Решение № 8040 от 14.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 2375/2018 г.

Решение № 8040 от 14.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 2375/2018 г., II о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на заместник - кмета на О. П., чрез пълномощника юрисконсулт Д. С. срещу решение № 19 от 10 януари 2018 г., постановено по адм. дело № 521/2017 г., по описа на Административен съд П., с което е отменена заповед № РД-12-179 от 31 май 2017 г. на заместник - кмет на О. П. и е осъдена О. П. да заплати на П. Д. С., В. Г. С. и Ц. Д. П. разноски в размер на 1 230, 00 лв. (хиляда двеста и тридесет лева), а по отношение на Б. П. П. е оставено без уважение искането му за присъждане на разноски. В касационнита жалба се релевират оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3, предл. първо от АПК. Молят за отмяна на атакувания съдебен акт. Ответниците - П. Д. С., В. Г. П. и Ц. Д. П., чрез общия им пълномощник адв. Д. Н. в депозирана молба от 17 май 2018 г. и писмена защита са изразили становище за неоснователност на касационната жалба. Молят за присъждане на сторените от тях разноски за настоящата съдебна инстанция с оглед представения списък по чл. 80 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК. Правят и възражение за прекомерност на претендираните разноски. Другите ответници - Д. П. Я., Б. П. П. и П. Д. П. не изразяват становище. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационнита жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационнита жалба за подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, поради което е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административен съд П. е образувано въз основа на жалба П. Д. С. и В. Г. П. против заповед № РД-12-179 от 31 май 2017 г. на заместник - кмет на О. П., с която на осн. чл. 195, ал. 6 от ЗУТ, във връзка с чл. 196, ал. 3 от същия е наредено Ц. Д. П., П. Д. П., Б. П. П. и Д. П. Я. да премахнат едноетажна сграда на допълващо застрояване със ЗП 31, 00 кв. м., разположена в западната част на УПИ XI - 9365, кв. 427, по плана на гр. П., с идентификатор 56722.665.135.4. С определение № 725 от 05 юли 2017 г., постановено по адм. дело № 537/2017 г., по описа на Административен съд П. е присъединено адм. дело № 537/2017 г., по описа на Административен съд П. за разглеждане ведно с образуваното административно дело, по което е постановено решението, предмет на настоящия касационен контрол, по повод жалба на Ц. Д. П. против същата заповед на заместник - кмет на О. П.. Съдът е приел, че оспорената пред него заповед е издадена от компетентен орган по смисъла на чл. 196, ал. 6 от ЗУТ, в установената писмена форма, но при допуснати съществени нарушения на регламентираните в ЗУТ специални административно - производствени правила и на общите такива по АПК, довели до ограничаване процесуалните права на оспорващите. Не е спазена процедурата по чл. 196, ал. 2 от ЗУТ, изискваща комисията, назначена от кмета на О. П. да изслуша заинтересованите страни преди да състави констативен протокол, с което е ограничено правото им на защита. Плевенският административен съд е приел, че заповедта е материално незаконосъобразна и несъответстваща с целта на закона. Не са налице кумулативно предвидените предпоставки за премахване на сградата, посочени в чл. 195, ал. 6 от ЗУТ, тъй като същата може да се поправи, заздрави и да се ползва по предназначение. Решението е правилно. От приобщения доказателствен материал по делото, включително и от назначената и неоспорена от страните съдебно-техническа експертиза, по несъмнен начин е установено, че фактическите констатации, в изготвения, от назначената комисия от кмета на О. П. по реда на чл. 196, ал. 1 от ЗУТ, протокол са опровергани. Установено е сградата, предмет на оспорената заповед, е изградена от тухлени стени и дървен покрив с керемиди. В хода на съдебното производство е констатирано от вещото лице, че е започнало разрушаване на постройката от южната й част, а в северната й част не е засегната от събарянето и се намира в добро състояние като тази част може да може да бъде запазена чрез изграждане. При тези данни правилен и обоснован е изводът на първоинстанционния съд, че оспорената заповед е издадена в противоречие с чл. 195, ал. 6 от ЗУТ, според която кметът на общината издава заповед за премахване строежи, които поради естествено износване или други обстоятелства са станали опасни за здравето и живота на гражданите, негодни са за използване, застрашени са от самосрутване, създават условия за възникване на пожар или са вредни в санитарно-хигиенно отношение и не могат да се поправят или заздравят. В изложеното становище от комисията, назначена със заповед на кмета на О. П., в констативния протокол не не се съдържат фактически констатации относно възможността да се поправи или заздрави сградата. Законосъобразно инстанцията по същество е установила, че в административното производство не е изследвана възможността за поправянето или заздравяването на строежа. За да е осъществен фактическият състав на разпоредбата на чл. 195, ал. 6 от ЗУТ, следва да са налице кумулативно предвидените в нея предпоставки - сградите да са опасни за живота и здравето на гражданите, да са негодни за ползване и да не могат да се поправят или заздравят. В разглеждания казус, посочените кумулативно свързани предпоставки не са налице. Ето защо, правилен е изводът на съда за наличието на само една от предвидените в цитираната норма предпоставки, предвид на което заповедта за премахване е материално незаконосъобразна. Правилен е и изводът на съда, че при издаване на административния акт са допуснати съществени нарушения на административно - производствените правила. Съгласно нормата на чл. 196, ал. 2 от ЗУТ, комисията действа служебно или по искане на заинтересованите лица, събира всички необходими данни за вида и състоянието на строежа и изслушва заинтересованите лица. Въз основа на констатациите, отразени в протокола, комисията предлага на кмета на общината строежът да се поправи, заздрави или да бъде премахнат. В случая, както първостепенният съд правилно е отбелязал, съсобствениците на имота, върху който е изграден строежът - П. С. и В. П. не са били изслушани от комисията. Посочената процедура е предвидена от законодателя с цел пълно и обективно установяване на релевантните факти и защитата на правата на заинтересованите лица. Изслушването на заинтересованите лица е предвидено да се проведе преди съставяне на процесния констативен протокол. При тези данни, правилно съдът е приел, че не е спазена регламентираната в чл. 196, ал. 2 от ЗУТ процедура по изслушване на лицата-съсобственици на имота. Следователно, заключението на първоинстанционния съд за допуснато съществено нарушение на административно - производствените правила, изразяващо се в неизпълнение на процедурата по чл. 196, ал. 2 от ЗУТ, е правилно и обосновано, което е довело до законосъобразност на отменителното решение. С оглед изложеното, Върховният административен съд, в настоящия съдебен състав намира, че релевираните касационни оплаквания по чл. 209, т. 1, предл. първо от АПК, не са основателни. Оспореното решение на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, следва да се остави в сила като правилно. Предвид изхода на делото и с оглед своевременното искане на ответниците по касация - П. Д. С., В. Г. П. и Ц. Д. П., за присъждане на сторените от тяь разноски за настоящата съдебна инстанция, в размер на в размер на 1 800, 00 лв. (хиляда и осемстотин лева), представляващо договорени платено адвокатско възнаграждение от същите, обективирано в депозирания списък по чл. 80 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК, настоящият съдебен съсатв счита, че са налице условията на чл. 143, ал. 1 от АПК и сумата следва да се възложи в тежест на О. П.. По изложените съображения, Върховният административен съд, състав на второ отделение и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК,