Решение № 1796 от 4.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8316/2019 г.

Решение № 1796 от 4.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8316/2019 г., V о., докладчик председателят Диана Добрева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от М. Чолаков срещу решение № 280 от 25.04.2019 г. по адм. дело № 1052/2018 г. на Административен съд - Пазарджик (АС), с което е отхвърлена жалбата на касатора против заповед № 1620/30.10.2018 г. на кмета на община Велинград за прекратяване на служебното правоотношение между страните на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл.). Иска се отмяна на съдебното решение като неправилно на всички основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът оспорва жалбата в писмен отговор и становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за потвърждаване на решението на АС. Настоящата инстанция счита, че касационната жалба е допустима като подадена от надлежна страна и в срок. Разгледана по същество e неоснователна, като за този извод съдът споделя аргументите на участващия по делото прокурор. С обжалваното решение на АС е отхвърлена жалбата на М. Чолаков против заповед № 1620/30.10.2018 г. на кмета на община Велинград, с която е прекратено служебното му правоотношение за място на работа Общинска администрация - Велинград, дирекция "Хуманитарни и социални дейности" на длъжност "главен експерт", с ранг II младши, считано от датата 31.10.2018 г., следваща датата на връчване 30.10.2018 г., поради съкращаване на длъжността. Правилно съдът е приел, че процесната заповед за прекратяване на трудово правоотношение е издадена при спазване на административнопроизводствените правила от компетентен орган и в кръга на неговите правомощия, в предвидената писмена форма, като съдържа правното основание за прекратяване на служебното правоотношение - чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл - съкращаване на длъжността. В заповедта са посочени дължимите обезщетения и придобития от служителя ранг, поради което оспореният административен акт отговаря на изискуемата форма. Оспореният административен акт е мотивиран и с фактическите основания за издаването му - служебното правоотношение на касатора е прекратено, след като с т. 1.2.4 от решение № 271/27.09.2018 г. на Общински съвет - Велинград е намалена числеността на дирекция "Хуманитарни и социални дейности" с една щатна бройка, като структурното звено е преобразувано от дирекция в отдел. Утвърждаването на длъжностното разписание предхожда датата на прекратяване на служебното правоотношение на служителя. Неоснователни са доводите на касатора за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Действително с определение от 27.11.2018 г. (л. 17) на съдия Кривиралчева е указано на ответника, че следва да представи цялата административна преписка по издаване на заповедта, включително и документите в доказателствените искания в жалбата. Този съдия обаче се е отвел с протоколно определение от 7.01.2019 година. Новоопределеният съдия е започнал делото отначало, като в съдебно заседание на 19.02.2019 г. се е произнесъл по доказателствените искания на страните и е отхвърлил част от тях. В този смисъл липсата на изрична отмяна на определението от 27.11.2018 г. не съставлява нарушение на съдопроизводствените правила. Обосновано, позовавайки се на събраните по делото писмени доказателства и приетата съдебно-икономическа експертиза, съдът е извел правилен извод, че е налице реално съкращаване на длъжността, заемана от жалбоподателя. Административният орган е в правото си да извършва промени и реорганизации в управляваната от него администрация, с оглед оптимизиране на дейността й, при съобразяване с приетата структура и нормативно определената численост на служителите. Въз основа на предоставените му правомощия с разпоредбата на чл. 2, ал. 3 от ЗДСл органът по назначаването разполага с възможността да внесе промяна в структурата на отделните звена и съответно във вида и броя на длъжностите, заемани от държавните служители, при която да бъдат съкратени едни и евентуално открити други длъжности. При осъществяване на промени в структурата и в организацията на работа в администрацията, административният орган действа в условията на оперативна самостоятелност, която не подлежи на съдебен контрол. Законът за държавния служител за разлика от Кодекса на труда не съдържа изискване за органа по назначаването да извърши подбор в хипотеза като настоящата, така че служебното правоотношение с касатора правилно е прекратено на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл без провеждането на подбор. В този смисъл е неоснователен доводът на касатора, че работодателят е следвало да го запази на работа, а да съкрати длъжността на "младши експерт". Предвид изложеното решението на Административен съд - Пазарджик е валидно, допустимо и правилно и като такова следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото основателно е искането на ответника по касация за присъждане на разноските за тази инстанция в размер на 840 лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение,