Решение № 8852 от 6.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7829/2019 г.

Решение № 8852 от 6.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7829/2019 г., II о., докладчик съдията Анелия Ананиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Г. А., В. А., А. Х., А. А., В. М., В. К., К. А., И. А. и Г. А. (като последните трима са конституирани на мястото на починалата и заличена страна А. А.), чрез адв. Сидерова като процесуален представител, против решение № 633/28.03.2019 г., постановено по адм. дело № 1001/2017 г. по описа на Административен съд – Благоевград, с което е отхвърлена жалбата им срещу заповед № РД-15-920/22.11.2017 г. на кмета за община Разлог, В касационната жалба се излагат доводи за недопустимост на решението като постановено спрямо починалия жалбоподател А. А. без конституиране на неговите наследници и за неговата неправилност поради необоснованост и противоречие с материалния закон. Прави се искане за обезсилването му и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав, както и присъждане на направените по делото разноски. Ответникът – кметът на община Разлог не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за недопустимост на обжалваното решение. Върховният административен съд, второ отделение, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежни страни, за които съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е основателна по следните съображения: Обжалваното решение е недопустимо. Производството пред административния съд е образувано по жалба на А. А., Г. А., В. А., А. Х., А. А., В. М. и В. К., против заповед № РД-15-920/22.11.2017 г. на кмета за община Разлог, издадена на основание чл. 65, ал. 1 и ал. 4 от Закона за общинската собственост, с която е наредено да се изземат от тях части с обща площ от 2 400 кв. м. от общински имоти, представляващи 700 кв. м. от улица с идентификатор 61813.751.185, 714 кв. м. от улица с идентификатор 61813.751.188 и 986 кв. м. от улица с идентификатор 61813.751.184 по КККР на гр. Разлог, тъй като ги владеят без правно основание. От представените доказателства е видно, че жалбоподателят А. А. почива на 13.02.2019 г. по време на производството пред първоинстанционния съд и преди проведеното на 11.03.2019 г. последно съдебно заседание. Негови наследници са: К. А., И. А. и Г. А., сега конституирани като касационни жалбоподатели. Делото приключва без тяхно участие и решението е постановено по отношение на починалия наследодател А. А., като със съдебния акт оспорването е отхвърлено. При тези данни настоящата инстанция приема, че решението на Административен съд – Благоевград е постановено по отношение на неправоспособно лице. Нормата на чл. 153, ал. 1 АПК предвижда, че страни по делото са оспорващият, органът, издал административния акт, както и всички заинтересовани страни. Страни по делото могат да бъдат само правоспособни лица, поради което в случай, че страна изгуби своята правоспособност в хода на делото, тя трябва да бъда заместена от друго правоспособно лице. Съгласно разпоредбата на чл. 227 от Гражданскопроцесуалния кодекс, приложим на основание чл. 144 от АПК, когато страната умре, производството по делото продължава с участието на нейния правоприемник. Действително, за да се изпълни предписанието на закона, съдът трябва да бъде уведомен за настъпилия юридически факт, пораждащ правото за наследниците на починалия да бъдат конституирани като страни в процеса на мястото на своя праводател. Пред административния съд жалбоподателите са представлявани от адв. Сидерова, като по делото липсват данни тя като пълномощник да е била своевременно уведомена за настъпилата смърт на един от доверителите й, предвид получаването на призовките и съобщението за изготвеното решение от нея. Независимо от това съдебният акт не може да бъде постановен по отношение на починала главна страна в хода на процеса. Именно нейните правоприемници са лицата, с чието участие следва да приключи разглеждането на делото и спрямо които следва да бъде постановено решение. Затова относно допустимостта на постановения съдебен акт е без значение обстоятелството, че на съда не е станало известно юридическото събитие, свързано със смъртта на жалбоподателя А. А. Следователно, като постановено по отношение на неправоспособна страна обжалваното решение е недопустимо, тъй като процесуалната правоспособност е от категорията на абсолютните процесуални предпоставки. Поради това същото следва да бъде обезсилено, а делото – върнато на първоинстанционния съд за ново произнасяне спрямо надлежните страни. На основание чл. 226, ал. 3 АПК административният съд следва да се произнесе по разноските за водене на делото пред настоящата инстанция. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 3 АПК Върховният административен съд, второ отделение,