Решение № 8727 от 11.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3833/2019 г.

Решение № 8727 от 11.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3833/2019 г., IV о., докладчик съдията Галина Матейска Производството пред тричленен състав на Върховния административен съд (ВАС) е по реда на чл. 216 от Закона за обществените поръчки (ЗОП), във връзка с чл. 208 - 228 и чл. 132, ал. 2, т. 8 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по постъпила касационна жалба от "Ийт уел" АД, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. "Галичица" № 37, вх. Б, ет. 1, представлявано от Изпълнителния директор Е. Янева, чрез адв. И. Летников – САК и адв. Л. Ковачева – САК, срещу Решение № 267/28.02.2019 г. на Комисията за защита на конкуренцията, постановено по преписка № КЗК – ЗЗ/2019 г., с което е оставена без уважение жалбата на дружеството срещу Решение № 160/29.11.2018 г. на Министъра на отбраната за прекратяване на процедура за възлагане на обществена поръчка с предмет: "Доставка на хранителни продукти и напитки", разделена на шестнадесет обособени позиции, открита с Решение № 99/17.08.2015 г. на възложителя. Касационният жалбоподател счита, че посоченото решение на КЗК е неправилно като постановено в противоречие с материалния закон, в нарушение на адмнистративно-производствените правила и е необосновано. Според него КЗК е достигнала до неправилния извод, че са налице основания за прекратяване на поръчката по чл. 39, ал. 1, т. 5 ЗОП (отм.); и по-точно, че е отпаднала необходимостта от провеждане на процедурата в резултат на промяна на обстоятелства. Заявява, че в обжалваното решение на възложителя, както и в решението на КЗК най-общо се твърди, че е налице промяна на количествата хранителни продукти и напитки и промяна във военните формирования, до които следва да се доставят същите. В тази връзка заявява, че количествата хранителни продукти и напитки са прогнозни, не е ясно в какво се изразява настъпилата промяна в потребностите на военните формирования и че ако възложителят се нуждае от допълнителни видове хранителни продукти би могъл да си ги набави посредством провеждане на друга процедура по ЗОП, а при обратната хипотеза – отпадане на необходимостта от някой от артикулите, обектите на възложителя – краен получател не следва да го заявяват за доставка. Относно изтъкнатия от възложителя мотив за прекратяване на процедурата – повишаване на цените на хранителните продукти поради инфлация с 2. 5 %, касаторът счита, че инфлационните процеси не могат да се окачествят като промяна на обстоятелствата и по-конкретно необходимостта от нов разчет на планиране и осигуряване на финансови средства. По тези и други обстойно развити съображения касационният жалбоподател моли решението на КЗК да бъде отменено и постановено решение по същество, с което да се отмени решението на възложителя за прекратяване на процедурата. В открито съдебно заседание пред ВАС жалбоподателят, чрез пълномощника си адв. Ковачева поддържа касационната жалба и моли да бъде уважена. Претендира присъждане на направените разноски както в настоящото производство, така и в производството пред КЗК, за което представя списък на разноски и доказателства за извършването им. Ответникът – Министъра на отбраната, гр. София, чрез надлежно упълномощен процесуален представител оспорва жалбата, моли да бъде оставена без уважение и потвърдено решението на КЗК. Представя писмено становище. Претендира присъждане на разноски и не възразява по списъка на разноските на жалбоподателя. Участващият в касационното производство по делото представител на Върховната административна прокуратура (ВАП) дава мотивирано заключение, че касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и е допустима, като по същество е неоснователна. Атакуваното решение на Комисията за защита на конкуренцията е правилно. При постановяването му не са осъществени нарушения, съставляващи касационни основания които изискват отмяната му. Въз основа на цялостно изяснена фактическа и правна обстановка, след задълбочено обсъждане на аргументите на страните и правнорелевантните факти и обстоятелства, Комисията е произнесла законосъобразен акт. С обжалваното решение КЗК е приела, че е налице хипотезата на чл. 39, ал. 1, т. 5 от Закона за обществените поръчки. Цитираната разпоредба задължава възложителя да прекрати процедурата за възлагане на обществена поръчка с мотивирано решение, когато отпадне необходимостта от провеждане на процедурата в резултат на съществена промяна в обстоятелствата. От данните по делото е установено, че Споразумението от 6.04.2015 г., с което министърът на отбраната е бил упълномощен да организира и проведе процедурата за възлагане на обществената поръчка е с тригодишен срок, който е изтекъл на 6.04.2018 година. Не се установява Споразумението от 6.04.2015 г. да е с продължен срок, поради което министърът на отбраната повече не е бил упълномощен да продължи действията, свързани с процедурата по възлагане на процесната обществена поръчка. Установено е също, че е налице разширяване на кръга от правоимащи, които следва да получават безплатна храна, както и че е налице изменение в нормативната база, касаеща безопасността на храните, даващо отражение върху услугата за предоставяне на качествена храна, осъществявана от Изпълнителна агенция "Военни клубове и военно-почивно дело". Комисията за защита на конкуренцията правилно е приела, че в случая е отпаднала необходимостта от провеждане на процедура за възлагане на процесната обществена поръчка във вида, в който е обявена първоначално, като не е възможно доставките по поръчката да бъдат възложени във вида, в който е била изготвена техническата спецификация, обявена при първоначалното обявяване на поръчката. Възраженията на касатора по съществото на спора са неоснователни, като сочените касационно-отменителни основания не са налице. Изводите на КЗК за законосъобразност на решението на министъра на отбраната са основани на подробно обсъждане и преценка на всички доказателства, като правилно са тълкувани и приложени относимите правни норми от материалния закон, релевантни за правилното прекратяване на процедурата. При постановяване на решението на КЗК не са допуснати нарушения, съставляващи касационни основания за отмяна, като същото е правилно и следва да бъде оставено в сила. С оглед датата на пощенското клеймо – 20.03.19., настоящият състав намира, че касационната жалба на "Ийт уел" АД (ЕАД пред КЗК) е депозирана в законоустановения в чл. 216, ал. 1 ЗОП 14-дневен срок от съобщаване на решението на КЗК, което е станало по ел. поща на 6 март 2019 г., подписана е от надлежно упълномощени адвокат-пълномощници, и като насочена срещу решение, което е неблагоприятно за тази страна, се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. С решение № 267 от 28.02.2019 г. по преписка № КЗК - ЗЗ/2019 г., на основание чл. 215, ал. 2, т. 1 от ЗОП, Комисията за защита на конкуренцията: 1. ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба с вх. № ВХР-2719/12.12.2018 г. (п. к. 10.12.2018 г.) от "Ийт уел" ЕАД, срещу Решение № 160/29.11.2018 г. на министъра на отбраната за прекратяване на процедура за възлагане на обществена поръчка с предмет: "Доставка на хранителни продукти и напитки", разделена в шестнадесет обособени позиции, открита с Решение № 99/17.08.2015 г. на възложителя; 2. ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на "Ийт уел" ЕАД, за възлагане на направените в производството пред КЗК разноски и 3. ВЪЗЛАГА на "Ийт уел" ЕАД, ЕИК 131449898, да заплати на възложителя направените в производството пред КЗК разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 (двеста) лева. За да постанови този резултат, КЗК е констатирала, че жалбоподателят е участник в процедурата за възлагане на обществената поръчка по всички обособени позиции и е уведомен за Решение № 160 от 29.11.2018 г. на възложителя на 5.12.2018 г., при което депозираната в КЗК на 12.12.2018 г. жалба е в законоустановения 10-дневен срок по чл. 197, ал. 1, т. 7, буква "д" от ЗОП, подадена е от заинтересован участник, пред надлежен орган, поради което е процесуално допустима. Но разгледана по същество е приела, че жалбата е неоснователна. Жалбоподателят "Ийт уел" ЕАД обжалва решението на възложителя за прекратяването на процедурата по всички шестнадесет обособени позиции, като намира същото за незаконосъобразно и по-конкретно твърди, че е издадено в нарушение на разпоредбите на чл. 39, ал. 1, т. 5 от ЗОП (отм.); и чл. 59, ал. 2 от АПК, тъй като изложеното в раздел IV. 2 не представлява същински мотиви за прекратяване на процедурата по смисъла на визираните норми. КЗК е посочила, че в обжалваното Решение № 160 от 29.11.2018 г. на възложителя са посочени фактическите основания за неговото издаване, от анализа на които, в съвкупност с представените доказателства, може да се заключи, че изтъкнатата от възложителя разпоредба на чл. 39, ал. 1, т. 5 от ЗОП (отм.); е приложима. Счела е, че следва да обсъди първата визирана хипотеза, а именно задължението да бъде прекратена процедурата, когато: отпадне необходимостта от провеждането й в резултат на съществена промяна в обстоятелствата, като е приела, че за нейното наличие трябва потребността на възложителя да е удовлетворена чрез друг способ/източник/сделка или изобщо да не съществува вече потребност във вида, в който е обявена към момента на откриване на процедурата за възлагане на обществена поръчка. От съдържанието на обжалвания акт на възложителя, КЗК е установила, че процедурата е открита за осигуряване изпълнението на нормативноустановени функции и обезпечаване на потребностите на група възложители (Министъра на отбраната, Командира на ВВС, Командира на ВМС, Командирът на Сухопътни войски, Командващия СКС и Изпълнителния директор на ИА "ВКиВПД"), които са сключили Споразумение № УД-05-7/6.04.2015 г. на основание чл. 8, ал. 6 от ЗОП (отм.);. Това Споразумение е било способът за вземане на общо решение по смисъла на чл. 8, ал. 6 от ЗОП (отм.); , за възлагане на поръчката чрез обща процедура, като в документа са уредени въпросите, свързани както с организационните, технически и финансови въпроси по провеждането на процедурата и по изпълнението и отчитането на договорите, така и относно срока, за който се сключва същото. КЗК е посочила, че без споразумение не е имало основание министърът на отбраната да възлага обществени поръчки вместо други лица, които са самостоятелни възложители по ЗОП и по бюджетите, на които са предвидени финансови средства за това, като е посочила за аргумент в тази посока новата разпоредба на чл. 7, ал. 4 от ЗОП, в която за първи път, считано от 1.03.2019 г. е предвидено възложител, който е първостепенен разпоредител с бюджет, да може да възлага обществени поръчки за нуждите на неговите разпоредители с бюджет от по-ниска степен, независимо, че те са самостоятелни възложители. КЗК се е позовала на т. 1 от Споразумението и е направила извод, че сключеното Споразумение е с тригодишен срок, който е изтекъл на 06.04.2018 година и няма данни същото Споразумение да е продължено, поради което Министърът на отбраната вече не е упълномощен да продължава действията по процедурата за възлагане на обществена поръчка, във вида и обема на потребността, съществувала към момента на откриването й. На следващо място КЗК е констатирала, че като фактическо основание възложителят е посочил още, че с оглед нормативни изменения водещи до реорганизирането на Въоръжените сили на РБ, отпада необходимостта от доставка на хранителни продукти и напитки за някои от военните формирования, които са закрити, а за други новообразувани възниква нуждата от доставка на такива продукти и напитки, които не са предвидени по процедурата. Като фактическо основание на възложителя е предвиденото в "Плана за развитие на въоръжените сили 2020" преобразуване което води неизбежно до промяна на количествата, а от там и до промяна на финансовите измерения за отделните обособени позиции и видовете въоръжени сили. Като фактическо основание за прекратяване на процедурата е посочено и че е налице разширяване на кръга от правоимащи да получават безплатна храна в министерство на отбраната, които не са предвидени в спецификацията по настоящата процедура. А сред фактическите основания, касаещи обособените позиции относими за ИА "ВКиВПД" е вписано, че заетостта на хотелите и почивните бази, управлявани от Агенцията, за последните години се е увеличила драстично. Налице е изменение в нормативната база, касаеща безопасността на храните, даващо отражение върху услугата за предоставяне на качествена храна осъществявана от тази Агенция. На последно място КЗК е констатирала като фактическо основание вписаното от възложителя, че количествата и разчетите на финансовите средства са формирани на база потреблението към края на 2014 г., а според обобщената информация, представена от Националния статистически институт, инфлацията за периода 2015 - 2018 г. е повече от 2. 5 %. От така изложените от възложителя мотиви, КЗК е извела заключение, че в разглеждания казус е невъзможно доставките по поръчката да бъдат възложени във вида, в който е изготвена техническата спецификация, обявена първоначално с оспорваната обществена поръчка към 2015 година и в този смисъл от тълкуването на законовия текст на чл. 39, ал. 1, т. 5 от ЗОП (отм.); , предл. първо се установява, че за прекратяване на дадена процедура за възлагане на обществена поръчка на това основание, трябва да е отпаднала необходимостта от провеждане на същата в резултат на съществена промяна в обстоятелствата, т. е. не е задължително да е отпаднала необходимостта, както счита жалбоподателя от доставяне на хранителни продукти и напитки за нуждите на възложителя, а е достатъчно да е отпаднала необходимостта от провеждане на процедура за възлагане на обществена поръчка във вида, в който е обявена първоначално. На следващо място КЗК е приела, че е обосновано в случая и обстоятелството, че отпадането на необходимостта от провеждане на процедурата в обявения й вид, е в резултат на съществена промяна в обстоятелствата, които са различни от тези при откриването на обществената поръчка с Решение № 99 от 17.08.2015 година. В тази връзка се е позовала на описаните както в становището на изпълнителния директор на ИА "ВКиВПД", така и в докладната записка от постоянния секретар на отбраната, настъпили промени, които водят не само до промяна на количествата хранителни продукти и напитки, но и до промяна във военните формирования, до които следва да се доставят такива. КЗК е констатирала, че тези обстоятелства са установени на един по-късен етап от този на откриване на обжалваната процедура и то по причини, които възложителят не е могъл да предвиди. От съдържанието на документите, представляващи фактическото основание за прекратяването на обществената поръчка, КЗК е заключила, че съществената промяна в конкретния случай се изразява в необходимост от прецизиране на количествата на хранителните продукти и напитки, както и обектите, за които ще бъдат доставяни, съответно коригиране на прогнозната стойност, с оглед отпаднала необходимост от доставка на такива за някои закрити военни формирования и възникване на такива доставки за новообразувани военни единици. Тази съществена промяна по своето естество води до обективно отпадане на необходимостта от провеждане на процедурата в този й вид, което обстоятелство напълно покрива предл. първо на указаното като правна норма прекратително основание на чл. 39, ал. 1, т. 5 от ЗОП (отм.); , тъй като съществената промяна в обхвата и количеството на предмета на поръчката води и до отпадане на необходимостта от възлагане на договора в обхвата, в който първоначално е обявен с откриването на процедурата. Настъпилите нормативни промени, реорганизирането, прерайонирането, разширяването и формирането на нови военни единици според КЗК водят до промяна на количествата по настоящата обществена поръчка и обектите до които ще се доставят хранителните продукти и напитки, включително до изменения на планираните финансови средства и планирането на нови такива. Като краен извод и в заключение КЗК е приела, че в оспорвания акт са посочени както правното, така и фактическите основания за прекратяване на процедурата по шестнадесетте обособени позиции, а възраженията на "Ийт уел" ЕАД за немотивираност на издаденото решение за прекратяване са неоснователни и оспореният акт следва да бъде потвърден като законосъобразен. При този изход на преписката, КЗК е счела, че направената от жалбоподателя претенция за възлагане на разноските по производството следва да бъде оставена без уважение, а искането на възложителя следва да се уважи, като на "Ийт уел" ЕАД следва да бъде възложено да заплати на възложителя направените в хода на производството разноски в размер на 200 лева - юрисконсултско възнаграждение, определено на основание чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ, приета с ПМС № 4 от 6.01.2006 година. Констатирала е, че по производството от министерство на вътрешните работи е представено пълномощно за процесуално представителство от гл. юрисконсулт Ю. Попов. Така постановеното от КЗК решение е правилно и не страда от твърдяния в касационната жалба порок в трите форми на неправилност, регламентирани в разпоредбата на чл. 209, т. 3 от АПК и представляващи касационни основания за отмяна. Производството по преписка № КЗК - ЗЗ/2019 г. е образувано по постъпила в Комисията за защита на конкуренцията с вх. № ВХР-2719/12.12.2018 г. Жалба от "Ийт уел" ЕАД (в касационната жалба е написана правна форма АД), със седалище и адрес на управление гр. София, ул. "Галичица" № 37, вх. Б, ет. 1, представлявано от Изпълнителния директор Е. Янева, срещу Решение № 160 от 29.11.2018 г. на Министъра на отбраната на Република България. С това решение е прекратена процедура за възлагане на обществена поръчка с предмет: "Доставка на хранителни продукти и напитки". В раздел ІІ. 3) Кратко описание на поръчката е посочено: Доставка на хранителни продукти и напитки за военните формирования от състава на Съвместно командване на силите, Сухопътни войски, Военновъздушните сили, Военноморските сили и за Изпълнителна агенция "Военни клубове и военно-почивно дело" (ИА "ВКВПД") за период от три години, разделени на обособени позиции – 16 на брой. Като правно основание в раздел ІV. 1) е посочено чл. 39, ал. 1, точка 5 от ЗОП. В раздел ІV. 2 са изложени мотиви за прекратяване на процедурата, които поради своето обемисто съдържание продължават в раздел VІ – друга информация. При тези данни не може да се твърди, че решението не е мотивирано по смисъла на чл. 39, ал. 1, точка 5 от ЗОП (понастоящем отменен) и чл. 59, ал. 1 (ал. 2 е вярната), т. 4 от АПК, както е посочил жалбоподателя в жалбата си до КЗК. Напротив, в решението на възложителя, който безспорно е открил тази процедура с Решение № 99 от 17.08.2015 година има изложени и фактически, и правни основания за издаване на акта и тези мотиви се съдържат в решението с № 160 от 29.11.2018 г., а не в Становището на възложителя до КЗК по вече образуваната преписка, както счита пълномощникът на жалбоподателя в писмени бележки до КЗК. Всъщност изложените в решението мотиви са достатъчни за обосноваване на необходимостта от прекратяване на процедурата и без да се посочват допълнителни нови обстоятелства. Безспорно е, че с предходно свое решение № 1030/20.09.2018 г. КЗК е отменила предходно решение на същия възложител за прекратяване на същата процедура с № 103/8.08.2018 г., поради липсата на мотиви. Сега в решението на възложителя има мотиви, но на практика те не се одобряват от жалбоподателя и затова се оспорва тяхното съдържание. Безспорен факт е, че между Министъра на отбраната и Командващия на Съвместното командване на силите, Командира на Сухопътните войски, Командира на Военновъздушните сили, Командира на Военноморските сили и Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Военни клубове и военно-почивно дело" е било подписано Споразумение № УД-05-7/6.04.2015 година, с което се упълномощава на основание чл. 8, ал. 6 от ЗОП (понастоящем отменен), Министъра на отбраната да организира и проведе процедура за възлагане на обществена поръчка с предмет: "Доставка на хранителни продукти и напитки" за срок от три години. Безспорно е, че с ПМС № 382 от 30.12.2015 г. е приет "ПЛАН за развитие на въоръжените сили до 2020 г.", разработен в изпълнение на т. 9. 2 от Програмата за развитие на отбранителните способности на въоръжените сили на Република България 2020, приета с Решение на Народното събрание. Безспорно е, че от Изпълнителния директор на ИА "Военни клубове и военно-почивно дело" е изпратено Становище изх. рег. № 17340 от 15.11.2018 г., в което Министърът на отбраната се уведомява, че с оглед дългия изминал период от откриване на процедурата – 39 месеца, е настъпила промяна на потребностите и количествата на доставката на хранителни продукти и напитки, като разчетите за количествата, техните стойности и необходимите финансови средства за обезпечаване на плащанията по договорите са от 2004 година. Наличието на ДОКЛАДНА ЗАПИСКА от Постоянен секретар на отбраната, свързана с въвеждане на доброволната военна служба е от 6.12.2018 г., тоест е след издаване на решението за прекратяване на процедурата, поради което не следва да се коментира, както и всички останали документи, които са с дати след прекратяването. Но и от наличните документи и нови нормативни изисквания за периода от 2015 до 2018 година може да се направи извод за настъпили промени както във военните формирования, така и в количествата асортименти - хранителни продукти и напитки, за изхранването им. За три години са настъпили множество промени както от обективна, така и от субективна страна. Настъпили са и нормативни, и фактически изменения. За да е налице хипотезата на чл. 39, ал. 1, т. 5 от ЗОП (отм.); е достатъчно да е отпаднала необходимостта от провеждането й във вида, в който е била открита, а не изобщо да е отпаднала необходимостта от провеждане на процедура с такъв предмет. Допустимо е промените да са само в някои обстоятелства, а не във всички, релевантно е да са съществени. Факт е, че обстановката за период от три години е променена и от гледна точка на финансовите разчети за процесните доставки с оглед обективните инфлационни процеси, които не могат да бъдат предвидени. Настоящият състав счита, че посоченият в Споразумението от 6.04.2015 г. тригодишен срок не е срокът, в който действа упълномощаването на Министъра на отбраната да организира и проведе процедурата, както е приела КЗК, а тригодишният срок е за доставката на хранителните продукти и напитките след проведената процедура, тоест договорите да се сключват за срок от три години. Независимо от този погрешен извод на КЗК, останалите изложени съображения в частта ПРАВНИ ИЗВОДИ напълно се споделят. Разпоредбата на чл. 39, ал. 1, т. 5 от ЗОП (отм.); е императивна по своя характер, а не диспозитивна, каквато е ал. 2 на чл. 39 предвид използвания от законодателя израз "може", тоест при наличие на посочените в ал. 1, т. 5 предпоставки, възложителят е длъжен да прекрати процедурата, а решението му следва да е мотивирано, което изискване както се оказва в случая, е спазено. В тази връзка следва да се посочи, че не е предоставена на преценката на жалбоподателя като участник в процедурата каква да бъде политиката на държавата в областта на отбраната, реорганизацията на военните формирования и нуждата от изхранване на военните структури. Дали да открие нова процедура за набавяне на допълнителни видове хранителни продукти или крайният получател от съответното формирование да не заяви за доставка някой артикул, за който вече е отпаднала необходимостта за доставяне, е в оперативната самостоятелност на възложителя, респективно на получателя на доставката, а не участника. Настоящият състав споделя посочения в обжалваното решение извод на КЗК, че в рамките на своята оперативна самостоятелност възложителят законосъобразно е приел, че са налице основанията предвидени в хипотезата на чл. 39, ал. 1, т. 5 от ЗОП (отм.); спрямо така откритата обществена поръчка, тъй като именно възложителят е лицето, което има правото да прецени в цялост променената фактическа обстановка, съответно потребност от провеждането на процедурата във вида, в който е открита. Пространните аргументи на жалбоподателя, които продължават да се поддържат и пред касационната инстанция, не опровергават фактическите обстоятелства, посочени от възложителя като мотиви за прекратяване на откритата преди три години процедура. С оглед всичко изложено до тук, възраженията в касационната жалба се преценяват като неоснователни и обжалваното пред ВАС решение на КЗК следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора в касационното производство, на касационния жалбоподател не се дължат разноски, макар и да са своевременно поискани. На ответника следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение, като се има предвид разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) в редакцията й след изменението на кодекса, обнародвано в "Държавен вестник" бр. 8 от 24.01.2017 г., във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ (ЗПП). Съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, към която законът препраща, по административни дела възнаграждението за една инстанция е от 100 до 200 лева. Предвид действителната фактическа и правна сложност на спора, за производството по настоящото дело в полза на ответната страна следва да бъдат присъдени разноски в размер на 200 лева. На това място за прецизност е необходимо да се отбележи, че в мотивите на решението на КЗК в частта за разноските погрешно е посочено, че по производството от "министерство на вътрешните работи е представено пълномощно за процесуално представителство от гл. юрисконсулт Ю. Попов". В конкретния случай възложител е МО, а не МВР и в производството пред КЗК по преписка № КЗК-ЗЗ/2019 г. възложителят се е представлявал от юрисконсулт А. М. (А. Малев), поради което е необяснимо приложеното по преписката пълномощно освен на юрист А. Малев, дадено от Министъра на отбраната, още и на главен юрисконсулт Ю. Попов, дадено от Директора на Дирекция "Управление на собствеността и социални дейности" към Министерство на вътрешните работи. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК във връзка с чл. 216, ал. 6 от ЗОП, Върховният административен съд - Четвърто отделение,