Решение № 10531 от 13.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 14874/2010 г.

Решение № 10531 от 13.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 14874/2010 г., I о., докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл. 160, ал. 6 ДОПК и чл. 208 и сл. АПК. Касаторът "Пълдинстрой" EООД моли да бъде отменено решение № 863/12.07.2010 г. по адм. д. № 1035/2009 г. на Бургаския административен съд, с което е отхвърлена жалбата против РА № 280000501/9.04.2008 г. на ТД на НАП - Ямбол, с който не е признато право на приспадане на данъчен кредит за периода м. 07 - 09 и 11.2007 г. и са определени лихви като неправилни. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата си. Моли делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на съда или да бъде отменен РА, като му бъдат присъдени разноски. Ответникът по касационната жалба ДОУИ - Бургас, редовно призован, не изпраща представител. В дадения от съда срок не е подал възражение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима, подадена в срок, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение административния съд е отхвърлил жалбата против РА № 280000501/9.04.2008 г. на ТД на НАП - Ямбол, с който не е признато право на приспадане на данъчен кредит за периода м. 07 - 09 и 11.2007 г. и са определени лихви на основание чл. 70, ал. 5, чл. 25 и чл. 71, т. 1 ЗДДС, тъй като по спорните фактури не са осъществени доставки и не е настъпило данъчно събитие. Съдът е обсъдил подробно събраните по делото доказателства и доводите на страните и е достигнал до обоснован извод за неоснователност на жалбата против РА. Възприетата от съда фактическа обстановка е съобразена със събраните по делото доказателства. Законосъобразно съдът е приел, че не може да се признае право на приспадане на данъчен кредит по фактура на "Свежест - Николов" ЕООД, № 22/30.07.2007 г. на "Свежест - Николов" ЕООД на основание чл. 71, т. 1 ЗДДС, тъй като ревизираното лице не разполага с оригинал на фактурата. Правилен е изводът на съда, че по фактура № 21/12.07.2007 г. на "Свежест - Николов" ЕООД, по фактурите на "Трекер" ЕООД, "Топ транс" ЕООД, "МИМ 2004" ООД и по фактура № 10/20.11.2007 г. на "Р-2007" ООД за продажба на употребявани автомобили, ремаркета, земекопна машина, мотоциклети не са настъпили данъчни събития и в РА законосъобразно по чл. 70, ал. 5 ЗДДС не е признато право на приспадане на данъчен кредит. По чл. 144, ал. 2 ЗДвП при прехвърляне на собствеността върху регистрирани автомобили, регистрирани ремаркета, регистрирани мотоциклети с обем на двигателя над 350 куб. см подписите на страните трябва да бъдат нотариално заверени. Договорите за продажба на употребявани автомобили, ремаркета, земекопна машина, мотоциклети нямат нотариална заверка на подписите, не е спазена изискуемата по чл. 144, ал. 2 ЗДвП форма за действителност на сделките, поради което собствеността върху МПС по тези договори не е прехвърлена на ревизираното лице. Обосновано съдът е приел, че по договора за предоставяне под наем на автомобил от ЕТ "Сийка Велева - Румяна Маринова" и издадената за наема фактура липсва данъчно събитие. Договорът е втори по ред за предоставяне под наем на същия автомобил и няма предмет. Правилно съдът е приел, че по фактурата на "МИМ 2004" ООД и договора за доставка на 4 бр. двигатели за фадрома не са представени доказателства за предаване на двигателите, за техния транспорт и не е доказано осъществяване на доставката, и настъпване на данъчно събитие. За анулиране на фактура № 37/30.09.2007 г. е представен протокол № 1/1.11.2007 г. на доставчика и правилно съдът е приел, че в РА законосъобразно не е признато право на приспадане на данъчен кредит по тази фактура, поради липса на данъчно събитие по чл. 25 ЗДДС. След като не са представени договори с нотариална заверка на подписите за продажба на товарен автомобили и инкасов автомобил, издадените фактури № 46 и 47/20.11.2007 г. от "МИМ 2004" ООД са издадени без основание, тъй като не е настъпило преминаване на собствеността в патримониума на ревизираното лице и съдът като е отхвърлил жалбата против РА в тази част е постановил законосъобразно решение. Правилно съдът е приел, че липсата на регистрацията на автомобила в КАТ на името на доставчика е индиция, че не е притежавал автомобила към датата на продажбата, посочена в договора. Доказателство за осъществяване на доставка по чл. 144, ал. 2 ЗДвП е договор, с нотариална заверка на подписите, каквито не са представени. Обосновано съдът е приел, че не е установено осъществяване на доставка по фактура на "Свежест-Николов" ЕООД с предмет наем на автовоз, който е вписан в лиценза за извършване на товарни превози на друга фирма и не са представени доказателства за наемни отношения между доставчика и тази друга фирма. Относно ремарке тип каравана вид КИП - кг - 45 т, доставено от "Р - 2007:" ООД е представен договор за продажба на ремаркето с рег. № В 6829 ЕЕ, шаси № ХLL0091DELH000224, с нотариална заверка на подписите от 20.11.2007 г. и фактура № 12/20.11.2007 г. Съдът е приел, че не е доказано осъществяване на доставката, тъй като продавачът не е регистриран в КАТ като собственик на ремаркето. Изводът е правилен с известни уточнения. Предметът на доставката е на стойност 107 500 лв. "Р - 2007" ООД по договор с нотариална заверка на подписите от 24.09.2007 г. е закупил от "Свежест - Николов" ЕООД каравана КИП - кг - 45 т с рег. № У 4180 ЕЕ, шаси № ХLL0091DELH000224 на стойност 95 000 лв. Предходен доставчик на ремаркето тип каравана е ЕТ "Юрий Тимев" по фактура № 8/27.06.2007 г. на стойност 600 лв. Договор между ЕТ "Юрий Тимев" и "Свежест - Николов" ЕООД за прехвърляне на собствеността върху ремаркето тип каравана не е представен. Ревизираното лице е регистрирало ремаркето тип каравана на свое име в КАТ на 22.11.2007 г. и на същата дата по негово заявление регистрацията е прекратена. От справката от КАТ на л. 205 от делото е видно, че ремаркето тип каравана е било регистрирано на "Свежест - Николов" ЕООД до 22.11.2007 г. с посочения в договорите номер на шасито и рег. № У 4180 ЕЕ. От описаните противоречия относно регистровия номер на ремаркето в двата представени договора и предвид факта, че в КАТ е било регистрирано като собствено на "Свежест - Николов" ЕООД с рег. № У 4180ЕЕ, не е извършена регистрация в КАТ на името на прекия доставчик, нито промяна в регистровия номер на ремаркето изводът на съда, че не е доказано осъществяване на доставката е обоснован. Описания в договора от 20.11.2007 г. предмет на доставката не е доказано, че съществува - липсва ремарке с посочения в договора регистров номер, поради което на основание чл. 26, ал. 2 ЗЗД договорът от 20.11.2007 г. е нищожен поради липса на предмет. Обосновано съдът е приел, че не е осъществена доставка и по фактура № 42/25.11.2007 г. на ЕТ "АБВ - Ангел Воденичарски" на дизелово гориво, придобито от доставчика по-късно по фактура № 2360/30.11.2007 г. на "Андела" АД и законосъобразно органите по приходите не са признали право на приспадане на данъчен кредит на основание чл. 70, ал. 5, чл. 25 и чл. 68 ЗДДС. Обосновано съдът е приел, че договорите за наем и фактурите към тях не са достатъчни, за да се приеме, че са осъществени доставки по фактурите, след като не са представени доказателства за извършване на разходи по наемните договори. Неоснователен е доводът на касатора, че със закупените МПС е извършил вътреобщностни доставки в Германия. При второто разглеждане на делото касаторът е представил фактури за ВОД на 6бр. МПС, които са оспорени от ответника като подписани от лице, различно от управителката на касатора, която е посочена като съставител на фактурите. Съдът на основание чл. 193 ГПК е открил производство по оспорване на представените фактури в съдебно заседание на 2.02.2010 г. и с молба от 26.02.2010 г. пълномощникът на касатора е заявил, че няма да се ползва от представените фактури. При разглеждане и решаване на делото не са допуснати процесуални нарушения от съда. Съдът е обсъдил възраженията на касатора, събраните по делото доказателства и е достигнал до обоснован извод за неоснователност на жалбата против РА. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, първо отделение,