Решение № 9819 от 17.10.2023 г. на ВАС, II о.

ВАСВторо отделение17.10.2023 г.докладчик т Галина Солакова

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение 2485 от 21.12.2022 г., постановено по адм. дело 1669/2021 г. по описа на Административен съд - Пловдив.

ОСЪЖДА В. Милкова с [ЕГН] да заплати на Община Пловдив сумата 100лв /сто лева/, разноски.

ОСЪЖДА В. Милкова с [ЕГН] да заплати на "Биоферт БГ" ЕООД с [ЕИК] сумата 1800лв /хиляда и осемстотин лева/, разноски.

Решението е окончателно.

Председател: /п/ ГАЛИНА СОЛАКОВА Членове: /п/ МАРИЕТА МИЛЕВА/п/ БРАНИМИРА МИТУШЕВА

Мотиви

Производството е по чл. 208 и сл. от АПК, образувано по касационна жалба на В. Милкова, чрез адв. Матеев, срещу решение 2485 от 21.12.2022 г., постановено по адм. дело 1669/2021 г. по описа на Административен съд - Пловдив, с което е отхвърлено оспорването й на заповед 18-8279 / 04.10.2018г. на началник Служба по геодезия, картография и кадастър /СГКК/- Пловдив. С доводи за незаконосъобразност на решението, поради необоснованост и неправилно прилагане на материалния закон, се претендира неговата отмяна и произнасяне по същество с отмяна на процесната заповед, ведно със законните последици. Ответникът началник на СГКК Пловдив не ангажира становище по касационната жалба. Ответникът кмет на Община Пловдив, чрез юрк. Георгиева, в писмен отговор , излага доводи за неоснователност на касационната жалба и моли за оставяне в сила на решението като законосъобразно, обосновано и правилно. Претендира юрк.възнаграждение за касационната инстанция. Ответникът "Биоферт БГ" ЕООД, чрез адв. Атанасов, заявява становище за обоснованост и законосъобразност на обжалваното решение и моли за отхвърляне на касационната жалба като неоснователна. Претендира разноски по представен списък по чл.80 ГПК. Останалите ответници А. Паунов, Р. Дренчева - А. Милева - Мърхова и Б. Мърхов не ангажират становища по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за законосъобразност на обжалваното решение и неоснователност на касационните оплаквания и предлага да се потвърди решението изцяло. Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна и е процесуално допустима. След извършена проверка на правилността на обжалваното решение, настоящият състав счита, че касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на настоящата касаторка срещу заповед 18-8279 / 04.10.2018г. на началника на СГКК Пловдив, с която на основание чл.54, ал.1 и ал.4 от ЗКИР е одобрено изменение на кадастралната карта и кадастралния регистър /КККР/ с промяна на границата между имоти с идентификатори 56784.522.664 и 56784.522.646 и сграда с идентификатор 56784.522.664.4 /стар 56784.522.646.3/. Прието е,че заповедта е издадена от компетентен административен орган, при спазване на изискванията на чл. 59, ал. 2 от АПК и чл.54 във връзка с чл. 51, ал. 1, т. 2 от ЗКИР и § 1, т. 16 от ДР на ЗКИР. След обстойно обсъждане на доказателствата по делото, административната преписка и заключението на съдебно-техническата експертиза е установено неправилно нанасяне на границата между имоти с идентификатори 56784.522.664 и 56784.522.646 към момента на одобряване на КККР, което касае и погрешно отразената сграда от 32кв.м. в имот с идентификатор 56784.522.646 /сграда с идентификатор 56784.522.646.3/. Прието е за установено по безспорен начин, че действащият кадастрален, регулационен и застроителен план за имотите е от 1982г. / одобрен със заповед ОА-1155/29.11.1982г./, като регулационната граница съвпада със съществуващата на място от 1954г. масивна ограда и тангира по западната и северната фасада на сграда с идентификатор56784.522.646.3, която е в имот с идентификатор 56784.522.664. Изведен е решаващия правен извод за липса на спор за собственост , който да е предпоставка за постановяване на отказ за изменение на КККР по смисъла на чл.54,ал.2 ЗКИР, тъй като процесното изменение е съобразено с приложените документи за собственост на двата съседни имота и отговаря на изходните данни по чл. 75 от Наредба РД-02-20-5 от 15.12.2016г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри. Така постановеното решение е законосъобразно и обосновано, като мотивите му се споделят изцяло от настоящата инстанция по реда на чл.221, ал.2, предл.второ от АПК. От приетата по делото съдебно-техническа експертиза е установено, че кадастралната граница между имоти с идентификатори 56784.522.664 и 56784.522.646 не е нанесена при одобряване на първоначалната КККР със заповед РД-18-48/03.06.2009г. на изп. директор на АГКК по съществуващата на място материализирана граница / масивна ограда и ограждащи стени по западната и северна фасада на съществуваща сграда с идентификатор 56784.522.646.3/, която материализирана граница съвпада изцяло с регулационната граница между имотите по плановете от 1973г. и 1982г., в които сградата е отразена в имот с идентификатор 56784.522.664. Следователно е налице допусната непълнота и грешка в КК, която законосъобразно е поправена с процесната заповед по реда на чл.54 ЗКИР във връзка с § 1, т. 16 от ДР на ЗКИР. Разпоредбата на чл. 2, ал. 1 ЗКИР определя кадастъра като съвкупност от основни данни за местоположението, границите и размерите на недвижимите имоти, както и за правото на собственост и другите вещни права върху недвижимите имоти и техните носители. Обекти на кадастъра съгласно чл. 23 ЗКИР са поземлените имоти, сградите и съоръженията и самостоятелни обекти в сгради или технически съоръжения. Данните за тези обекти се документират в КККР по съществуващото положение, като се отчитат материализирани на място граници и се заснемат съществуващи сгради и технически съоръжения, както и самостоятелни обекти в тях, съобразно техните очертания - чл. 29 ЗКИР. В случая безспорно е установено, че както границата между имотите, така и сградата, по която тангира част от оградата са отразени при одобряване на КККР през 2009г. в разрез с горните изисквания, което съставлява непълнота и грешка в КККР, законосъобразно отстранена от началника на СГКК при правилно прилагане на чл.54 ЗКИР във връзка с § 1, т. 16 от ДР на ЗКИР. Доводите по касационната жалба за наличие на спор за собственост не се подкрепят от обсъдените по-горе констатации на съдебно-техническата експертиза и се явяват неоснователни. Предвид изложеното, съдът намира, че не са налице сочените отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което обжалваното решение следва да бъде потвърдено изцяло, а касационната жалба - оставена без уважение, като неоснователна. С оглед изхода на спора и надлежно и своевременно заявените претенции за разноски от ответниците Община Пловдив и "Биоферт БГ" ЕООД, касаторката дължи разноските за настоящата инстанция, съставляващи: 1. юрк. възнаграждение в минимален размер от 100 лв, определен по реда на чл. 78 ал. 8 ГПК във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ в полза на Община Пловдив и 2. 1800лв адв. възнаграждение в полза на "Биоферт БГ" ЕООД. Възражение за прекомерност не е направено. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,