Решение № 12106 от 6.12.2023 г. на ВАС по адм. д. № 4493/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Басейнова дирекция Източнобеломорски район, чрез процесуален представител Н. Гавраилова против решение 418/02.03.2023 г. на Административен съд Пловдив, постановено по адм. дело 1693/2022 г., в частта, в която е изменен Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ 34/20.04.2022 г., като е намален размерът на дължимата такса за водовземане от подземни води по разрешително 31590468/31.08.2011 г. за периода 01.01.2020 г. 31.12.2020 г. от 8 655.28 лева на 2 228.83 лева и размерът на дължимите лихви за забава от 1 031.50 лева на 265.62 лева. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на съдебното решение в обжалваната част, като постановено в нарушение на материалния закон и поради необоснованост. При подробно възпроизвеждане на фактите по спора, касаторът излага съображения за законосъобразност на оспорения индивидуален административен акт, като издаден в съответствие с целите на водовземането, посочени в издаденото разрешително, с предвидените в Закона за водите /ЗВ/ основания и съгласно действащата по време Тарифа за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване. Счита за неправилни изводите на съда, че целта на ползване на отнетата вода е за животновъдство, като твърди наличието на данни и доказателства по делото, че процесните количества вода не са използвани само за дейности, свързани с отглеждането на животни. Искането е за отмяна на решението и постановяване на друго, с което да се отхвърли оспорването. Ответникът Стомар инвест АД, гр. Пловдив, чрез адвокат Н. Апрахамова, оспорва касационната жалба и счита, че следва да бъде отхвърлена като неоснователна, по съображения, изложени в представени по делото писмен отговор и писмено становище. Претендира присъждането на разноски съгласно представен списък по чл. 80 ГПК. Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 АПК, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, срещу тази част от съдебния акт, която е неблагоприятна за нея и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Предмет на оспорване пред Административен съд - Пловдив е бил АУПДВ 34/20.04.2022 г. на директора на Басейнова дирекция Източнобеломорски район, с който на Стомар инвест АД е установено публично задължение в размер на 8 655.28 лева за такса за водовземане от подземни води съгласно разрешително 31590468/31.08.2011 г. за периода 01.01.2020 г. - 31.12.2020 г., ведно с дължимата законна лихва в размер на 1 031.50 лева, изчислена към 20.04.2022 г., както и законна лихва от датата на издаване на АУПДВ до датата на плащане на главницата. Първоинстанционният съд е приел жалбата на дружеството за частично основателна, като е изложил съображения, че актът е издаден от компетентен орган в рамките на правомощията му по чл. 195б ЗВ във връзка с чл.195а, ал. 1 от същия закон и при спазване на изискванията за форма и съдържание на акта. Посочил е, че мотиви се съдържат както в самия акт, така и в представения с административната преписка констативен протокол. По приложението на материалния закон съдът е приел, че страните не спорят, че за процесния период дружеството е използвало водни количества за водоснабдяване на Свинекомплекс Белозем, поради което и на основание чл. 194, ал.1 ЗВ дължи заплащане на такса за водовземане от подземни води. Установил е, че отнетото количество вода е 37 110 куб.м. и не е спорно между страните, а спорът е относно размера на начислените такси за водовземане в зависимост от целта на водоползването. Изводите си за частична незаконосъобразност на определената такса, съдът е основал на тълкуване на чл. 194, ал. 1 във връзка с ал. 6 от ЗВ и чл. 3, ал. 1 от Тарифа за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване приета с ПМС 383 от 29.12.2016 г., обн., ДВ, бр. 2 от 6.01.2017 г., в сила от 16.07.2019 г. /Тарифата/, според които норми таксите за водовземане от подземни води се определят на базата на отнетия обем вода, целта на ползване на водите и съответните норми за водопотребление съгласно наредбата по чл. 117а ЗВ. Изложил е мотиви, че по смисъла на § 1, б. д от ДР на Тарифата водоснабдяване за животновъдство е налице, когато отнетата вода се използва в дейности, свързани с развъждането и отглеждането на животни, а съгласно §1, т. 1, б. ж от ДР на Тарифата под водоснабдяване за други цели се разбира когато отнетата вода се използва за всички други цели извън изрично посочените в б. а-е. От данните и доказателствата по административната преписка за ползване на процесните количества вода за водоснабдяване на Свинекомплекс Белозем, за дейности, свързани с отглеждането на свине, съдът е приел, че отнетата вода се използва за животновъдство, изрично посочено в б. д от § 1, т. 1 на ДР на Тарифата. Поради това е обосновал извод, че дължимата такса следва да се определи на основание чл. 11, ал. 1 и ал. 2 при единичен размер на таксата за животновъдство по чл. 12, ал. 2, т. 5 от Тарифата, която за 2020 г. е в размер на 0.06 лева/куб.м. Предвид безспорно установеното по делото отнето количество вода от дружеството - 37 110 куб.м. и при приложим корекционен коефициент 1.001, съдът е приел за законосъобразен размера на таксата, изчислен от вещото лице по съдебно счетоводната експертиза - 2 228.83 лева и съответните лихви в размер на 265.62 лева По тези съображения е изменил оспорения индивидуален административен акт като е намалил размера на таксата за водовземане от подземни води за периода 01.01.2020 г. - 31.12.2020 г. от 8 655.28 лева на 2 228.83 лева и размера на лихвите към датата на издаване на АУПДВ от 1 031.50 лева на 265.62 лева. Решението в обжалваната част е правилно постановено. Съдът е изяснил релевантните за спора факти и е приложил правилно материалния закон. Извършил е дължимата проверка за законосъобразност на оспорения акт за установяване на публично държавно вземане в съответствие с чл. 168, ал. 1 АПК на всички основания по чл. 146 АПК във връзка с чл. 166, ал. 1 ДОПК. С оспорения АУПДВ е установено публично държавно вземане за такса за водовземане от подземни води по чл. 194, ал. 1, т. 1, б. б ЗВ. Съгласно чл. 194, ал. 2 ЗВ този вид такса се определя на база на отнетия обем вода и съответните норми на водопотребление, определени в наредбата по чл. 117а от същия закон. Отнетият при водовземането обем вода се измерва посредством отговарящи на нормативните изисквания измервателни устройства чл. 194а, ал. 1 ЗВ. Съгласно чл. 11, ал. 1 от Тарифата за таксите за водовземане, за ползване на воден обекти и за замърсяване (приета с ПМС 383 от 29.12.2016 г., обн., ДВ, бр. 2 от 6.01.2017 г., в сила от 01.01.2017 г.) размерът на таксата за водовземане от подземни води за 2020 година се изчислява като единичният размер на таксата в зависимост от целта, за която ще бъде ползвана отнетата вода, съгласно таблиците по чл. 12 - лв./куб. м. (Е) се умножи по размера на отнетия годишен воден обем за повърхностни и подземни води, в куб.м (W). В случая е приложим и корекционен коефициент от 1.001 на основание чл. 11, ал. 2 от Тарифата или таксата се определя както следва: Т = Е х W х К1. Правилно съдът е приел, че в случая спорът е относно целите, за които е използвано отнетото количество вода от "Стомар Инвест" АД по разрешително 31590468/31.08.2011 г., които са от значение за единичния размер на таксата (Е) по чл. 12, ал. 2 от Тарифата. При издаването на оспорения индивидуален административен акт, административният орган е приложил единичен размер на таксата от 0.233 лева/куб.м. по чл. 12, ал. 2, т. 9 от Тарифата, като е приел, че целта на ползването на отнетата вода е за водоснабдяване за други цели по смисъла на §1, т.1 б. "ж" от ДР на Тарифата. Съдът е приел, че целта на ползване на отнетата вода е за животновъдство, поради което единичният размер на таксата е по чл. 12, ал. 2, т. 5 от Тарифата - 0.06 лева/куб.м. Настоящият касационен състав намира този извод за съответстващ на доказателствата по делото и на материалния закон. Правилно съдът се е позовал на легалната дефиниция по § 1, т. 1, б. д от ДР на Тарифата, според която водоснабдяване за животновъдство е налице, когато отнетата вода се използва в дейности, свързани с развъждането и отглеждането на животни. От документите, приложени към заявлението за издаване на разрешителното от 31.08.2011 г. - разчет на необходимите водни количества и хидрогеоложки проект за водовземане, по делото е установено, че целта на водовземането, разрешено на "Стомар Инвест" АД, е за дейности по отглеждането на животни, измиване на помещения и водопой на животните. Неоснователно е възражението на касатора, че целта на ползване на водите попада в обхвата на понятието водоснабдяване за други цели по смисъла на §1, т.1, б. ж от ДР на Тарифата, тъй като от дружеството е заявено, използване на водите и за санитарно - хигиенни нужди на работниците. Така заявеното използване на водата е обусловено от целта, за която се ползва отнетата вода в основната дейност на Стомар Инвест АД по отглеждането на животни. Използването на отнетото количество вода за цел, изрично предвидена в § 1, т.1, б. д от ДР на Тарифата, изключва използването й за други цели по смисъла на §1, т.1, б. ж от Тарифата. Наведените в касационната жалба доводи за приложение на чл. 7, ал. 4 от Тарифата са неотносими към предмета на спора, тъй като предвидените в тази разпоредба условия не са послужили като фактически и правни основания за издаване на акта и за определяне размера на оспорената такса. Неоснователно е и възражението за законосъобразност на определения в акта единичен размер на таксата по чл.12, ал. 2, т. 9 от Тарифата, тъй като административният орган е съобразил целта на използване на водата, посочена в издаденото на Стомар Инвест АД разрешително 31590468/31.08.2011 г. - за други цели. Определените в разрешителното цели на ползване на водата, са съобразени с действащата към момента на издаването му нормативна уредба по чл. 50 и сл. от ЗВ. Разпоредбата на чл. 50, ал. 4 ЗВ предвижда приоритетите на водовземането, като разрешителното за водоползване, издадено за други цели, включва и промишлени цели, отдих и хидроенергетика, съгласно т. 5 /предишна т. 4/. Към момента на издаване на разрешителното от 31.08.2011 г., законът не предвижда животновъдството като самостоятелна цел за ползване на водите. Разграничението в целите за ползване на водите е въведено по-късно с Тарифата за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване (ДВ бр. 50 от 1.07.2011 г., в сила от 1.01.2012 г., изм., бр. 3 от 10.01.2012 г., в сила от 1.01.2012 г., отм., бр. 2 от 6.01.2017 г., в сила от 1.01.2017 г.). Такова разграничение е предвидено и в приложимата по време Тарифа за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване, приета с ПМС 383 от 29.12.2016 г., обн., ДВ, бр. 2 от 6.01.2017 г.(*), изм., бр. 27 от 2.04.2019 г.; (*) Решение 9920 на ВАС на РБ от 19.07.2018 г. - бр. 56 от 16.07.2019 г., в сила от 16.07.2019 г. Съгласно чл. 3, ал.1 от ПЗР на Тарифата целите на използване на водата в издадените разрешителни до влизането в сила на тарифата, се привеждат в съответствие с посочените цели в § 1 от допълнителната разпоредба, при първото изменение или продължаване на разрешителното за водовземане от органите по чл. 52 ЗВ. Разрешителното, издадено на "Стомар Инвест" АД е за срок до 31.08.2021 г. и за процесния период на 2020 г., срокът по чл. 3, ал.1 от ПЗР на Тарифата не е изтекъл. Поради това правилно съдът е съобразил установената от доказателствата по делото конкретна цел на ползването на водите за дейности по отглеждане на животни, която съответства на дефиницията по § 1, т.1, б. д от ДР на Тарифата и на единичен размер на таксата по чл.12, ал. 2, т. 5 от Тарифата. В този смисъл е и решение 1674/07.02.2019 г. на Върховния административен съд, първо отделение, постановено по адм. дело 9483/2018 г., по идентичен спор между страните. По изложените съображения настоящият касационен състав намира, че решението в обжалваната част, в която е изменен АУПДВ 34/20.04.2022 г., издаден от директора на Басейнова дирекция Източнобеломорски район като е намален размера на дължимата от "Стомар Инвест" АД такса за водовземане от подземни води, е постановено в съответствие с материалния закон и следва да се остави в сила. При този изход на спора, разноски за касационното производство следва да се присъдят на дружеството - ответник по касация, в размер на 2 500 лева, по представения списък на разноските по чл. 80 ГПК, представляващи платено по банков път възнаграждение за защита от един адвокат съгласно договор за правна защита и съдействие от 27.03.2023 г. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,