Решение № 13882 от 19.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 10463/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на директора на Териториално поделение на Национален осигурителен институт (ТП на НОИ) - Шумен, срещу Решение 1213 от 16.09.2024 г., постановено по адм. д. 225 по описа за 2024 г. на Административен съд - Шумен, с което е отменено Решение 2153-27-58/30.04.2024 г. на директора на ТП на НОИ - Шумен и преписката му е върната за ново произнасяне при спазване на дадените задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Изложените в касационната жалба доводи, свеждащи се до неправилно прилагане на чл. 68, ал. 3 от КСО, във вр. с § 1, т. 12 от ДР на КСО и на чл. 40, ал. 1 от НПОС, са относими към касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът М. А. А., чрез процесуален представител адв. Г. Сабриева, оспорва касационната жалба в писмен отговор. Претендира разноски. Прокурорът от Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационното оспорване. При извършената проверка се установява, че касационната жалба е процесуално допустима, като подадена срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК. След като разгледа касационната жалба по същество на посочените в нея основания по чл. 218, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд я намира за неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд Шумен е отменил Решение 2153-27-58/30.04.2024 г. на директора на ТП на НОИ Шумен, потвърждаващо Разпореждане 2113-27-1626#16 от 28.04.2024 г. на ръководителя по пенсионно осигуряване, с което е постановен отказ за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст в условията на чл. 68, ал. 3 от КСО. На основание чл. 173, ал. 2 от АПК, съдът е върнал преписката на административния орган по чл. 117, ал. 3 от КСО за ново разглеждане на жалбата при спазване на дадените задължителни указания по тълкуването на чл. 68, ал. 3 от КСО . От данните по първоинстанционното дело се установява, че производството пред административния орган е образувано по заявление с вх. 2113-27-1626/06.11.2023 г., с което А. е поискал да му бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, на основание чл. 68, ал. 3 от КСО, като е приложил Трудова книжка 1159, издадена от ДЗС- Врани кон, Удостоверение 5729/25.07.2008 г. от ДА Архив гр. В. Търново, удостоверение, обр. УП-13 изх. 5507-10-1358 от ТП на НОИ гр. Ловеч и удостоверение, обр. УП-3 изх. 02/14.10.2023 г. на земеделски стопанин ЕТ А. М. - [населено място]. За изясняване размера на осигурителния стаж, пенсионният орган е отправил искане до управителя на БКС Чистота ЕООД- гр. Варна да изготви и представи пред ТП на НОИ Шумен удостоверение, обр. УП 3 с осигурителен стаж на жалбоподателя за периода от 20.02.1978 г. до 12.06.1989 г. и удостоверение обр. УП 2 с осигурителния доход на жалбоподателя за периода от 01.01.1986 г. до 12.06.1989 г. С писмо с изх. 07/18.01.2024 г., изисканите удостоверения са представени. В удостоверение, обр. УП 3 с изх. 05/18.01.2024 г., е отразено, че А. е заемал длъжностите шофьор, автомонтьор и машинен монтьор в СП БКС управление Шумен, считано от 20.02.1987 г. до 12.06.1989 г., като осигурителният му стаж, изчислен по реда на чл. 38 и чл. 39 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж, е 11 г., 03 м. и 22 д. В удостоверение, обр. УП 2 с изх. 06/18.01.2024 г. е отразено по конкретни периоди и длъжност брутното трудово възнаграждение или доход на жалбоподателя за определяне размера на пенсията му, като изрично е посочено, че за периода 01.01.1986 г. до 31.03.1987 г. няма съхранени ведомости във формата за СП БКС управление Шумен. Длъжностното лице по пенсионно осигуряване е приело, че към датата на подаване на заявлението А. има навършени [възраст], като е зачетен придобит общ осигурителен стаж без превръщане от 14 г., 11 м. и 18 дни, т.е. има 12 дни недостигащ изискуем действителен осигурителен стаж. За периода от 20.02.1978 г. до 12.06.2989 г. е зачетен трудов стаж с продължителност 11 г., 02 м и 24 д., като за периода от 01.04.1987 г. до 11.06.1989 г. стажът е изчислен въз основа на дните, отразени в удостоверение, обр. УП 2 с изх. 06/18.01.2024 г. въз основа на разчетно платежните ведомости на осигурителя. При тези констатации е прието, че А. не отговаря на условията за пенсиониране по реда на чл. 68, ал. 3 от КСО, тъй като няма 15 години действителен осигурителен стаж към датата на подаване на заявлението. Недоволен от процесното разпореждане, жалбоподателят го е оспорил пред горестоящия административен орган директор на ТП на НОИ Шумен, който е отхвърлил жалбата с аргумент, че удостоверение УП 2 с изх. 06/18.01.2024 г. досежно периода 01.04.1987 г. 11.06.1989 г. съответства на разплащателните ведомости на осигурителя и за този период е зачетен осигурителен стаж от трета категория 02 г. и 01 м. Посочил е също, че трудовият стаж по години, месеци и дни е определен на основание чл. 96, ал. 4 от отм. Правилник за прилагане на Закона за пенсиите, както и по сега действащата норма на чл. 38, ал. 10 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж. Първоинстанционният съд правилно е очертал спорния по делото спор, който е свързан с приложение на материалния закон и в частност дали действителният осигурителен стаж следва да бъде зачетен по трудовата книжка на жалбоподателя, която съответства на представеното УП 3, изх. 05/18.01.2024 г. или по УП 2 06/18.01.2024 г., и съответно налице ли са кумулативно изискуемите основания по чл. 68, ал. 3 от КСО за минимален действителен осигурителен стаж от 15 години за възникване правото на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. За да аргументира теза за незаконосъобразност на оспорения административен акт, постановен в противоречие с материалноправните норми, първоинстанционният съд е приел, че трудовата книжка е официален удостоверителен документ за вписаните в нея обстоятелства и обвързва съда и органите на НОИ, а в конкретния случай последната е оформена съгласно изискванията на действалите към процесния период правни норми, поради което има доказателствена сила за осигурителния стаж на А. по силата на §9, ал. 1 от ПЗР на КСО. В допълнение към горното отразените данни в трудовата книжка напълно съответстват на данните, отразени в удостоверение, обр. УП- 3 изх. 05/18.01.2024 г., издадено от БКС Чистота ЕООД Варна. Върховният административен съд, тричленен състав на шесто отделение, намира решението на първоинстанционния съд за валидно, допустимо и правилно. В хода на производството пред Административен съд София- град, инстанцията по същество на спора, пред която се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на обжалвания административен акт, са проверени констатациите на административния орган, обусловили издаването му. Не са налице сочените от касатора основания по чл. 209, т. 3 АПК, налагащи отмяната на оспорения съдебен акт. Правилно първоинстанционният административен съд е приел, че на основание § 9, ал. 1 от ПЗР на КСО за осигурителен стаж следва да бъдe зачетен целият период от 20.02.1978 г. до 12.06.1989 г., през който лицето е било в трудови правоотношения с в СП БКС управление Шумен. Придобитият трудов стаж е удостоверен при спазване на изискванията на чл. 6, ал. 1 Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж, приета с ПМС 72 от 30.12.1986 г. (ДВ, бр. 11 от 1987 г.). Продължителността на трудовия стаж, придобит от работника в предприятието, е записана с цифри и думи и е подписана от счетоводителя и ръководителя на предприятието, като е положен печатът на предприятието. Редовно оформената трудова книжка има равностойна доказателствена стойност на останалите способи за установяване на трудов/осигурителен стаж, предвидени с чл. 40, ал. 1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС). Издаденото удостоверение, обр. УП 2 с изх. 06/18.01.2024 г. не оборва официалната удостоверителна сила на трудовата книжка, придадена й с чл. 347 от Кодекса на труда, доколкото липсват данни, че вписванията са извършени в нарушение на чл. 8, ал. 3 от цитираната наредба и не се основава на оригинални документи относно трудовата дейност на работника. Правилно съдът е съобразил обстоятелството, че въпросното удостоверение, обр. УП-2 е вторичен документ. То представлява документ по утвърден образец по смисъла на чл. 40, ал. 1 от НПОС и само по себе си няма по-голяма доказателствена сила от надлежно оформената трудова книжка. Както съдът е посочил, то обективира отразеното в разплащателните ведомости и не е първичен документ (в този смисъл: Решение 5201 от 23.04.2021 г., постановено по адм. дело 360/2021 г.; Решение 9432 от 14.07.2020 г., постановено по адм. дело 3854/2020 г.; Решение 7248 от 18.07.2022 г., постановено по адм. дело 3699/2022 г., всичките по описа на Върховния административен съд). Предвид гореизложеното се преценяват като неоснователни доводите в касационната жалба за неправилно прилагане на чл. 68, ал. 3 от КСО, във вр. с чл. 40, ал. 1 от НПОС. Във връзка с поддържаното от касатора възражение за необоснованост на съдебното решение, следва да се посочи, че необосноваността като касационно основание опорочава формирането на вътрешното убеждение на съда в насоките, които не са нормирани от закона. Такива са грешките при прилагане на правилата на логическото мислене, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията и др. Грешки от такова естество не са били допуснати от решаващия съд. По конкретното делото първоинстанционният административен съд е установил вярно фактите по спора, като се е позовал и е обсъдил поотделно и в тяхната съвкупност ангажираните по делото доказателства. Предвид изложените съображения не се установяват касационни основания за отмяна и обжалваното съдебно решение, с което оспореният акт е отменен и преписката е върната на административния орган за ново решаване на въпроса по същество, следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора следва да бъде уважено искането на ответника по касация за разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,