Решение № 2154 от 14.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 4596/2010 г.

Решение № 2154 от 14.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 4596/2010 г., I о., докладчик съдията Атанаска Дишева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от "Сиби" ООД - гр. Севлиево, представлявано от управителя Марияна Георгиева Байчева, против решение № 428/15.12.2009 г., постановено по адм. дело № 371/2009 г. по описа на Административен съд гр. Велико Търново, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионен акт /РА/ № 800422/18.02.2009 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП гр. Габрово, в частта, с която е начислен ДДС за данъчен период м. 12/2005 г. в размер на 64769,84 лв. и лихви в размер на 28239,52 лв., увеличен е финансовия резултат за 2005 г. със сумата 802868,97 лв., както и в частта, с която е установен корпоративен данък в размер на 21237,19 лв. за 2007 г. и лихви в размер на 2912,83 лв. Касаторът поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. В жалбата се излагат съображения, че изводите на съда не са обосновани от формално-логична гледна точка и почиват на предположения, на превратно интерпретиране на фактите или на неправилна преценка на доказателствената сила на събраните доказателства. Поддържа, че съдът е допуснал процесуално нарушение, като е отказал да допусне до разпит поискания от дружеството свидетел за относими по спора факти и обстоятелства. В резултат на допуснатите нарушения съдът е достигнал до необосновани изводи относно липсата на причинно-следствена връзка между наводнението в склада на дружеството и повреждането на процесните детайли и съответно до бракуването им впоследствие. По съображения, обосноваващи посочените оплаквания касаторът моли решението да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да бъде отменен РА в обжалваните части. Претендира присъждане на направените разноски. Ответникът по касационната жалба - директорът на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" за гр. Велико Търново при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Русева, оспорва жалбата. В писмени бележки се излагат съображения за правилност на обжалваното решение. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за частична основателност на касационната жалба. Счита, че предвид събраните по делото доказателства за количеството валежи, паднали в района на склада на дружеството и последвалото наводнение, за бракуване на материални запаси от страна на дружеството, както и изплатеното на същото обезщетение от ЗПАД "Алианц България" за претърпени щети от наводнението, следва да се приеме, че са установени липси поради непреодолима сила до размера на обезщетението, признато от застрахователното дружество. В останалата част счита, че претенцията на дружеството правилно е отхвърлена и съдебното решение е правилно. Върховният административен съд, като прецени наведените в жалбата касационни основания и доказателствата по делото, приема следното: С обжалваното решение на Административен съд гр. Велико Търново, поправено за очевидна фактическа грешка с решение № 82/11.02.2010 г., е отхвърлена жалбата на "Сиби" ООД гр. Севлиево, против ревизионен акт № 800422/18.02.2009 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП гр. Габрово, в частта, потвърдена с решение № 165/21.04.2009 г. на директора на дирекция "ОУИ" гр. Велико Търново. Дружеството е осъдено да заплати на дирекция "ОУИ" юрисконсултско възнаграждение в размер на 2793 лв. Относно облагането по ЗДДС съдът е приел, че за данъчен период м. 12/2005 г. на дружеството правилно е доначислен ДДС на основание чл. 82, ал. 1 ЗДДС (отм.) в размер на 64769,84 лв., представляващ приспаднат от него данъчен кредит за вложените материали и изплатени услуги, включени в себестойността на произведени стоки, бракувани на 07.12.2005 г., представляващи общо 442279 броя ръкохватки за смесителни батерии, на обща стойност 952324,16 лв. От доказателствата по делото е прието за безспорно установено, че в района на гр. Севлиево, включително и в района, в който се намира склад № 9 в стопанския двор на "Сиби" ООД, на 14 и 15.09.2005 г. са паднали значителни валежи, които са предизвикали наводнение в района. Съдът е приел за недоказани твърденията на дружеството за претърпени от него щети в резултат на наводнението, изразяващи се в съществено повреждане на посочените количества ръкохватки за смесителни батерии, довели до бракуване на същите. Според твърдението на дружеството повреждането на ръкохватките за смесителни батерии е настъпило при съприкосновението им с циментовия под на склада, след като в резултат на намокрянето на първия ред от кашоните, в които са съхранявани ръкохватките, е последвало срутване на горните редове кашони и намиращите се в тях детайли са се разпилели върху пода. От фактическа страна съдът е изложил, че от ръководителя на "Сиби" ООД е издадена заповед № 75/14.09.05 г., с която същият е наредил да се подреди и разчисти склада, пострадал при наводнението, ръкохватките, които са били в срутените кашони да бъдат счетоводно прехвърлени от склад "Готова продукция" в склад "Полуготова продукция" и т. н., като се подготви протокол за бракуване на материалните запаси. На 17.09.2009 г. дружеството е изпратило уведомление за щета до застрахователя ЗПАД "Алианц България", с което като приблизителен размер на понесените щети е посочена сумата 10000 лв.; на същата дата е съставен и констативен протокол от представители на жалбоподателя и на застрахователя, на 12.10.2005 г. е изготвено заключение на инж. Митко П. Михов, съгласно което преди настъпването на застрахователното събитие детайлите - обект на експертизата, са могли да бъдат доработени до годни детайли, а след наводнението повърхността на същите е била грубо нарушена, с дълбоки наранявания, засягащи и основата на детайлите - сплавта ЦАМ /цинк, алуминий, мед/, като доработването им е технологично невъзможно поради свойствата на металите, включени в тази сплав. С протокол от 7.12.2005 г. на назначената за целта комисия са бракувани 442279 броя детайли от различни видови на обща стойност 952324,16 лв. По искане на дружеството е издаден Сертификат за стоков контрол № 064/8.02.2006 г. от "Булагро" ООД - гр. Варна, въз основа на извършен оглед на 19.09.2005 г., в протокола е посочено, че общия брой на негодните за по-нататъшно производство детайли, описани по видове в приложена таблица, е 442279. На 13.01.2006 г. дружеството е направило искане до ЗПАД "Алианц България" за изплащане на обезщетение в размер на 253049,03 лв., в резултат на което такова е изплатено в размер на 149313,09 лв. За спорно по делото съдът е приел дали бракуваните детайли са били повредени до степен, обуславяща бракуването им и съответно - дали това повреждане е причинено от непреодолима сила. В мотивите на решението е даден отрицателен отговор и на двата въпроса. В тази връзка съдът е посочил, че в заключението на инж. Михов не се съдържа никаква конкретика относно видовете и количествата детайли, които са били увредени по описания от него начин, нито кога е извършен огледа; не е ясно как въз основа на огледа след увреждането вещото лице дава заключение за състоянието на детайлите преди това увреждане. Според съда заключението е изготвено въз основа на описание на други лица за първоначалното състояние на детайлите и съдържа принципен отговор относно годността на стоките за употреба или доработване, но не и кои конкретно са тези стоки. Същият извод съдът е направил и относно допълнителното становището на инж. Михов, представено пред съда. Относно заключението на съдебно-техническата експертиза съдът е посочил, че е изготвено въз основа на информация, предоставена от управителя на дружеството и други длъжностни лица, поради което представлява пресъздаване на свидетелски показания на трети лица, които е възможно да бъдат заинтересувани от изхода на спора. Заключението е прието само като експертно мнение по въпроса за механичните свойства на сплавта ЦАМ. Според съда единствените конкретни данни да повредените стоки по количества и видове са съдържат в протокола за бракуване на стоково - материални ценности /СМЦ/ и в сертификата за стоков контрол от "Булагро" ООД, но и двата документа са изготвени значителен период от време след събитието, което дава реална възможност за манипулиране на данните в тях, най-малкото чрез представяне на друга негодна продукция за огледа. В протокола за извършен оглед от "Булагро" ООД от 19.09.2005 г. също не се съдържат конкретни данни, а според твърденията на самия жалбоподател протоколът е съставен с оглед преценяване на фактическата обстановка, освен това според съда съгласно заповед № 75/14.09.05 г. и предвид наличния кадрови и технически потенциал на дружеството /наличие на мотокари/ по-голямата част от стоката е следвало да бъде преместена от склада и уврежданията са могли да бъдат получени и при самото преместване. Според твърденията на жалбоподателя установяването на брака на ръкохватките по вид, килограми и т. н. е извършено с протоколите за брак от 7.12.2005 г., които са съставени от служители на "Сиби" ООД и в присъствието на представител на "Булагро" ООД, но протоколите са подписани само от служители на "Сиби" ООД. Наред с това съдът е посочил, че в първоначално подаденото уведомление за щета от 17.09.05 г. до ЗПАД приблизителната стойност на щетите е посочена в размер на 10000 лв., дружеството не е поискало издаване на удостоверение за регистрирано събитие през периода 14-16.09.05 г., а безспорно е установено, че процесните детайли са били с отклонения в качеството и преди наводнението. Въз основа на съображения в този смисъл съдът е приел за недоказано по безспорен начин, че бракуваните активи не са могли да бъдат използвани по предназначение и се е налагало тяхното отписване. Съдът е приел също, че не е доказана причинно-следствената връзка между наводнението и претърпените от жалбоподателя вреди, дори и да се приеме, че всички бракувани детайли действително са били повредени, не е доказана и невъзможността дружеството да предотврати вредоносните последици от него. В тази връзка е обсъдил показанията на свидетелката Кънчева и заключението на вещото лице, което в тази част е изградено на преки наблюдения, относно пакетирането на ръкохватките, подреждането на кашоните в склада, броя на палетите, на кашоните, на редовете на които са подредени, както и на детайлите във всеки кашон и като цяло. Съдът е направил извода, че падането на кашоните и увреждането на детайлите не би могло да бъде осъществено по твърдяния от дружеството начин, като в тази връзка е изложил съображения, че е бил намокрен само първия ред от кашони, от което логично следва, че поне втория ред кашони се е слегнал върху първия, посочил е, че е нелогично всички кашони от горните редове, а не само крайните да паднат директно на циментовия под, изтъкнал е, че в кашоните е имало сепаратори, а детайлите са били в пликове, което логично би следвало да предпази детайлите от съприкосновение с цимента, посочил е също, че в момента на срутването в склада е имало около 20-25 см воден пласт, който би следвало значително да омекоти удара. Според съда поне 20 % от детайлите - тези, които са се намирали в кашоните от първия ред, би следвало да не са претърпели поражения, тъй като не са паднали. Във връзка с извода си, че дружеството не е положило дължимата грижа за опазване на процесната продукция, съдът е изложил, че според показанията на свидетелката Кънчева, която е била чл. на щаба на постоянната комисия по бедствия, аварии и катастрофи при дружеството, около 22,30 часа на 14.09.05 г., е извършен оглед на склад № 9 от управителя и други служители на дружеството, при който е установено, че помещението е наводнено и в него имало около 20-25 см вода и първия ред от кашоните е намокрен, не е имало съборени кашони; не са предприети никакви действия от страна на дружеството за преместване на кашоните, въпреки че същото е разполагало с кадрови потенциал и необходимата техника. Като краен извод съдът е посочил, че дори и да се приеме за доказано, че срутването на кашоните и повреждането на намиращите се в тях детайли е станало по твърдяния начин, то предотвратяването на това е зависело от волята и е било в рамките на възможностите на дружеството. В съответствие с тези изводи съдът е приел за законосъобразни изводите на органите по приходите, че не е налице основание за приложение на чл. 82, ал. 3, т. 1, предложение второ ЗДДС (отм.), поради което са налице предпоставките по чл. 82, ал. 1 ЗДДС (отм.), предложение последно, за начисляване на ДДС. Относно облагането по ЗКПО (отм.) за 2005 г. съдът е приел, че законосъобразно е увеличен финансовият резултат на "Сиби" ООД със сумата 802868,97 лв., в резултат на което не е начислен допълнителен данък, поради това че и след преобразуването резултата за периода е счетоводна загуба. Сумата на увеличението представлява разликата между стойността на отчетения брак на стоково-материални ценности - предмет на спора за начисления ДДС върху вложените в тях стоки и услуги в размер на 952324,16 лв. и получени приходи в размер на 149455,19 лв. от застрахователно обезщетение и от реализация на отпадъчен картон. Отчетените от дружеството разходи от брак на СМЦ не произтичат от унищожаването или частичното унищожаване на същите от бедствия, поради което не попадат в хипотезата на чл. 23, ал. 2, т. 6, б. "г" ЗКПО (отм.). Съдът е посочил, че извършеното увеличение е правилно предвид съображенията и изводите, направени във връзка с облагането по ЗДДС. По същите съображения съдът е приел, че при облагането по ЗКПО за 2007 г. правилно е извършено увеличението на финансовия резултат със сумата 201606,34 лв., представляваща пренесена данъчна загуба от 2005 г. по реда на чл. 70, ал. 1, вр. § 22 ПЗР ЗКПО. Относно второто оспорено увеличение за 2007 г. - със сумата 11101,64 лв., съдът е приел, че същото е в резултат на допусната от дружеството техническа грешка при завеждане на аналитично ниво в счетоводството на активи - машина за обработка на тигани и ел. везна, която впоследствие е била отстранена, но без да се анулира записът в данъчен план, като едва при приключването на 2007 г. тези активи са отписани от данъчния амортизационен план, без да бъде съобразено, че при включването им в справката за дълготрайните активи с тяхната стойност ще бъде намален финансовият резултат за годината. Съдът е приел, че не е било налице основанието по чл. 66, ал. 2 ЗКПО за намаляване на данъчния финансов резултат за 2007 г. и затова правилно с РА същият е бил коригиран. Третото оспорено увеличение за 2007 г. - на основание чл. 26, т. 4 ЗКПО, със сумата 336,06 лв., представляваща неначислен, но дължим ДДС за м. 11 и м. 12/2007 г., съдът е приел също за законосъобразно предвид безспорните факти относно наличие на задължението и неначисляването му. Настоящият касационен състав на съда намира следното по така постановеното решение: В частта относно облагането по ЗДДС за м. 12/2005 г. решението е неправилно като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствени правила, поради това че съдът не е обсъдил дали обжалвания пред него РА е издаден от компетентен орган, въпреки че в ревизионния акт се съдържат данни за издаването му от некомпетентен орган. От съдържанието на РА /стр. 8 от същия/ се установява, че за данъчен период м. 12/2005 г. ревизираният субект е подал справка - декларация с вх. № ДДС. 07.00-915545/13.01.06 г., с която е деклариран резултат за периода - ДДС за възстановяване в размер на 58402,54 лв., който е възстановен с акт за прихващане или възстановяване /АПВ/ № 83/17.01.2006 г. Настоящият състав констатира, че този АПВ не се намира в данъчната преписка по делото. При наличието на данни в РА, че за данъчния период е бил издаден АПВ относно същото по вид данъчно задължение, съдът е следвало да събере по делото този акт, да провери какви задължения са определени, респективно прихванати или възстановени, както и дали актът е влязъл в сила. Такава проверка съдът е следвало да осъществи, тъй като съгласно чл. 133 ДОПК установени данъчни задължения могат да се изменят само при наличие на изчерпателно изброените основания и по реда, предвиден в чл. 134 ДОПК. При наличието на влезли в сила актове за прихващане или възстановяване е налице основание за приложение на специалната процедура по чл. 134, вр. чл. 133 ДОПК, поради това че АПВ, представлява административен акт, който се ползва със стабилитет и не може да бъде изменян или отменян освен при наличието на определени основания и при специална процедура. Това разрешение се налага, въпреки че в разпоредбата на чл. 133 ДОПК, изрично е вписано, че под установени данъчни задължения, следва да се считат само тези, установени с влязъл в сила ревизионен акт, за разлика от уредбата на сходните отношения при действието на чл. 115 и чл. 116 ДПК (отм.), в които са визирани данъчни задължения, установени с влязъл в сила данъчен акт, т. е. всеки данъчен акт по смисъла на чл. 26 ДПК (отм.), какъвто представлява и акта за прихващане или възстановяване. Като се вземе предвид естеството и правните последици на АПВ, се налага извода, че и при действието на ДОПК при извършване на ревизия следва да се съобразява влезлият в сила акт за прихващане или възстановяване, отнасящ се за същия данъчен период, от който са възникнали права за адресата му, за да се спази принципа на стабилност на влезлите в сила административни актове, от които са възникнали и упражнени права. При наличие на такива актове, установените правоотношения - признати права на прихващане или възстановяване, вследствие на установени преди това задължения, могат да бъдат изменяни по специално предвидения за това ред в ДОПК по раздел II "Изменение на задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски", т. е. при наличие на основанията по чл. 133 и при спазване на процедурата по чл. 134, ал. 1 от ДОПК. В този случай, предвид разпоредбата на чл. 134, ал. 1 от ДОПК единствено компетентен да възложи ревизия е териториалният директор. При положение, че заповедите за възлагане на ревизията и за определяне на компетентния да издаде РА са издадени от орган по приходите, който не притежава материалната компетентност за това, издаденият РА би следвало да се прогласи за нищожен в съответната част. В случая не се налагат различни правни изводи предвид изменението на чл. 129, ал. 3 ДОПК с ДВ, бр. 108/2007 г., в сила от 19.12.2007 г., при чието действие е издаден процесния РА. Съгласно общите правила за действие на нормативните актове във времето, тази разпоредба действа занапред, доколкото с изрична правна норма не й е придадено обратно действие. С нормата е регламентиран по специален начин, различен от действащия преди изменението, въпросът относно стабилитета на влезлите в сила актове за прихващане или възстановяване, като е прието, че въпреки влизането им в сила, същите могат да бъдат изменяни или отменяни и без да е спазен специалния ред по чл. 133-134 ДОПК. Ако се приеме, че тази разпоредба се прилага и по отношение на АПВ, издадени преди влизането й в сила, означава да се преуреди с обратна сила статута на един административен акт, като от стабилен, респективно неотменим акт, същият се превърне в акт, който може да бъде изменян или отменян без наличие на специални основания и без спазване на определена процедура. Това би противоречало на основополагащия принцип за правната сигурност, поради което не може да бъде възприето. Именно поради това, за да се приеме, че разпоредбата на чл. 129, ал. 3 ДОПК, в редакцията й след изменението с ДВ, бр. 108/2007 г., ще се прилага и за АПВ, издадени преди това изменение, е следвало изрично да бъде предвидено обратно действие на нормата. В случая обаче липсва изричен текст, който да предвижда, че разпоредбата се прилага и за актове, издадени преди влизане в сила на изменението, които преди това са се ползвали със стабилитет, принципно присъщ на влезлите в сила индивидуални административни актове. За да е приложима разпоредбата на 129, ал. 3 ДОПК в сега действащата й редакция, следва и АПВ да е издаден след 19.12.2007 г. Обратното разрешение би означавало да се приеме, че един и същ влязъл в сила административен акт, с който са признати права на данъчния субект, има различно правно действие в различни периоди от време, което е недопустимо, освен ако не е изрично регламентирано в закон. Предвид изложените съображения, обжалваното решение е постановено при съществени нарушения на процесуалните правила по чл. 168, ал. 1 и ал. 2 АПК, както и на чл. 160, ал. 2 ДОПК в частта касаеща данъчните задължения за м. 12/2005 г. Неправилно съдът е обсъдил спазването на материалноправните предпоставки по издаването на обжалвания РА в посочената част, без да провери дали е издаден от компетентен орган. Решението следва да бъде отменено в тази част и на основание чл. 222, ал. 2 АПК делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на съда. При новото разглеждане съдът следва да задължи приходната администрация да представи по делото АПВ № 83/27.01.2006 г. и в съответствие с дадените по-горе указания по тълкуването и приложението на закона да направи обоснован извод дали данъчните задължения по ЗДДС на "Сиби" ООД за данъчен период м. 12/2005 г. са определени с влязъл в сила акт и съответно - дали обжалвания РА е валиден в частта касаеща определените задължения за този период. Съдебното решение е правилно в останалата част. За законосъобразността на извършените увеличения на финансовия резултат при облагането по ЗКПО, съответно за 2005 г. - на основание чл. 23, ал. 2, т. 6 ЗКПО (отм.) със сумата 802868,97 лв., представляваща разликата между стойността на отчетения брак на стоково-материални ценности и получени приходи от застрахователно обезщетение и от реализация на отпадъчен картон, и за 2007 г. - със сумата 201606,34 лв., представляваща пренесена данъчна загуба от 2005 г. по реда на чл. 70, ал. 1 ЗКПО, вр. § 22 ПЗР ЗКПО - за 2007 г., от съществено значение е отговора на въпроса дали извършеното от дружеството с протоколи от 7.12.2005 г. бракуване на 442279 броя ръкохватки за смесителни батерии, на обща стойност 9552324,16 лв. и съответното им отписване от активите на дружеството и отчитане на разходи от брак, произтича от унищожаването или частичното унищожаване на същите от бедствия по смисъла на чл. 23, ал. 2, т. 6, б. "г" ЗКПО (отм.). В тази връзка настоящият съдебен състав напълно споделя всички съображения и изводи, които са направени от първоинстанционния съд при отговора на този въпрос. Мотивите на съда, които са изложени в частта от решението, касаеща облагането по ЗДДС за м. 12/2005 г., които се отнасят до наличието на основание за бракуване на стоките в резултат на увреждане, причинено от наводнение, са относими в пълна степен до облагането по ЗКПО, в частта касаеща посочените две увеличения на финансовия резултат, тъй като увеличението за 2005 г. е пряко свързано с извода за липса на основание за бракуване на стоката, причинено от бедствие, а увеличението за 2007 г., доколкото представлява пренасяне на загуба от 2005 г., произтича от основателността на коментираното увеличение за 2005 г., след което резултатът за годината е продължил да бъде счетоводна загуба. Изложените от първоинстанционния съд мотиви са подробни и последователни, изградени са въз основа на пълно и цялостно обсъждане на събраните доказателства, на правилна преценка на доказателствената сила на документите и на разпределението на доказателствената тежест в процеса, направените съждения и изводи са логични и обосновани. От фактическа страна безспорно е установено, че в резултат на паднали обилни валежи на дъжд в района на гр. Севлиево през цялото денонощие на 14.09.05 г., които са продължили по-слабо и на следващия ден, е причинено наводнение, което е обхванало и района, в който се намира склад № 9 в стопанския двор на "Сиби" ООД. Пред настоящата инстанция не се спори, че наводнението представлява "бедствие" по смисъла на чл. 23, ал. 2, т. 6, б. "г" ЗКПО (отм.). Не се спори и относно факта, че преди наводнението процесните смесителни батерии са били с дефекти, изразяващи се в повърхностни наранявания, които са налагали преработката им чрез дехромиране и повторно хромиране. Според заключението на вещото лице по съдебно-техническата експертиза, което в тази част следва да се приеме като обосновано и обективно, въпросният склад се намира в най-ниската част на стопанския двор, на разстояние около 600 м. от реката; в двора има още няколко склада, както и производствена сграда; размерите на склада позволяват в него да бъдат разположени количеството детайли, които жалбоподателят твърди, че са се намирали в склада преди наводнението, по твърдяния от него начин. Относно действителното наличие на детайли /процесните ръкохватки за смесителни батерии/ в склада преди наводнението, количеството им, както и относно начина, по който са били складирани, обосновано съдът е приел, че не съществуват преки и безспорни доказателства. Същото се отнася и за увреждането на детайлите до степен, която налага тяхното бракуване, както и до наличието на причинно-следствена връзка между увреждането и наводнението. Във връзка с установяване на щетите от наводнението и по осъществяването на необходимите дейности /фактически и счетоводни/ от ръководителя на дружеството е издадена заповед № 75/14.09.05 г. Със заповедта е наредено на конкретни лица от персонала на дружеството да извършат определени действия, съответно да съставят необходимите документи, включващи по-конкретно подреждане и разчистване на склад № 9; счетоводно прехвърляне на ръкохватките, които са били в срутените кашони от склад "Готова продукция" в склад "Полуготова продукция"; оглед на същите детайли от контрольорите по качеството; групиране на ръкохватките на детайли за бракуване и детайли за дообработка; изготвяне на протокол за бракуване на материалните запаси от определената със заповедта комисия с краен срок 15.11.2005 г. Доколкото тази заповед е представена от дружеството, за да докаже установяването на увреждането на детайлите и предприетите от същото действия, то обосновано от страна на приходната администрация се поставя въпроса за преждевременното издаване на тази заповед и съответно - за антидарането й или съставянето единствено за нуждите на доказването. Този извод са налага предвид показанията на свидетелката Теменужка Кънчева, която е била служител на дружеството и е разпитана по искане на същото, от които се установява, че оглед на склада е извършен на 14.09.05 г. около 22,30 часа от представители на дружеството, сред които и самата свидетелка, при който е установено, че в склада има вода около 20-25 см и е намокрен първия ред от кашоните, в които според твърденията са се намирали процесните детайли, но не е имало срутени кашони; срутването е установено рано сутринта на следващия ден. При тези показания, очевидно необосновано е издаването на заповед с посоченото по-горе съдържание на 14.09.05 г., след като до края на този ден не е било констатирано срутване и съответно - увреждане на детайли. Безспорно е установено по делото, че на 17.09.2009 г. дружеството е изпратило уведомление за щета до застрахователя ЗПАД "Алианц България", в което е посочена сумата 10000 лв. като приблизителен размер на понесените щети, а в съставения на същата дата констативен протокол от представители на жалбоподателя и на застрахователя не се съдържат конкретни данни относно количеството на увредените детайли и вида на уврежданията. Правилно първоинстанционният съд е приел, че няма безспорни доказателства, от които да се установи кога за първи път са констатирани вида на уврежданията и количеството на увредените детайли до степен налагаща бракуването им. Заключението на инж. Митко Михов, изготвено за целите на застрахователното обезщетение, е с дата 12.10.2005 г. От съдържанието му не може да се направи извод кога е извършен огледа за целите на заключението - в т. 2 от същото е посочено, че експертизата се е запознала на място с обектите на настъпилото застрахователно събитие, а единствената дата, която е посочена в заключението е тази на изготвянето му - 12.10.05 г., поставена след текста на заключението. Предвид изложеното, неоснователно е възражението по т. 1.1. от касационната жалба, според което съдът необосновано е направил извода, че заключението на инж. Михов не било конкретно по отношение на времето на извършване на експертизата. На първо място, в мотивите на решението не се съдържа такова съждение на съда. Както се посочи по-горе, съдът е изложил, че експертизата не съдържа никаква конкретика относно видовете и количества детайли, които са били увреди по описания начин, нито кога е извършен огледа им /началната част на стр. 7 от мотивите, на която се позовава и касаторът/. Огледът на детайлите и изготвянето на заключението несъмнено могат да бъдат осъществени в различни моменти, но в случая съдът не е обосновал изводите си, с аргумент, че липсва дата на изготвяне на заключението, а с това, че не е ясно кога е извършен огледа. Следва в тази връзка да се посочи, че касаторът прави в жалбата си основно оплакване, че изводите на съда почиват на предположения или на неправилно интерпретиране на фактите, а доводите в самата жалба са изградени именно на предположения и хипотези. Правилно съдът е посочил, че в заключението на инж. Михов не се съдържат конкретни данни относно количеството на увредените детайли. В същото е посочено, че при настъпване на застрахователното събитие повърхността на детайлите е грубо нарушена - основно груби и дълбоки наранявания, засягащи и основата на детайлите - сплавта ЦАМ. Данни относно конкретното количество детайли не се съдържат и в становището на същия експерт, съставено на 25.02.2009 г. за целите на ревизионното производство; в него са изложени принципни съображения. В тази връзка следва да се посочи, че първоинстанционният съд не е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствени правила като не е допуснал до разпит инж. Михов. Както е посочил съдът в мотивите към определението от съдебно заседание на 16.06.2009 г., с което се е произнесъл по това доказателствено искане, исканият свидетел вече е заявил становището си по същите въпроси в хода на административното производство. Следователно показанията на този свидетел не са необходими, тъй като не могат да установят релевантни за спора факти и обстоятелства. Затова настоящият състав счита за неоснователно възражението по т. 1.2 от жалбата за допуснато съществено нарушение на процесуални правила предвид недопускането до разпит на този свидетел. Както правилно е приел първоинстанционният съд, не може да бъде направен обоснован извод относно количеството на увредените в резултат на наводнението детайли и от останалите доказателства по делото, тъй като Сертификата за стоков контрол № 064/08.02.2006 г. от "Булагро" ООД е съставен около 6 месеца от датата на наводнението, без да са налице данни за обективни причини за съставянето му едва на тази дата, при положение че според съдържанието и поддържаното становище на жалбоподателя огледа от представител на това дружество е извършен на 19.09.2005 г. Доколкото липсва протокол от този оглед, не може да се приеме, че на посочената дата е било установено количеството увредени детайли, както и вида на уврежданията. В заключението на вещото лице по съдебно-техническата експертиза има данни за количествата, но тези данни не са основани на преки впечатления на вещото лице, а на съдържанието на обсъдените вече документи; безспорно е, че вещото лице не е и не е имало обективна възможност на извърши оглед на детайлите предвид времето на изготвяне на заключението - м. 06/2009 г. Предвид изложеното, неоснователно е възражението по т. 1.3 от касационната жалба, според което броят на увредените детайли е установен по безспорен начин със сертификата за стоков контрол. Следва да се отбележи, че становището на касатора относно доказателствената сила на този сертификат е неправилно. Същият представлява частен свидетелстващ документ, който не се ползва с материална доказателствена сила, поради което съдът не е обвързан да приеме за верни удостоверените с него факти и обстоятелства. Неоснователно е също оплакването по т. 1.4 от касационната жалба, според което съдът е направил извод за манипулиране на данните в сертификата. На стр. 7 от мотивите на решението, визирани от касатора, не се съдържа такъв извод, а е изложено съждение, че съставянето на сертификата след изтичане на значителен период от време след събитието /има се предвид наводнението/, дава реална възможност за манипулиране на данните в него, най-малкото чрез представяне на друга негодна продукция като такава пострадала при това събитие. Това съждение представлява аргумент в подкрепа на извода на съда, че не е доказано увреждането на детайлите от наводнението и количеството на увредените детайлите, този аргумент е логично обоснован и излагането му от съда не представлява нарушение на правилата за формиране на изводи относно правнозначимите факти и обстоятелства. Предвид изложеното, обоснован е извода на съда, че единствените конкретни данни за количеството на увредените детайли и вида на уврежданията, довели до необходимостта от бракуването се съдържат в документи, съставени от служители на самото дружество. Това се отнася и за протоколите за бракуване, тъй като същите не се подписани от представители на "Булагро" ООД, макар да е посочено, че са съставени в присъствието на представител на това дружество. В подкрепа на направения от съда извод е съдържанието на уведомлението за щета, подадено от "Сиби" ООД на 17.09.05 г., в което е посочена приблизителна стойност на щетата в размер на 10000 лв., както и размера на изплатеното от застрахователя обезщетение. Тези данни представляват само косвени доказателства относно недостоверността на твърдението на жалбоподателя относно количеството на увредените до степен на негодност ръкохватки в резултат на наводнението, което е наложило бракуването им на 7.12.2005 г. От изложеното следва да се приеме, че решаващият извод на съда за това, че не е доказано увреждането на детайлите в резултат на наводнението, е обоснован и правилен. Настоящият състав не споделя оплакването на касатора, че изводите на съда са необосновани от формално-логична гледна точка и почиват на предположения, нито че са изградени при неправилно интерпретиране на фактите. Изводът на съда за това, че дружеството - жалбоподател не е положило грижата на добрия търговец, за да предотврати последиците от наводнението, също е обоснован. Оплакванията на касатора, изложени в т. т. 1.5, 1.6 и 1.7 от жалбата, които са свързани с този извод на съда и изложените в тази връзка съображения, са неоснователни. В тази оплаквания, както и в предходните, се съдържат превратни тълкувания на мотивите на съда. Съдът е посочил, че дружеството е могло да извърши преместване на детайлите още през нощта на 14.09.05 г., преди да бъдат срутени кашоните от горните редове, предвид наличието на кадрови и технически възможности, като извода си относно тези възможности очевидно е извел от данните по делото, установяващи вида и обема на търговската дейност на дружеството и свързаните с това наети работници и служители и наличните материални активи. Разсъжденията на съда относно механизма на самото събитие довело до повреждане на детайлите не са хипотетични, както твърди касаторът, а са логично обосновани. Тъкмо обратното - твърденията на дружеството относно начина на настъпване на увреждането са нелогични предвид обясненията на самото дружество относно начина на пакетиране на детайлите, на подреждането им в кашоните, подреждането на самите кашони и т. н. В съответствие с изложените съображения настоящият състав счита, че правилно с обжалваното решение съдът е приел, че бракуването на ръкохватки за смесителни батерии и съответното им отписване от активите на дружеството и отчитане на разходи от брак, не произтича от унищожаването или частичното унищожаване на същите от бедствия по смисъла на чл. 23, ал. 2, т. 6, б. "г" ЗКПО (отм.) и затова правилно е извършено увеличението на финансовия резултат за 2005 г. със сумата 802868,97 лв. Предвид основателността на това увеличение на финансовия резултат, след което данъчната основа е останала отрицателна, то приспадането на загуба от 2005 г. през 2007 г. в размер на 201606,34 лв. на основание чл. 70, ал. 1 ЗКПО, вр. § 22 ПЗР ЗКПО, също е правилно. Относно другите две увеличения на финансовия резултат за 2007 г., които са били предмет на оспорването пред първата инстанция, не са изложени никакви оплаквания или доводи в касационната жалба, въпреки че се обжалва решението изцяло. При проверката относно спазването на материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК касационният състав счита, че не са допуснати нарушения. Изводите на първоинстанционния съд са обосновани и правилни и се споделят от настоящия състав. По изложените съображения решението в обжалваната част относно облагането по ЗКПО за 2005 г. и 2007 г. е правилно и следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора не се възлагат разноски за производството пред настоящата инстанция. Присъденото от първата инстанция юрисконсултско възнаграждение следва да бъде намалено до сумата 933 лв., която представлява дължимото възнаграждение съобразено материалния интерес по отхвърлената част от жалбата на дружеството против РА, равняващ се на размера на определеното задължение по ЗКПО, за което настоящата инстанция потвръждава първоинстанционното решение - 21237,19 лв. главница и 2912,83 лв. лихви, изчислено съгласно чл. 8, вр. чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. За разликата над тази сума до размера на присъдените разноски - 2793 лв., решението следва да бъде отменено. Приходната администрация няма право на второ юрисконсултско възнараждение за производството пред касационната инстанция, тъй като в чл. 161, ал. 1 ДОПК не е предвидена такава възможност, а регламентацията относно адвокатските възнаграждения не може да бъде прилагана по аналогия, доколкото последните представляват реално платени разноски. По висящата част от правния спор възлагането на разноските следва да бъде разрешено при новото разглеждане на делото съгласно чл. 226, ал. 3 АПК. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, първо отделение,