Решение № 6899 от 28.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11011/2017 г.

Решение № 6899 от 28.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11011/2017 г., IV о., докладчик председателят Аделина Ковачева Производството е по реда на чл. 208 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по касационни жалби, подадени от М. Я. М., гражданин на Ислямска република Афганистан и от процесуалния му представител - адвокат Л. Т. П. против решение № 527 от 1.08.2017 г. по адм. дело № 480/2017 г. на Административен съд - Х.. С него е отхвърлена, като неоснователна жалбата му против решение № 7647 от 31.03.2017 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет. Правят се възражения за противоречие с материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК Ответната страна - председател на Държавната агенция за бежанците /ДАБ/ при Министерския съвет чрез процесуалния си представител - юрисконсулт И., изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Мотивира се, че обжалваният административен акт съответства на изискванията на АПК за форма и съдържание и на специфичните правила на чл. 75 ЗУБ. Спазени са административно-производствените правила и материалния закон. Обосновано е прието, че не са налице условията на чл. 8, ал. 1 от закона, тъй като лицето е напуснала страната си по произход, не поради основателен страх от преследване, а от желание за осигуряване на по-висок жизнен стандарт. От представените писмени доказателства не се установяват и основания за предоставяне на хуманитарен статут. Касационните жалби са подадени от надлежна страна и от процесуалния й представител в срока по чл. 87 ЗУБ и са процесуално допустими, а разгледани по същество са неоснователни. Производството пред административния съд е по жалба, подадена от М. Я. М. против решение № 7647 от 31.03.2017 г. на председателя на ДАБ. С него, поради липса на предпоставките по чл. 8 и чл. 9 ЗУБ и на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от същия закон, му е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Основното възражение е за наличие на материално-правните условия за предоставяне на хуманитарен статут. Административният съд е събрал административната преписка и въз основа на съдържащите се в нея данни е приел за установени фактите, изложени в оспорения административен акт. Направил е правните си изводи за спазване, както на административно-производствените правила, уредени в ЗУБ, така и на материалния закон. Посочил е, че председателят на ДАБ е анализирал поотделно и в съвкупност изложените от жалбоподателя обстоятелства от бежанската му история и обосновано е приел, че лицето е напуснало страната си по произход, не поради преследване и страх за живота, а от желание за постигане на по-добър жизнен стандарт. По отношение на него не са установени материалните предпоставки на чл. 8 ЗУБ за предоставяне статут на бежанец. На следващо място е обсъдил събраните писмени доказателства, релевантни към предоставяне на хуманитарен статут и е счел липса на основанията по чл. 9 от закона за предоставяне на такъв. Съдът подробно е обсъдил в тази връзка приложимото европейско законодателство и практиката на СЕС. С. е утежнената обществено-политическа обстановка в Афганистан, но обосновано е приел, че положението не може да бъде определено, като безогледно насилие в случай на вътрешен конфликт. При липса на отменителните основания по чл. 146 АПК, е преценил подадената жалба, като неоснователна и я е отхвърлил. Така постановеното решение е правилно. В касационната жалба, подадена лично от М. Я. М. се твърди, като процесуално нарушение от страна на съда, липсата на събрана надлежна информация за състоянието в Афганистан, тъй като представената справка няма официална доказателствена сила. Възражението е неоснователно. Законът не определя източниците на информация, поради което справката, основана на международни доклади и публикувани общодостъпни материали, правилно е приета от съда, като доказателство. Отразените в нея конкретни факти и обстоятелства са взети предвид при обсъждане на основанията за предоставяне на хуманитарен статут. Неоснователно се твърди и липса на обсъждане на личната бежанска история. Жалбоподателят свободно е напуснал Афганистан по въздух, без да бъде възпрепятстван от правителствените власти или други лица. При провеждане на свободното интервю обяснява сам, че не е имал каквито и да било проблеми, свързани с етническата му принадлежност и религиозни убеждения. Не се занимава с политическа дейност, не е отбивал военна служба и по отношение на него не е упражнявано физическо насилие. Макар и без конкретно образование, е имал платена работа. Не е осъждан и не е имал проблеми с властите в родната си страна. Брат му е напуснал Афганистан и се е установил в Белгия, където иска да отиде и той. Всички тези изложени от него елементи от личната му бежанска история, показват категорична липса на условията но чл. 8 ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец. В касационната жалба, подадена от процесуалния представител на търсещия зарила, се акцентира на тежкото положение в Ислямска република Афганистан. Във връзка с тези доводи, в касационното производство е представена Справка от 5.04.2018 г. Тя е изготвена в съответствие с "Методология на Европейската служба за подкрепа в областта на убежището за изготвяне на информация за страните на произход". В основата й са залегнали публично достъпни външни източници и информация, изрично посочени в документа. От тях се установяват няколко основни и съществени за конкретния случай факта: Първият е, че наличният конфликт в Афганистан е с нисък интензитет, тъй като ескалира спорадично и в отделни провинции. Вторият е от икономическо естество и е свързан със спадане на процента на инфлацията и обосновани очаквания от балансиран бюджет. Третият е свързан със засилващото се разселване на лица, завръщащи се в Афганистан и получили някаква форма на хуманитарна защита. Четвъртият е предприемане от страна на правителството на мерки за предотвратяване на цивилните жертви и ратификация на Конвенцията от 1980 г. относно някои инструменти за конвенционално оръжие. Петият е провеждане на операции за прочистване на терористите в някои провинции. Последният, но особено важен, е насрочването през октомври на тази година на парламентарни и областни избори, подкрепяни от ООН и широката международна общност. Така отразените данни сочат липса на висока степен на безогледно насилие, изискуема за търсене на субсидиарна закрила. Във връзка с така установената обществено-политическа и икономическа обстановка в страната по произход, настоящата съдебна инстанция приложи основното правило, въведено в т. 39 от решение на СЕС от 17.02.2009 г. по дело С-465/07 (анализирано, както от ДАБ, така и от първоинстанционния съд). То въвежда обратно пропорционална връзка между засягането на личните интереси на търсещия закрила и степента на безогледно насилие, изискуема, за да се предостави такава закрила. Доколкото личната бежанска история на жалбоподателя се характеризира с липса на каквито и да било основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, то толкова по-висок би следвало да е интензитетът на безогледно насилие в страната му. Такъв не е установен по делото, поради което по отношение на него не следва да намерят приложение, както чл. 8, така и чл. 9 ЗУБ. Като е приел решението на председателя на ДАБ за законосъобразно и е отхвърлил подадената срещу него жалба, като неоснователна, административният съд е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение