Решение № 100 от 21.08.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5458/2014 г.

Решение № 100 от 21.08.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5458/2014 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Любка Андонова Производството е по чл. 290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на С. М. И. от [населено място] чрез процесуалния му представител адв. Е. П. срещу решение № 141 от 5.6.2014 г., по гр. дело № 123/14 г. на Габровски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 593 от 13.1.2014 г. по гр. дело № 501/13 г. на Габровски районен съд, С първоинстанционното решение С. М. И. е осъден да заплати на К. Й. К. сумата 5009 лв /по предявен частичен иск от общ размер 15 009 лв/, която сума представлява обезщетение за претърпени имуществени вреди, вследствие извършено от ответника неправомерно деяние-продажба на 3 бр. хромникелови вани, на основание чл. 45 от ЗЗД, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 8.3.13 г. до окончателното плащане. В касационната жалба се подържа, че въззивното решение е недопустимо, респ. неправилно, като постановено в противоречие с процесуалния и материалния закон. Подържа се, че дадената от съда правна квалификация не съответства на изложените в исковата молба факти, а указанията за разпределение на доказателствената тежест в доклада по чл. 146 от ГПК са неточни и неправилни. Подържа се, че тези процесуални нарушения са били обективирани във въззивната жалба срещу първоинстанционното решение, но окръжния съд в противоречие с т. 2 от ТР № 1/13 г. на ОСГТК не е осигурил приложението на императивна материално-правна норма и не е дал указания относно подлежащите на доказване факти и необходимостта от ангажиране на съответните доказателства. Ответникът по касационната жалба К. Й. К. оспорва същата, по съображения, изложени в писмен отговор. Подържа, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно поради, което следва да бъде потвърдено. От данните по делото се установява следното: В исковата молба ищецът К. Й. К. подържа, че е бил собственик на 3 бр. хромникелови корита с размери 3,5/2,09 м, които е закупил от дружество [фирма]. През лятото на 2010 г. К. наел ответника С. М. И. да ги превози. Последният ги разтоварил на една от улиците в кв. В., в [населено място], пред имот № 14. През м. септември 2010 г. ищецът установил, че коритата са изчезнали, а след разговор с ответника узнал, че последният ги е продал на трети лица. К. подържа, че ответникът се е разпоредил със собствените му вещи без неговото знание, съгласие или упълномощаване. Предвид това поведение на ответника, К. подал жалба до прокуратурата, като била образувана преписка № 1541/2010 г. по описа на Районна прокуратура-Г.. По преписката била изготвена оценъчна експертиза, съгласно чието заключение отчуждените вещи били оценени на сумата 18 009 лв. Ответникът му възстановил само 4 500 лв. Предвид изложеното ищецът претендира разликата между действителната пазарната стойност на продадените вещи, с която ответникът се е обогатил и получената от собственика на вещите сума в размер на 4500 лв. Предявява иска си за сумата 5 009 лв-частичен иск от общ размер на сума 13 009 лв, ведно със законните последици. Ответникът е оспорил иска с твърдение, че процесните вещи били негодни за употреба и представлявали единствено вторични суровини. Твърди, че е продал коритата за сумата 5 500 лв, която е добра цена за вещи, представляващи скраб, като е платил на ищеца сумата 4 500 лв и за себе си оставил сумата 1000 лв /с. з., проведено на 24.10.13 г./. При служебно извършена проверка, касационната инстанция не откри пороци, водещи до недопустимост или нищожност на обжалваното решение. Първоинстанционият съд е приел, че предявеният иск е с правно основание чл. 45 от ЗЗД. Приел е, че процесните вещи са собственост на ищеца, а ответникът не е имал основание да се разпорежда с тях, предвид липсата на знание, съгласие или упълномощаване от страна на собственика. Ответникът е знаел, че се разпорежда с чужди движими вещи, поради което поведението му е противоправно. С това свое действие е причинил на собственика вреда в размер на 11 876 лв /16 376 лв-4500 лв/, която представлява разликата между действителната пазарна стойност на вещите и получената от ищеца сума във връзка с тяхната продажба. Предвид изложеното предявеният частичен иск е приет за основателен и уважен за сумата 5 009 лв. С въззивното решение е потвърдено това на Районен съд-Габрово като е прието наличието на елементите от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД. С определение № 1361/1.12.14 г., постановено по гр. дело № 5458/14 г. на ВКС, Четвърто гражданско отделение е допуснато касационно обжалване на въззивното решение по въпроса, обусловил изхода на спора относно правомощията на въззивната инстанция при дадена от първоинстанционния съд неправилна правна квалификация. По въпроса във връзка с която е допуснато касационно обжалване. С Тълкувателно решение № 1/2013 г. по тълк. дело № 1/13 г. на ОСГТК, т. 2 е прието, че въззивният съд не следи служебно за допуснати от първата инстанция процесуални нарушения при докладване на делото. В случай, че въззивната жалба съдържа обосновано оплакване за допуснати от първоинстанционния съд нарушения на съдопроизводствените правила във връзка с доклада, въззивният съд дължи даване на указания до страните относно възможността да предприемат тези процесуални действия по посочване на относими за делото доказателства, които са пропуснали да извършат в първата инстанция поради отсъствие, непълнота или неточност на доклада и дадените указания. Когато въззивният съд прецени, че дадената от първата инстанция квалификация е неправилна, вследствие на което на страните са били дадени неточни указания относно подлежащите на доказване факти, той следва служебно, без да е сезиран с такова оплакване, да обезпечи правилното приложение на императивна материалноправна норма, като даде указания относно подлежащите на доказване факти и необходимостта за ангажиране на съответни доказателства. В разглеждания случай касаторът твърди, че въззивния съд неправилно е квалифицирал спорното право и поради тази причина е приел иска за основателен и го е уважил до посочения размер. Поставеният правен въпрос се отнася до задължението на съда да посочи точна правна квалификация на спорното право като в конкретния случай с оглед заявеното в обстоятелствената част на исковата молба и депозираната от ищеца-молба-уточнение се съдържат твърдения, че ответникът С. М. вместо да върне собствената на ищеца вещ я е отчуждил. Твърденията на ищеца, че се касае за недобросъвестно отчуждаване не сочат на гражданско-правен деликт. При това положение съдът е следвало да даде точна правна квалификация на предмета на спора като такъв с правно основание чл. 57, ал. 2 от ЗЗД. Хипотезата на чл. 57, ал. 2 от ЗЗД е изведена самостоятелно в закона при уредбата на института на неоснователното обогатяване, именно за да даде правна защита за случаи като процесния. Съставомерно обстоятелство в тази норма от материална страна е правната невъзможност вещта да бъде върната в патримониума на неоснователно обеднения. При всички хипотези на неоснователно обогатяване, получената без основание вещ, по правило следва да се върне в натура на лицето, чиято имуществена сфера се е обеднила в резултат на отнемането й. Ако подлежащата на връщане вещ погине или получателят я е отчуждил или изразходвал, се дължи стойностното й възстановяване./решение по чл. 290 от ГПК № 478/20.6.2013 г. по гр. дело № 1714/11 г. на ВКС, ГК, Четвърто ГО/. Според добросъвестността на неоснователно обогатилия се /знанието, че държи вещта без основание/ той дължи действителната й стойност или получената цена, ако е по-висока /чл. 57, ал. 2, изр. 2 от ЗЗД/. Следователно при продажба на неоснователно получена вещ, дееспособният получател дължи по-високата стойност между реалната пазарна цена и получената по сделката, ако се е разпоредил, след като знае, че няма основание да я държи, съответно да се разпорежда с вещта. Въззивното решение следва да бъде отменено поради неточно приложение на материалния закон, което се е отразило върху изводите на съда. Решаващият съд е бил длъжен съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК да основе решението си на установените по делото обстоятелства, които в случая сочат на неоснователно имуществено разместване в хипотезата на чл. 57, ал. 2 от ЗЗД, а не хипотезата на чл. 45 от ЗЗД-отговорност за вреди от деликт. Ответникът дължи връщане на неоснователно получената вещ. Той обаче не оспорва твърдението, че я е продал, следователно дължи действителната й стойност. Неоснователното обогатяване е станало към м. септември 2010 г. и към тази дата следва да бъде определена действителната стойност на процесните движими вещи, но с едно уточнение: с оглед вярната квалификация на спорното право и поради липса на указания от въззивния съд за събиране на релевантните за спора доказателства се налага връщане на делото за ново разглеждане. При новото разглеждане на делото е длъжен да изслуша експертиза за действителната стойността на процесните хромникелови корита към м. септември 2010 г. Вещото лице след извършване на проверка в дружество [фирма], от което са демонтирани хромникеловите корита да даде заключение: технически годни ли са тези вещи след тяхното демонтиране и биха ли могли да работят по предназначението си като вани в кожарската/респ. в друг вид промишленост или след демонтирането си същите представляват единствено скраб. С оглед отговора на този въпрос, въззивния съд може да определи действителната им пазарна цена към м. септември 2010 г. В приетата при първото разглеждане на делото съдебна експертиза вещото лице е уточнило, че към момента на протичане на досъдебното производство, както и към момента на изготвяне на заключението процесните вещи не са съществували, те са физически унищожени, а липсва снимков материал или чертежи, въз основа на които да се направи оглед на вещите. При това положение не става ясно по какви критерии е определена стойността им. Експертът същевременно е посочил в заключението, че по принцип процесните вещи представляват специфични съоръжения, използвани за кожената индустрия и служат за отцеждане и изтичане на течните суровини на кожите. Не е установено обаче след демонтирането им могат ли да имат самостоятелно приложение. Това налага връщане на делото за ново разглеждане за събиране на доказателства за действителната пазарна цена на вещите с оглед дадените по-горе в мотивите на настоящото решение указания. Предвид изложените съображения, съдът