Решение № 11264 от 26.08.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5719/2019 г.

Решение № 11264 от 26.08.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5719/2019 г., III о., докладчик съдията Албена Радославова Производството е по реда на чл. 208 и следващите във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. § 4, ал. 1 от ПЗР на АПК. Образувано е по касационна жалба на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) против решение № 2504/10.04.2019 г., постановено по адм. д. № 7728/2018 г. по описа на Административен съд- С. град, с което по жалба на "Топлофикация – П." ЕАД е отменено решение № Ц-10 от 01.07.2018 г. на КЕВР, в частта му по т. 12, с която по отношение на дружеството се утвърждават преференциална цена на електрическата енергия и пределни цени на топлинната енергия, произведена по високоефективен комбиниран начин от централи с комбинирано производство на електрическа и топлинна енергия, при прилагане на метода на ценово регулиране "норма на възвръщаемост на капитала" на дружества от сектор "Топлоенергетика", за периода 01.07.2018 г. – 30.06.2019 г. и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне при спазване на указанията, дадени в мотивите на решението. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението поради допуснато нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост- касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Според касатора съдът не е обсъдил всички приложени и приети по делото доказателства в тяхната съвкупност, обосновавайки решението си единствено на заключението на комплексната експертиза. Касаторът е изложил доводи за постановяване на съдебния акт при неправилно приложение на материалния закон в 3 пункта, касаещи следните ценообразуващите елементи: 1. разходи за основно гориво – въглища (цена и количество на основното гориво); 2. разходи за закупуване на квоти за емисии парникови газове; 3. разходи за заплати и възнаграждения. Касаторът моли за отмяна на оспореното решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което ВАС да отхвърли жалбата на "Топлофикация - П." ЕАД срещу т. 12 от атакувания административен акт. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Редовно призован за съдебно заседание, касационният жалбоподател, КЕВР-С., се представлява от юриск. Велчев, който поддържа касационната жалба, а по същество твърди неправилност на атакуваното с нея съдебно решения по съображения, подробно изложени в касационната жалба и устно – в хода по същество. Ответникът, "Топлофикация - П." ЕАД, редовно призован се представлява от адв. Мартинова, която оспорва касационната жалба, а по същество твърди правилност на съдебното решение по съображения, подробно развити в писмен отговор на касационната жалба и устно – в хода по същество. Претендира разноски за касационното производство. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият съдебен състав на Върховния административен съд, трето отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, срещу годен за обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. С решение № 2504/10.04.2019 г. по адм. д. № 7728/2018 г. по описа на Административен съд – С. град, по жалба на "Топлофикация – П." ЕАД е отменено решение № Ц-10 от 01.07.2018 г. на КЕВР в частта му по т. 12, с която по отношение на дружеството се утвърждават преференциална цена на електрическата енергия и пределни цени на топлинната енергия, произведена по високоефективен комбиниран начин от централи с комбинирано производство на електрическа и топлинна енергия, при прилагане на метода на ценово регулиране "норма на възвръщаемост на капитала" на дружества от сектор "Топлоенергетика", считано от 01.07.2018 г. и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне, при спазване на указанията, дадени в мотивите на решението и са присъдени направените разноски в размер на 2187, 00 лв. Административният съд е приел, че е налице материална незаконосъобразност на решението на КЕВР в обжалваната част по смисъла на чл. 146, т. 4 от АПК, изразяващи се нарушения на материалния закон по отношение следните ценообразуващи елементи: 1. разходи за основно гориво – въглища (цена и количество на основното гориво); 2. разходи за закупуване на квоти за емисии парникови газове; 3. разходи за заплати и възнаграждения. Съдът е приел, че КЕВР незаконосъобразно не е признала заявения от топлофикационното дружество размер на разходите, присъщи на лицензионната дейност на дружеството за закупуване на квоти за въглеродни емисии. Според съда решението на регулатора в тази част противоречи на прогласения в чл. 31, т. 2 ЗЕ принцип, според който цените на енергийните предприятия следва да възстановяват икономически обоснованите разходи за дейността им. В случая КЕВР не е съобразила ежегодното намаляване на безплатните квоти за емисии на парникови газове, което от своя страна ще доведе до увеличаване на необходимостта от закупуване на по-големи количества квоти през прогнозния регулаторен период в сравнение с отчетния. Според съда Комисията неправилно е изчислила прогнозните разходи за закупуване на емисии въглероден диоксид на база на количества и цени за предходния отчетен период, вместо за предстоящия регулаторен период, тъй като енергийните предприятия ще закупуват емисиите през бъдещ период. На следващо място съдът е приел, че КЕВР не се е съобразила с т. 12 от глава трета, раздел I на Указания - НВ, съгласно която цените на горивата следва да са среднопретеглени за разглеждания период, с което отново е нарушила разпоредбата на чл. 31, т. 2 от ЗЕ, според която цените на енергийните предприятия следва да възстановяват икономически обоснованите разходи за дейността им, включително разходите за доставка на горива. Според съда приложената от КЕВР цена не е икономически обоснована, респективно - и разходите за основно гориво - въглища не са икономически обосновани. По отношение разходите за заплати и възнаграждения, съдът е приел, че регулаторният орган е коригирал заявените от дружеството разходи за заплати и възнаграждения в рамките на установеното в т. нар. общ подход увеличение от 10 %, като не е съобразил конкретното изоставане на дружеството спрямо средната заплата в сектора, с което е нарушил принципите за съразмерност и равенство, обективирани в чл. 6 и чл. 8 АПК, доразвити в специалната разпоредба по чл. 23, т. 3 ЗЕ, според която при упражняване на правомощието си за ценово регулиране, Комисията следва да осигурява равнопоставеност между енергийните предприятия. Прилагайки един и същ процент на увеличение спрямо всички дружества от сектора, КЕВР не е отчела спецификите на всяко конкретно дружество, което от своя страна не позволява дружествата със заплати, по-ниски от средномесечните за сектора, да наваксат и достигнат средните нива. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. От фактическа страна е установено, че производството пред КЕВР е образувано по заявление с вх. № Е-14-03-3 от 30.03.2018 г. и вх. № Е-14-03-4 от 30.03.2018 г. от "Топлофикация – П." ЕАД до КЕВР за утвърждаване на цени на електрическа и топлинна енергия. Дружеството е предложило за утвърждаване следните цени на електрическа и топлинна енергия без ДДС, считано от 01.07.2018 г.: преференциална цена на комбинирана електрическа енергия - 211, 22 лв. /MWh, в т. ч. и добавка по чл. 33, ал. 3 ЗЕ – 10 лв. /MWh; еднокомпонентна цена на топлинната енергия с топлоносител пара - 27, 12 лв. /MWh; еднокомпонентна цена на топлинната енергия с топлоносител гореща вода - 63, 32 лв. /MWh, като предложените цени са изчислени на база цени на горивата – природен газ - 414 лв. /knm3; въглища – 59, 02 лв/т. Дружеството е представило обосновка на техническите и икономическите данни във връзка с предложението за утвърждаване на цени на енергия за новия регулаторен период. От регулатора са извършени следните корекции на така заявените цени: По справка № 1 "Разходи": разходите за заплати и възнаграждения и съответните начисления, свързани с тях по действащото законодателство, са коригирани от 9 211 хил. лв. на 8 308 хил. лв., или с 913 хил. лв., до нивото отчетената стойност през 2017 г., в съответствие с т. 1. 3 от общия подход; разходите за емисии парникови газове (С02) са намалени от 13 832 хил. лв. на 5 664 хил. лв., или с 8 168 хил. лв. по-малко, като реално закупените количества от дружеството през 2017 г. в размер на 325 149 t се умножат по икономически обоснованата средна цена на емисиите за 2017 г. от 8, 91 евро/t, съгласно т. 13 от общия подход. В справка № 2 "РБА" оборотният капитал е изчислен съгласно т. 32 от Указания-НВ и т. 2 от общия подход, като 1/8 от утвърдените годишни оперативни парични разходи за дейността, като не се включват разходите за амортизации. В справка № 4 "ТИП в производството" са извършени следните корекции: разходът на въглища в комбинираната част на централата е коригиран с 4 000 t, до изравняване на общата енергийна ефективност с отчетената стойност през 2017 г. и в съответствие с т. 5 от общия подход. Коригирана е цената на въглищата от 59, 02 лв. /тон, на 52, 71 лв. /тон, при калоричност 2 033 kcal/kg до достигане на отчетната стойност за 2017 г., съгласно т. 8 от общия подход. Във връзка с подадените от топлофикационните дружества заявления, КЕВР е изготвила доклад за извършения анализ на заявленията на дружествата. Топлофикационните дружества са поканени за участие в открито заседание на КЕВР. Проведено е обществено обсъждане, след което жалбоподателят с писмо вх. № Е-14-03-10 от 13.06.2018 г. е представил възражение във връзка с доклада на КЕВР в частта, касаеща разходите за гориво – въглища; разходите за емисии парникови газове; разходите за заплати и възнаграждения. След като не е приела възраженията на жалбоподателя, с процесното Решение № Ц-10 от 01.07.2018 г. на КЕВР, в частта му по т. 12, регулаторът е приел следните цени за следващия ценови период, считано от 01.07.2018 г.: 1. Преференциална цена на електрическата енергия (без ДДС) - 139, 01 лв. /MWh, в това число премия по чл. 33а от ЗЕ (без ДДС) - 68, 36 лв. /MWh; 2. Еднокомпонентна цена на топлинната енергия с топлоносител гореща вода (без ДДС) - 70, 99 лв. /MWh; 3. Еднокомпонентна цена на топлинната енергия с топлоносител водна пара (без ДДС) - 32, 21 лв. /MWh; 4. Ценообразуващи елементи на цените по т. 12. 1, 12. 3 и 12. 4: Необходими годишни приходи – 75 124 хил. лв., в т. ч.: Разходи – 70 165 хил. лв., от които условно-постоянни – 18 536 хил. лв. и променливи – 51 629 хил. лв.; Регулаторна база на активите – 67 019 хил. лв.; Норма на възвръщаемост - 7, 40 %; Електрическа енергия от високоефективно комбинирано производство - 240 801 MWh; Електрическа енергия от комбинирано производство – 16 710 MWh; Топлинна енергия с топлоносител гореща вода – 214 700 MWh; Топлинна енергия с топлоносител топла пара – 421 300 MWh. Решението на КЕВР е оспорено от "Топлофикация - П." ЕАД пред административния съд по реда на чл. 13, ал. 9 от ЗЕ. В производството административният съд е допуснал и приел съдебна комплексна технико – икономическа експертиза /СКТИЕ/, като въз основа на заключението по същата е изяснил относимите към възраженията по жалбата фактически обстоятелства, касаещи определянето на цените на електрическа и топлинна енергия по заявлението на жалбоподателя - "Топлофикация - П." АД. Съдът обективно е установил фактическите обстоятелства по проведеното пред КЕВР административно производство, довело до постановяване на обжалваното решение, анализирайки приложимите материалноправни разпоредби при определяне на цените на електрическа и топлинна енергия на жалбоподателя по обявения от административния орган метод на регулиране "норма на възвръщаемост на капитала", като е изследвал ценообразуващите елементи, за които КЕВР е извършила корекции по заявлението на дружеството. Административният съд е изложил подробни и законосъобразни правни изводи, които се споделят изцяло от настоящата касационна инстанция и към които ВАС, трето отделение препраща като мотиви на собствения си съдебен акт съгласно правомощието си по чл. 221, ал. 2, изр. последно от АПК. На първо място касационната инстанция споделя подробно изложени от първостепенния съд принципи за ценово регулиране, , от които КЕВР следва да се ръководи - тези по чл. 23, чл. 24 и чл. 31 ЗЕ. В чл. 23, т. 4 от ЗЕ е регламентирано правомощието на Комисията да осигурява баланс между интересите на енергийните дружества и клиентите, което предполага извършване на оценка и анализ на предоставената информация с оглед на нейната точност и икономическа обоснованост, поради което Комисията не следва да приема еднозначно предложенията на енергийните предприятия. Друг принцип, от който се ръководи Комисията при изпълнение на регулаторните си правомощия, е осигуряването на равнопоставеност между отделните категории енергийни предприятия и видовете клиенти (чл. 23, т. 5 от ЗЕ). Изпълнявайки това свое законово задължение и в съответствие с принципа на чл. 8, ал. 2 от АПК - в пределите на оперативната самостоятелност при еднакви условия сходните случаи да се третират еднакво, КЕВР следва да прилага към всички дружества, адресати на процесното решение, общ подход при определяне на цените на електрическа и топлинна енергия и общи принципни положения относно извършените допълнително корекции, но съобразно специфичните особености на всяко от топлофикационните дружества. Разпоредбата на чл. 31 ЗЕ изисква цените да са недискриминационни, основани на обективни критерии и определени по прозрачен начин, да осигуряват икономически обоснована норма на възвръщаемост на капитала и да възстановяват икономически обоснованите разходи за дейността им, включително разходите за: управление, експлоатация и поддръжка на енергийните обекти; поддържане на резервни и регулиращи мощности, необходими за надеждно снабдяване на клиентите; доставка и поддържане на резервите от горива; ремонти; амортизации; съхраняване и преработка на отработено ядрено гориво и радиоактивни отпадъци, извеждане на ядрени съоръжения от експлоатация и ядрена безопасност; балансиране на електроенергийната система. Цените на топлинната енергия се определят по реда на Наредба № 5 от 23.01.2014 г. за регулиране на цените на топлинната енергия, а в случаите на комбинирано производство се утвърждават еднокомпонентна цена или цени на топлинна енергия по видове топлоносители и се определя преференциална цена на електрическата енергия, на база приети от КЕВР Указания, и в съответствие и с чл. 24 от Наредба № 1 от 2017 г. за регулиране на цените на електрическата енергия. Във връзка с приети изменения и допълнения в Наредба № 5 от 23.01.2014 г. за регулиране на цените на топлинната енергия и в Наредба № 1 от 17.03.2017 г. за регулиране на цените на електрическата енергия (ДВ. бр. 52 от 22.06.2018 г.), са разработени нови Указания за образуване на цените на топлинната енергия и на електрическата енергия от комбинирано производство при регулиране чрез метода "норма на възвръщаемост на капитала", приети с протоколно решение на КЕВР № 116/26.06.2018 г., които отменят предишните Указания, приети с протоколно решение № 95/25.05.2015 г. При метода "норма на възвръщаемост на капитала", след извършване на регулаторен преглед, КЕВР утвърждава цени и необходими годишни приходи за регулаторен период не по-кратък от една година. Необходимите годишни приходи включват признати от Комисията икономически обосновани разходи и възвръщаемост на капитала. Следващ регулаторен преглед се извършва при констатиране на съществени отклонения между одобрените и отчетените елементи на необходимите приходи. По отношение на конкретните ценообразуващи елементи, коригирани от КЕВР в посока намаление, спрямо заявените размери на разходите от "Топлофикация - П." АД, касационната инстанция намира следното: Неоснователен е доводът на касатора, че съдът неправилно е приел за основателно възражението на жалбоподателя по отношение на разходите за закупуване на квоти за емисии парникови газове. Позовавайки се на дерогацията по чл. 10а и чл. 10в от Директива 2003/87/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13 октомври 2003 г. за установяване на схема за търговия с квоти за емисии на парникови газове в рамките на Общността, изменена с Директива 2009/29/ЕО от 23 април 2009 година за изменение на Директива 2003/87/ЕО с оглед подобряване и разширяване на схемата за търговия с квоти за емисии на парникови газове на Общността, съдът правилно е приел, че в тази част оспореното решение на регулатора противоречи на принципа на чл. 31, т. 2 ЗЕ, според който цените на енергийните предприятия следва да възстановяват икономически обоснованите разходи за дейността им. Този извод на съда се потвърждава от заключението на СТИЕ, в което са направени следните фактически установявания: разликата между прогнозните емитирани въглеродни емисии при производството на дружеството през 2018 г. (349 945 t С02) и очакваните за разпределение безплатни квоти по дерогация по чл. 10а и чл. 10в от Директива 2009/29/ЕО (116 758 t С02) оформят недостиг на квоти, който трябва да бъде закупен до 30.04.2019 г., т. е. през новия ценови период. Според изчисленията по-горе той възлиза на 233 187 единици квоти за емисии С02. По отношение на заявените от дружеството за ценовия период прогнозно количество емисии – 349 945 t (вкл. безплатни и за закупуване) в оспореното решение на КЕВР не са изложени мотиви, а в съдебното производство не са оспорени констатациите на СТИЕ. Съществен е спорът по определената от КЕВР средно претеглена цена на квоти в размер на 8,91 евро/t. От една страна са данните, изложени в решението на КЕВР, а именно: в края на 2017 г. постигнатата цена е в размер на 7, 07 евро/t, а през първото тримесечие на 2018 г. се наблюдава значително повишение на цените на пазара, които варират от 7, 79 евро/t до 12, 37 евро/t, като среднопретеглената им стойност е в размер на 9, 69 евро/t. По данни на КЕВР е отчетено също, че в годишен аспект, ако се използват историческите данни относно волатилността на цените се очаква, те да са в диапазона: 8, 40 евро/t - 13, 60 евро/t през процесния ценови период. От друга страна, съгласно заключението на СТИЕ по данни на Европейска енергийна борса (ЕЕХ - European Energy Exchange), цената за продажба на квоти на първичен пазар през м. януари 2018 е била в диапазона 8 €/тон - 9 €/тон, като следва тенденция на увеличение през цялата 2018 година. Към средата на годината в края на м. юни 2018 г. (преди постановяване на Решение № Ц-10) цената е на нива около 15 €/тон, през м. октомври 2018 достига 20 €/тон, следват колебания през м. октомври и началото на м. ноември 2018 г. на нива между 16 и 19 €/тон, след което същата достига и преминава нивото от 20 €/тон през м. декември 2018 г., а през м. март 2019 г. е на нива 21 – 22 €/тон. Изчислената от СТИЕ среднопретеглената цена на база приходи и търгувани обеми, за периода 01.01.2018 г. - 31.12.2018 г., е 15, 34 €/тон, като за първото полугодие на 2018 г. е 12, 06 €/тон, а за второто полугодие среднопретеглената цена възлиза на 19, 05 €/тон. От началото на 2019 г. цената продължава да се покачва и среднопретеглената цена за периода от 01.01.2019 г. е 22, 84 €/тон. Установено е също, че със Заповед № Е-РД-16-436 от 02.08.2018 г. на министъра на енергетиката - за периода на 2019 г. референтната цена е в размер на 8, 93 евро/тон. Тези референтни цени са определени на база "сетълмент" цените от борса InterContinental E. (ICE) и се прилагат единствено за целите на националния план за инвестиции, но не и за целите на ценообразуването при регулиране от КЕВР и са посочени за показване тенденцията за увеличаване на цените на квотите въглеродни емисии. От изложените по-горе данни следва, че жалбоподателят "Топлофикация – П." ЕАД, след приспадане на одобрените му безплатни квоти за периода – 116 758 t С02 тона, следва да закупи през регулаторния период е квоти за въглеродни емисии в размер на 233 187 тона. Съгласно СТИЕ при покупната цена, приета от КЕВР - 8, 91 €/тон (17, 43 лв. /тон), разходите за емисии въглероден диоксид, подлежащи на включване в цените, се изчисляват в размер на 4 063 627 лв. При по-висока покупна цена за емисиите въглероден диоксид, в следствие увеличението на цената на борсата, разходите се увеличават: - при цена от 12, 06 €/тон (23, 59 лв. /тон), разходите се изчисляват на стойност 5 550 262 лв.; - при цена от 15, 00 €/тон (29, 34 лв. /тон), разходите за емисии нарастват на 6 841 122 лв.; при цена от 20, 00 €/тон (39, 12 лв. /тон) стойността на разходите за квоти е 9 121 497 лв. Посочените данни са обусловили извода на вещите лица по СТИЕ, че разходите, които дружеството ще извърши, се увеличават с повишаване на цената и разликата над включените в цените разходи ще се отрази в намаление на утвърдената възвръщаемост. При тези фактически установявания, АССГ е стигнал до правилния извод за основателност на възражението на жалбоподателя срещу незаконосъобразно утвърдените от КЕВР разходи за закупуване на квоти за въглеродни емисии. Правилно и обосновано съдът се е позовал на разпоредбите на чл. 10а и по чл. 10в от Директива 2003/87/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13 октомври 2003 година за установяване на схема за търговия с квоти за емисии на парникови газове в рамките на Общността, изменена с Директива 2009/29/ЕО от 23 април 2009 година за изменение на Директива 2003/87/ЕО, както и прогнозните количества безплатни квоти, които са дължими на дружеството и прогнозното количество недостиг на емисиите, които дружеството трябва да закупи, за да бъдат предадени в регистъра до 30 април, следващ отчетната година, в изпълнение на задълженията по чл. 48, ал. 1 от Закона за ограничаване изменението на климата (ЗОИК). Обосновано съдът е приел, че дружеството трябва да извърши разходи за покупка на емисионни квоти, които са пряко свързани с лицензионната му дейност и които трябва да се включат в утвърдените прогнозни необходими годишни разходи на основание чл. 8, ал. 1 и чл. 32, ал. 1, т. 1 от НРЦТЕ. Неправилно КЕВР не е съобразила и ежегодното намаляване на безплатните квоти за емисии на парникови газове, което ще доведе до увеличаване на необходимостта от закупуване на по-големи количества квоти през прогнозния регулаторен период в сравнение с отчетния, като е изчислила прогнозните разходи за закупуване на емисии въглероден диоксид на база на количества и цени за предходния отчетен период. Позовавайки се на чл. 8, ал. 4 от НРЦТЕ, съдът правилно е приел, че е икономически обосновано разходите за емисии да се включват в цените за периода, за който са относими, на база прогноза, като в следващия регулаторен период може да се извърши тяхната корекция до реалния им размер. Всички икономически обосновани разходи, включително разходите за закупуване на необходимите квоти за емисии парникови газове следва да бъдат прогнозни за предстоящия регулаторен период, а не отчетни, тъй като енергийните предприятия ще закупуват емисиите през бъдещ период. Разходите за закупуване на квоти за емисии парникови газове, представляват променлив разход по смисъла § 1, т. 10 от ДР на НРЦТЕ, тъй като пряко зависи от количествата произведена от дружествата топлинна и електрическа енергия. Разликата между отделените въглеродни емисии при комбинираното производство на топлинна и електрическа енергия през предстоящия прогнозен период 01.07.2018 г. – 30.06.2019 г. и разпределените на дружеството безплатни емисионни квоти, представлява количеството емисионни квоти, които дружеството трябва да закупи. Това количество представлява разход, пряко свързан с лицензионната дейност на дружеството, който следва да бъде включен в утвърдените прогнозни необходими годишни приходи на основание чл. 8, ал. 1 и чл. 32, ал. 1, т. 1 от НРЦТЕ. Като не е признала този разход на жалбоподателя в заявения размер, КЕВР е постановила решение в противоречие с принципа на чл. 31, т. 2 ЗЕ, според който цените на енергийните предприятия следва да възстановяват икономически обоснованите разходи за дейността им. Неоснователен е доводът на касатора, че съдът неправилно е уважил възражението на жалбоподателя по отношение на разходите за основно гориво. От приетата по делото СТИЕ (отговора на задача 3. 1), се установява, че корекцията на разходите за основно гориво, извършена от Комисията, изразяваща се в намаляване на цената, по която жалбоподателят ще закупува основното си гориво – въглища, води до непълно възстановяване на присъщо – необходими и икономически обосновани разходи за производство на електрическа и топлинна енергия на топлофикационното дружество. Според вещото лице (задача 3. 2 от експертизата), намалението на цената на въглищата от 59, 02 лв. /тон - на 54, 04 лв. /тон води до непризнати разходи на стойност 2 777 хил. лв., които трябва да бъдат покрити от възвращаемостта на капитала, ако не бъдат предоговорени цените на въглищата в намаление. Експертизата е установила още, че при наличието на констатираната грешка в изчисляването на производствените цени на топлинната енергия, водеща до невъзстановяването на 11 661 хил. лв. необходими приходи, многократно превишаващи утвърдената възвращаемост, намалението на разходите за основното гориво – въглища по отношение на "Топлофикация – П." ЕАД, не може да се приеме за икономически обосновано. В тази връзка, съдът правилно е приел, че КЕВР незаконосъобразно и в противоречие с Указанията – НВ, 2018 (Г. трета, Раздел I, т. 12) не е признала заявения от жалбоподателя размер на разходите за закупуване на основно гориво – въглища и брикети от енергийни лигнитни въглища, относими към процесния регулаторен период. В мотивите на процесното решение на КЕВР не е изследвано дали размерът на цената е достатъчен и дали е в състояние да покрие разходите за закупуване и доставки на необходимите за производство въглища. КЕВР не е извършила задължителния анализ относно достатъчността на цената за новия регулаторен период. Утвърдените от Комисията разходи за основно гориво при цена от 54, 04 лв. /тон не са икономически обосновани, доколкото при утвърждаване на цената на въглищата не е изследвана нейната достатъчност за новия регулаторен период. В случая дружеството жалбоподател е изпълнило указанията на КЕВР и е изчислило заявената цена на въглища в съответствие с Указанията - НВ, като според вещите лица жалбоподателят в заявената цена правилно е определил средно-претеглена цена на въглищата и доказателства за доставка и приложими договори за ценовия период, от които безспорно се установява цена от 59, 02 лв. /тон. Налице е непризнаване на присъщо – необходими разходи на топлофикационното дружество и невключването им в цените на енергията, което води до непълно възстановяване на икономически обосновани разходи и има за резултат загуби за дружеството или намаляване на утвърдената му възвръщаемост на капитала. При тези данни се налага изводът, че при коригиране на разходите за основно гориво в посока намаление КЕВР е нарушила правилото на чл. 31, т. 2 от ЗЕ, съгласно който цените на енергийните предприятия следва да възстановяват икономически обоснованите разходи за дейността им, включително разходите за доставка на горива. Неоснователен е доводът на касатора, че съдът неправилно е приел за основателно възражението на жалбоподателя по отношение на разходите за заплати и възнаграждения. От данните по делото се установява, че топлофикационното дружество в заявлението си от 30.03.2018 г. е заявило разходи за възнаграждения в размер на 9 221 лв., а съгласно Решение № Ц-10 от 01.07.2018 г. на КЕВР, са утвърдени разходи в размер на 9 121 лв., като видно от отговора на задача 4 от СТИЕ, корекцията в заявените разходи за заплати и възнаграждения е в намаление със 100 хил. лева. При обективно съобразяване на фактите съдът правилно е приел, че КЕВР, прилагайки един и същ процент увеличение – 10 % за всички дружества, съобразно приетия от Комисията общ подход, не е отчетено състоянието на пазара на труда в различните региони на страната. Не е отчетено конкретното изоставане на дружеството спрямо средната заплата в сектора, което е в нарушение на принципите за съразмерност и равенство, обективирани в чл. 6 и чл. 8 АПК, както и специалната уредба по чл. 23, т. 3 ЗЕ, задължаващ при упражняване на правомощието си за ценово регулиране, Комисията да осигурява равнопоставеност между енергийните предприятия. Не е отчетена спецификата на всяко конкретно дружество и респективно не позволява на дружествата със заплати по-ниски от средномесечните за сектора да достигнат тези нива. Подобни данни не са обсъждани с процесното решение на КЕВР, а е приложен общ подход р. II, т. 1. – "По отношение на разходите за заплати и възнаграждения и свързаните с тях осигурителни вноски и социални разходи са допускани увеличения на стойностите, в сравнение с отчетените такива в рамките до 10%", при несъобразяване на мотивирани обосновки за необходимостта, икономическата целесъобразност или значително изоставане на средната работна заплата в дружеството в сравнение със средната месечна заплата на наетите лица по трудово и служебно правоотношение през 2017 г. в отрасъл "Енергетика", която е в размер на 1 769 лв., съгласно данни НОИ. Правилно съдът е приел, че при прилагане на общия подход по отношение на процесното дружество не е отчетено значителното изоставане от средната заплата за отрасъла. Този извод се потвърждава от заключението по СТИЕ /задача 4 от заключението/, съгласно което приетото от КЕВР увеличение на възнагражденията на работниците в дружеството – жалбоподател, ще повиши средната работна заплата в [фирма] до 1 163 лв. /месец, при което същото изостава от средната заплата за отрасъл "Енергетика", която е в размер на 1 769 лв., съгласно данни на НОИ. В тази връзка законосъобразно съдът е приел, че в тази си част решението на КЕВР е постановено в нарушение на чл. 23, т. 3 ЗЕ, след като регулаторът не осигурява равнопоставеност между енергийните предприятия и не е отчита спецификата на конкретно дружество "Топлофикация – П." АД. Не е съобразено от КЕВР и че предприятията, с цел да задържат квалифицираните си кадри, следва да предлагат възнаграждения, релевантни за определените райони в страната, като предвидят разходи за увеличение на трудовите възнаграждения на персонала. Не е съобразено и че еднаквото третиране изисква не прилагане на един и същ процент увеличение спрямо всички дружества от сектор "Топлоенергетика", а изравняване на заплатите до средната за сектора, което означава различен процент в зависимост от спецификите на всяко дружество. Неоснователни са и възраженията в касационната жалба за допуснато при постановяване на оспореното съдебно решение нарушение на съдопроизводствените правила. Необосновано е твърдението, че съдът е придал на експертизата смисъл и значение, каквито тя няма. Съдът е обсъдил и преценил същата в съвкупност с останалите доказателства по делото, като е стигнал до правни изводи, основани както на изводите на комплексната съдебна експертизата, така и на останалите доказателства по делото, преценени в тяхната съвкупност. Съдът е изпълнил процесуалното си задължение за проверка законосъобразността на административния акт на всички основания по чл. 146 АПК, изяснил е релевантните за спора фактически обстоятелства. Въз основа на съвкупната преценка на становищата на двете страни и на доказателствата по делото, е обосновал законосъобразни правни изводи, които настоящата съдебна инстанция споделя. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав приема, че не са налице касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, които да обуславят отмяна на обжалваното решение, поради което същото следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора искането за присъждане на разноски, направено от процесуалния представител на касатора като неоснователно следва да се остави без уважение. От страна на ответника не са представени доказателства за направени разноски, поради което такива не следва да се присъждат. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение