Решение № 8580 от 26.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6497/2018 г.

Решение № 8580 от 26.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6497/2018 г., I о., докладчик съдията Стефка Кемалова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК, във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на "С." ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. П., бул. "А. Й." .№..., представлявано от В. К. К., подадена чрез пълномощник - адвокат Б. Д., против Решение № 523/12.03.2018 г., постановено по административно дело № 3157/2017 г. по описа на Административен съд - П.. С оспореното решение е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт № Р - 16 - 1403691 - 091 - 01/05.01.2015 г. на органи по приходите при ТД на НАП - П., в частта потвърдена с Решение № 197/11.03.2015 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" гр. П., с която е установен данък върху дивидентите и ликвидационните дялове на местни и чуждестранни физически лица по чл. 38 ЗДДФЛ за 2009 г. в размер на 75 000 лева, ведно с прилежащите лихви в размер на 42 170,64 лева. В касационната жалба са изложени съображения за неправилност на съдебното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост. Твърди се, че не бил извършен анализ на извършените от дружеството плащания, които следвало да бъдат отнесени за покриване на данъка по чл. 38 ЗДДФЛ. На следващо място са развити доводи за погасяване на задължението поради давност на основание чл. 171 ДОПК. По изложените съображения се иска отмяна на решението и постановяване на друго, с което да се отмени ревизионния акт, както и се присъдят сторените съдебно-деловодни разноски. Ответната страна - Директор на Дирекция "ОДОП" гр. П. чрез депозирана писмена защита от главен юрисконсулт Ц. Д. оспорва касационната жалба и изразява становище в подкрепа на оспореното решение, с молба да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за настоящата съдебна инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, като счита, че оспореното съдебно решение е правилно и законосъобразно, поради което предлага да бъде оставено в сила. Върховният административен съд намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Административен съд - П. е извършил цялостна преценка за законосъобразност на оспорения пред него ревизионен акт на всички основания по чл. 186, ал. 1 АПК, като е приел, че е издаден от компетентни органи, в съответната форма, при отсъствие на допуснати нарушения в хода на административното производство и при правилно приложение на материалния закон. Тези изводи са съобразени с установените факти и с приложимия закон, поради което напълно се споделят от настоящата съдебна инстанция. На първо място, неоснователно е поддържаното от жалбоподателя възражение за погасяване на публичното задължение, предмет на ревизионния акт по давност. В конкретния случай, правилно съдът е определил началния и крайния срок на 5-годишния давностен срок по чл. 171 ДОПК. Този срок е започнал да тече на 01.01.2010 г., но давността е спряла на 21.08.2014 г., когато е започнало производството по установяване на публичното вземане чрез връчване на заповедта за възлагане на ревизията, до издаване на ревизионния акт на 05.01.2015 г., който период не е по-дълъг от една година - чл. 172, ал. 1, т. 1 ДОПК. Именно тази разпоредба е била съобразена от съда, който на това основание обосновано е отхвърлил възражението за изтекла погасителна давност по отношение на установените с ревизионния акт задължения. Основанието и размерът на процесното задължение са безспорно установени от събраните по делото доказателства. На проведено общо събрание на "С." ООД на 08.06.2009 г. е взето решение за разпределяне на отчетената печалба за 2008 г. в размер на 5 429 825,25 лева, от които 1 500 000 лева са разпределени като дивидент между съдружниците, пропорционално на капитала им. Начислените дивиденти са изплатени на 31.12.2009 г. в общ размер на 1 425 000 лева в полза на четиримата съдружника, в резултат на което е възникнало задължение за дружеството за данък дивидент в размер на 75 000 лева, на основание чл. 38, ал. 1, във връзка с чл. 46, ал. 3 ЗДДФЛ. Съгласно разпоредбата на чл. 65, ал. 2 ЗДДФЛ в приложимата редакция, данъкът за доходите по чл. 38, ал. 2 ЗДДФЛ се удържа и внася от предприятието - платец на дохода, в срок до края на месеца, следващ месеца, през който е взето решението за разпределяне на дивидент. Основният спор между страните е свързан с обстоятелството внесен ли е бил дължимият данък в приход на държавния бюджет. Правните изводи на съда по този въпрос се споделят от настоящата инстанция, тъй като са съобразени с установените по делото факти и с приложимия закон. Вещото лице по допуснатата и приета съдебно-счетоводна експертиза е изследвало данните в приходната администрация за извършените от "С." ООД плащания за данъчни и осигурителни задължения в периода 01.08.2009 г. - 05.01.2015 г., след което е установило, че не наличен запис за декларирани и платени задължения за данък върху дивидентите. В счетоводството на дружеството са отразени записвания за плащане на този данък, но не е установено на практика това плащане да е осъществено. Съдът е изследвал и представените по делото платежни нареждания - едното от 08.08.2013 г. с посочено основание "Погасяване на публични задължения" и второто от 30.09.2013 г. с основание "По изпълнително дело 19/2012 г.", от съдържанието на които не може да се направи извод за заплащане на дължимия данък. Освен това е установено, че през релевантния период дружеството е имало различни по вид публични задължения, поради което и съгласно чл. 169 ДОПК е следвало изрично да декларира или заяви, че с извършените плащания погасява процесния данък, което не е сторено в случая. Горните обстоятелства са съобразени и обсъдени в оспореното решение, което като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, основателно е искането на ответната страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, което изчислено на основание чл. 8, ал. 1, т. 5 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, е в размер на 3 701 лева. Воден от горното, Върховният административен съд, състав на Първо отделение