Решение № 8782 от 02.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 2510/2009 г.

Решение № 8782 от 02.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 2510/2009 г., V о., докладчик съдията Илияна Дойчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалби на Агенция "Митници", гр. София и Пламен Антонов Стойнов, от гр. Русе, против решение № 201 от 30.10.2007 г., постановено по адм. д. № 830/2005 г. по описа на Софийски градски съд (СГС). Жалбоподателят Агенция "Митници" навежда доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли решението да бъде отменено и да се постанови ново по съществото на спора, с което жалбата срещу оспорената заповед бъде отхвърлена, като оспорва касационната жалба на Стойнов. Жалбоподателят Пламен Антонов Стойнов не поддържа жалбата си и оспорва касационната жалба на Агенция "Митници". Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на жалбата. Касационната жалба на Пламен Антонов Стойнов е недопустима. Съгласно правилото на чл. 210, ал. 1 от АПК право да обжалват решението имат страните по делото, за които то е неблагоприятно. С обжалваното решение е отменена оспорената от Стойнов заповед, поради което спрямо него не е налице правен интерес от обжалването. Ето защо жалбата следва да се остави без разглеждане, а производството по делото в тази му част да се прекрати. Касационната жалба на Агенция "Митници" е подадена в срок и е допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. С обжалваното решение първоинстанционният съд е отменил заповед № 8405/20.07.2004 г. на директора на Агенция "Митници", с която на основание чл. 105, ал. 1 от Закона за държавния служител (ЗДСл.) е прекратено служебното правоотношение на Пламен Антонов Стойнов. За да постанови този резултат съдът е приел, че оспорената заповед е незаконосъобразно поради противоречието и с материалноправните разпоредби на ЗДСл. Този извод е законосъобразен и е в съответствие със събраните по делото доказателства. По несъмнен и безспорен начин по делото се установило, че на 14.06.2004 г. държавният служител подал молба за прекратяване на служебното му правоотношение по взаимно съгласие, която постъпила в Агенция "Митници" на 24.06.2004 г., а на 21.06.2004 г. оттеглил молбата си. На 25.06.2004 г. в Агенция "Митници" постъпила докладна записка от директора на Регионална митническа дирекция Русе, с която същият уведомил органа по назначаването, че Пламен Антонов Стойнов е осъден с влязла в сила присъда, на 22.03.2004 г., за извършено умишлено престъпление от общ характер, което обстоятелство е основание за едностранно прекратяване на служебното правоотношение. На 20.07.2004 г. директорът на Агенция "Митници" прекратил служебното правоотношение на Пламен Стойнов на основание чл. 105, ал. 1 от ЗДСл., а като фактически основания в заповедта е посочено писмено предизвестие. С оглед на установената фактическа обстановка изводите на първоинстанционния съд са правилни и законосъобразни. Съгласно нормите на чл. 105, ал. 1 и 2 от ЗДСл. държавният служител може едностранно да прекрати служебното правоотношение, като подаде писмено заявление до органа по назначаване. Служебното правоотношение се прекратява с изтичането на едномесечен срок, който започва да тече от деня на подаване на заявлението. Следователно писменото заявление представлява едномесечно предизвестие от страна на държавния служител за прекратяване на служебното правоотношение. В случая обаче в молбата от 14.06.2004 г. Стойнов изрично е посочил, че желае прекратяване по взаимно съгласие и следователно не може да се счете, че молбата му представлява предизвестие по смисъла на чл. 105 от ЗДСл. Съгласно разпоредбата на чл. 103, ал. 1, т. 1 от ЗДСл. - служебното правоотношение се прекратява по взаимно съгласие на страните, изразено писмено; страната, към която е отправено предложението, е длъжна да вземе отношение по него и да уведоми другата страна в десетдневен срок от получаването му; ако тя не направи това, се счита, че предложението не е прието. По силата на цитираната правна норма органът по назначаването е бил длъжен да вземе отношение по направеното предложение и да уведоми за това държавния служител в 10 дневен срок. Както правилно е посочил първоинстанционният съд този срок е изтекъл на 05.07.2004 г., като по делото не са ангажирани доказателства административният орган да е уведомил Стойнов, че приема предложението. Законодателят е приравнил липсата на уведомление в посочения срок с отказ да се приеме предложението. С изтичане на срока и при положение, че предложението не е прието, органът по назначаването не може да прекрати служебното правоотношение по взаимно съгласие. В случая държавният служител не е отправял предизвестие за прекратяване на служебното му правоотношение, поради което не е било налице и фактическото и правно основание на чл. 105 от ЗДСл., въз основа на което е издадена оспорената заповед. Ето защо изводът на СГС, че последната е издадена в противоречие с материалноправните предпоставки на чл. 105, ал. 1 от ЗДСл. е законосъобразен и в съответствие със събраните по делото доказателства. В случая служебното правоотношение със Стойнов е следвало да бъде прекратено на друго основание с оглед влязлата в сила присъда, но не и на посоченото в заповедта основание, поради което прекратяването е извършено при липса на предпоставките на чл. 105, ал. 1 от ЗДСл. Ето защо като е отменил оспорената заповед първоинстанционният съд правилно е приложил материалния закон. Изводите на СГС са в съответствие със събраните по делото доказателства. При наличие на молба за прекратяване на служебното правоотношение по взаимно съгласие и липса на отговор в регламентирания в закона срок, съдът е направил законосъобразен извод, че не са били налице условията за прекратяване на служебното правоотношение със Стойнов на посоченото в административния акт основание. Следователно доводите в жалбата за необоснованост на решението са неоснователни. С оглед на изложеното, Върховният административен съд намира, че обжалваното решение е правилно, поради което не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение,