Решение № 2479 от 7.03.2016 г. на ВАС по адм. д. № 13920/2015 г.

Решение № 2479 от 7.03.2016 г. на ВАС по адм. д. № 13920/2015 г., IV о., докладчик председателят Мариника Чернева Производството пред Върховния административен съд (ВАС) е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 459, ал. 9 от Изборния кодекс (ИК). Образувано е по частна и касационна жалба и двете подадени от В. С. Т. в качеството му на представляващ Местна коалиция "З." (МК "З."), участник в местните избори 2015 г. за избор на общински съветници на територията на Община Несебър и И. Д. Л. в качеството му на кандидат за общински съветник от същата коалиция. Частната жалба е подадена срещу Определение № 2172 от 02.11.2015 г. постановено по адм. дело № 2071/2015 г. по описа на Административен съд Бургас, в частта, с която е оставено без уважение искането на МК "З.", представлявана от В. С. Т., за спиране на допуснатото по силата на закона изпълнение на Решение № 196/26.10.2015 г. на ОИК - Несебър, видно от съдържанието й. В нея се релевират доводи за неправилност на съдебния акт, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Процесуалният представител твърди, че в резултат на неспиране на решението на Общинската избирателна комисия (ОИК) Несебър на доверителите му ще им бъдат причинени значително и трудно поправими вреди без да се мотивира и без да конкретизира какви точно са тези вреди. Иска отмяна на оспореното определение. Касационната жалба е подадена срещу Решение № 1728 от 16.11.2015 г. постановено по адм. дело № 2071/2015 г. по описа на Административен съд Бургас. В нея се изложени доводи за неправилност на оспореното решени поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по см. на чл. 209 от АПК. Моли съда да отмени оспореното решение и да постанови решение по същество, с което да обяви избора за общински съветници за Община Несебър за недействителен, алтернативно да отмени решението и върне преписката на ОИК - Несебър за повторно обявяване на резултати или на АС Бургас за разглеждане на делото по същество от друг съдебен състав. Ответникът - Общинска избирателна комисия - Несебър е представил писмени възражения и по касационната и по частната жалба. По отношение частната жалба, счита същата за недопустима като подадена извън срока за обжалване и в алтернатива - за неоснователна. По отношение касационната жалба, излага доводи за неоснователност и моли съда да потвърди обжалваното решение. Заинтересовани страни: ПП "Български социалдемократи", К. Г. Н., В. В. К., С. С. С., П. К. К., Н. К. К., ПП "ГЕРБ", А. А. Т., С. В. Ц., Х. Г. Я., Местна коалиция БСП ПК Тракия, Г. Д. Г., П. Х. Т., Местна коалиция Сила, П. Д. Я., С. Я. Н., Р. К. К., ПП Море Бургас, Б. В. Ф., К. Д. К., В. А. А., К. Г. К., Г. А. Н., Г. М. М., Т. К. П. - не се представляват и не изразяват становища по жалбите. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага обжалваното решение да бъде потвърдено. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в законоустановения срок. Частната жалба подадена от МК "З." като подадена от надлежна страна и установения от закона срок също е допустима. Неоснователно е възражението на ответната страна за недопустимост на частната жалба поради подаване след изтичане срока за обжалване. Съгласно диспозитивната част на оспореното определение, същото "може да се обжалва пред Върховния административен съд на Република България в 7-дневен срок от съобщението". Същото гласи и разпоредбата на чл. 166, ал. 3, предл. второ, съгл. която съдът се произнася незабавно с определение, което може да бъде обжалвано с частна жалба в 7-дневен срок от съобщаването му. По делото няма данни МК "З." да е получила съобщение относно процесното определение. Видно от приложената по делото преписка на 04.11.2015 г. процесуалният представител на МК "З." е подал заявление за издаване на незаверен препис от определението за отказ от спиране. От този факт безспорна става ясно, че на 04.11.2015 г. жалбоподателят е бил информиран относно съдебния акт и считано от тази дата частната жалба с вх. № 9995 от 11.11.2015 г. по описа на АС Бургас е подадена в последния ден на дадения му 7-дневен срок за обжалване, поради което съдът приема, че същата е подадена в срок и е допустима. По отношение частната жалба подаден от И. Д. Л., същата е недопустима като подадена от лице, което не е участвало в производството по постановяване на оспореното Определение № 2172 от 02.11.2015 г. по адм. дело № 2071/2015 г. на Административен съд Бургас. С процесното определение съдът се е произнесъл по искане, подадено от МК "З.", представлявана от Венелин Стоянов Тошев, за спиране на допуснатото по силата на закона изпълнение на Решение № 196/26.10.2015 г. на ОИК - Несебър. И. Л. също е сезирал първоинстанционния съд с искане за спиране на решението на ОИК, но по неговото искане е постановено друг съдебен акт, а именно Определение № 2213 от 05.11.20015 г., по същото дело на АС Бургас, който обаче той не обжалва. Ето защо частната жалба подадена от И. Л. се явява недопустима като подадена от лице което не е участвало в съдебното производство, поради което на основани чл. 215, т. 1 от АПК следва да се остави без разглеждане и производството по делото в тази част да се прекрати. Разгледани по същество касационната и частната жалба са неоснователни. По отношение на частната жалба съображенията на настоящия съдебен състав са следните: С обжалваното определение е оставено без уважение искането на МК "З.", представлявана от Венелин Стоянов Тошев, за спиране на допуснатото по силата на закона изпълнение на Решение № 196/26.10.2015 г. на ОИК - Несебър. За да постанови този резултат първоинстанционният съд е приел за недоказано наличието на основания за спиране предварителното изпълнение на решението на ОИК. Така постановеното определението е валидно, допустимо и правилно. Предмет на съдебен контрол пред Административен съд Бургас е решение № 196 от 26.10.2015 г. на ОИК - Несебър, с което са обявени за избрани общинските съветници в Община Несебър. С жалбата си МК "З.", представлявана от Венелин Стоянов Тошев е направил особено искане за спиране на изпълнението на обжалваното решение. Правилно в настоящия случай административният съд е съобразил разпоредбата на чл. 459, ал. 4 от ИК, съгласно която жалбата не спира изпълнението на решението, освен ако съдът постанови друго. Правилна е преценката на съда, че може да спре изпълнението по искане на оспорващия при условията на чл. 166, ал. 2 АПК - ако предварителното изпълнение би могло да причини на оспорващия значителна или труднопоправима вреда. Допуснатото от законодателя предварително изпълнение на посочения административен акт на ОИК е предпоставено от предварителна преценка на законодателя за наличието на важен държавен и обществен интерес по смисъла на чл. 60, ал. 1 от АПК, който налага спиране на суспензивния ефект на жалбите срещу него. За да бъде прието от съда "друго" по смисъла на чл. 459, ал. 4 от ИК, следва да бъдат изложени и доказани от жалбоподателя по всеки конкретен случай, наличието на предпоставките по чл. 60, ал. 1 от АПК, които да обосноват засягане на интереси и опасност от изпълнението на акта с по-висока степен от презумираните от закона такива. Общото твърдение, че с действието на решението на ОИК, с което са обявени за избрани общинските съветници от проведените местни избори, ще се нанесат непоправими вреди на всички избиратели в общината и в частност на жалбоподателите, не може да обори законовата презумпция за защита на обществения интерес от допуснатото предварително изпълнение по силата на закона. Доводите относно допуснати нарушения на административния процес при издаването на обжалвания административен акт са по съществото на спора и не са доводи по смисъла на чл. 60, ал. 1 от АПК, които да обосноват спирането на допуснатото от закона предварително изпълнение. По делото липсват доказателства за вероятността от настъпването на вреди, както и за техния вид и размер, а те не се презюмират от закона и затова не може да се прецени наличието на основания за спиране на предварителното изпълнение. Предвид изложеното правилно и в съответствие с материалния закон първоинстанционният съд е приел за недоказано искането на оспорващия. Предвид изложеното обжалваното определение не страда от релевираните в частната жалба пороци, поради което следва да бъде оставено в сила По отношение на касационната жалба: С обжалваното решение Административен съд Бургас е потвърдил Решение № 196/26.10.2015 г. на ОИК - Несебър, с което са обявени избраните общински съветници в Община Несебър от проведените на 25.10.2015 г. избори за общински съветници и кметове. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е приел, че обжалваното пред него решение на ОИК - Несебър е издадено от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила, на материалния закон и в съответствие с целта на закона. Съдът е счел, за неоснователни доводите на жалбоподателите за съществени нарушения на изборния процес, изразени в неправилно отчитане на действителните и недействителните бюлетини и несъответствие между действителните резултати от гласуването и тези, приети от ОИК. По отношение твърденията за подмяна и фалшифициране на протоколи и гласуване на членове от комисиите в две избирателни секции, съдът е приел, че това оплакване не е обосновано с конкретни фактически данни, не са ангажирани и доказателства в този смисъл, а и видно от приложените по делото протоколи за предаване и приемане на изборни книжа и материали на СИК, налице е пълно и точно съответствие във фабричните номера на протоколите, предадени от СИК, с тези, получени от ОИК. Съдът е счел, че протоколите на СИК са съставени съобразно изискванията на закона, подписани са от членовете на съответните комисии без особени мнения, възражения или забележки и не съдържат каквито и да било данни за спорове относно действителността/недействителността на отчетените гласове. Административният съд е констатирал несъвместимост по см. на чл. 66, ал. 1, във вр. с чл. 96 от ИК единствено по отношение на лицето Й. И. П. - председател на СИК 026 - с. Приселци и кандидат за общински съветник от листата на НФСБ, но е приел, че допуснатото нарушение не е повлияло до степен на недействителност на крайния изборен резултат в конкретния случай, тъй като в приложения по делото протокол на СИК 026 не са описани спорове относно действителността на гласовете, не са постъпили жалби и възражения в изборния ден, респ. не са взети решения от незаконен състав на комисията. Също така е отчел и факта, че за политическата сила НФСБ - издигнала лицето П. като кандидат за общински съветник, не е отчетен нито един глас в избирателната секция. Предвид изложените съображения първоинстанционният съд е приел, че липсват нарушения на изборния процес, които да са опорочили решението на ОИК - Несебър, поради което го е потвърдил. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Производството пред Административен съд Бургас е по реда на чл. 459 от ИК и е образувано по жалби на МК "З.", К. Л., И. Д. Л. и А. А. срещу Решение № 196 от 26.10.2015 г. на ОИК - Несебър, с което са обявени за избрани общинските съветници в Община Несебър, както следва: за Партия Български Социалдемократи - 5 мандата; за ГЕРБ - 3 мандата; за БСП-ПК Тракия - 2 мандата; за СИЛА - 3 мандата; ПП "МОРЕ" - 6 мандата; за МК "З." - 2 мандата и за всички останали (НФСБ, ЗС "Ал. Стамболийски", ПП "АБВ", Българска социалдемокрация и Движение 21) по 0 мандата. По делото са приложени всичките протоколи на секционните избирателни комисии (СИК). Въз основа на данните в тях е съставен протокола на Общинската избирателна комисия (ОИК) - Несебър. Следва да се посочи безспорния факт, че протоколите на СИК и ОИК са официални документи по смисъла на чл. 179 от ГПК - издадени от длъжностни лица, каквито са членовете на избирателните комисии, по установения ред и форма и съставляват доказателство за отразените в тях обстоятелства. За да бъде оборена материалната им доказателствена сила, тяхната истинност може да бъде оспорена по реда на чл. 193 от ГПК. Истинността има две форми - автентичност (авторство, да носи подписа на издателя си) и вярност (съдържанието да съответства на действителното фактическо положение). Оспорването трябва да бъде направено най-късно до приключване на първото по делото заседание, ако тези протоколи са представени с административната преписка, или в срок до края на заседанието, на което те са представени допълнително. Ако съдът открие производство по оспорване, тежестта на доказване на неистинността им пада върху страната, която го е оспорила. Неоснователно е твърдението в касационната жалба, че съдът неправилно е възприел, че истинността на протоколите не е оспорена. Тези твърдения са голословни и не се подкрепят нито от съдържанието на жалбата, с която е сезиран първоинстанционния съд, нито от протокола от проведеното първо (и единствено) съдебно заседание. В конкретния случай няма данни по делото настоящите касационни жалбоподатели изрично да са направили до края на първото заседание оспорване на протоколите на СИК, въз основа на което съдът да открие производство по реда на чл. 193 от ГПК. Същите дори не са се явили, нито са изпратили процесуални представители. Самото твърдение за допуснати нарушения на изборния процес с искане за ново преброяване на изборните бюлетини, с оглед установяване на действителността/недействителността на гласовете, не представлява по същността си оспорване на материалната доказателствена сила на секционните протоколи. Чрез разпита на поисканите свидетели, не би могло да се обори истинността на протокола с оглед разпоредбата на чл. 164, ал. 1, т. 2 от ГПК. Не следва да се забравя и това, че в ИК са създадени достатъчно гаранции за правилното отразяване на изборните резултати, получени след преброяването на бюлетините, защото членовете на СИК са от различни политически сили. Самите протоколи, както правилно е приел и съдът са подписани без забележки и особени мнения и без спорове по реда на чл. 438, ал. 3 от ИК. Ето защо правилно съдът е приел, че отразените в тях обстоятелства отговарят на действителното положение. Следва да се отбележи съществено правило, че когато действителността или недействителността на някой глас бъде оспорена, разбира се от някой от членовете на СИК, които единствено имат право да броят бюлетините, тоест съгласно чл. 100, т. 4 от ИК да преброяват гласовете за кандидатските листи при всички видове избори и предпочитанията (преференциите) за кандидатите на партии и коалиции при избори за общински съветници, след решение на комисията случаят се описва в протокол, който се прилага към протокола на СИК, като на гърба на бюлетината се отбелязва номерът на решението, основанието за недействителност и се подписва от председателя и секретаря (чл. 438, ал. 3 ИК). След като към протоколите на СИК няма приложени допълнителни протоколи за такъв възникнал спор, то не може да се твърди за нарушения на изборния процес. В конкретния случай правилно след като е прегледал протоколите на СИК първоинстанционният съд е направил извод, че не са допуснати нарушения. Отделно от това е констатирал, че протоколите на СИК са съставени съобразно изискванията на закона, подписани са от членовете на съответните комисии без особени мнения, възражения или забележки и не съдържат каквито и да било данни за спорове относно действителността/недействителността на отчетените гласове. По отношение повторените с касационната жалба оплаквания касаещи допуснати нарушения от СИК при извършване на поправките при съставяне на протоколите, първоинстанционният съд подробно е описал и разгледал всяка поправка поотделно. Поправки могат да се правят след подписването, но преди обявяването на резултатите от гласуването, като поправката също се подписва от всички членове на комисията с отбелязване "поправка". Изключение е въведено в разпоредбата на чл. 441, ал. 1 и ал. 2 от ИК, където се допуска единствено поправката на очевидни фактически грешки след обявяването на резултата. Административният съд правилно е приел, че нито един от протоколите на СИК не отразява спор на чл. на СИК, няма нито едно особено мнение по чл. 441, ал. 3 от ИК. Липсата на подписи на всички членове на СИК при извършените поправки, касае поправки за отстраняване на очевидни фактически грешки, които според чл. 445, ал. 5 от ИК се подписват от трима членове на СИК по чл. 444, ал. 1 от ИК - председателя или заместник-председателя, секретаря и чл. на СИК. Освен това нормата на чл. 441, ал. 5 от ИК изрично разписва, че неподписването на протокола от чл. на комисията не го прави недействителен. Ето защо при положение, че не е установено наличието на спор от страна на членовете на СИК при съставянето на протоколите, не може да се приеме, че липсата на някои от подписите при извършените поправки в протокола е съществено процесуално нарушение. В този смисъл е и практиката на ВАС. В конкретния случай, противно на твърдяното в настоящата жалба, първоинстанционният съд след като е прегледал всичките протокола на СИК и е съобразил цитираните норми, е достигнал до правилния извод, че не са допуснати нарушения относно подписите и поправките в тях, който извод напълно се споделя и от настоящата инстанция. Неоснователно е възражението в касационната жалба, че първоинстанционният съд в нарушение на закона и без да се мотивира не е допуснал събиране на гласни доказателства и експертиза. Тези твърдения се опровергават от протокола от проведеното открито съдебно заседание, от който се установява, че съдът е изложил подробни съображения поотделно за всички направени от жалбоподателите доказателствени искания, в т. ч. и за искането за допускане до разпит на свидетели и съдебно-техническа експертиза. Следва да се отбележи, че за да бъде опорочен един изборен резултат, не е достатъчно само да е допуснато нарушение на процедурата, а то трябва да е съществено. Нееднократно в съдебната практика и в множество теоретични разработки на различни автори от областта на юридическата материя е правено разграничение кога нарушението е "съществено" и кога е "несъществено" предвид липсата на легално определение на тези понятия, и по-конкретно, че нарушението е "съществено" тогава, когато то само по себе си опорочава процедурата, тоест допускането му се отразява на съдържанието на акта и ако не е било допуснато, то крайният резултат би бил различен и разрешен по съвсем друг начин, в случая обявеният изборен резултат да не отразява действителния вот на избирателите. Необходимо е на това място да се спомене решение на Конституционния съд на Република България, което макар и да е относно законността на избори за народни представители, дава разрешение на принципни въпроси. Според решение № 13 от 28.11.2013 г. по конст. дело № 14/2013 г., за да бъдат обявени изборите за незаконни, трябва да се констатира, че са едновременно налице две предпоставки: съществени, особено тежки нарушения на изборния процес, относими към основополагащите демократични конституционни принципи на избирателното право (общо, равно и пряко избирателно право с тайно гласуване - чл. 10 от Конституцията и тежестта на тези нарушения да е от такова естество, че да е невъзможно да се установи действителната воля на избирателите. Такива съществени нарушения в конкретния случай не се установяват от събраните доказателства. Не без значение е и фактът, че в състава на секционните избирателни комисии участват представители на различни политически партии, съгласно процедурата по назначаване на СИК по Раздел IV от ИК. Съгласно чл. 92, ал. 6 от ИК при определяне на състава и ръководствата на секционните избирателни комисии в рамките на общината за съответния изборен район се запазва съотношението между партиите и коалициите, представени в районната или общинската избирателна комисия. Членовете на СИК безспорно имат противоположни интереси в изборния процес и могат своевременно /което не е сторено в настоящия случай/ да направят своите възражения и особени мнения. Предвид изложеното, настоящия състав на ВАС, четвърто отделение приема, че обжалваното решение на Административен съд Бургас е съобразено с материалния закон, обосновано е и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. След служебната проверка на основание чл. 218, ал. 2 от АПК не се констатира решението да е нищожно или недопустимо, поради което и следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК във връзка с чл. 459, ал. 9 от ИК, Върховният административен съд - Четвърто отделение,