за здравето. Недопустимо е с подзаконова нормативна разпоредба, каквато е чл. 5 от цитирания Правилник за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи, приложното му поле да се разширява извън рамките на законовата делегация. Правилникът може да намери приложение само в случаите на законодателна празнота, каквато в случая не е налице предвид действието на Наредба № Н-4 от 18.02.2013 г. за военномедицинска експертиза (отм.);. В разглеждания случай Централната военномедицинска комисия е извършила военномедицинската експертиза на редовно общо заседание в надлежен състав и е взела решението си с обикновено мнозинство съгласно чл. 14, ал. 1 от наредбата. Спазени са изискванията за форма и съдържание по чл. 5, ал. 5 от същата наредба. Оспореното решение представлява валиден административен акт, издаден от компетентния колективен орган по материя, място и степен. Предвид изложените съображения обжалваното съдебно решение следва да бъде отменено като необосновано и неправилно. В подадената до първоинстанционния съд жалба е отправено искане за обявяване на нищожност на оспорения акт, но наред с това са изложени подробни доводи за неговата незаконосъобразност, а в проведеното съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателя е поискал от съда алтернативно да обяви акта за незаконосъобразен. Поради това делото следва да бъде върнато на същия съд за ново разглеждане от друг състав, който да се произнесе по допустимостта и основателността на жалбата за незаконосъобразност на акта. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,