Решение № 13443 от 10.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4823/2024 г.

Производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от В. В. Б. с адрес в гр. Варна, против решение 1177/16.08.2023г. на Административен съд - Варна по адм. дело 1244/2023г. С него се отхвърля жалба на В. Б. срещу Решение на директора на ТП на НОИ-Варна, обективирано в писмо изх. 1056-03-31Н1/24.04.2023г, с което се потвърждава разпореждане [номер] по протокол от 08.02.2023г. на ръководител Пенсионно осигуряване пи ТП на НОИ - Варна. Поддържа, че решението е неправилно, поради поради нарушение на материалния закон- отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК, поради което се иска отмяната му. Поддържа, че отпуснатата пенсия следва де е в определения размер при 100% т. н. р., считано от 15.12.2016г., а не от дата 29.01.2020г. Ответникът, директорът на ТП на НОИ - Варна взема становище в писмен вид за неоснователност на жалбата. Представителят на Върховна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховен административен съд, като взе предвид касационната жалба с доводите в нея, доводите на ответника, обжалваното решение, обжалвания административен акт, доказателствата по делото изискванията на закона, констатира следното: Производството пред административния съд е образувано по жалба от В. В. Б. срещу решение/изразено в писмо изх. 1056-03-31Н1/24.04.2023г. на директора на ТП на НОИ - Варна/, с което е потвърдено разпореждане [номер] по протокол от 8.02.2023г. на ръководител "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ - Варна. Спорът е повод началната дата на отпуснатата пенсия за инвалидност, от дата 29.01.2020г. на която дата е подадено заявление за преизчисляване на пенсията, или от дата 15.12.2016г., която счита за правилна в хипотезата на чл. 94, ал. 3 КСО. Съдът е разгледал по същество жалбата, която приел за неоснователна. Установил от приложената преписка, че преизчисляването на пенсията с начална дата е съгласно решение на НЕЛК 0693 от зас. 171 от 29.09.2022г., с което е определена 100% т. н. р. със срок до 01.06.2024г. - три години. Съгласно разпоредбата на чл. 94, ал. 3 КСО началната дата е датата на подаване на заявлението за преосвидетелстване. Решението е правилно. Спорът е в хипотезата на чл. 94, ал. 3 КСО. Според чл. 94, ал. 1 КСО пенсиите и добавките към тях се отпускат от датата на придобиване на правото, ако заявлението е подадено с необходимите документи в 2 - месечен срок от тази дата. Ако документите са подадени след изтичане на 2-месечния срок от придобиване на правото, пенсиите и добавките към тях се отпускат от датата на подаването им. Според чл. 94, ал. 3 КСО извън случаите по ал. 1 пенсия за инвалидност и/или добавка за чужда помощ се отпуска от датата на подаване от лицето на заявление декларация до ТЕЛК, но не по рано от датата на инвалидизиране, съответно - датата на определяне на потребността от чужда помощ, ако необходимите документи за пенсиониране са подадени в ТП на НОИ в едномесечен срок от изтичане на срока за обжалване на ЕР на ТЕЛК или на НЕЛК по отношение на правоимащото лице. В случая е налице подаване на заявление за преосвидетелстване пред ТЕЛК- Варна на дата 29.01.2020г., и е постановено решение на НЕЛК от 29.09.2022г. с което е определена 100% т. н. р. със срок от три години до 01.06.2024г. С разпореждане от 08.02.2023г. на ръководител "ПО" при ТП на НОИ - Варна е била отпусната лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване на В. Б. поради 100% намалена работоспособност, считано от 29.01.2020г. Това е началната дата, от която следва да се отпусне пенсията при 100% т. н. р. Правото на пенсия поради общо заболяване се опосредства от експертиза на работоспособността и това е влязло в сила решение на ТЕЛК и/или НЕЛК. След влизане в сила на решението следват правата по КСО и размер, съобразен с определения процент т.н.р./вид и степен на увреждане/. Решенията на органите на медицинската експертиза определят здравословното състояние към момента на издаване на решението и със срок напред или пожизнено. Те отразяват предишния процент т.н.р. определен с друг акт на ТЕЛК и/или НЕЛК, но не определят дали здравословното състояние има промяна до момента на издаване на последното решение. В случая няма произнасяне за минал период, поради което няма нито фактическо, нито правно основание да се иска обезщетяване на настъпил осигурителен риск за определен период в миналото преди издаване/влизане в сила/ на решение на ТЕЛК/НЕЛК. В случаят в разпоредбата на чл. 94, ал. 3 КСО се отчита, че момента на подаване на заявлението за преосвидетелстване, съответства на промяната в здравословното състояние, ако не е първо освидетелстване, поради което началният момент на отпускане на пенсията, съвпадащ с този момент е целта на закона да бъде обезщетено осигуреното лице адекватно и напълно с оглед настъпилото увреждане, ако заявлението е подадено в сроковете сред влизане в сила на решението на ТЕЛК и НЕЛК. Според чл. 94 КСО няма основание отпускане на пенсия за инвалидност в по ранен момент, за период, за който няма влязло в сила решение на ТЕЛК и НЕЛК, на по малко правно основание такава възможност съществува след едномесечния срок по чл. 94, ал. 3 КСО. Предвид изложеното решението като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото на ответника се дължат разноски в размер на 150 лева на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. с чл. 37 от ЗПП и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. първо и последно АПК Върховен административен съд, шесто отделение