Решение № 2011 от 24.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 6288/2014 г.

Решение № 2011 от 24.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 6288/2014 г., I о., докладчик председателят Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на "Чехобул" ООД - гр. Пловдив срещу решение № 498/19.02.2014 г., постановено по адм. дело № 1024/2013 г. по описа на Пловдивския административен съд, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против РА № 161204879/18.01.2013 г., издаден от главен инспектор по приходите при ТД на НАП - гр. Пловдив, потвърден с решение № 270/18.03.2013 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП в частта за непризнато право на данъчен кредит в размер на 95 927,60 лв. и лихви - 12 395,74 лв. за данъчни периоди на 2011 г. и 2012 г. за доставки на "авточасти по опис". Обжалва се решението и в частта за разноските. Релевират се оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът излага оплаквания, че неправилно в първоинстанционното съдебно производство не са допуснати поисканите гласни доказателства за установяване реалността на процесните доставки "авточасти по опис" от доставчиците "Елтеза" ЕООД, "Велтамагс" ООД, "Брикс ЕС" ЕООД, "Стор Партнер Груп" ЕООД, "Вивал С" ЕООД, "Добри Трейд Комерс" ЕООД, "Атлас 99" ЕООД и "Ист-2010" ЕООД. Според касатора неправилно съдът не е кредитирал съдебно-счетоводната експертиза, която е установила, че той води редовно счетоводство съобразно законовите изисквания. Излага доводи, че няма нито правна, нито фактическа възможност касаторът да изследва и доказва обстоятелства, свързани с транспортирането на стоките от трети лица, тъй като това е задължение на субект, който не участва по какъвто и да е начин в договорните отношения с него. Твърди, че се касае за родово определени вещи, собствеността на която се прехвърля щом страните постигнат съгласие, а при липса на такова - когато бъдат предадени. Подробни съображения, обосноваващи посочените оплаквания се съдържат в касационната жалба, с която се иска отмяна на решението и отмяна на ревизионния акт. Ответникът по касационната жалба директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП, редовно призован не е изпратил свой представител. По делото е депозирана писмена защита. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, I отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: Издадените фактури през данъчни периоди на месеците април, май, юни, юли, август, ноември и декември 2011 г. и януари, февруари, март и април 2012 г. от доставчиците "Елтеза" ЕООД, "Велтамагс" ООД, "Брикс ЕС" ЕООД, "Стор Партнер Груп" ЕООД, "Вивал С" ЕООД, "Добри Трейд Комерс" ЕООД, "Атлас 99" ЕООД и "Ист-2010" ЕООД са с предмет доставки на "авточасти по опис". С всички посочени доставчици касаторът е сключил рамкови договори, в приложенията по които са описани видовете авточасти, които ще се доставят. Първоинстанционният съд за да отхвърли жалбата е приел, че няма доказателства за реалното предаване на стоките от доставчиците на жалбоподателя и затова не са налице облагаеми доставки по смисъла на чл. 6 и чл. 68, ал. 1 ЗДДС и е направен извод за законосъобразен отказ, постановен от приходните органи за признаване правото на данъчен кредит на основание чл. 70, ал. 5 ЗДДС. Съдът е изложил мотиви, че процесните доставки представляват търговски продажби на родово определени вещи и затова следва да се съобрази разпоредбата на чл. 24, ал. 2 ЗЗД във връзка с чл. 288 ТЗ, но такива доказателства не са представени. Според съда не е достатъчно за признаване правото на данъчен кредит притежаването на фактури, а от заключението на съдебно-счетоводната експертиза е изготвена само на база счетоводни документи при жалбоподателя, а и липсата на доказателства за транспортиране на стоките сочат на извод, че същата не е обективна. Обжалваното решение е правилно постановено. Реалността на доставките е основополагаща за законосъобразното възникване е упражняване на правото на данъчен кредит - чл. 6, ал. 1 във връзка с чл. 25, чл. 68, ал. 1 и чл. 69, ал. 1 ЗДДС. Това е така, защото след като получателят черпи права от доставката чрез претенцията му за право на данъчен кредит, в негово задължение е да притежава документи за реалното предаване на стоката. Доказателствената тежест в този процес пада върху ревизираното лице, което трябва с всички допустими по ДОПК доказателства и доказателствени средства да установи реалното осъществяване на фактурираните доставки. Затова законосъобразни са изводите на съда, че не е достатъчно само издаването на фактури и сключването на договор. Последният може да бъде заместен само от фактурите, но това не означава, че те обективират реално извършени доставки, а само съвпадане на волеизявленията на страните в него, че са съгласно да постигнат като резултат договореното между тях по една доставка. Затова и нееднократно в свои решения ВАС е имал повод да застъпи схващането, че е налице разлика между сделка в гражданскоправния смисъл и доставка за целите на данъчното облагане и това и причината законодателят в ЗДДС да употребява понятието доставка. Докато при сделката в гражданскоправния й аспект е необходимо съгласие между страните за пораждане на договорения резултат, докато при доставката по смисъла, вложен от законодателя в ЗДДС - чл. 6, ал. 1 ЗДДС не е достатъчно съгласието на страните по доставката, а нейното реално осъществяване - предаване на стоката или извършването на услугата. В този смисъл неоснователно е оплакването в касационната жалба, че съдът неправилно не е допуснал поисканите свидетели, които щели да установят предаването на процесните стоки от доставчиците на получателя. Доказването на фактическото предаване на стоките е обстоятелство, което следва по категоричен начин да се установи с писмени доказателства. Съдът правилно се е позовал на чл. 24, ал. 2 ЗЗД, който изисква при родово определените вещи да се установи тяхното предаване. Наличието на фактури, описи към тях и договори не установяват това предаване. То не се доказва и със складовите документи, които са подписани само от "Чехобул" ООД, а картоните на стоките не са доказателства за физическото предаване на стоките, тъй като не става ясно кога са съставени и не носят име и подпис на издателя. Плащането не е предпоставка за правото на данъчен кредит и установяването на това обстоятелство може да бъде само косвено доказателство и да се обсъжда наред с останалите писмени доказателства, които сочат, че са изпълнени законовите изисквания по установяване реалността на доставките. В случая е установено още в ревизионното производство, че част от доставчиците нямат фискални устройства, както и е налице противоречие в обясненията на касатора и част от доставчиците относно транспортирането на стоките, поради различните твърдения кой отговаря за превоза на стоките. Наистина, когато транспортът на стоките е за сметка на доставчика, не може да се вмени в тежест на получателя да доказва по какъв начин и с какво МПС стоките са превозвани. В случая обаче е налице противоречие в обясненията, давани пред ревизията от доставчиците, които са твърдели, че транспортът е за сметка на получателя и обратно - той е твърдял, че доставчиците са отговорни за превоза на стоките. При това положение правилно и ревизията и първоинстанционния съд са приели, че недоказването на това обстоятелство води до извод за нереалност на доставките. Освен това, тежестта за доказване получаването на стоките, т.е. реалното осъществяване на фактурираните доставки пада върху получателя, който след като претендира и упражнява материалното право да приспадане ДДС, заплатен на доставчиците си като данъчен кредит, дължи и доказването на реално осъществени доставки. Негово е задължението да притежава всички относими за реалността на доставките документи, а в случая това е фактическото предаване на стоките. Установено е също така, че за стоките, фактурирани от "Елтеза" ЕООД е налице несъответствие за част от авточастите при съпоставка на продадените, които надвишават закупените части. За доставчиците е установено още в ревизионното производство, че не са подавали за 2011 г. ГДД, което е индиция, че не са извършвали стопанска дейност. Правилно съдът не е кредитирал заключението на съдебно-счетоводната експертиза, тъй като с него не се установява реалното предаване на стоките, а обстоятелството, че касаторът е водил редовно счетоводство, включително и с осчетоводяване на процесните фактури, не може да обоснове извод, че са налице реални облагаеми доставки, поради непредставянето на годни писмени доказателства, установяващи фактическото предаване на стоките. Правилно касаторът е изложил доводи, че неустановяването на произхода на стоките не е основание на получателя да се откаже правото на данъчен кредит, но както вече се посочи негово е задължението да установи реалното осъществяване на преките доставка, т.е. тези, по които той упражнява правото си на данъчен кредит, а в случая това не е сторено. Неоснователно в касационната жалба се сочи, че са представени освен фактурите и складовите документи и протоколи, но последните не се установи да се намират нито в ревизионната преписка, нито са представени в хода на съдебното производство. Относно складовите документи, както вече се посочи, те не носят подпис на доставчиците, поради което не установяват предаване на процесните стоки. Доводите на касатора, че спорните доставки били "инцидентни" и не характеризират цялостната му дейност, не води до други изводи и поради това не отпада задължението на този, който претендира правото на данъчен кредит да установи всички законови предпоставки за законосъобразното му упражняване - чл. 6, ал. 1, чл. 25, чл. 68, ал. 1 и чл. 69, ал. 1 ЗДДС. Недоказването реалността на доставките правилно е обусловило приходните органи, а впоследствие и съда да приемат, че не следва да се признава правото на данъчен кредит на основание чл. 70, ал. 5 ЗДДС. Предвид гореизложеното настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че обжалваното решение не страда от сочените в касационната жалба пороци и затова като правилно следва да бъде оставено в сила, включително и в частта за разноските - чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК. Въпреки изхода на делото и направеното искане, на ответника в касационното производство не се дължи юрисконсултско възнаграждение, тъй като такова е присъдено от първоинстанционния съд и то на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК е за цялото съдебно производство, а не за всяка съдебна инстанция поотделно, както е за адвокатските възнаграждения. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, I отделение,