Решение № 6811 от 20.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 12829/2012 г.

Решение № 6811 от 20.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 12829/2012 г., VIII о., докладчик съдията Мира Райчева Производството е по реда на чл. 208 от АПК, във вр. чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на "Сититрейд" ООД, гр. Русе, представлявано от управителя Тодор Илиев, чрез пълномощника адв. П. Иванова, срещу решение № 2155 от 5.09.2012 г. по адм. дело № 4086/2011 г. на Административен съд - Варна, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против РА № 031003667/18.01.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП гр. Варна, в частта, потвърдена с Решение № 656/21.10.2011 г. на Директора на дирекция "ОУИ" - Варна. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно поради нарушение на процесуалния и материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Изложени са подробни доводи в подкрепа на така поддържаните оплаквания, които са доразвити в депозираната писмена защита на пълномощника. Отправя се искане за неговата отмяна, като вместо него да бъде постановено друго, с което да бъде отменен РА в оспорената му част. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба - Директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Варна при Централно управление на Национална агенция за приходите, не е изразил становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Административният съд - гр. Варна, е отхвърлил жалбата срещу РА № 031003667/18.01.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП гр. Варна, в частта, потвърдена с Решение № 656/21.10.2011 г. на Директора на дирекция "ОУИ" - Варна, с който на "Сититрейд" ЕООД е определено допълнително задължение по ЗДДС за д. п. м. 05.2008 г. в размер на 12 142.09 лв. - непризнат данъчен кредит по фактура № 151/27.05.2008 г. и лихва за забава в размер на 3 880.28 лв. За да постанови решението в този смисъл, съдът е приел, че обжалваният пред него РА е издаден от компетентен орган и в съответната форма и не страда от пороци, влечащи неговата нищожност. Съдът е приел РА за материално законосъобразен по отношение отказаното право на приспадане на данъчен кредит по горепосочената по фактура, издадена от "Сист електроник" ЕООД с предмет на доставката "СМР по договор, прил. Акт обр. 19". Основните оплаквания на касатора са, че съдът е разгледал спора едностранчиво, като е обсъдил само писмените доказателства, събрани и приобщени в хода на ревизионната производство, не е отчел доказателствената стойност на допълнително ангажираните от ревизираното лице писмени и гласни доказателства и експертно заключение на вещото лице Неделчева, което от своя страна е довело съда до възприемане на фактическа обстановка, различна от действителната, и оттам - до неправилно приложение на материалния закон. Оплакванията са неоснователни. В мотивите на обжалваното решение е описана изключително подробно фактическата обстановка по спора, като са индивидуализирани и обсъдени както писмените доказателства, събрани в ревизионното производство, така и тези, ангажирани в съдебната фаза на спора, обсъдени са свидетелските показания на Галичка Николова, както и заключението на съдебно-техническата експертиза. Настоящият състав намира, че обосновано административният съд е споделил извода на органите по приходите, че процесната фактура № 151/27.05.2008 г. не обективира реално осъществена доставка с оглед установената липса на доказателства, че услугата по процесната фактура - тухлена зидария и поставяне на изолация, е извършена от посочения в нея доставчик "Сист Електроник" ЕООД. Преди всичко следва да бъде посочено, че противно на твърденията в касационната жалба спорът по делото не е дали действително е изработена тухлена зидария на жилищната сграда в гр. Русе, ул. "А. Кънчев" № 34, нито дали действително е било необходимо да бъдат извършени описаните в акта към фактурата СМР. Спорът е дали тези дейности са осъществени с ресурса на "Сист Електроник" ЕООД. Дори и да се приеме, че в процесния период горното дружество е разполагало с достатъчен брой работници, съобразно приложените официални справки за регистрираните трудови договори на работници на доставчика, то преценени в контекста на писмения доказателствен материал и на констатациите на съдебно-техническата експертиза, същите не могат да обусловят извод, различен от този, направен от първоинстанционния съд. Съгласно неоспореното експертно заключение, като изпълнител на обектите в строителните книжа фигурира доставчика "Лазарета" ООД, а в Констативен акт обр. 15 за установяване годността за приемане на строежа липсва строител "Сист електроник" ЕООД. Л в т. "Договори за строителство" рамков договор за изпълнение на СМР и монтажно-инсталационни работи от 1.07.07 г. между възложител "Сититрейд" ООД и "Сист електроник" ООД. В реда на изложеното съществено се явява обстоятелството, че съгласно чл. 7, т. 12 от Наредба № 3 за съставяне на актове и протоколи по време на строителството, се съставя акт за установяване на всички видове СМР, подлежащи на закриване, удостоверяващ, че са постигнати изискванията на проекта и съдържащ данни за всички СМР (скрити работи), които подлежат на закриване или чието количество и качество по-късно не може да бъде установено. В случая не са съставени акт обр. 12 за процесните работи (тухлена зидария, хидроизолация от фундазол), като в Протокол за изпълнени СМР - Акт 19 е посочен изпълнител "Лазарета" ООД. Убедителността на тезата на ревизираното дружество-касатор в настоящото производство, допълнително се разколебава от изводите на вещото лице, че извършените СМР по процесната фактура, ако са предвидени по проект, са необходими за завършване на обекта, но в случая тези видове СМР не са предвидени по одобрения проект - части архитектура и конструкции. Следва да бъде споделен и изводът на административния съд, че реалността на извършените услуги се установява чрез надлежно доказани и отчетени разходи за тяхното извършване от страна на доставчика - обстоятелство, което отново е останало недоказано. Това правило произтича от разпоредбата на чл. 12, ал. 1 от ППЗДДС, съгласно която услугата се счита за извършена на датата, на която възникват условията да бъде признат приходът по нея съгл. Закона за счетоводството и приложимите счетоводни стандарти; приходът пък по см. ЗСч и СС 18 "Приходи", т. 7.2, вр. т. 5.1. "в" се признава, когато разходите, направени по сделката, както и разходите за извършване на услугата, могат надеждно да бъдат измерени. Тези обстоятелства следва да бъдат установени със съответните доказателства при изпълнителя на услугата, а в конкретния случай такива липсват. От една страна от ангажираните от жалбоподателите в хода на съдебното дирене доказателства се установява по несъмнен начин, че доставчикът по процесната фактура "Сист електроник" ЕООД не фигурира сред строителите на жил. блок "Свобода" в Русе, чийто възложител е "Сититрейд" ЕООД - съдът правилно е отчел, че това обстоятелство е потвърдено и от заключението на СТЕ, като вещото лице не е открило доставчика по процесната фактура сред изпълнителите на строежа в книжата, предоставени от жалбоподателите. Наред с това, както бе посочено по-горе, Рамковият договор от 1.07.2007 г. и допълнителното споразумение към него от същата дата не фигурират в съставения акт обр. 15 за обекта. Обоснован е и изводът на административния съд, че по делото и в двете му фази не са ангажирани доказателства за извършени разходи от "Сист електроник" ЕООД във връзка с изпълнението на СМР. Доказателства за отчетени разходи по изпълнението на услугата, които да могат да бъдат съпоставени със стойността на фактурата не са представени, поради което съдът правилно е споделил извода на органа по приходите, че в този случай не са изпълнени законовите предпоставки за наличие на данъчно събитие и доставка на услуга, по смисъла на чл. 12, ал. 1 от ППЗДДС. В тази връзка правилно решаващият съд е счел, че показанията на свидетелката Николова и обясненията на инж. Деян Бачев - управител на ревизираното дружество, в декларацията му на стр. 17 от преписката не са достатъчни, за да бъдат приети за доказани твърденията на дружеството, че изпълнител на безспорно извършените СМР - тухлена зидария и поставяне на изолация, е конкретно "Сист електроник" ЕООД. Напълно неоснователно в касационната жалба се твърди, че първостепенният съд не е установил обстоятелството дали в случая на прекия доставчик е издаден РА за ревизирания период. Такива доводи не са били релевирани от него в първоинстанционното производство. Цитираната в жалбата практика по решение № 432/1.03.2010 г. по адм. д. № 2041/10 г. на АС - Варна, е без каквато и да било връзка с настоящия случай. При това следва изрично да бъде посочено, че съгласно практиката на Съда на Европейския съюз (Решение от 31 януари 2013 г. по дело С-642/11, "Стой транс" ЕООД) Член 203 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 г. относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкува в смисъл, че: данък върху добавената стойност се дължи от начислилото го във фактура лице независимо от действителното наличие на облагаема сделка и само от факта, че в съставен на издателя на фактурата ревизионен акт данъчната администрация не е извършила корекция на декларирания от него данък върху добавената стойност, не може да се направи изводът, че посочената администрация е признала, че фактурата съответства на действително извършена облагаема сделка. По изложените съображения, достигайки до законосъобразни правни изводи, административният съд е постановил, без да допусне процесуални нарушения, правилно, обосновано и законосъобразно решение, което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,