Решение № 10299 от 8.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11329/2012 г.

Решение № 10299 от 8.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11329/2012 г., III о., докладчик председателят Пенка Гетова Производството по чл. 208 АПК е образувано по касационна жалба на Мохамед Абра, гражданин на Ирак, против решение № 3704 от 29.06.2012 г. по адм. дело № 2677/2012 г. на Административния съд - София-град, като неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени процесуални нарушения и необоснованост. Ответната страна - Държавна агенция за бежанците (ДАБ), чрез процесуалния си представител, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - III отделение, приема, че подадената в срок касационна жалба, е неоснователна. С обжалваното решение, постановено в производство по чл. 87 от ЗУБ, съдът е отхвърлил жалбата на Мохамед Абра против административно решение № 117/07.02.2012 г. на председателя на ДАБ, с което му е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. Съдът е изложил съображения, че с оглед фактическите обстоятелства, установени в проведените интервюта и обстановката в Ирак, не са налице основанията на чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ за търсената закрила. Решението е правилно като съдът е изложил подробни правни съображения относно установените фактически обстоятелства в бежанската история на чужденеца, които се споделят от настоящата инстанция. За първи път Мохамед Мохсен Абра е подал молба за закрила № 85/26.01.2009 г. до ДАБ. С решение № 185 от 29.05.2009 г. на председателя на ДАБ е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут на чужденеца. Иракският гражданин е обжалвал административния акт и жалбата му е отхвърлена с решение № 13222 от 06.11.2009 г. по адм. дело № 8327/2009 г. на Върховния административен съд (ВАС), трето отделение. Това съдебно решение, както и административният акт, са отменени с решение № 4206 от 30.03.2010 г. по адм. дело № 15631/2009 г. на ВАС, петчленен състав - първа колегия и преписката е върната на председателя на ДАБ за ново произнасяне. В изпълнение на задължителните указания на съда по тълкуване и прилагане на закона е изяснено от коя точно част на Ирак идва Мохамед Мохсен Абра. С решение № 350/30.07.2010 г. на председателя на ДАБ е отказан статут на бежанец и хуманитарен статут на иракския гражданин. Чужденецът е обжалвал отказа. С решение № 14722 от 02.12.2010 г. по адм. дело № 10855/2010 г. на ВАС, трето отделение, жалбата е отхвърлена. С решение № 6064/02.05.2011 г. по адм. дело № 2944/2011 г. на ВАС, пето отделение е оставено в сила решението на тричленния състав. В проведените интервюта в хода на производството, приключило с решение № 350/30.07.2010 г. на председателя на ДАБ, чужденецът мотивира молбата си за закрила с твърдения за преследване от страна на организацията Армията на Махди, както и с опасност за живота му поради кръвна вражда. При провеждане на интервютата разказва, че през 2003 г. в болницата, където работел, била докарана ранена американка. Твърди, че след като тя била изписана, директорът на болницата казал на въпросната организация, че Мохамед Мохсен Абра е давал информация на американците. В тази връзка през 2004 г. бил получил заплаха по телефона от Армията на Махди. Заминал за 9 - 10 месеца за Сирия, след което се върнал в родината си и отново започнал работа в същата болница. Разказва още, че през 2006 г. за него възникнал друг проблем, тъй като имал любовна връзка с разведена жена, докато бил женен. Твърди, че братът на приятелката му, ги бил заварил заедно и предизвикал скандал. Още на следващия ден братът отишъл при роднините на молителя и ги заплашил, че ако не се откажат от Мохамед Мохсен Абра, между семействата щяла да започне кръвна вражда. Заявява също, че братът на приятелката му бил от Армията на Махди, както и че от групировката били разбрали, че чужденецът се върнал в Ирак и отново го били заплашили. За втори път Мохамед Мохсен Абра е подал собственоръчно написана молба за закрила рег. № УП-3579/22.06.2011 г., в която заявява, че има лични и нови причини, във връзка с които завръщането му в държавата по произход е невъзможно - за първи път твърди, че е служил в Републиканската гвардия по време на режима на Саддам Хюсеин и представя копие на военната си книжка (шест страници). В служебно извършения превод на военната книжка, заведен под вх. № УП 3579/07.10.11 г., не се съдържа подобна информация. От превода се установява, че става въпрос за военна книжка на студент в Медицинския институт в област Ди Кар, с дата на издаване 10.03.2001 г. В документа е посочено, че военният номер на Мохамед Мохсен Абра е 7672372556, постъпил е на редовна военна служба като рентгенолог на 29.12.1997 г. На 4-та страница на военната книжка, като лична декларация от лицето е посочено, че същият не е служил в никое поделение и не е получил военна книжка като новобранец или професионалист. От документа на Министерство на отбраната, Дирекция "Наборници" е видно, че периодът на задължителната военна служба е 18 месеца, която чужденецът е отслужил в "стария медицински център". На 01.06.1999 г. Мохамед Мохсен Абра се е уволнил от военна служба с писмо № 83 от болница Алмидани. От 15-та страница на превода на военната книжка се установява, че на 20.10.2001 г. иракският гражданин е призован в запас, а два месеца по-късно - 20.12.2001 г. е уволнен, защото е изпълнил задължението си и е приключил със запаса. През тези два месеца иракският гражданин е служил във военна база Али. С решение № УП-160 от 07.10.2011 г. по адм. дело № 9594/2011 г. на Административен съд - София-град, I отделение, 3-ти състав решение № УП-160/07.10.2011 г. е обявено за нищожно поради неспазване на 3-дневния срок за произнасяне в ускорено производство и преписката е изпратена на председателя на ДАБ за ново разглеждане и произнасяне по общия ред. По време на последното административно производство, проведено по общия ред в изпълнение на задължителните указания, дадени с решение № 6069/29.12.2011 г. по адм. дело № 9594/2011 г. на Административен съд - София-град, I отделение, 3-ти състав, и което е приключило с процесния отказ, иракският гражданин представя като ново доказателство за личното си положение нов превод на военната си книжка. Преводът се състои от две страници и е извършен от преводаческа агенция "Мила Мълли" ООД. На проведеното интервю на 20.01.2012 г. молителят твърди, че вече разполага с оригинала на военната си книжка, която била изпратена от брат му по пощата. Иракският гражданин твърди, а и в представения превод изрично е посочено, че на 4-та страница от военната книжка ръкописно е записано, че на 01.06.1999 г. Мохамед Мохсен Абра постъпва в казармата и на 09.11.2000 г. на основание писмо № 83С/06.11.2000 г. на Медицинското поделение, в което служи, е прехвърлен към Републиканската гвардия, където е продължил да служи до 26.10.2001 г. При сравняването на съдържанието на първоначално представената в ДАБ военна книжка (6 страници) и съдържанието на допълнително представения превод на военната книжка (2 страници), извършен от външна преводаческа агенция, административният орган е констатирал, че има съществена разлика в написаното в цитираната вече 4-та страница от военната книжка. На представената от ДАБ военна книжка, чийто превод е заведен на 07.10.2011 г. подобна информация под формата на печатен или ръкописен текст, касаеща службата на лицето в Републиканската гвардия, липсва. От нея става ясно, че на 29.12.1997 г. е постъпил като рентгенолог и е уволнен на 01.06.1999 г. от болница Алмидани. Твърдението за наличие на ново обстоятелство от съществено значение за бежанската история на чужденеца, а именно, че е работил в Републиканската гвардия от 1999 г. до края на 2001 г., не е кредитирано от административния орган. Административният орган е посочил, че това обстоятелство е заявено след две административни производства, т. е. тази информация е преклудирана. Иракският гражданин е имал достатъчно възможности да сподели тази информация пред административния орган или съдебен орган, но той не го е направил. На базата на установените различия в двата превода на представената военна книжка има основателни съмнения по отношение на достоверността на документа. В допълнение е посочено, че дори твърдението на жалбоподателя да отговаря на истината, това събитие се е случило доста преди кандидатът да напусне страната си по произход. С оглед така установената фактическа обстановка административният орган е приел, че чуждият гражданин не е бил принуден да напусне държавата си по произход поради страх от преследване по причини на раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група, политическо мнение и/или убеждение. Спрямо него не е било осъществено преследване по смисъла на чл. 8, ал. 2 - 5 от ЗУБ и няма риск от бъдещо такова. Въпреки твърденията за заплахи от страна на организацията Армията на Махди, чужденецът не е преживял насилие в тази връзка. Заявената заплаха от кръвна вражда е оценена като проблем от личен характер, а не поради неговата раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група, политическо мнение или убеждение. Според административния орган за кандидата не са налице и предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Според решение от 17.02.2009 г. по дело № С-465/07 г. на разширен състав на Съда на Европейските Общности понятията "смъртно наказание", "екзекуция" и "изтезание или нечовешко или унизително отнасяне или наказание, наложени на молител в страната му на произход", използвани в чл. 15, б. "а" и "б" от Директива 2004/83/ЕО или чл. 9, ал. 1, т. 1 и 2 от ЗУБ, обхващат ситуации, в които кандидатът за субсидиарна закрила е изложен на риск именно от конкретен вид посегателство. За разлика от това обаче посегателствата, формулирани в чл. 15, б. "в" от Директивата, респективно чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, състоящи се от "тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя", обхващат по-общ риск от посегателства, а не на конкретни актове на насилие, тъй като заплахата е заложена в ситуацията на въоръжен вътрешен или международен конфликт. Според административния орган установената фактическа обстановка не дава основания да се приеме, че той е бил принуден да отпътува от Ирак поради реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция, нито като изтезание или нечовешко или унизително отнасяне или наказание. От констатираните противоречия в твърденията на Мохамед Мохсен Абра, административният орган е обосновал извода, че разказаната история е недостоверна. По време на интервюто от 24.02.2009 г. молителят е заявил, че роднините на приятелката му са се срещнали с неговите 10 дни след като е заминал за Сирия, докато на това от 26.04.2010 г. е казал, че срещата била през месец март 2006 г. и бил напуснал Ирак едва през месец май. Първо твърди, че роднините на жената, с която се срещал, били дошли в района на неговото семейство, а на последното интервю, че неговите близки бил отишли при другото семейство. Предвид това, че противоречията се отнасят за поредността на посочените събития, административният орган е отбелязал, че не може да се приеме, че се касае за случайна фактологическа грешка. Административният орган е посочил, че заявената заплаха за живота на чужденеца, която той определя като кръвна вражда, се нарича убийство на честта. От справка с вх. № 1320/14.04.2010 г. на Дирекция "Международна дейност и европейски бежански фонд" на ДАБ, е видно, че потенциални жертви на убийство на честта са жени и момичета, които са обвинени в неприемливо от морална гледна точка поведение. В редки случаи това наказание може да бъде приложено на мъже заради поведението им, което се приема от членове на семейството им за посрамващо семейната чест. С оглед информацията, че традиционно убийство на честта е наказание, което се налага върху жената - жертва на поруганата чест, а не върху извършителя на поругаването, административният орган е извел извода, че чужденецът не е заплашен от такова убийство. Това се потвърждава и от изричното посочване, че този тип убийства се извършват от член на семейството, а не както чужденецът твърди, че заплахата за живота му идвала не от неговите роднини, а от тези на приятелката му. Според административния орган вероятната заплаха не може да бъде оценена и като кръвно отмъщение, тъй като в случая не се касае за търсене на възмездие за убит член на семейството чрез смъртта на убиеца или някой член на рода му (справка с вх. № 1848/23.06.2009 г. на Дирекция "Международна дейност и европейски бежански фонд" на ДАБ). Предвид некредитирането на направените твърдения за заплахи, административният орган е приел, че срещу кандидата не са предприемани никакви мерки, застрашаващи свободата, живота или сигурността му, нито от официалните иракски власти, нито от някоя конкретна групировка, която държавата не е в състояние да контролира. Той е напуснал Ирак легално, без да има проблеми, следователно иракските власти нямат отношение спрямо него. Случаят е разгледан от административния орган и във връзка с възможността за прилагане на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ съобразно тълкуването на чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83/ЕО, дадено в решение от 17.02.2009 г. по дело № С-465/07 на разширен състав на Съда на Европейските Общности. От приложените по преписката справки на Дирекция "Европейски въпроси, международна дейности и Европейски бежански фонд" административният орган е приел за установено, че ситуацията в южните провинции Ирак, където е роден и е живял жалбоподателят, не се характеризира като въоръжен конфликт, който се съпровожда от безогледно насилие. Административният орган е приел също, че за лицето не се установяват предпоставките за предоставяне на статут по чл. 8, ал. 9 и чл. 9, ал. 6 от ЗУБ. На последно място административният орган е приел, че по отношение на жалбоподателя не се установяват други причини от хуманитарен характер, поради което не е налице основанието по чл. 9, ал. 8 от ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут. При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните изводи от правна страна: Обжалваното решение е издадено от компетентен административен орган по чл. 48, ал. 1, т. 1 от ЗУБ. Спазена е установената писмена форма за издаване на административен акт съгласно чл. 59, ал. 1 от АПК и изискванията на ал. 2 от същия чл. за реквизити на административния акт. Не са налице сочените в жалбата съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които от своя страна да са довели до противоречие на административния акт с материалноправните разпоредби. Съобразно разпоредбата на чл. 73 от ЗУБ административният орган последователно е извършил преценка относно предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. Обоснован и напълно кореспондиращ на събраните доказателства по делото е изводът на административния орган, че не са налице предпоставките за предоставяне на статут на бежанец по чл. 8, ал. 1 и 9 от ЗУБ. Кандидатът не установява преследване по причините, посочени в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ. Според чл. 8, ал. 4 от ЗУБ "преследване" е нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество и повторяемост, което не се установява в конкретния случай. Административният орган правилно не е кредитирал твърденията, че жалбоподателят е преследван от Армията на Махди. Обстоятелството, че жалбоподателят е служил в Републиканската гвардия по времето на режима на Саддам Хюсеин и този факт представлява опасност за него в Ирак, не се потвърждава. Налице е съществено разминаване между превода на военната книжка на жалбоподателя, извършен от административния орган и от допълнително представения от жалбоподателя превод, извършен от преводаческа агенция "Мила Мълли" ООД. Неоснователни са оплакванията в жалбата, че административният орган е следвало служебно да събере информация от съответните институции на Р Ирак за проверка на изложените от жалбоподателя факти и обстоятелства. Тежестта на доказване на положителните предпоставки за предоставяне на статут е за жалбоподателя. Неоснователни са оплакванията в жалбата, че като не е обсъдил бежанската история на жалбоподателя в частта й относно ранената американска гражданка, административният орган е допуснал съществено процесуално нарушение. Административният орган е длъжен да обсъди само новите факти и обстоятелства. Историята за ранената американска гражданка е представена от жалбоподателя още в първото образувано производство, което е приключило с влязъл в сила отказ, чиято законосъобразност е била проверена и по съдебен ред. Съдът е споделил съображенията на административния орган, че за кандидата не са налице и предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1, т. 1 и 2 от ЗУБ. Относно заявеното обстоятелство, че жалбоподателят е преследван от роднина на жена, с която е имал интимна връзка, съдът счита, че това обстоятелство правилно е преценено, че е от личен характер. В тази връзка административният орган аргументирано е разграничил понятията "убийство на честта" и "кръвно отмъщение" и че случаят на жалбоподателя не попада в нито една от двете хипотези. На следващо място, административният орган правилно е констатирал несъответствия в твърденията на жалбоподателя при описване на последователността на отправените заплахи към него и неговото семейство и в крайна сметка не ги е кредитирал като достоверни. Изложените доводи в жалбата за предоставяне на статут по чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ са също неоснователни. В тази част решението на административния орган е съобразено с тълкуването на чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83/ЕО на Съвета, дадено в решение от 17.02.2009 г. по дело № С-465/07 на разширен състав на Съда на Европейските общности. Имайки предвид даденото тълкуване с цитираното решение, въпреки, че не е необходимо кандидатът да е персонално застрашен, за да се ползва от защита по чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, то в колкото по-голяма степен кандидатът е в състояние да докаже, че е конкретно засегнат, поради фактори, свързани със специфичните му лични обстоятелства, толкова по-ниска степен на насилие е необходимо да бъде установена, за да му бъде предоставена субсидиарна закрила и съответно - колкото по-малко той е в състояние да докаже, че лично би бил обект на насилие, толкова по-голяма степен на насилие следва да бъде установена. Тълкуването на чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83/ЕО, дадено в решение от 17.02.2009 г. по дело №С-465/07 на разширен състав на Съда на Европейските Общности не изключва задължението на административния орган да преценява всеки конкретен случай поотделно. В този смисъл са и насоките на Върховния комисариат за бежанците на ООН от април 2009 г., съгласно които преценката за разрешаване на пребиваване на търсещите убежище от южните провинции на Ирак трябва да бъде строго индивидуална и да е съобразена с конкретните твърдения на търсещия закрила и с обстоятелството от коя част на страната произхожда той. В случая при изследване на предпоставките по чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут административният орган е извършил обективен анализ на справка вх. № 4989/10.10.2011 г. на Дирекция "Европейски въпроси, международна дейност и европейски бежански фонд" на ДАБ и е достигнал до правилен извод, че ситуацията в южните провинции на Ирак е относително стабилна, включително в провинция Ди Кар, където е роден и живял жалбоподателят. Този извод на административния орган следва да бъде споделен и след обсъждане на допълнително представената в съдебното производство справка вх. № 2425/08.05.2012 г. на Дирекция "Европейски въпроси, международна дейност и европейски бежански фонд" на ДАБ относно актуалната обстановка в град Насирия, където е живял жалбоподателят преди да напусне Ирак. В справката се съдържат данни за самоубийствен атентат, извършен на 05.01.2012 г. срещу шиитски поклонници, при който са загинали 36 души и 72 са ранени. Извършеният единичен атентат не може да се определи като въоръжен конфликт, при който насилието в такава степен високо, че да може да се определи като безогледно. Освен това, негова цел е била група религиозни поклонници, по отношение на която по делото няма данни, че жалбоподателят й принадлежи. Съдът е постановил правилно и законосъобразно решение като е изложил изключително подробни правни съображения, обуславящи обоснованите му правни изводи за липса на основанията на чл. 8 и чл. 9 ЗУБ. Водим от горното, Върховният административен съд - III отделение,