Решение № 4381 от 6.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 985/2021 г.

Решение № 4381 от 6.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 985/2021 г., IV о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба подадена от Т. И., гражданин на Р. Турция чрез адвокат Д., срещу решение № 7252 от 14.12.2020 г. постановено по адм. дело № 6555 по описа за 2020 г. на Административен съд София-град (АССГ). Касационният жалбоподател, чрез процесуалния си представител, счита, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Излага, че решението е постановено без да са налице сочените предпоставки за прилагането на чл. 41, т. 4 ЗЧРБ. Предвид изложеното прави искане решението да бъде отменено. Ответникът – Началникът на отдел "Миграция" - СДВР, чрез юрисконсулт П. изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, четвърто отделение, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд София-град е отхвърлил жалбата на Т. И., гражданин на Р. Турция срещу заповед рег. № УРИ 5392 ПАМ-285/19.06.2020 г. на началника на отдел "Миграция" - СДВР, с която, на основание чл. 41, т. 4, вр. чл. 39а, ал. 1, т. 2 ЗЧРБ, на чужденеца е наложена принудителна административна мярка "връщане до страната на произход". За да постанови решението си съдът е приел, че оспорената заповед е издадена на основание чл. 44, ал. 1 и чл. 41, т. 4 ЗЧРБ, чл. 66, ал. 1 ЗУБ, поради факта че на 26.01.2018 г., че за жалбоподателя има влязло в сила решение за отказ, прекратяване или отнемане на международна закрила или убежище. Установено е от съда, че последната от общо седем молби за закрила е подадена на 21.05.2018 г., но с Решение № ОК-35/1.06.2018 г. интервюиращ орган не е допуснал молбата до разглеждане по същество; решението е било оспорено пред АССГ, по адм. дело № 6464/2018 г., като с Решение № 5176/8.08.2018 г. съдът е потвърдил решението на интервюиращия орган; състав на ВАС, по адм. дело № 11766/2018 г., с Определение № 1926/12.02.2019 г. е оставил без разглеждане касационната жалба, против решението на АССГ, понеже то не подлежи на касационно обжалване. При тези данни и след анализ на относимите разпоредби на ЗЧРБ и на Директива 2008/115/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2008 година относно общите стандарти и процедури, приложими в държавите -членки за връщане на незаконно пребиваващи граждани на трети страни (Директива 2008/115/ЕО), съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган и при издаването й са спазени административнопроизводствените правила. Приел е, че са налице очертаните в чл. 41, т. 4 ЗЧРБ основания за прилагане на мярката. По отношение на жалбоподателя е настъпил правопрекратяващ юридически факт – влязлото в законна сила решение № ОК-35/1.06.2018 г. на интервюиращ орган, с което не е допуснал молбата до разглеждане по същество. Ненапускането на Република България след непризнато право на статут по ЗУБ попада в хипотезата на приложената норма. Като е изяснил характера на оспорената заповед и нейната законосъобразност, съдът е отхвърлил жалбата на И. срещу същата. Решението е правилно. Обжалваното решение е обосновано и е постановено при правилно прилагане на материалния закон. В съответствие с точно установените фактически обстоятелства и релевантната правна уредба съдът е направил верен извод за законосъобразност на ПАМ. Заповедта е издадена от компетентен по смисъла на чл. 44, ал. 1 от ЗЧРБ орган – началника на отдел "Миграция" – СДВР. Процесната заповед съдържа предвидените в чл. 59, ал. 2 от АПК реквизити. Издадена е на основание чл. 41, т. 4 ЗЧРБ, съгласно която разпоредба, мярката "връщане" се налага, когато по отношение на чужденеца има влязло в сила решение за отказ, прекратяване или отнемане на международна закрила или убежище или по отношение на когото производството по Закона за убежището и бежанците е прекратено с влязло в сила решение, освен ако прекратяването е постановено спрямо чужденец, за когото има решение за обратно приемане в Република България и производството не е било възобновявано. Съгласно чл. 39а, ал. 1 ЗЧРБ принудителните административни мерки, които се налагат на чужденците по този закон, са: 1. отнемане на правото на пребиваване в Република България; 2. връщане до страна на произход, страна на транзитно преминаване или трета страна; 3. експулсиране; 4 забрана за влизане и пребиваване на територията на държавите - членки на Европейския съюз; 5. забрана за напускане на Република България. При издаване на административния акт не са нарушени разпоредбите на общностното право, като наложената мярка е съобразена със забраната за връщане предвидена в чл. 5 от Директива 2008/115/ЕО. По отношение на чужденеца не са налице обстоятелства попадащи в обхвата на изключенията предвидени в чл. 6, параграфи 2 - 5 от Директива 2008/115/ЕО, при наличието на които държавата-членка не следва да издава решение за връщане. По делото не е спорно, че по отношение на чуждия гражданин, с Решение № ОК-35/1.06.2018 г. интервюиращ орган не е допуснал молбата до разглеждане по същество; решението е било оспорено пред АССГ, по адм. дело № 6464/2018 г., като с Решение № 5176/8.08.2018 г. съдът е потвърдил решението на интервюиращия орган; състав на ВАС, по адм. дело № 11766/2018 г., с Определение № 1926/12.02.2019 г. е оставил без разглеждане касационната жалба, против решението на АССГ, понеже то не подлежи на касационно обжалване. Правилен е първоинстанционният извод, че за лицето е настъпил правопрекратяващият факт, което от своя страна създава задължение за неговото връщане, поради незаконното му пребиваване на територията на страната. В тази хипотеза компетентният административен орган действа при условията на обвързана компетентност, след като констатира основание за прилагане на ПАМ. Нормите, регламентиращи мерките за административна принуда и процедурата по налагането им са императивни и задължителни за органа. За прилагането им е необходимо само установяване на визирания в хипотезата на нормата юридически факт, а именно, влязлото в законна сила Решение № ОК-35/1.06.2018 г. на интервюиращ орган, с което не е допуснал молбата /седма поред/ на И. до разглеждане по същество. Този факт е безспорно доказан в административното производство. Наред с изложеното, правилно съдът е посочил, че в съответствие с разпоредбата на чл. 44, ал. 2 ЗЧРБ при налагането на ПАМ административният орган е отчел продължителността на пребиваване на чужденеца на територията на Р. България, категориите уязвими лица, наличието на производства по Закона за убежището и бежанците или производства за подновяване на разрешение за пребиваване или друго разрешение, предоставящо право на пребиваване, семейното му положение, както и съществуването на семейни, културни и социални връзки с държавата по произход на лицето. С оглед посоченото настоящият състав намира, че първоинстанционният съд обосновано е приел, че са налице основанията за налагане на мярката по чл. 41, т. 4 ЗЧРБ. Не са налице пороците сочени като касационни основания за отмяна на решението и то следва да бъде оставено в сила, като валидно допустимо и правилно. Предвид изхода на спора, на ответника се дължат разноски за касационна инстанция в размер на 100 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ, във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правна помощ. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,