Решение № 308 от 9.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 12546/2012 г.

Решение № 308 от 9.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 12546/2012 г., VI о., докладчик съдията Атанаска Дишева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК, вр. чл. 119 КСО. Образувано е по касационна жалба от Анелия Илиева Дерменджиева от гр. Благоевград против решение № 1509/17.08.2012 г., постановено по адм. дело № 39/2012 г. по описа на Административен съд - гр. Бургас, с което е отхвърлена жалбата й против решение № 131/24.11.2010 г. на директора на Районно управление "Социално осигуряване" /РУСО/ - гр. Бургас, с което е потвърдено разпореждане № 295/18.10.2010 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО при РУСО - гр. Бургас. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно като постановено при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По подробни съображения, изложени в жалбата, касаторът моли решението на бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да бъдат отменени обжалваните актове. Ответникът по касационната жалба - директорът на Районно управление "Социално осигуряване" - гр. Бургас, не е изразил становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. С обжалваното решение на Административен съд гр. Бургас е отхвърлена жалбата на Анелия Илиева Дерменджиева против решение № 131/24.11.2010 г. на директора на РУСО - гр. Бургас, с което е потвърдено разпореждане № 295/18.10.2010 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО при РУСО, с което е разпоредено същата да възстанови недобросъвестно полученото за периода от 05.10.2009 г. до 07.04.2010 г. парично обезщетение за отглеждане на малко дете в размер на 1454,18 лв., ведно със законната лихва в размер на 190,95 лв. За да постанови това решение съдът е приел, че законосъобразно е разпоредено връщане на недобросъвестно получени суми, произтичащи от получено от жалбоподателката парично обезщетение за отглеждане на детето й, тъй като през посочения период детето е било настанено в детско заведение. Релевантните факти и обстоятелства са установени при извършена проверка от контролния орган по разходите на ДОО при РУСО. Съдът е приел за обоснован извода на административния орган, че е налице хипотезата на чл. 53, ал. 4 КСО, поради което за периода, през който детето е било настанено в детско заведение майката няма право на отпуск и на парично обезщетение за отглеждане на малко дете по чл. 53, ал. 1 КСО. Обжалваното съдебно решение е правилно. Решението е постановено при повторно разглеждане на делото от първата инстанция, след като с решение № 70/04.01.2012 г. по адм. дело № 13528/23011 г. по описа на ВАС, шесто отделение е отменено решение № 1174/16.08.2011 г. по адм. дело № 2560/2010 г. на Административен съд гр. Бургас и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на съда. С отменителното решение на ВАС е приета за неправилна преценката на първоинстанционния съд за нищожност на решение № 131/24.11.2010 г. на директора на РУСО - гр. Бургас. От представените по делото доказателства се установява от фактическа страна, че касаторът Анелия Илиева Дерменджиева, като майка на детето Николай Димитров Дерменджиев, родено на 08.04.2008 г., е ползвала отпуск за отглеждане на малко дете и е получила обезщетение за отглеждане на малко дете в размер общо на 1454,18 лв. за периода 05.10.2009 г. - 07.04.2010 г., през който детето е било настанено в Дневна детска ясла № 12 в гр. Благоевград. Правото на месечно парично обезщетение по чл. 53, ал. 1 КСО възниква за майката /осиновителката/ през времето на ползвания допълнителен платен отпуск за отглеждане на малко дете. На основание чл. 53, ал. 4 от КСО, в приложимата за случая редакция, паричното обезщетение за отглеждане на малко дете по ал. 1 не се изплаща при настаняване на детето в детско заведение. Същият факт е основание, предвидено от чл. 46, ал. 7, т. 2 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските /НРВПО/, за прекратяване на отпуска за отглеждането му. За "настанени" в детските ясли се считат децата, които са приети от директора и са постъпили в детското заведение при спазване на реда чл. 19 - чл. 21 от Наредба № 26 от 18.11.2008 г. за устройството и дейността на детските ясли и детските кухни и здравните изисквания към тях /обн., ДВ, бр. 103 от 02.12.2008 г./. При тълкуване на понятието "настанени в детско заведение" по смисъла на чл. 54, ал. 3 КСО първоинстанционният съд правилно е приел, че детските ясли са "детско заведение", както и че понятието "настаняване" се използва със значението "записване за посещение", като в тази връзка се е съобразил с установената трайна съдебна практика на ВАС по подобни казуси. Неправилно е поддържаното в касационната жалба становище, че до изменението на чл. 53, ал. 4 КСО, в сила от 01.01.2011 г., детските ясли не са били считани от законодателя за детски заведения. Както детските градини, така и детските ясли, са заведения, създадени със закон и предназначени за отглеждане и съответно на възрастта обучение на деца от тримесечна до седемгодишна възраст. Поради това в понятието "детско заведение" /заведение за деца/ се включват както образователните заведения за деца, създадени по реда на Закона за народната просвета /детските градини/, така и детските ясли и детски кухни, създадени съгласно Закона за здравето. С изменението на разпоредбата на чл. 53, ал. 4 КСО, обн. ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 01.10.2011 г. законодателят е уточнил смисъла на разпоредбата, като текстът е придобил следното съдържание: "...настаняване на детето в детски заведения, включително и детски ясли...", което недвусмислено води до извода, че детските ясли са включени в понятието за детско заведение. В случая е установено, че през периода от 05.10.2009 г. до 07.04.2010 г. детето на жалбоподателката е било настанено в детско заведение. Поддържаното в касационната жалба становище, че не е установено дали детето е било прието в детската ясла и в коя детска ясла, както и дали същото е посещавало детското заведение, е неоснователно. По делото е представена справка - списък на децата в Дневна детска ясла № 12 за времето от 01.01.2008 г. до 30.04.2010 г., от която се потвърждава верността на констатациите в констативен протокол вх. № 66-01-10/16.12.2018 г., съставен от контролни органи на РУСО гр. Благоевград при проверка по разходите на ДОО на БЗ "Детски ясли и детска кухня" гр. Благоевград, приложен по делото като част от административната преписка. Редовността на посещенията на детето в детската ясла е без значение, доколкото детето не е било отписано през посочения период. Обстоятелството, че детето е настанено в детско заведение не е декларирано от майката, която е продължила да ползва отпуск за отглеждане на малко дете и съответно е получила парично обезщетение за този период. В този смисъл е изричното изявление на работодателя на майката - "Топаз Мел" ООД - гр. Бургас, направено в писмо от същото дружество с изх. № 88/12.04.2011 г., приложено по делото. В подадената от майката декларация по чл. 46, ал. 2 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските от 16.04.2009 г. до директора на РУСО - гр. Бургас е декларирано, че детето не е настанено в детско заведение, като е посочено и задължението й да декларира всяка промяна в декларираните обстоятелства в 3-дневен срок от промяната. Когато незавършилото двегодишна възраст дете е настанено в детско заведение, майка му няма право на отпуск по чл. 164, ал. 1 КТ и съответно на парично обезщетение по чл. 53, ал. 1 КСО за отглеждане на малко дете до двегодишна възраст. Паричното обезщетение по чл. 53, ал. 1 КСО се плаща при ползване на отпуска по чл. 164, ал. 1 КТ за отглеждане на малко дете. Регламентирането му в Наредбата за работното време, почивките и отпуските предвижда, че при настаняване на детето в детско заведение отпускът се прекратява. Последицата от това е прекратяване на паричното обезщетение, понеже правопораждащият юридически факт за получаването му - отпускът по чл. 164 от КТ, е преустановил действието си. Съгласно чл. 53, ал. 4, предложение трето КСО, паричното обезщетение за отглеждане на малко дете не се изплаща при настаняване на детето в детско заведение, т. е. когато незавършилото двегодишна възраст дете е настанено в детско заведение, майка му няма право на парично обезщетение по чл. 53, ал. 1 от КСО за отглеждане на малко дете. В случая е безспорно установено, че през посочения по-горе период на Анелия Дерменджиева е изплащано парично обезщетение по чл. 53, ал. 1 КСО за отглеждане на малко дете. Фактът на плащането, както и размерът на изплатените суми по дати и като обща сума е установен в приложените по делото извлечения от регистъра на НОИ и справка за изплатените обезщетения на Анелия Дерменджиева. От съществено значение за преценката дали е налице недобросъвестност е обстоятелството, че на същата е бил разрешен отпуск по чл. 164, ал. 1 КТ /по делото е представена издадената в тази връзка заповед от работодателя/ и че тя реално е ползвала такъв отпуск, както и че по време на този отпуск детето й е било настанено в детска ясла, а тя не е декларирала това обстоятелство, поради което отпускът й по чл. 164 КТ не е бил прекратен и е получавала недължими й за този период обезщетения по чл. 53, ал. 1 КСО. Жалбоподателката не е спазила изискването на чл. 14, ал. 1 от Наредбата за изчисляване и изплащане на паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване, в указания срок /7 дни, според първоначалната редакция на текста и 3 работни дни - според редакцията след изменението с ДВ, бр. 26/2008 г. /от промяната на обстоятелствата, свързано с изплащане на паричните обезщетения и помощи от ДОО, да представи на осигурителя си декларация по образец съгласно приложение № 12 и съответните доказателства към нея, за обстоятелствата, водещи до спиране на плащането от датата на настаняване на детето в детско заведение. Укриването на факти от значение за съществуването на правото на обезщетение, а именно, че детето й е настанено в детско заведение, обуславя недобросъвестно получаване на обезщетението за отглеждане на малко дете по чл. 53 КСО. Поддържаното в касационната жалба оплакване за немотивираност на оспореното разпореждане, което е потвърдено с решението на директора на РУСО гр. Бургас, което е предмет на оспорването пред първоинстанционния съд, представлява по своето естество твърдение за допуснато от съда нарушение на материалния закон при преценката относно законосъобразността на оспорения административен акт. Както решението на директора на РУСО, така и потвърденото с него разпореждане съдържат необходимите фактически и правни основания за издаването им. Фактът, че в тях не са посочени имената и датата на раждане на детето на жалбоподателката, както и наименованието на детското заведение, което детето е посещавало, не обосновава извод за немотивираност на съответния акт. Съществените елементи от фактически състав по чл. 114, ал. 3, вр. чл. 1 КСО са наличието на получени суми за осигурителни плащания, липсата на основание за получаването им, както и знанието на лицето, което ги е получило относно наличието на факти и обстоятелства, препятстващи получаването на тези суми. Относно тези елементи се съдържат мотиви в актовете. Останалите факти като име и дата на раждане на детето и име на детското заведение, което е посещавало са допълнителни подробности относно фактите по делото, чието посочване в разпореждането не е задължително, след като данните за тях се съдържат в документите, представляващи административната преписка по издаването на акта. Разбира се, посочването на тази данни и в самия акт би представлявало подробно мотивиране на акта, но непосочването им само по себе си не обуславя незаконосъобразност на акта, след като тези факти са обективно установени и са отразени в документите по преписката. Наред с това следва да бъде посочено, че не може в случая да става въпрос за нарушаване на правото на защита на жалбоподателката, което да е произтекло от непосочването на тези данни в разпореждането /име и дата на раждане на детето и наименование на детското заведение, което е посещавало/, тъй като несъмнено тези факти са известни на жалбоподателката, а и няма данни, нито твърдения, че същата е имала и друго дете, за което през същия период е получавала обезщетение по чл. 53, ал. 1 КСО, за да се счита, че може да има неяснота по този въпрос. Наред с това, документите по административната преписка са приложени по делото, страната е имала обективна възможност да се запознае с тях и да възрази по приемането им като доказателства по делото, но не го е сторила. Неоснователно е оплакването, че първоинстанционният съд неправилно не е констатирал като съществено нарушение на административно производствени правила издаването на разпореждането за възстановяване на сумите без да е налице ревизионен акт за начет, издаден по отношение на Анелия Дерменджиева. Разпореждането е издадено на основание чл. 114, ал. 3, вр. ал. 1 КСО. В тези разпоредби не е предвидено изискването за съставяне на ревизионен акт за начет против лицето, което е получило недобросъвестно суми за осигурителни плащания. Такъв акт е необходим в хипотезата на чл. 110 КСО, когато се ангажира отговорността на лицето, което е причинило щети на ДОО от неправилно извършени осигурителни разходи и от издадени документи с невярно съдържание, но в случая тази разпоредба не е приложена от административния орган, а и няма основание за прилагането й. По изложените съображения, не са налице касационни основания за отмяна, обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. С оглед настъпилата законодателна промяна, обнародвана в ДВ, бр. 60 от 05.08.2011 г. по отношение на лихвите, органите на НОИ трябва да приложат нормите на § 21, ал. 1 във връзка с § 21, ал. 2, т. 2 от Преходните и заключителни разпоредби на КСО, в сила от 05.08.2011 г., при положение, че условията по посочените разпоредби бъдат изпълнени. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,