Решение № 352 от 2.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 393/2009 г.

Решение № 352 от 2.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 393/2009 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Марио Първанов Производството е по чл. 303, ал. 1, т. 1 и т. 4 ГПК. Образувано е по молба на Д. С. Й., град С., за отмяна на влязло в сила решение № 226 от 19.11.2008 г. по гр. д. № 2136/2008 г. на Софийския апелативен съд, с което е оставено в сила решение от 24.07.2008 г. по гр. д. № Е 743/2008 г. на Софийския градски съд. С първоинстанционното решение е разпоредено на основание чл. 12, ал. 1 от Х. конвенция за гражданските аспекти на международното отвличане на деца връщане на малолетното дете М, родена на 6.05.2002 г. в град Б., И., от майка Д. С. Й. и баща У, в град Б., ул. "М"18, където е обичайното местопребиваване на детето. М. на п. оспорва молбата за отмяна. Д. "С", град Г., счита молбата за основателна. В. к. п. оспорва молбата за отмяна. Молбата за отмяна е подадена в рамките на законовия срок по чл. 305, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима. Молителката твърди, че има нови обстоятелства и нови писмени доказателства от съществено значение за делото относно това, че бащата на детето М. С. - У. С. не е работил по трудов договор и не е получавал трудови доходи въпреки заявлението му пред САС от 10.11.2008 г., че работи по нов контракт и възнаграждението му е 1000 евро. Това се установява от издадено от Национален институт социално осигуряване извлечение от сметка от 11.12.2008 г., съобразно което след 16.06.2008 г. не са отбелязани получавани доходи от У. С. и съответно внесени социални осигуровки. По този начин съществува сериозна опасност връщането на детето в град Б., И., да го постави в неблагоприятна ситуация по смисъла на чл. 13, ал. 1, б. "в" от Х. конвенция за гражданските аспекти на международното отвличане на деца. Освен това Габровският районен съд по образувано гр. д. № 2656/2008 г. по чл. 99, ал. 1 СК (отм.) с протоколно определение от 12.06.2008 г. е постановил привременни мерки за упражняване родителските права на детето М. С. от молителката и нейна майка Д. С. Й. Съобразно разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК отмяна на влязло в сила решение може да се иска, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства, от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни или с които страната не е могла да се снабди своевременно. Оттук следва, че за да се допусне отмяна на влязло в сила решение на посоченото основание, трябва да са налице трите кумулативно дадени предпоставки: нови обстоятелства или нови писмени доказателства; те да са от съществено значение за делото и да не са могли да бъдат известни на страната при решаване на делото. Липсата на която и да е от посочените три предпоставки обуславя невъзможността да се допусне отмяна на влязлото в сила решение на това основание. Представеното с молбата писмено доказателство, на което в случая се основава искането за отмяна на влязлото в сила решение, не е такова, с което молителката да не е могла да се снабди още при гледане на делото, отмяна на постановеното решение, по което се иска. С него се установява, че след 16.06.2008 г. на името на У. С. не са внасяни осигурителни вноски. Откритото съдебното заседание, в което са събирани доказателства, от Софийския апелативен съд е проведено на 10.11.2008 г. Отмяната по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК не е средство, ч. което молителят да поправя пропуска си да се снабди и представи писмените доказателства, за които сега счита, че имат значение за делото, още по време на разглеждането на спора по същество. Основание за отмяна на влязло в сила решение по чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК е налице, когато между едни и същи страни, за същото искане и на същото основание са постановени две противоречащи си едно на друго решения с едно и също действие. За да е налице това противоречие, то трябва да съществува между решения, постановени от еднакво компетентни правораздавателни органи и да има пълно обективно и субективно тъждество между делата. Такова тъждество в случая липсва, тъй като в единия случай има постановено влязло в сила решение по молба по чл. 12, ал. 1 от Х. конвенция за гражданските аспекти на международното отвличане на деца, а в другия - определение в производство по спорна администрация за привременни мерки относно упражняване на родителските права. Предмет на влязлото в сила решение е осигуряване на незабавното връщане на детето, прехвърлено незаконно или задържано в някоя от договарящите държави. Предмет на определението е упражняването на право, но преди да бъде установено с влязло в сила решение. След като не са налице основанията за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 и т. 4 ГПК, то молбата трябва да бъде отхвърлена като неоснователна. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IV г. о.