Решение № 3699 от 1.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 13964/2014 г.

Решение № 3699 от 1.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 13964/2014 г., VI о., докладчик съдията Георги Георгиев Призводство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Илиян Иванов Ашков с адрес за кореспонденция гр. София 1000, п. к. 881 против решение № 5707 от 23.09.2014 г. на Административен съд София град по адм. дело № 6775/2014 г. С него се отхвърля жалбата му срещу заповед № 756 от 3.09.2013 г. на директора на дирекция "Социално подпомагане" район Красно село гр. София, потвърдена с решение № РД 01-411/3.10.2013 г. на директора на РД социално подпомагане София град. Поддържат се доводи за неправилност на решението с искане за отмяната му, като от съдържанието на жалбата се извеждат касационни доводи - необоснованост и нарушение на материалния закон. Ответникът, директорът на дирекция "Социално подпомагане" Красно село чрез процесуален представител юрисконсулт взема становище за неоснователност на жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата и за незаконосъобразност на административния акт. Върховният административен съд, шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и разгледана по същество за основателна по следните съображения: Установено е по делото, че с молба декларация от 3.12.2012 г. до директора на дирекция "Социално подпомагане" район Красно село гр. София Илиян Ашков е поискал отпускане на целева помощ за отопление с твърдо гориво. В декларацията е посочил, че не живее с други лица и че притежава идеална част от имот със стара къща в с. Говедарци община Самоков който е предмет на делба. В социалния доклад от 3.10.2012 г. е отразено, че Ашков не отговаря на условията по чл. 10, ал. 1, т. 4 ППЗСП - съсобственик е на имот който може да носи доходи. Тази заповед е оспорена по административен ред и жалбата е отхвърлена с мотивите, че съсобствените имоти могат да бъдат източници на доходи. Посочено е, че в закона не е предвидено да изисква от имота реално да се получават доходи, а само обективно да е възможно такива доходи да бъдат получавани. При установената с доказателствата собственост на недвижим имот само на това основание жалбата по административен ред е била отхвърлена. Съдът при същите мотиви е приел жалбата за неоснователна тъй като не е налице една от материалните предпоставки за получаване на целева помощ за отопление. Решението е неправилно. В Закона за социалното подпомагане/ЗСП/ е посочено, че социалните помощи са средства в пари или в натура които допълват или заместват собствените доходи до основните жизнени потребности или задоволяват инцидентно възникнали потребности на подпомаганите лица и семейства като видовете помощи са посочени в чл. 2 включително и целеви такива. Съгласно чл. 2, ал. 1 от наредба № РД-07-5 от 16.05.2008 г. за условията и реда за отпускане на целева помощ за отопление право на такава помощ имат лицата и семействата, чиито средномесечен доход за предходните 6 месеца преди месеца на подаване на молбата - декларация е по нисък или равен на диференциран минимален доход за отопление и отговарят на условията по чл. 10 и 11 от Правилника за за прилагане на ЗСП. Изискванията по чл. 10 от ППЗСП включват и изискването по чл. 10, ал. 1, т. 4 лицето заявител на помощта да не притежава движима и недвижима собственост и/или идеални части от нея с изключение на случаите по т. 1, която може да бъде източник доходи с изключение на вещите, които служат за обичайно потребление на лицето или семейството. В настоящият случай административният орган се позовава на доказателства за собственост върху два имота на Ашков от който факт е направен извод, че целевата помощ не се следва. Разпоредбата на чл. 10, ал. 1, т. 4 ППЗСП посочва случай в който целевата помощ се отказва, но наличието на тази хипотеза е правен извод изведен след анализ на фактите дали собствеността може да бъде източник на доходи. Това означава установяване на възможностите за реализиране на доходи в резултат на сделки - ползи в пари и натура, като се изследва има ли реализирани такива сделки с имоти със сходни характеристики. Едва след установяването на такива факти може да бъде изведен извод, че и притежавания имот от заявителя на целева помощ би могъл да реализира и той доходи с оглед на което доходите му са достатъчни сам да си осигури отоплението. Тази преценка е в тежест на административния орган който неправилно в мотивите си приема, че е достатъчно установяването само на факта на собственост, от което следва и извода, че тя че тя може да реализира доходи. Мотивите на съда в същи смисъл също са необосновани и в противоречие с материалния закон. Разпоредбата на чл. 10, ал. 1, т. 4 ППЗСП при тълкуване в смисъла възприет от административния орган и съда не би имала нужда нужда от уточнението "която може да бъде източник на доходи". Именно тази част от разпоредбата ангажира преценката при отпускане на целевата помощ. В настоящият случай такава преценка не е извършена поради което решението и заповедта следва да бъдат отменени и делото върнато като преписка на органа за разрешаване на въпроса по същество. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд шесто отделение