Решение № 11982 от 27.09.2011 г. на ВАС по адм. д. № 6383/2011 г.

Решение № 11982 от 27.09.2011 г. на ВАС по адм. д. № 6383/2011 г., III о., докладчик председателят Ваня Пунева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по подадена касационна жалба от Венка Иванова Маринова от гр. Кюстендил срещу решение № 64 от 18.04.2011 г., постановено по адм. дело № 407 от 2010 г. по описа на Административен съд - гр. Кюстендил. В жалбата се поддържа, че решението е неправилно поради допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и материалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът по касационната жалба - кметът на община Кюстендил, в писмено становище счита касационната жалба за неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба по съображения, изложени в пледоарията му по делото. Върховният административен съд - трето отделение, след като прецени данните по делото и обсъди доводите, развити в касационната жалба, констатира, че тя е подадена от надлежна стара в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, което я прави процесуално допустима. Разгледана по същество, е основателна. С обжалваното решение Кюстендилския административен съд е отхвърлил жалбата на Венка Иванова Маринова срещу заповед № РД-00-1409 от 07.12.2010 г. на кмета на гр. Кюстендил, с която е било прекратено наемното правоотношение между нея и община Кюстендил за общинско жилище, намиращо се в гр. Кюстендил, ул. "Ил. Макриополски " № 1, вх. А, ап. 6 на основание чл. 46, ал. 1, т. 3 от ЗОбС. Съображенията за това са били, че основанието за издаване на административния акт - чл. 46, ал. 1, т. 3 от ЗОС, било налице, тъй като наемателката не е предприела мерки да не се нарушава спокойствието на съседите и да спазва реда в сградата, като между съседите възниквали конфликти поради факта, че касаторката имала обидно, неуважително отношение към част от тях, дезинтересирала се от плащане на общите сметки. Възникналите конфликти в отношенията между съседите съдът е счел, че се дължат изцяло на поведението на касаторката което доказва наличието на посоченото основание за прекратявен на намените отношения. Така постановеното решение е незаконосъобразно. Изложените мотиви за наличието на условия за издаване на заповедта, респективно изводът, че е тя е законосъобразна, не се споделят от настоящия състав на Върховния административен съд - III отделение. От данните по делото е видно, че в обжалваната заповед е посочено като основание за издаването й - чл. 46, ал. 1, т. 3 от ЗОС. Съгласно т. 3, за да бъде прекратено наемното правоотношение, наемателят следва да нарушава "добрите нрави". Действително законодателно липсва дефиниция за понятието "добри нрави", но не може да бъде споделено съображението на съда, че поведението на наемателката изразяващо се в лошо отношение към част от живущите обуславя наличието на основанието предвидено в чл. 46, ал. 1 т 3 от ЗОбС. Под този текст следва да се има предвид такова поведение на наемателя, което е свързано с противообществени прояви, противоречащи на морала и битността на българина. В тази насока липсват каквито и да било доказателства за укоримо поведение на наемателката, свързани с нарушаване на реда в сградата или противообществени прояви, които да са в разрез с морала и нравите на обществото ни Моралът най - общо е система от принципи на поведение и отношение към света, сбор от норми и правила, които регулират поведението на членовете на дадено общество. Няма записани правила, които да го конкретизират и вкарват в рамка, защото се възприема от всеки по различен начин. Действително в конкретния случай е налице между съседски конфликт между жалбоподателката и част от другите живущи видно от приложения протокол и свидетелските показания ), но това не е достатъчно за да е налице хипотезата на чл. 46, ал. 1, т. 3 ЗОС. Безпорно живущите в един жилищен блок имат право на спокоен начин на живот и жалбоподателката е длъжна да спазва добросъседско поведение и да участва в общата издръжка на сградата, да плаща наемната цена и дължимите суми за електричество и наем, но неспазването на тези задължения това би довело да прекратявена на наемните отношения на друго основание, но не и на посоченото в оспорения административен акт . От всичко изложено дотук Върховният административен съд - трето отделение, приема, че постановеното решение следва да се отмени, като делото следва да бъде решено по същество. С оглед събраните доказателства по делото и съображенията, изложени по-горе, обжалваната заповед на кмета на Община Кюстендил следва да бъде отменена като незаконосъобразна. Това е така, защото не са били налице основанията, въз основа на които същата е издадена, а именно чл. 46, ал. 1, т. 3 ЗОС. Ето защо и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 от АПК Върховният административен съд - трето отделение,