Решение № 4231 от 13.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8790/2019 г.

Решение № 4231 от 13.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8790/2019 г., II о., докладчик съдията Славина Владова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 225 а ал. 1 и 225, ал. 2, т. 2 от Закона за устройство на територията (ЗУТ). Образувано е по касационна жалба на Кмета на община С., приподписана от юрк. Чампарова, срещу решение № 807 от 23.04.2019 г. по адм. дело № 3007/2018 г. на Административен съд – гр. Б., с което по жалбата на Л. В. от [населено място] е отменена Заповед № 8-Z-1213 от 09.10.2018 г. на Кмета на община С., с която на основание чл. 225, ал. 2, т. 2 и чл. 225 а ал. 1 от ЗУТ е наредено премахването на незаконен строеж "Надстройка над двуетажна жилищна сграда", находяща се в УПИ II- 83, кв. 9 по плана на гр. С.. С касационната жалба жалбоподателят твърдят неправилност на оспореното решение, като постановено в противоречие с материалния закон и поради необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди, че при постановяването на оспореното решение съдът не е съобразил местоположението на установения незаконен строеж, а именно в стария град на С., който е обявен за архитектурен и исторически резерват "Старинен С.". В тази връзка посочва, че установеното отклонение от одобрените строителни книжа, изразяващо се в това, че при извършване на надстройката не са спазени заложените в проектите кота било и кота корниз, както и допуснатото неспазване на проектите одобрени и от Националния институт за паметниците на културата (НИПК) досежно изграждането на покривната конструкция, води до нарушаване и на архитектурния облик на стария град и не са съгласувани с НИПК. Поради това твърди, че е налице безспорно установен незаконен строеж, а оспорената пред първата инстанция заповед е законосъобразна в противоречие с извода на АС – гр. Б.. Иска оспореното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което да бъде потвърдена оспорената заповед. Ответникът Л. В. с представен писмен отговор от процесуалния й представител изразява становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното решение. Претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК по пощата, от надлежна страна – адресат на оспореното решение и срещу акт, който подлежи на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. За да постанови оспореното решение, съдът е приел, че оспорената заповед е незаконосъобразна, издадена от компетентен орган, без допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. Приел е обаче, че заповедта е материално незаконосъобразна. Приел е, че от доказателствата се установява, че спорната надстройка е изградена въз основа на издадено разрешение за строеж № 173 от 19.09.2003 г., което пък е издадено във връзка с издаден акт за узаконяване № 6 от 19.09.2003 г., с който е узаконена масивна едноетажна пристройка (покрит двор), върху която е изградена спорната по заповедта надстройка, които пък РС и акт за узаконяване са издадени въз основа на одобрени проекти от 18.09.2003 г. Посочил е, че от приетата по делото СТЕ се установява, че и пристройката и извършената над нея надстройка са изградени в съответствие с одобрените проекти, като несъответствие е установено само по отношение на покривната конструкция, която по проекта е предвидена като трискатен покрив, свързан със съществуващия на сградата, а на място е изпълнен двускатен покрив като третия скат е частично изграден, прекъснат в резултат на което е възможен излаз на използваемия покрив на пристройката посредством вратопрозорец. Посочил е, че оспорената заповед е издадена на основание на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, а именно за строеж – надстройка, изградена без строителни книжа. Предвид установеното от вещото лице, че са налице строителни книжа, като е установено отклонение от тях само по отношение на покривната конструкция, е приел за необоснован извода на административния орган, че спорния строеж е извършен без строителни книжа, както и че този извод се опровергава от събраните доказателства. Приел е, че установеното отклонение на покривната констукция от одобрените проекти не прави изпълнение строеж незаконен на основанието, посочено от административния орган – липса на разрешение за строеж. Посочил е, че в случая, че административният орган е имал предвид, че спорния строеж е изпълнен в отклонение на одобрените проекти, то това не изпълва фактическото основание, посочено в заповедта чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ. Поради това е отменил оспорената заповед. Решението е правилно. Правилен е извод на съда, че оспорената заповед е издадена с посочено правно основание чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, предвиждаща, че строеж или част от него е незаконен, когато се извършва: т. 2. без одобрени инвестиционни проекти и/или без разрешение за строеж. Правилен е извода на съда, че в настоящия случай не се установява посоченото основание, тъй като спорния строеж надстройка над съществуваща двуетажна сграда е извършен с издадени строителни книжа, а именно издадено разрешение за строеж съгласно одобрен проект. Правилно съдът е приел в тази връзка, че не се установява основанието, на което е наредено премахването на незаконен строеж, като съответно не е доказано и не е налице това основание. Правилно съдът е посочил, че установеното от доказателствата, включително от приетата и неоспорена СТЕ, че е налице отклонение в изпълнената над надстройката покривна конструкция от одобрения проект, не може да се приеме за наличие на основанието по чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, а именно липса на одобрени строителни книжа. Така установеното от фактическа страна може да наведе на наличие на друго основание за приемане на незаконност на строежа, но не и на посоченото от административния орган основание по чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ. Във връзка с изложеното е правилен извода на съда за незаконосъобразност на оспорената заповед като издадена при липса на фактическите основания за това, тъй като от доказателствата се установява, че спорният строеж е изграден със строителни книжа. Неоснователно е и възражението на касатора за това, че съдът не е съобразил факта, че спорният строеж се намира в архитектурен и исторически резерват "Старинен С.", като в частта за отклонението не е налице съгласуване на такъв проект в НИПК. Това е така, тъй като в закона е предвидено отделно основание при незаконност на строежа, когато е извършен в нарушение с изискванията за строителство в територии с особена териториално устройствена защита, каквото обаче основание и фактически установявания в проведеното административно производство не са посочени. Недопустимо е едва в касационната инстанция да се навеждат нови фактически или правни основания за незаконност на строежа. Съдът е ограничен до контрола на административния акт на основанието, на което той е издадена, а в настоящия случай строежът е приет за незаконен, поради липса на строителни книжа, което установяване се опровергава от събраните доказателства, тъй като се установява, че спорната надстройка е извършена въз основа на одобрени строителни книжа – проект и разрешение за строеж. Във връзка с гореизложеното оспореното решение на АС – гр. Б. е правилно и като такова следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора е основателно искането на ответника по касация за присъждане на разноски и като доказано, тъй като са представени доказателства за сторени такива за процесуално представителство, следва да бъде уважено. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение,