Решение № 11503 от 3.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9913/2014 г.

Решение № 11503 от 3.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9913/2014 г., VIII о., докладчик съдията Василка Шаламанова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на "Алекс и Нора" ЕООД чрез адв. Иван Йовчев против Решение № 1362/5.06.2014 г., постановено по адм. д. № 3128/2013 г. по описа на Административен съд-Пловдив, с което е отхвърлена жалбата против ревизионен акт (РА) № 161300721/24.06.2013 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП-Пловдив, потвърден с решение № 960/11.09.2013 г. на Директора на Дирекция "ОУИ"- Пловдив при ЦУ на НАП, с който за отчетени периоди от 1.09.2009 г. до 31.12.2010 г. включително, допълнително е начислен ДДС в размер на 66 297.81 лв., за отчетни периоди 2009 г. и 2010 г. е определено задължение за внасяне на корпоративен данък по реда на ЗКПО в размер съответно на 14 541.67 лв. и 17 471.35 лв., както и са определени лихви за просрочие при разчитането на задълженията към бюджета. С обжалваното решение дружеството е осъдено да заплати разноски в размер на 3479 лева. В касационната жалба касаторът излага оплаквания за нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска отмяна на съдебното решение. Разноски не се претендират. Ответникът-Директорът на Д "ОДОП" гр. Пловдив не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава подробно заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване разпоредбите на чл. 218 АПК и чл. 220 от АПК, намира, че жалбата е допустима. Разгледана по съществото е неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред административния съд е бил ревизионен акт, с който допълнително са установени данъци и лихви: ДДС в размер на 66 297.81 лв., ведно с прилежащите лихви и допълнително начислен корпоративен данък за 2009 г. и 2010 г. в размер съответно на 14 541.67 лв. и 17 471.35 лв. и прилежащи лихви. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. При преценката на неговата обоснованост и материална законосъобразност, решаващият състав е анализирал приобщените в хода на ревизията доказателства и установената въз основа на тях от органите по приходите фактическа обстановка. За да отхвърли жалбата, първостепенният съд е приел, че реализираният приход е укрит, а косвеният данък - неотчетен като задължение към бюджета. Установените данни за укрити приходи и декларираните приходи от стопанска дейност на РЛ не съответстват на имущественото и финансово състояние за ревизирания период, представляват обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 ДОПК. Решението е валидно, допустимо и правилно, поради което касационната инстанция го оставя в сила. Първоинстанционният съд е формулирал обосновани мотиви, които се споделят от настоящия състав на ВАС, Осмо отделение. Правилно е разрешен спорният по делото въпрос, въз основа съвкупният анализ на всички относими писмени доказателства. Фактическите и правни доводи са поддържани и в производството пред първата инстанция, а решаващият съд ги е обсъдил задълбочено и последователно, без да е необходимо повторното им възпроизвеждане от настоящата инстанция, след като тя ги споделя изцяло. Предвид изложеното касационните оплаквания се явяват неоснователни. Фактическата обстановка е безспорно установена. Оплакването за липса на предпоставки по чл. 122, ал. 1 от ДОПК е неоснователно. В доказателствена тежест на приходните органи е да установят наличието на предпоставките, в конкретния случай - на тези по т. 2 и т. 7 на ал. 1, чл. 122 ДОПК. В процесния случай в хода на ревизията е установено пълно доказване, след извършване на обстойна проверка и при съобразяване на дадените обяснения, че е налице несъответствие на извършените разходи спрямо декларираните приходи и ресурси за покриване на тези разходи. Установено е, че за 2009 г. по кредита на счетоводна сметка 102 "Допълнителен капитал не изискващ регистрация" са осчетоводени 177 500 лева, а за 2010 г. - 253 286.87 лева. Като произход на тези средства е посочено, че са предоставени на управителя на дружеството от трети лица /включително синовете на управителя на дружеството/. Подробно съдът е обсъдил възраженията на жалбоподателя, които са част и от доводите изложени в касационната жалба. Правилно съдът е приел, че не е установен факта на предаване на сумите предмет на заемните правоотношения. Не са представени доказателства за наличие на сумите у лицата, поради което представените документи обсъдени в съвкупност с останалите доказателства, правилно съдът е приел, че не следва да бъдат кредитирани. Законосъобразни са изводите на първоинстанционния съд, че не е доказано, че посочените като заемодатели, действително са дали в заем материализираните в договорите суми. Съдът правилно е преценил доказателствата по делото, от които наистина не се установява нито, че сумите реално са постъпили в патримониума на управителя на РЛ, нито, че са напуснали патримониума на заемодателя. Действително договорът за заем като неформален не изисква специална писмена нотариална форма за действителност, но за целите на данъчното облагане, предаването на сумите т. е. реалното изпълнение на договора следва да бъде установено по безспорен начин. Следва по безспорен начин да се установи, като се докаже, че процесните суми съществуват в патримониума на заемодателя, към периода на предоставяне на заем. От изложеното следва обоснован извод, че касаторът не може да установи по начин, противопоставим на ответната страна, че сумите, получени като заем от управителя на РЛ, реално са били предоставени, т. е. тезата на жалбоподателя се явява недоказана с ангажираните писмени доказателства. При липсата на убедителни доказателства, че заемодателите действително са разполагали с възможност да предоставят средствата, законосъобразен е изводът на съда, че правилно от органите по приходите към доходите на ревизираното лице не са приобщени процесните суми. Както бе отбелязано по-горе, този извод на първостепенния съд е основан на изключително подробно обсъждане на доказателствата, което е довело до обосновани изводи, които като споделени от настоящата инстанция не се налага да бъдат преповтаряни. Изводите на съда са формирани и при правилно разпределение на доказателствената тежест между страните в процеса. Съгласно разпоредбата на чл. 124, ал. 2 ДОПК фактическите констатации на ревизионния акт, издаден при ревизия при особени случаи, в производството по обжалването му се ползват с презумптивна доказателствена сила, от което следва, че в тежест на жалбоподателя е било да ангажира доказателства, относими към спора за предоставените заеми от горепосочените лица и опровергаващи установеното от органа по приходите. Както в хода на административното обжалване, така и в хода на съдебното обжалване, РЛ не е представила доказателства, които да опровергават изводите на ревизиращите органи, за да се приеме, че престациите са изпълнени. При тези данни правилно е счел за законосъобразни действията на приходните органи, които са пристъпили към определяне на данъчната основа за облагане по реда на чл. 122, ал. 2 ДОПК, поради наличие на обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 ДОПК - налице са данни за укрити приходи или доходи и декларираните доходи не съответстват на имущественото и финансово състояние на ревизираното лице за ревизирания период. Именно липсата на несъмнени данни за произхода на средствата, които са внасяни в касата на предприятието на дружеството, към всеки един от конкретно ревизираните отчетни периоди предпоставя необходимостта да се прибегне до особения ред за извършване на данъчна ревизия, предвиден в чл. 122 и сл. ДОПК, който е приложим във всеки случай, когато данъчната основа не може да бъде определена по реда на съответния материален данъчен закон. Не са допуснати нарушения на процесуалните правила от приходните органи при провеждане на процедурата за облагане по аналог, по особения ред на чл. 122 и сл. ДОПК. На управителя на ревизираното дружество е връчено уведомление по чл. 124, ал. 1 ДОПК за това, че дължимия от него данък върху дохода за процесния период ще бъде определен по особения ред, установен в чл. 122 ДОПК и е приета съответно декларация по чл. 124 ДОПК. Касаторът оспорва правилността на изводите на съда и досежно частта на РА, в която са установени задължения по ЗКПО, както и на лихви върху тях, за периодите 2009 - 2010 г. Не се излагат конкретни оплаквания, свързани със спецификата на облагането по ЗКПО. В тази връзка, относно наличието на обстоятелства за извършване на ревизия при особени случаи и определяне на данъчната основа по реда на чл. 122, ал. 2 ДОПК, касационният съд е изложил мотиви по-горе в настоящото решение, които не намира за уместно да преповтаря. В частта по ЗКПО размерът на приходите за 2009 г. и 2010 г., е определен като декларираните от РЛ приходи по ГДД са увеличени с неотчетените приходи. В частта по ЗДДС е прието, че укритият приход от реализация на стоки за периода от 1.03.2009 г. до 31.12.2009 г. е в размер на 145 416.67 лв. без ДДС и за периода от 1.01.2010 г. до 31.12.2010 г. - 186072.39 лв., като са определени допълнително установени обороти, представляващи доставки, облагаеми с 20 % ставка на данъка. Установено е, че кредитните обороти по сметка 501 "каса" надвишават дебитните обороти. Следва да бъде съобразена характеристиката на счетоводна сметка 501 Каса, която е активна счетоводна сметка. Това означавало, че същата се дебитира при постъпването на парични средства и се кредитира при разходването им, но в края на всеки календарен ден трябва да е налице дебитно /положително/ салдо - разходените парични средства не трябва да са повече от постъпилите. Не било възможно да се изхарчат парични средства, които не са налични по счетоводни данни. Относно начина и методиката на изчисляване на годишните данъчни основи не са изложени конкретни оплаквания от касатора. Касационният съд намира изводите на първоинстанционния съд относно правилността на извършеното облагане и определяне на основата, за съответни на материалния закон. Последица от промяната на данъчните основи е промяната на финансовия резултат в посока увеличение, със стойността на неотчетените приходи. Фактическите констатации в частта по ЗКПО се ползват с презумпцията за вярност, тъй като не е доказано противното. В същия смисъл са изводите на първоинстанционния съд. Решението се явява правилно и в тази си част, поради което следва да се остави в сила. Пряка последица от това е определената основа по ЗКПО с начисляване на дължимия корпоративен данък и прилежащи лихви. Предвид гореизложеното настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че при постановяване на първоинстанционното решение, с което е отхвърлена жалбата на ревизираното лице, не са допуснати сочените от касатора нарушения. По изложените съображения касационната жалба е неоснователна. Обжалваното решение като правилно, законосъобразно и обосновано, следва да бъде оставено в сила. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК Върховният административен съд, състав на осмо отделение