Решение № 12268 от 11.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6114/2017 г.

Решение № 12268 от 11.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6114/2017 г., VII о., докладчик председателят Таня Вачева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационната жалба на началник сектор "Пътна полиция" при Областна дирекция на МВР - Велико Търново против решение № 140/21.04.2017 г., постановено по адм. д. № 783/2016 г. по описа на Административен съд - Велико Търново, с което съдът е отменил заповед № 16-1275-000780/15.11.2016 г. за прилагане на принудителна административна мярка "временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водача до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от шест месеца", на основание чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП, по отношение на И. Д. Касаторът навежда доводи за неправилност на съдебния акт поради съществено нарушение на административнопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска отмяна на решението и връщането му за ново разглеждане или произнасяне по съществото на спора, при което съдът да отхвърли жалбата на И. Д. като неоснователна. Ответникът И. Д. не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, като провери правилността на обжалваното решение, приема следното: С оспорената пред първоинстанционния съд заповед № 16-1275-000780/15.11.2016 г. началникът на сектор "Пътна полиция" при Областна дирекция на МВР - Велико Търново е приложил на И. Д. принудителна административна мярка "временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водача до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от шест месеца", на основание чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП. Възприел е констатациите, посочени в АУАН № 2738/15.11.16 г. Контролният орган орган е установил, че на 15.11.2016 г. в гр. Велико Търново И. Д. е управлявал собствения си лек автомобил марка "Ауди", модел "А4", рег. [рег. номер на МПС] след употреба на упойващи вещества. След проверката с техническо средство дрегер "Drug Test" 5000 с № ARHJ-0011 органът е установил употреба на канабис. Издаден му е талон за медицинско изследване с № 0044182 от 15.11.2016 г., който е подписан и получен от лицето, но резултати от кръвната проба не са приложени. Съдът е приел, че оспорената заповед е незаконосъобразна, издадена в нарушение на процесуалния закон, тъй като е приложена при неустановено административно нарушение. Счел е, че при липса на резултати от изследването на кръвната проба е недоказано твърдението на органа за шофиране след употреба на упойващи вещества. Приема, че управлението на МПС под въздействието на наркотични вещества съставлява престъпление и за същото не следва да бъде съставян АУАН, с оглед изложеното счита, че мярката противоречи на нормативен акт от по-висока степен - Наказателен кодекс и същата не следва да бъде прилагана. Поради несъответствие с относимите процесуалноправни разпоредби административният съд е отменил заповедта като незаконосъобразна. Решението е постановено в нарушение на материалния закон. Оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в изискуемата писмена форма и при наличие на задължителните реквизити по смисъла на чл. 59, ал. 2, т. 4 и т. 5 АПК. Установената фактическа обстановка изпълва хипотезата на чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП. По смисъла на чл. 171 ЗДвП принудителните административни мерки се прилагат за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения по този закон, поради което те са от вида на преустановяващите ПАМ. Предпоставка за издаването на заповед с правно основание по чл. 171, т. 1, б. "д" ЗДвП е извършено от водача на МПС административно нарушение, което се установява с акт за административно нарушение, съставен от компетентните длъжностни лица. Съгласно чл. 189, ал. 2 ЗДвП АУАН се ползва с доказателствена сила до доказване на противното. Изложените от първата инстанция мотиви относно недоказаността на административното нарушение, са неотносими към настоящото производство, чиито предмет е законосъобразността на ПАМ, а не тази на АУАН. При настоящата законова регламентация необходимата материалноправна предпоставка за налагане на мярката е установено по надлежен ред управление на МПС под въздействието на наркотични вещества или техните аналози. Нарушението на водача следва да е констатирано със съставен акт за административно нарушение от компетентните длъжностни лица, който съгласно чл. 189, ал. 2 ЗДвП има обвързваща доказателствена сила до доказване на противното. Принудителната административна мярка е с преустановителен и превантивен характер и има за цел да осуети възможността за извършване на други подобни нарушения. ПАМ не е административно наказание. Оспорената заповед има самостоятелни правни последици, различни от административния акт, с който се установява нарушение и се налага административно наказание. Поначало административният акт, с който се прилага превантивна ПАМ, предхожда налагането на адресата на административно наказание с правораздавателен акт на административнонаказателна юрисдикция (НП). Всеки от тях обаче има различно предназначение и самостоятелни правни последици. ПАМ са форма на изпълнително-разпоредителна дейност, чрез която в предвидените от закона случаи се упражнява държавна принуда, докато административните наказания са израз на държавната наказателна репресия и се налагат по повод извършено административно нарушение. С налагането на подобни мерки се прилага диспозицията на съответната правна норма и затова тя не е средство за реализиране на правна отговорност. Именно с оглед непосредствената цел за ограничаване на евентуално противоправно поведение на водача и изпълнение на превенцията, в случаите по чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП ПАМ се прилага под прекратително условие - до решаване на въпроса за отговорността на водача, при наличие на медицинско изследване от кръвна проба по реда на чл. 174, ал. 4 ЗДвП. Материалноправната предпоставка за прилагане на ПАМ в хипотезата на чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП е шофиране след употреба на наркотични вещества или техните аналози, като нарушението следва да бъде констатирано със съставен акт за административно нарушение от компетентните длъжностни лица. В случая необходимата материалноправна предпоставка за налагане на мярката - управление на МПС след употреба на наркотични вещества - е установена с техническо средство, т. е. по надлежния ред. Констатациите в АУАН не са оборени по надлежния ред в съдебноадминистративното производство. Водачът е управлявал МПС, спрян е за проверка и веднага отведен в РУ, където е изпробван с дрегер. С техническото средство е установена употреба на канабис от водача. Целта на Закона за движение по пътищата е регламентирана в чл. 1, ал. 2, както и в чл. 171 и тя е опазването на живота и здравето на участниците в движението по пътищата, както и преустановяването на административните нарушения. ПАМ е приложена именно на водач на МПС, който е управлявал МПС след употреба на наркотично вещество. Органът е посочил правните основания и фактическите обстоятелства, които съставляват основание по закон за издаването на заповедта и е цитирал относимата правна уредба. Актът съдържа необходимите реквизити, визирани в разпоредбата на чл. 172, ал. 1 ЗДвП, вр. с чл. 59, ал. 2 АПК. Предвид изложеното, като е отменил заповед № 16-1275-000780/15.11.2016 г., издадена от началник-сектор "Пътна полиция" при Областна дирекция на МВР - Велико Търново, първоинстанционният съд е постановил решението си в нарушение на материалния закон, поради което като неправилно подлежи на отмяна. При изяснена фактическа обстановка касационният съдебен състав следва да постанови ново решение по съществото на спора, с което да отхвърли подадената от И. Д. жалба като неоснователна. Воден от горното, върховният административен съд