Решение № 1884 от 8.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4506/2011 г.

ВАСIV отделение08.02.2012 г.докладчик Марио Димитров

Диспозитив

ОТМЕНЯ решение № 3468 от 04.11. 2010 г. по адм. д. № 5912/2009 г. на Административен съд - София град, Второ отделение, 28 състав. ВРЪЩА делото на Административен съд - София град за ново разглеждане, при спазване на указанията дадени в мотивите на решението. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 1884 от 8.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4506/2011 г., IV о., докладчик съдията Марио Димитров Производството е по чл. 208 и следващите от АПК. Образувано е по касационна жалба от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" гр. София, подадена чрез пълномощник юриск. Мариела Панчева против решение № 3468 от 4.11.2010 г. по адм. д. № 5912/2009 г. на Административен съд - София град, Второ отделение, 28 състав, с което е отменено уведомително писмо с изх. № 01-6500/12488 от 31.07.2008 г. на ДФ "Земеделие", Разплащателна агенция, с което е уведомен Стоимен Асенов Лисев, че има наддекларирани площи и следва да плати 1960,01 лв., както и е осъден ответникът да заплати 690,00 лева разноски по делото. Излага доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушения на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради необоснованост. Смята, че уведомителното писмо е издадено от компетентен орган, както и са развити доводи по съществото на отказа по уведомителното писмо. Моли, да се отмени обжалваното решение и се потвърди отказа за изплащане на субсидии. Ответникът - Стоимен Асенов Лисев, чрез пълномощника си адв. Стоян Чечов оспорва жалбата като неоснователна и излага доводи за правилност на обжалваното решение, с искане да бъде потвърдено. Подадена е и жалба от Стоимен Асенов Лисев против решение № 3468 от 4.11.2010 г. по адм. д. № 5912/2009 г. на Административен съд - София град, Второ отделение, 28 състав, в частта, в която не е уважено искането за разноски в размер на 400 лв., представляващи адвокатско възнаграждение, с доводи, че е било внесено на 08.02.2010 г. Представителят на Върховна административна прокуратура в съответствие с чл. 217, ал. 1 от АПК излага становище за неоснователност на жалбите и правилност на обжалваното решение. Излага, че съдът е обсъдил събраните по делото писмени и гласни доказателства, в това число и заключенията на назначените и приети съдебно-технически експертизи, както и възраженията на страните, като обосновано е направил извод за незаконосъобразност на оспорения индивидуален административен акт, издаден в нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК и немотивиран, по който е наложена санкция, без да е посочено от къде следва това задължение за връщане на двойния размер на сумата. Смята, че това рефлектира върху правото на защита на адресата на акта, а от друга страна не дава възможност на съда да осъществи контрол върху него, респективно върху волята на административния орган. Излага, че основателно съдът позовавайки се на показанията на свидетеля Димитров е приел за недоказан извода, че четирите ливади на жалбоподателя са пустеещи. Излага също, че решението е правилно и в частта за разноските, като съдът правилно е приел, че за сумата от 400 лв. за адвокатско възнаграждение, която е била договорена, не са представени доказателства, същата реално да е била заплатена. Предлага обжалваното решение като правилно, да бъде оставено в сила. Касационните жалби са подадени в установения от закона срок и са процесуално допустими. Разгледани по същество, касационните жалби са основателни. С решение № 3468 от 04.11. 2010 г. по адм. д. № 5912/2009 г. на Административен съд - София град, Второ отделение, 28 състав, е отменено уведомително писмо с изх. № 01-6500/12488 от 31.07.2008 г. на ДФ "Земеделие", Разплащателна агенция, с което е уведомен, че има наддекларирани площи и следва да плати 1960,01 лв., както и е осъден ответника да заплати 690,00 лева разноски по делото. Съдът е приел, че при издаване на акта са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и нарушения обуславящи материална незаконосъобразност, в акта няма фактически и правни основания, няма мотиви, за да се прецени неговата законосъобразност, както и че не е доказано по същество, че имотите са пустеещи и необработвани, поради което е отменил оспорения акт. Производството пред административния съд се е развило по реда на чл. 145 и следващите от АПК. Образувано е по жалба на Стоимен Асенов Лисев против уведомително писмо с изх. № 01-6500/12488 от 31.07.2008 г. на ДФ "Земеделие", Разплащателна агенция, ОРА - София град, с което е уведомен Стоимен Асенов Лисев, че има наддекларирани площи: 1960,01 лв. (след административни проверки и ПнМ), с приложена към него Таблица за формиране на общата стойност на финансовото подпомагане - УРН: 214046 бенефициент: Стоимен Асенов Лисев. Съдът е приел, че оспореният акт е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК, като е преценил в съответствие с чл. 59, ал. 2, т. 8 от АПК, че е издаден от компетентен орган, макар, да е констатирал, че е подписан със запетая от лицето Ив. Арбов без означение на длъжността, но след като е издаден от Разплащателна агенция на Държавен фонд "Земеделие" - София. По отношение на формата и съдържанието по чл. 59 от АПК, съдът е приел, че е допуснато съществено нарушение като липсват мотиви, както и фактически и правни основания за издаване на акта. Освен изложеното по същество на спора е приел, че не е доказано, че процесните площи са пустеещи и необработвани. Настоящият съдебен състав в съответствие с чл. 218 от АПК приема, че решението е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила по чл. 168, ал. 1 и ал. 2 и чл. 171, ал. 4 от АПК. Обхватът на съдебния контрол на обжалван административен акт в съответствие с чл. 168, ал. 1 от АПК са основанията по чл. 146 от АПК, т. 1 - липса на компетентност на органа, т. 2 - неспазване на установена форма, т. 3 - съществено нарушение на административнопроизводствени правила, т. 4 - противоречие с материално правни разпоредби и т. 5 - несъответствие с целта на закона. На първо място съдът не е изследвал компетентността на органа за издаване на административния акт в съответствие с чл. 59, ал. 2, т. 8 от АПК, във връзка с чл. 43, ал. 3 и ал. 4 и § 1, т. 13 от ДР на ЗПЗП, като е посочил чл. 11, ал. 2, т. 4 и § 1, т. 15 от ДР на ЗПЗП. Съгласно приложимия чл. 18 от Регламент (ЕО) № 1782/2003 на Съвета (отм. с Регламент (ЕО) № 73/2009 на Съвета) и чл. 30, ал. 1 от ЗПЗП е предвидено създаване на ИСАК за изпълнение на функциите на Разплащателната агенция, а в съответствие с ал. 6 на същия член е приета Наредба № 105 от 22.08.2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на ИСАК. Не се спори, че към процесния период ДФ "Земеделие" е акредитиран да изпълнява функции на разплащателна агенция на Република България за прилагане на Общата селскостопанска политика на Европейския съюз, като създава, използва и поддържа Интегрирана система за администриране и контрол /ИСАК/ в съответствие с Регламент № 796/2004 г. на Европейската комисия. В съответствие с чл. 11, ал. 2, т. 1 и т. 4 от ЗПЗП - ДФ "Земеделие" подпомага финансово регистрираните земеделски производители и изпълнява функциите на Разплащателна агенция от датата на издаване на акта за акредитация, а съгласно чл. 11а, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗПЗП Разплащателната агенция приема, проверява и взема решение по заявки за плащане по схеми и мерки за подпомагане на Общата селскостопанска политика и Общата политика по рибарство, както и извършва разплащания по схемите и мерките за подпомагане на Общата селскостопанска политика. В съответствие с чл. 20а от ЗПЗП изпълнителният директор на фонда е изпълнителен директор на Разплащателната агенция, организира и ръководи дейността й и я представлява. Предмет на съдебно-административното производство пред първоинстанционния съд е било уведомително писмо изх. № 01-6500/12488 от 31.07.2008 г. на ДФ "Земеделие", Разплащателна агенция, ОРА - София град издадено в рамките на процедурата по Глава IV от ЗПЗП относно прилагане на схемата за единно подпомагане на площ и регламентираща изрично в чл. 43, ал. 3 и 4 от ЗПЗП правомощие на Разплащателната агенция да намалява размера на плащането или да отказва плащане в посочените изчерпателно изброени случаи. За изготвянето на уведомителното писмо са относими разпоредбите на утвърдения Правилник на отдел "Директни плащания на площ" при ДФ "Земеделие" - т. 6.31 - т. 6.36, в който е предвидена цялостната процедура по подготовка на уведомителните писма (оторизация) до възможността за обжалването им. Съответно в Регламент (ЕО) № 796/2004 г. на Комисията от 21.04.2004 г. са определени подробни правила за прилагане на интегрираната система за управление и контрол, кръстосано спазване и модулация, предвидена в Регламент (ЕО) № 1782/2003 г. на Съвета (отм.) относно установяване на общи правила за схеми за директно подпомагане в рамките на Общата селскостопанска политика и за установяване на някои схеми за подпомагане на земеделски производители. В текста на регламента - глава IV, чл. 18 е предвидено опростяване на процедурите и изпращане на всички съобщения до земеделските стопани и предаването им по електронен път, което обаче не ги лишава от възможността да ги оспорят по съответния ред, съобразно законодателството на съответната страна-членка на ЕС. В тази връзка уведомителните писма съгласно утвърдената практика на Върховния административен съд са индивидуални административни актове, като за издаването им са приложими разпоредбите на АПК, при съобразяване на спецификата по издаването им във връзка с прилагане на ИСАК, Регламент (ЕО) № 796/2004 г. на Комисията и Регламент (ЕО) № 1973/2004 г. В конкретният случай производството е започнало по общо заявление за единно плащане на площ УРН: 214046, УИН: 22/120508/11316 от 12.05.2008 г. подадено от Стоимен Асенов Лисев в съответствие с чл. 41, ал. 2 от ЗПЗП, по което са извършения действия по административна проверка и проверка на място в съответствие със заповед № РД-09-53 от 21.01.2009 г. на министъра на земеделието и храните, съставени са протоколи за теренни проверки и контролни листове, по които са констатирани несъответствия по заявените за подпомагане площи, за което е съобщено на Стоимен Лисев и му е дадена възможност за бележки и възражения. По приложената административна преписка липсват данни относно издаването на оспорения административен акт - уведомително писмо изх. № 01-6500/12488 от 31.07.2008 г. на ДФ "Земеделие", Разплащателна агенция, ОРА - София град, кое е длъжностното лице подписало акта, в какво качество и в изпълнение на какви правомощия, с оглед преценката за компетентност на органа издал оспорения административен акт. Уведомителното писмо е на бланка на ДФ "Земеделие" - София, но с отбелязване за издател - "С уважение: Разплащателна агенция - Република България", посочено име - Ив. Арбов, поставена "запетая" и подпис, както и печат на ДФ "Земеделие" - ОРА - София град. Посоченото уведомително писмо е прието от решаващия съд като индивидуален административен акт, който поради спецификата на нормите на общностното право и ИСАК, е издаден от РА на ДФ "Земеделие", без да е изследвал в съответствие с чл. 59, ал. 2, т. 8 от АПК, компетентността на длъжностното лице подписало акта. След като с уведомителното писмо се обективира волеизявление на компетентен административен орган по смисъла на чл. 43, ал. 3 и ал. 4 от ЗПЗП по подадено заявление за подпомагане по чл. 41, ал. 2 и сл. от ЗПЗП, в съответствие с чл. 168, ал. 1, във връзка с чл. 146, т. 1 от АПК, решаващият съд е следвало да установи наличието на законова компетентност за издаване на акта, след като е приел, че няма фактически и правни основания. В конкретния случай решаващият съд неправилно е приел, че са изпълнени изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 8 от АПК, без да прецени, че актът е подписан от лице със запетая и без да е установено длъжностното му качество и наличие на компетентност да подписва административен акт, с който се прави отказ за подпомагане на земеделски производител и се налага санкция в размер на 1960,10 лв. След като в уведомителното писмо е посочено, че се издава от ДФ "Земеделие" - Разплащателна агенция, в съответствие с чл. 20а от ЗПЗП с оглед представителството й, следва да е издадено и подписано от изпълнителния директор или от длъжностно лице при делегирани правомощия по реда на чл. 11, ал. 1 от Устройствения правилник на Държавен фонд "Земеделие" /приет с ПМС № 248 от 15.09.2006 г., обн., ДВ, бр. 78 от 26.09.2006 г., понастоящем отменен - ДВ, бр. 87 от 3.11.2009 г., но приложим към момента на издаване на акта/, който предоставя възможност на изпълнителния директор да делегира част от предоставените му от управителния съвет правомощия за вземане на решения и сключване на договори за финансово подпомагане на земеделски производители, на заместник изпълнителните директори и на ръководителите на териториалните структурни звена на фонда, но само след предварително решение на управителния съвет. По силата на чл. 20, т. 3 и чл. 20а, ал. 1 и ал. 2, т. 2 от ЗПЗП, изпълнителният директор представлява фонда и Разплащателната агенция, от което следва, че той е органът, компетентен по закон да прави волеизявления от името на ДФ "Земеделие" - Разплащателна агенция, респ. да намалява размера на плащането или да отказва плащане, по чл. 43, ал. 3 от ЗПЗП, или да налага санкции. В случая в съответствие с чл. 171, ал. 4 от АПК съдът не е събрал доказателства относно компетентността на органа издал оспорения административен акт. Установяването на материалноправната компетентност на органа е от съществено значение при осъществяване на контрол за материалната законосъобразност на акта свързана с извършените административни и теренни проверки, които по същество обвързват административния орган при извършване на плащане или при отказ за плащане и налагане на санкция при наличие на предпоставките по чл. 43, ал. 3 от ЗПЗП. Допуснатото съществено нарушение на съдопроизводствените правила свързани с несъбиране на доказателства относно компетентността на органа издал оспорения административен акт, обуславя основание за отмяна на обжалваното решение на административния съд, тъй като липсата на компетентност е основание за нищожност на акта и има различни правни последици относно спорното административно правоотношение, както за административния орган, така и за адресата на акта. В нарушение на чл. 171, ал. 4 от АПК във връзка с решаване на спора по същество съдът не е съдействал на административния орган за доказване на фактическите основания по оспорения административен акт, да установи, че извършените теренни проверки, са в пряка връзка с действията на органа за установяване на правните основания за плащане, респ. отказа за плащане по заявление за плащане на площ - 2008 г., като извършени от негови помощни органи /експерти/. Също така в нарушение на съдопроизводствените правила при липса на оспорване по реда на чл. 193 от ГПК, съдът е игнорирал като доказателства контролните листи и протоколи за извършените теренни проверки, а е съобразил свидетелски показания относно обстоятелствата посочени в тях. В съответствие с чл. 154 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК доказването е пълно, като оспорващият е следвало да докаже, че данните изложени в контролните листи и протоколите по отношение констатациите от извършените теренни проверки, не са верни. Опровергаването им следва бъде направено от жалбоподателя, който оспорва административния акт и той носи доказателствената тежест да установи несъответствието с действителните фактически обстоятелства. В случая обаче това не е направено с даване вяра на свидетелските показания на св. Димитров и неприемане на показанията на св. Касабов. По втората касационна жалба съдът намира, че е допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила от първоинстанционния съд при произнасянето по разноските претендирани от оспорващия, като не е постановен изричен диспозитив, с който се отхвърля претенцията на оспорващия за разноски в размер на 400 лв., както и в диспозитива е допуснато съществено нарушение, като е осъден ответника да заплати разноските по делото в размер на 690 лв., без да е посочено в полза на кого да бъдат изплатени тези разноски. Предвид на изложените обстоятелства и правни изводи настоящият съдебен състав приема, че административният съд не е извършил прецизна проверка в съответствие с чл. 168, ал. 1 и ал. 2, във връзка с чл. 146 от АПК на оспорения индивидуален административен акт, поради което е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено. След отмяната на обжалваното решение в съответствие с чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на АССГ, като се извърши нова проверка по чл. 168, ал. 1 и ал. 2, във връзка с чл. 146 от АПК, при спазване на чл. 171 от АПК, с оглед констатираните нарушения на съдопроизводствените правила и изследване на материалноправната компетентност на органа при издаване на оспорения акт, като при установена компетентност се съобразят съдопроизводствените правила по оспорване на официални документи с материална доказателствена сила по отношение на спорните обстоятелства за "наддекларирани площи" от заявителя за плащания на площ 2008 г. С оглед изхода на спора съдът следва да се произнесе и по разноските по делото при спазване на чл. 143 и чл. 172а, ал. 1, т. 7 от АПК. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, във връзка с чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК Върховният административен съд, четвърто отделение

Цитирани разпоредби

1