Решение № 1123 от 24.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 12188/2012 г.

Решение № 1123 от 24.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 12188/2012 г., II о., докладчик съдията Таня Радкова Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на Васил Владимиров Лозен, чрез неговия пълномощник, срещу решение № 1492/20.06.2012 г. по адм. д. № 2614/2011 г. на Административен съд - Пловдив. Счита обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано. Претендира отмяната му. Ответникът по касационната жалба - Тонка Христова Лозена не дава становище по жалбата. Ответникът по касационната жалба - началникът на РДНСК - Южен централен район - Пловдив не дава становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, настоящата инстанция взе предвид: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от касатора срещу заповед № ДК-02-ЮЦР-432/17.08.2011 г. на ответника, с която на основание чл. 225, ал. 1 ЗУТ, му е наредено да премахне незаконен строеж - "сутеренен етаж", намиращ се в поземлен имот № 50.44 в землището на с. Скобелево, летовище "Върховръх", община Родопи по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД 18-67/2.06.2008 на изпълнителния директор на АГКК като построен без строителни книжа. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата. За да постанови този резултат, решаващият съд е развил доводи, че липсват валидно издадени строителни книжа, има влязъл в сила мълчалив отказ за узаконяване на незаконен строеж по § 184 ЗУТ от ПЗР към ЗИДЗУТ. Предвид неуточнената година на изграждане и липсата на окончателно одобрен ПУП незаконния строеж е възприет като непопадащ в хипотезата на § 16, ал. 1 ПР на ЗУТ за търпимост. Така постановеното решение е неправилно. Безспорно се установява по делото надлежното нанасяне на процесната постройка в новата КК и КР, одобрена със заповед № РД-18-67/2.06.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК - сграда с идентификатор 66809.50.44.1 в ПИ 66809.50.44. Правният извод за наличие на влязъл в сила мълчалив отказ по молбата на узаконяване, подадена в срока по § 184, ал. 2, от ПЗР на ЗУТ не съответства на представените доказателства по делото, сочещи на неприключило производство. Видно от писмо-отговор на молбата вх. № 94-23-421/26.01.2004 г. за узаконяване на постройката и закупуване на земята, подписано от главния архитект, заместник-кмета и юрисконсулта на Община "Родопи" - Пловдив, е изразено съгласие, като са описани необходимите процедури, които следва да се извършат преди това, а именно: геодезическо заснемане с нанасяне границите на курорта "Върховръх" и уличната мрежа по одобрение план със заповед № 252/1972 г., нанасяне на данни за собствеността от регистъра и тъй нататък. Вписани са и указания за срока по § 123, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗГ. Категорични данни за висящност на процедурата по узаконяване се съдържат в приложеното писмо изх. № 92-834/15.09.2011 г. на главния архитект на Община "Родопи" - Пловдив, с което в девет точки изчерпателно се изброяват предприетите действия и оставащите такива за извършване преди произнасяне по исканията на собствениците на вилни сгради в района за узаконяване, между които на пета позиция е вписан жалбоподателят Васил Владимиров Лозен. Към момента е в ход и започналата преди процедура по изработването и довършването на ПУП-ПРЗ. С оглед на това становище, в точка последна главният архитект обосновава, че към момента сградите, включително и тази на жалбоподателя, са в режим на търпимост по § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ, тъй като процедурата по узаконяване не го изключва. Предвид така изяснената по делото фактическа обстановка, решаващият извод на съда за законосъобразност на процесната заповед се явява в противоречие с материалния закон. Разпоредбата на § 184, ал. 12 от ПЗР на ЗУТ, която регламентира, че на премахване по чл. 225 ЗУТ подлежат незаконни строежи, за които производството по узаконяване е приключило в влязъл в сила отказ. В случая не е налице такъв отказ /изричен или мълчалив/, тъй като производството е висящо. Това води до незаконосъобразност на процесната заповед. С оглед на изложеното, обжалваното решение като постановено при наличие на отменителните основания по чл. 209, т. 3 от АПК следва да бъде отменено и вместо него-постановено друго по същество, с което се отмени процесната заповед. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение,