Решение № 11374 от 10.11.2021 г. на ВАС по адм. д. № 3355/2021 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от АПК, образувано по касационна жалба на главния архитект на Община Асеновград, чрез адв.Матеев срещу решение 2097/19.11.2020 г., постановено по адм. дело 3158/2019 г. по описа на Административен съд Пловдив. В касационната жалба се релевира касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК неправилност и необоснованост на съдебното решение и се претендира неговата отмяна със законните последици. Ответникът Д. Минцев, чрез адв.Иванов, оспорва основателността на касационната жалба и моли за оставяне в сила на обжалваното решение като обосновано и законосъобразно.Претендира разноски. Ответницата В. Янкова,чрез адв.Попова,излага в писмено становище доводи за неправилност и недопустимост на решението и моли за неговото обезсилване ,респ. отмяна като незаконосъобразно.Претендира разноски. Ответниците К. Шидеров, А. Шидерова, К. Шидеров и Т. Шидеров не ангажират становища по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, приема, че касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, за която решението е неблагоприятно. При извършена служебна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящият съдебен състав намира обжалваното решение за недопустимо по следните съображения: С обжалваното решение е отменена като незаконосъобразна издадената от главния архитект на Община Асеновград скица - виза 158/11.09.2019 г., с която по реда на чл.140 във връзка с чл.134,ал.6 от ЗУТ е разрешено изготвяне на инвестиционен проект за надстрояване на жилищна сграда с идентификатор 00702.514.235.1 по КККР в УПИ II-1570 по действащия план от 1992г. Решението е мотивирано в изпълнение задължителните указания на Върховния административен съд, дадени с определение 7524 от 16.06.2020г. по адм.д.5153/2020г. с наличие на правен интерес за обжалване на визата от Д. Минцев по смисъла на чл.131,ал.2,т.2 ЗУТ, тъй като в съседният на собствения му УПИ I-1569 е предвидено надстрояване на съществуващата сграда-свързано застрояване, определено по ЗП от 1992г. Установено е, че не се променя начина и характера на застрояването в УПИ II-1570, но според заключението на съдебно-техническата експертиза ще се наруши интензивността на застрояването и кинт /1.2/. Изложени са мотиви и за допуснати нарушения във формата и съдържанието на оспорения административен акт. Със ЗИДЗУТ /обн., ДВ, бр. 16 от 23.02.2021 г. / разпоредбата на чл. 131, ал. 2, т. 2 от ЗУТ е изменена, като отпада заинтересоваността на непосредствените съседи при предвидено ново застрояване или промяна в застрояването в съседен имот. Действащата редакция на нормата визира, че непосредствено засегнати от предвижданията на ПУП, респ. виза, недвижими имоти са съседните имоти, когато се създава свързано застрояване между тях и имот или имоти, включени в обхвата на плана. Тази норма е с процесуален характер и има незабавно действие, т. е. прилага се и във висящи съдебни производства. В случая липсва уредба за процесуалния ред /в ЗИДЗУТ - обн., ДВ, бр. 16 от 23.02.2021 г. /, по който се довършват висящите съдебни производства по жалби на жалбоподатели, имащи качеството на заинтересовани лица по смисъла на чл. 131, ал. 2, т. 2, предл. второ от ЗУТ в редакцията преди изменението, а именно ДВ, бр. 101 от 2015 г. Единствените относими преходни разпоредби в ЗИДЗУТ /обн., ДВ, бр. 16 от 23.02.2021 г. / са тези на § 80 и § 81, които обаче касаят висящите към датата на влизане на закона в сила административни производства за изработване на проекти на устройствени планове и са неприложими към висящите съдебни производства. В този смисъл е постоянната съдебна практика на ВАС, която приема, че с влизането в сила на изменената норма на т. 2, ал. 2, чл. 131 ЗУТ отпада активната процесуална легитимация по отношение на оспорващите в случай, че няма предвидено свързано застрояване и в техните имоти. По делото е безспорно установено от наличните по административната преписка документи и заключенията /първоначално и допълнително/ на съдебно-техническата експертиза, че свързаното застрояване в УПИ I-1569 и УПИ II-1570 е по силата на действащия ПУП от 1992г., а с процесната виза се разрешава изработване на инвестиционен проект за надстрояване на жилищна сграда с идентификатор 00702.514.235.1 по КККР в УПИ II-1570 за покриване на калкана на вече изградена надстройка на сградата в в УПИ I-1569, собственост на оспорващия. Изложеното налага извода, че към момента, по силата на действащата уредба на чл. 131, ал. 2, т. 2 от ЗУТ и в съответствие с установения предмет на скица - виза 158/11.09.2019 г., издадената от главния архитект на Община Асеновград, жалбата Д. Минцев се явява процесуално недопустима на основание чл. 159, т. 4 от АПК. Постановеното по тази жалба първоинстанционно решение също се явява недопустимо, предвид което следва да бъде обезсилено, а жалбата - оставена без разглеждане и първоинстанционното производство по делото - прекратено. При този изход на делото и своевременно направеното искане от касатора и В. Янкова за присъждане на разноски, ответникът Д. Минцев следва да бъде осъден да заплати реално направените в производството разноски както следва: 790 лв /720лв адв.възнаграждение и 70лв държавна такса/ в полза на Община Асеновград и 800лв в полза на В. Янкова. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 3, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,