Решение № 7804 от 29.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 2844/2021 г.

Решение № 7804 от 29.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 2844/2021 г., III о., докладчик съдията Албена Радославова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 1, ал. 2 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). Образувано е по касационна жалба от А. А. от [населено място], община Елена чрез адв. Е. Димитрова против решение № 358 от 05.01.2021 г., постановено по адм. д. № 302/2020 г. по описа на Административен съд – Велико Търново. Касаторът твърди неправилност на съдебното решение като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в противоречие с материалноправните разпоредби и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли съдебното решение да бъде отменено изцяло като неправилно, и, вместо него, ВАС, тричленен състав на ІІІ отделение да постанови друго по съществото на спора, с което да уважи иска на А. А. срещу МВР по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ в пълния му предявен размер. Редовно призован за съдебно заседание, касаторът, А. А., не се явява, не се представлява и не депозира писмени бележки по същество. Ответникът, Главна дирекция "Гранична полиция"- гр. София, редовно призован, се представлява от юриск. Самуилова, която оспорва касационната жалба, а по същество твърди неоснователност на същата, съответно – правилност на обжалваното с нея съдебно решение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е предявена от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно и в срок, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е частично основателна. С обжалваното съдебно решение АС-Велико Търново е отхвърлил изцяло исковата молба на А. А. от [населено място] срещу Главна дирекция "Гранична полиция" /ГДГП/ с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за сумата от 30 000 лв обезщетение за неимуществени вреди, причинени от бездействието на граничен служител Г. Г. при ГКПП "Дунав мост" да провери в АИС наличието за забрана за извеждане от страната на малолетната му дъщеря Н. А.а, поради което на 07.05.2016 г. същата е била изведена от територията на РБългария, с което са възпрепятствани личните контакти на ищеца с дъщеря му. За да стигне до този правен резултат, административният съд, след подробно обсъждане на всички елементи от материалноправния институт на безвиновната отговорност на държавата за вреди причинени на граждани, е заключил, че макар по делото да е установено незаконосъобразното бездействие на служителя на ГДГП да изпълни свое задължение, пряко произтичащо от разпоредбите на чл. 48 и чл. 49 от Инструкция № 8121з-813 от 09.07.2015 г. за реда за осъществяване на граничната проверка на ГКПП, искът е неоснователен, тъй като по делото не се доказва реалното настъпване на твърдените вреди. Според съда ищецът не е успял в рамките на съдебното производство да осъществи пълно и главно доказване на твърдените от него вреди, доколкото показанията на разпитаните двама свидетели не доказват емоционалното състояние на ищеца, търпени от него болки и страдания в резултат на невъзможността за лични контакти с малолетната му дъщеря. АС-Велико Търново е приел, че не се доказва и наличието на пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между евентуално претърпените вреди и незаконосъобразното фактическо бездействие. Видно от свидетелските показания, както майката на малолетното дете, така и ищецът живеят основно в Германия, като неосъществяването на родителски контакт с детето от страна на бащата се дължи не само на незаконосъобразното фактическо бездействие на служителя на ГДГП, но и на поведението на майката- т. е. на личните отношения между родителите. Отделно от това според съда няма данни ищецът да се е възползвал от механизмите за защита по Регламент/Е0/ № 2201/2002 г. на Съвета от 27.11.2003 г. относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела и делата, свързани с родителската отговорност / Регламент Брюксел 2а/ и Регламент /Е0/ № 4/2000 г. на Съвета от 08.12.2008 г. относно компетентността, приложимото право, признаването и изпълнението на съдебни решения и сътрудничеството по въпроси, свързани със задължението за издръжка. Действията по признаване и изпълнение на съдебното решение за прекратяване на брака и предоставяне на родителските права по отношение на малолетното дете Н. А., съответно режимът на лични отношения с него се явява също в причинно-следствена връзка с негативния резултат, чиято обезвреда А. търси. По горните съображения АС-Велико Търново е оставил изцяло без уважение исковата молба на А. А. срещу ГДГП със законните последици от това. Съдебното решение е частично неправилно по следните съображения: Неправилно и в несъответствие със събраните по делото доказателства административният съд е приел, че недоказани по делото остават твърдените от ищеца неимуществени вреди. Видно от показанията и на двамата, разпитани по делото свидетели, А. А. е желаел да се грижи за малолетното си дете и да бъде част от живота му. Свидетелите установяват, че такива лични отношения не се осъществяват в последните няколко години, поради което твърдените от ищеца негативни емоции във връзка с невъзможността за осъществяване на лични контакти с дъщеря му Н. са доказани. Налице е и пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между претърпените неимуществени вреди и незаконосъобразното бездействие на служителя на ГДГП- поне за периода от датата на напускане на страната от малолетната Н. – 07.05.2016 г. до датата на влизане в сила на Решение № 92/23.01.2017 г. по гр. д. № 92/2016 г. по описа на РС- гр. Елена, с което при прекратяване на брака упражняването на родителските права спрямо малолетната Н. са предоставени на ищеца. С оглед гореизложеното настоящата касационна инстанция намира, че предявеният иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е основателен поради наличието на всички, изискуеми по закон материално-правни предпоставки предпоставки за ангажиране отговорността на държавата за вреди, причинени на граждани. Прекомерен обаче е размерът на претендираното обезщетение за претърпени неимуществени вреди. С оглед разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, както и предвид характера, интензитета и времетраенето на вредите, вкл. предвид обстоятелството, че след влизане в сила на бракоразводното решение, определящо режима на лични отношения с детето, ищецът е имал и други средства за осигуряване на регулярен контакт с дъщеря си, ВАС, трето отделение намира за справедлив размер на обезщетението - 3 000 лв, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 07.05.2016 г. до окончателното му изплащане. Предвид изхода от спора и своевременно направеното от адв. Е. Димитрова искане за присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗА съобразно уважената част от исковата претенция, на адв. Е. Димитрова от Велико Търновска адвокатска колегия следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение за производството по делото в размер на 500 лв. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ от АПК, Върховният административен съд, трето отделение