Решение № 198 от 29.04.2010 г. на ВКС по н. д. № 128/2010 г.

ВКСIII наказателно отделение29.04.2010 г.докладчик Вероника Имова

Диспозитив

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за възобновяване на производството по внохд№ 195/09 г. на Окръжен съд гр. В., по което с решение № 109/18.09.09 г. е потвърдена присъда № 354/03.06.2009 г. по нохд№ 395/09 г. на Районен съд гр. В. Решението не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 198 от 29.04.2010 г. на ВКС по н. д. № 128/2010 г., III н. о., НК, докладчик съдията Вероника Имова Производството по делото е образувано по реда на глава ХХХIII НПК. Осъденият Й. В. А., чрез защитата си адв. И, иска възобновяване на производството по внохд № 195/09 г., по което с решение № 109/18.09.09 г. на Окръжен съд гр. В. е потвърдена присъда № 354/03.06.2009 г. по нохд№ 395/09 г. на Районен съд гр. В., с която е признат за виновен в това, че на 06.12.2008 г., в около 22,30 часа е управлявал лек автомобил "БМВ" с рег. № ВН 80-72 ВК без свидетелство за управление на МПС в едногодишен срок от наказанието, наложено му по административен ред, съгласно наказателно постановление № 1470/08 г. влязло в сила на 17.07.08 г., поради което и на основание чл. 343в, ал. 2 НК, вр. с ал. 1 НК, вр. с чл. 54 НК е осъден на шест месеца лишаване от свобода, което на основание чл. 61, ал. 3 от ЗИНЗС да се изтърпи при първоначален общ режим. Съдът е постановил, на основание чл. 68, ал. 1 НК, осъденият А. да изтърпи и наказанието от три години лишаване от свобода, отложено за изпълнение за срок от пет години, по влязлата в сила на 27.02.2004 г. присъда по нохд№ 695/02 г. на РС гр. В., при първоначален общ режим на изтърпяване наказанието. Изтъкват се особено съществени нарушения на процесуалните правила, съгласно чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. с чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК, допуснати при събирането и проверката на доказателствата: първоинстанционният съд изцяло е пренебрегнал предоставеното от осъденият като доказателство по делото - акт за раждане, издаден от Община -., от който е видно, че от рождението си до постановяване на присъдата, осъденият не е имал фамилно име ИВАНОВ; кредитираното удостоверение, издадено от Общината- гр. В. за извършена "техническа корекция" на името на осъдения с фамилното име И., не е извършвана; не е изискана и допусната по делото като писмено доказателство по искане на защитата справка от служба отговаря за документите за самоличност от МВР гр. В., издаван ли е на осъденият документ за самоличност с фамилно име И. По този начин, осъденият счита, че е ограничено правото му на защита да оспори и установи оспорените от него факти на обвинението относно авторството на деянието. Иска е възобновяване и отмяна на постановените съдебни актове. Искането се поддържа и в съдебно заседание от явилият се лично в съдебно заседание осъден Й. В. А. и от защитата му адвокат И. ПРОКУРОРЪТ от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на искането за възобновяване производството по делото. В ПОСЛЕДНАТА СИ ДУМА осъденият А. иска възобновяване производството и повторното разглеждане на делото в инстанция по фактите. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД провери данните по делото, съобрази основанието и доводите в искането на осъдения и становището на прокурора от ВКП, и прие следното: Искането за възобновяване е процесуално допустимо, тъй като отговаря на формалните изисквания в закона за лицата, оправомощени да го подават, предмета, срока и реда на подаването му пред ВКС, посочени в чл. 419 чл. 424, ал. 1 и ал. 2 НПК . Разгледано по същество, искането Е НЕОСНОВАТЕЛНО. Не е допуснато посоченото основание за възобновяване на производството по делото, по чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. с чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК. Не намират фактическо правно основание твърденията на осъденият, че не е изяснена неговата самоличност в процеса. Не намират опора в доказателствата и твърденията, че всъщност, лицето което е установено да е извършило деянието и осъденият за това деяние, са лица с различна самоличност. От писмените и гласни доказателствени източници е установена самоличността на подсъдимия. Установено е, че той е извършител на инкриминираното деяние. Фактът за промяната на фамилното име на В. И. А. от "И. " в "Ангелов" на 26.08.1996 г., правилно не се е отразил на изводите на съдилищата, че деецът е едно и също лице. Несъмнеността на идентичността му се крепи въз основа на данните в акта за раждане, сочещ рождената дата на лицето, което е с произход от родители - баща В майка Л с ЕГН: **********, каквито лични данни той е имал и преди промяната на името. Вътрешното убеждение на съдилищата по фактите е изградено върху проверката и оценката на показанията на свид. Георгиева и на две удостоверения за идентичност от служба "ГРАО", при Община гр. В., в уверение на това, че подсъдимият е вписан в регистрите за гражданско състояние с фамилията "Ангелов" / спр. удостоверение № 320/14.01.09 г. на Община В. и удостоверение за идентичност № 10197/22.05.09 г. на МВР ОД Видин/. От тези писмени доказателства съдилищата са приели за установено, че фамилното име на подсъдимия В, с дата на раждане 23.08.1977 г., е претърпяло техническа поправка на 26.08.1996 г. от фамилно име "Иванов", с фамилно име "Ангелов". Неоснователно се твърди от защитата, че съдилищата не са разполагали с необходимия обем от доказателствени източници за изясняване самоличността на подсъдимия, а оттам и на дееца. Преценката за тази наличност не е дала основание на съдилищата за допускане и на други доказателства, които биха установили установени от събраните доказателства факти за самоличността на подсъдимия. Затова, този извод не ограничава правото на защита на осъдения, в качеството му на подсъдим по цитираните производства, на възражения срещу тезата на обвинението, с оспорване самоличността на дееца. Изяснена е връзката на личността на осъденият В. И. А., с авторството на деянието -управлението на лек автомобил "БМВ" 318 И с ДК№ ВН 80 72 ВК, без свидетелство за правоуправление на МПС, в едногодишния срок от наказването му с НП № 1470/2008 г. на Началника на РУ-МВР, по административен ред, за същото деяние. В тази насока са проверените за достоверност и оценени, според действителното им съдържание и в логическа връзка помежду им, показания на свидетелите М, А. Ц. Върбанов и Ц. С. Г. и данните от писмените доказателства. Свидетелят Върбанов е установил лично нарушението на А., за което му е съставил АУАН. При тези данни, с атакуваните съдебни актове не са допуснати съществени нарушения на процесуални правила по повод събирането, проверката и оценката на доказателствените източници. Настоящият съдебен състав на ВКС, III н. о. приема, че липсва основание за възобновяване по чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. с чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК. Искането следва да се остави без уважение и поради това

Цитирани разпоредби

1
  • чл. 343, ал. 1