Решение № 4767 от 2.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4821/2011 г.

Решение № 4767 от 2.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4821/2011 г., V о., докладчик председателят Андрей Икономов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 35, ал. 2 и чл. 24, ал. 4 от Закона за националната акредитация на органи за оценяване на съответствието (ЗНАООС, заглавието изменено с ДВ бр. 41/2010 г., в сила от 1.06.2010 г.), с актуално заглавие към момента на издаване на обжалвания административен акт - Закон за акредитацията извършвана от Българската служба за акредитация (ЗАИБСА). Образувано е по касационна жалба на директора на Изпълнителна агенция "Българска служба за акредитация" (ИА БСА), против решение № 567/10.02.2011 г., постановено по а. д. № 1934/2010 г. по описа на Административен съд София-град (АССГ). Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. С обжалваното решение състав на АССГ е отменил като незаконосъобразна заповед № 19/06.01.2010 г. на изпълнителния директор на ИА БСА. Недоволен, касаторът обжалва решението. Счита същото за неправилно като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушения на материалния закон. Моли отмяната му и постановяването на друго, по съществото на спора, с което се отхвърли жалбата на Лаборатория "Измерване на радиоактивни замърсявания" (Л ИРЗ) към Национален институт по метеорология и хидрология (НИМХ) при Българска академия на науките (БАН) - Пловдив. Ответникът - Л ИРЗ, чрез процесуалния си представител, моли отхвърляне на касационната жалба. Претендира за направените разноски. Прокурорът дава становище за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на пето отделение (ВАС), за да се произнесе, възприе изцяло фактическата обстановка, приета за установена от АССГ и съобрази актуалните норми на ЗАИБСА към датата на издаване на обжалваната заповед № 19/06.01.2010 г. на изпълнителния директор на ИА БСА. Тя не се оспорва от касатора. Единствен оспорен от него момент е, кога Л ИРЗ са получили писмата на ИА БСА от 15.09.2009 г. и напомнително от 22.10.2009 г., за което касаторът представя копия от обратни разписки за получаването им. Предмет на касационната жалба е законосъобразността на правният извод на АССГ, че дори при неспазване на предвидените в ЗАИБСА срокове от страна на Л ИРЗ, тяхно писмо изх. № 398/06.11.2009 г., получено в ИА БСА на 16.11.2009 г., ведно с приложенията към него, е следвало да бъде съобразено и отчетено при издаване на обжалваната заповед. При правилно установената фактическа обстановка касационната жалба се явява неоснователна по следните съображения: Касационният довод, деклариран на два пъти в жалбата, за допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила не е конкретизиран и обоснован. Предвид тази му особеност, ВАС няма възможност да го разгледа, съобрази със събраните доказателства и извършени действия на съда и се произнесе обосновано и мотивирано. При общата проверка, която ВАС направи на обжалваното решение, такива нарушения не бяха констатирани, поради което доводът се явява неоснователен. Доводите за допуснати нарушения на материалния закон се развиват в няколко насоки: съдът не е изискал от Л ИРЗ доказателства кога е получила посочените писма от БСА и отговорила ли е в посочените в закона срокове; отговорът на Л ИРЗ, получен от касатора на 16.11.2009 г. не е взет предвид от ИА БСА с оглед специалните правила на Процедурата за акредитация; в сроковете, определени в същата Процедура, Л ИРЗ не е изпълнила задълженията си за извършване на ефикасни коригиращи действия. Доводите са неоснователни. Доводът, че съдът не е изискал от Л ИРЗ доказателства за датата на получаване от тях на въпросните писма е несъобразен с разпределението на доказателствената тежест, съобразно чл. 170, ал. 1 от АПК. След като от този факт трябва да се направят изводи, облагодетестващи органа-издател, именно той следва да го установи. Сроковете, посочени от касатора, са уредени в ЗАИБСА - чл. 24, ал. 1, приложим и за актовете по чл. 34, ал. 4 на основание чл. 35. Отделен въпрос е дали така посочените срокове са преклузивни или инструктивни и до какви последици може да доведе тяхното неспазване. Този въпрос обаче в случая не е актуален, тъй като те са спазени от Л ИРЗ. Безспорно е, че с писмо изх. № 64-3/Ф, П/15.09.2009 г. (л. 65 от делото) изпълнителният директор на ИА БСА е поискал от Л ИРЗ да представи ".. .доклад за коригиращите действия, предприети от лабораторията...". Писмото е получено и Л ИРЗ е отговорила, видно от съдържанието на друго писмо от същото лице - изх. № 64/4 Ф, П/22.10.2009 г. (л. 63). Последното е получено от Л ИРЗ (видно от представената пред ВАС обратна разписка), на 02.11.2009 г. Законовият срок за отговор е 7 дни, който съгласно съответните норми на ГПК започва на 3.11.2009 г. и изтича на 9.11.2009 г. Отговорът на Л ИРЗ - писмо изх. № 398, ведно със съответните приложения, е изведено и изпратено на 6.11.2009 г., т.е. в срока, даден от ИА БСА. Касаторът се позовава на норми от Процедурата за акредитация, която обаче не е приложена по делото. След като се позовава на тази процедура и прави изводи в насока законосъобразност на обжалвания акт на основание нейни текстове, касаторът, на основание вече посочения чл. 170, ал. 1 от АПК, е бил длъжен да я представи по делото. Освен това, съществува общ нормативен акт от по-висока степен - АПК, чиито норми не могат да бъдат дерогирани с такива на Процедурата, за която по делото липсват дори данни за издателя. На основание чл. 144 от АПК, за неуредени в него въпроси се прилагат съответните норми на ГПК, а съгласно неговия чл. 62, ал. 2, срокът не се счита за пропуснат, когато изпращането на молбата е станало по пощата, както е в случая. Изпращането в срок по пощата на писмо изх. № 398/06.11.2009 г. ведно с придружаващите го приложения, сочи на вече извършени коригиращи действия от страна на Л ИРЗ които се възприемат като достатъчни и за уведомяване на ИА БСА за тях. Именно в тази насока са заключенията на Комисията по възраженията (КВ). Нещо повече: последната, на база на извършените коригиращи действия от страна на Л ИРЗ, е препоръчала с последния абзац от 1-ва страница на протокола от работата на КВ на 15.02.2010 г., същите да се вземат предвид и съобразят, ако Л ИРЗ изяви желание за възстановяване на акредитацията. От съдържанието на същия протокол е видно, че последното писмо (изх. № 398/6.11.2009 г.) не е взето предвид поради постъпването му в ИА БСА след дадения срок за отговор, а "...предните 3 не предоставят достатъчно доказателства за предприетите корекции и коригиращи мерки по несъответствия ЗПБ-01-ПН и ДСИ-02-ПН". Т.е. писмото от 06.11.2009 г. попълва въпросната празнина. Неоснователен е и доводът за неизвършване на ефикасни коригиращи действия в сроковете на Процедурата. Както се каза, нормите на АПК са приоритетни по отношение правилата за издаване на административни актове. Съгласно чл. 35 от АПК, административният акт се издава след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая. Т. е. всички изяснени факти и обстоятелства преди издаването на административния акт, следва да се съобразят от органа издател. Към момента на издаване на обжалваната заповед № 19/6.01.2010 г., доказателства за необходимите и достатъчно коригиращи действия, извършени от Л ИРЗ са били на разположение на изпълнителния директор на ИА БСА, но въпреки това не са съобразени и отчетени от него при издаване на акта. Предвид изложеното, касационната жалба се явява неоснователна, поради което следва да се остави в сила обжалваното решение на АССГ. Ответникът по касационната жалба е направил искане за присъждане на направените от него разноски по делото. С оглед правните изводи за неоснователност на касационната жалба, то се явява основателно. По делото пред ВАС обаче не са представени доказателства за действително направени разноски от страна на Л ИРЗ, поради което искането следва да се отхвърли като недоказано. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, ВАС