Решение № 273 от 9.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 8733/2011 г.

Решение № 273 от 9.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 8733/2011 г., VI о., докладчик председателят Светла Петкова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на директора на Районното управление "Социално осигуряване" (РУСО) - Хасково, против решение № 250 от 27.05.2011 г., постановено по административно дело № 111 от 2011 г. по описа на Административния съд - Хасково. С посоченото решение съдът е: 1) отменил като незаконосъобразно решение № Ж-185-1 от 14.01.2011 г. на касатора и потвърденото с него разпореждане № 2109 от 10.11.2010 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО към РУСО Хасково, с което Боряна Николова Райкова, действаща като ЕТ "Б и Г Боряна Райкова"- гр. Хасково, е задължена да внесе главница в размер на 3341,22 лв. и лихва върху главницата, начислена до 2.11.2010 г., в размер на 2198,56 лв., представляващи неправомерно получено парично обезщетение за отглеждане на малко дете по чл. 53, ал. 1 от КСО за периодите 9.11 - 31.12.2006 г. и 7.05.2007 г. - 11.08.2008 г. поради настаняване на детето в детско заведение, и 2) осъдил РУСО - Хасково, да заплати на Боряна Николаева Райкова, действаща като ЕТ "Б и Г Боряна Райкова" - гр. Хасково, сумата от 650 лева за разноски по делото. Наведените от касатора доводи за неправилност на съдебния акт са относими към касационните отменителни основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК - нарушение на материалния закон и необоснованост. Иска се отмяна на обжалвания съдебен акт и потвърждаване на решение № Ж-185-1 от 14.01.2011 г. на директора на РУСО - Хасково. Ответникът - ЕТ "Б и Г Боряна Райкова" - гр. Хасково, чрез упълномощения адв. Венелин Челебиев, оспорва касационната жалба и моли обжалваното съдебно решение да бъде оставено в сила. Участващият в производството по делото на основание чл. 217, ал. 2 АПК представител на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд - шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за които оспореното с нея решение е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав установи следното: Предмет на проверка за законосъобразност в производството пред Административния съд - Хасково, е оспореното от Боряна Николова Райкова, действаща като ЕТ "Б и Г Боряна Райкова" - гр. Хасково, решение № Ж-185-1 от 14.01.2011 г. на касатора, с което е потвърдено разпореждане № 2109 от 10.11.2010 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО към същото РУСО. С последното на основание чл. 110, ал. 3 КСО е разпоредено внасяне на сумата по ревизионен акт за начет вх. № 1 от 2.11.2010 г. в размер на 5539,78 лв., от които главница в размер 3341,22 лв. и лихва върху главницата, начислена до 2.11.2010 г., в размер на 2198,56 лв., от осигурителя ЕТ "Б и Г Боряна Райкова" - гр. Хасково, с ЕИК по Булстат 126633487, произтичаща от неправилно изплатени парични обезщетения за отглеждане на малко дете по Справка № 1 за периодите 9.11 - 31.12.2006 г. и 7.05.2007 г. - 11.08.2008 г. При последвалото оспорване на разпореждането по административен ред, атакуваният акт е бил потвърден. Мотивите на директора на РУСО - Хасково за това са били, че за посочените периоди действащата като едноличен търговец Боряна Райкова нямала право на парични обезщетения по чл. 53 от КСО, тъй като липсвало възлагане на друго лице да управлява и представлява фирмата, която е осъществявала дейност и не била подадена декларация за прекъсване на трудовата дейност на майката през времето, през което е отглеждала детето си. С постановеното съдебно решение, Административният съд - Хасково, е отменил оспорените административни актове, като е приел, че в случая неправилно правото на парично обезщетение за отглеждане на малко дете на самоосигуряващи се лица се обвързвало с изискването към датата на възникване на социалния риск - 9.11.2006 г., да се подавало декларация по чл. 1, ал. 2 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина (в приложимата редакция). В мотивите към постановеното от него решение съдът е изразил и становището, че с § 2, т. 1 от ПМС № 332 от 30.12.2009 г. цитираната наредба е изменена и допълнена, тоест, по нормативен път била отречена установената дотогава съдебна практика обстоятелството за временно прекъсната търговска дейност от майките, регистрирани като еднолични търговци и самоосигуряващи се лица, да се установява чрез подаване на декларация по чл. 1, ал. 2 от горецитираната наредба. Относно твърденията на административния орган, че фирмата продължила да осъществява дейност, съдът е посочил, че този факт не обосновавал крайния извод на решаващия орган, че трудова дейност е осъществявала и самата жалбоподателка, респ. че не й се следвало обезщетение по чл. 53 от КСО. Въз основа на приложената административна преписка и на надлежно събрания доказателствен материал в хода на съдебно-административното производство пред първата инстанция решаващият съдебен състав е извел обоснован извод за незаконосъобразност на процесните административни актове - решение и разпореждане. Развитите в касационната жалба съображения, релевиращи необоснованост и неправилно прилагане на Наредбата за общественото осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица, са неоснователни. От фактическа страна е установено, че директорът на РУСО - Хасково, е наредил да се извърши частична финансова ревизия по разходите на Държавното обществено осигуряване на ЕТ "Б и Г Боряна Райкова" - гр. Хасково. От представените платежни нареждания е установено, че са внесени дължимите осигурителни вноски в приход на ДОО както за сметка на осигурителя, така и за сметка на осигуреното лице. Установено е, че паричното обезщетение по чл. 53, ал. 5 от КСО за Райкова е изтеглено за периода от 7.05.2007 г. до 11.08.2008 г., когато детето й Кристиян Георгиев Райков навършва две години. С трудов договор № 1/30.06.2006 г. на непълно работно време, на длъжност "продавач" във фирмата е бил назначен Георги Райков, считано от 3.07.2006 г. до 11.08.2008 г., когато със заповед № 4/11.08.2008 г. трудовите му правоотношения са били прекратени. Видно от приложените доказателства, директорът на РУСО - Хасково, установил некоректно подадена информация за Боряна Райкова за времето от м. ноември 2006 г. до м. 12.2006 г. и от м. 05.2007 г. до м. 08.2008 г. Изводът за това извел от подадените данни, че самоосигуряващото се лице било в отпуск за отглеждане на малко дете в т. 16.2 в Декларация образец № 1. Според административния орган, с оглед обстоятелството, че при ревизията се установило, че лицето нямало право на парични обезщетения, тази информация следвало да се заличи и след внасяне на осигурителните вноски да се подаде нова, като за заличаване на данните по чл. 5, ал. 4 от КСО са били дадени задължителни предписания с вх. № 2 от 2.11.2010 г. При оспорването им пред по-горестоящия административен орган, директорът на РУСО - Хасково ги отменил и върнал за ново разглеждане административната преписка по посочените задължителни предписания на контролния орган на ТП на НОИ за произнасяне по компетентност. При последвалото ново производство били издадени нови задължителни предписания с изх. № К-9436 от 14.12.2010 г., съгласно които Боряна Райкова, собственик на ЕТ "Б и Г Боряна Райкова" - гр. Хасково, следвало да подаде в ТД на НАП - гр. Хасково, конкретно посочена в предписанието информация по чл. 5, ал. 4 от КСО. С решение № К-9436-2 от 5.01.2011 г., директорът на РУСО - Хасково, отхвърлил жалбата й против последните задължителни предписания, след което последвало постановяване на атакуваните административни актове - разпореждане и решение - предмет на настоящото производство. С оглед правилно установената фактическа обстановка, обосновано въз основа на събраните по делото доказателства, решаващият състав е приел за установено, че обезщетението за отглеждане на малко дете е правомерно платено на Боряна Николаева Райкова. За отглеждане на детето до навършването му на 2-годишна възраст, майките - наемни работнички или служителки по трудови или служебни правоотношения, ползват допълнителен отпуск, през времетраенето на който получават месечно парично обезщетение по чл. 53 КСО. Майката, регистрирана като едноличен търговец, не е наемен работник или служител, поради което фигурата на допълнителен платен отпуск за отглеждане на малко дете за нея е неприложима. Затова в ал. 5 на чл. 53 КСО е признато право на парично обезщетение за отглеждане на малко дете на самоосигуряващите се лица, които са осигурени за общо заболяване и майчинство, т. е. при тези лица отглеждането на малкото дете предполага прекъсване на дейността, която е или несъвместима, или е трудно съвместима с ежедневните грижи за детето. Отглеждането на малкото дете е осигурителният случай - събитието, което лишава физически работоспособната майка от възможността да полага пазарно ориентиран труд. В КСО осигурителният случай е посочен като "отглеждане на малко дете", но този социален риск и осигурителен случай всъщност е прекъсване на търговската дейност на самоосигуряващото се лице поради отглеждане на малко дете. Идеята на този вид обезщетение е същото да замести трудовото възнаграждение, т. е. да компенсира невъзможността на майката да полага труд с цел реализиране на доходи. При настъпването на това събитие тя има право на парично обезщетение - в настоящия случай е безспорно, че Райкова е била осигурена за всички осигурени социални рискове без трудова злополука и професионална болест и безработица, и притежава изискуемия се 6-месечен осигурителен стаж към датата на настъпване на временната неработоспособност, по който факт няма спор между страните. Преустановяването на дейността за отглеждане на дете до 2 годишна възраст по чл. 53, ал. 1 от КСО в случая също е налице. В този смисъл следва да бъде споделен изводът на решаващия състав, че в хода на административното и съдебното производство не са събрани безспорни доказателства, че в процесния период Боряна Николаева Райкова е осъществявала лична трудова дейност във фирмата. Обстоятелството, че фирмата е осъществявала дейност през спорните периоди, не означава автоматично, че трудовата дейност е осъществявана именно от Боряна Николаева Райкова. От друга страна липсата на възлагане на друго лице да управлява и представлява фирмата през периода на отглеждане на малкото дете действително не е нормативно заложено като фактическо основание, имащо за последица отпадане на правото да се получи обезщетение по чл. 53 КСО. Тезата на касатора за противното не може да бъде споделена, защото, както правилно е отбелязал в това отношение административният съд, в действащото българско право липсва правна норма, която да задължава майките, регистрирани като еднолични търговци и самоосигуряващи се лица, да сключват договори за прокуратура като единствено доказателство, че временно са прекъснали търговската си дейност, за да отглеждат малките си деца. Поради това съдебната практика се беше насочила към доказване на това обстоятелство с декларация по чл. 1, ал. 2 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица, но с § 2, т. 1 от ПМС № 332 от 30.12.2009 г. за изменение и допълнение на цитираната наредба в ал. 2 на нейния чл. 1 е добавено изречение последно, според което декларация за прекъсване на дейността не се подава за периодите по чл. 9, ал. 2, т. 5 от КСО. Следователно с това изменение по нормативен път е отречена установената дотогава съдебна практика и правилно Хасковският административен съд се е съобразил с него - арг. чл. 235, ал. 3 ГПК във връзка с чл. 144 АПК. В касационната жалба се развиват доводи, че спорните периоди били преди изменението на нормата, следователно Райкова била задължена да подаде въпросната декларация. Така наведените оплаквания са неоснователни. Обстоятелството, че не е подадена декларация по чл. 1, ал. 2 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина (в приложимата редакция), не е правопораждащ елемент от фактическия състав на временното прекратяване на дейността на майката - самоосигуряващо се лице, а реализира състава на административно нарушение, наказуемо по реда на глава 41 от КСО. Предвид изложеното и при липса на касационни основания за отмяна на съдебния акт, същият следва да бъде оставен в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,