Решение № 5570 от 22.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3055/2013 г.

Решение № 5570 от 22.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3055/2013 г., VI о., докладчик съдията Атанаска Дишева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба от директора на дирекция "Социално подпомагане" /"СП"/ - гр. Перник против решение № 3/15.01.2013 г., постановено по адм. дело № 282/2012 г. по описа на Административен съд гр. Перник, с което е отменена заповед № Б-79/15.06.2012 г. на директора на дирекция "СП" - гр. Трън. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно като постановено при нарушение на материалния закон и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По съображения, изложени в жалбата и в съдебно заседание от процесуалния представител на касатора - юрисконсулт Елица Чакърова, същият моли решението на бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да бъде отхвърлена жалбата против оспорения административен акт. Ответникът по касационната жалба - Студенчо Малинов Славенков от с. Ноевци, община Брезник, област Пернишка, оспорва жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, като взе предвид доказателствата по делото и доводите в касационната жалба, намира следното: Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. С обжалваното решение на Административен съд гр. Перник е отменена по жалба на Студенчо Малинов Славенков заповед № Б-79/15.06.2012 г. на директора на дирекция "СП" - гр. Трън, потвърдена с решение № РД01-230/12.07.2012 г. на директора на Регионална дирекция за социално подпомагане /РДСП/ гр. Перник, с която е отказано изплащане на еднократна помощ на лица и/или семейства, пострадали от земетресението на 22.05.2012 г. по реда на ПМС № 104 от 30.05.2012 г. Съдът е върнал делото като преписка на административния орган за произнасяне съгласно дадените указания. За да постанови това решение съдът е приел, че с оспорения административен акт неправилно е отказано изплащане на поисканата еднократна помощ, тъй като не е ясно по каква процедура са работили служителите от дирекция "СП" - гр. Трън. От една страна, като правно основание за издаване на заповедта е посочена разпоредбата на чл. 16 от Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане /ППЗСП/, но не е проведена процедурата, посочена в този акт, тъй като не е изготвена социална анкета и актът не е обоснован с установени по съответния ред релевантни обстоятелства за отпускане на исканата помощ, съгласно изискването по чл. 13, ал. 2 от Закона за социално подпомагане /ЗСП/. От друга страна, според съда, не е спазена и процедурата по ПМС № 104 от 30.05.2012 г. и не е установено дали са налице материалноправните предпоставки за отпускане на помощта по това постановление. Единственото изискване за отпускане на помощта по посоченото ПМС е лицата и/или семействата да са пострадали от земетресението на 22.05.2012 г., като в случая при извършеното посещение на адреса е установено, че имотът на жалбоподателя е засегнат от земетресението. Направеният извод, че лицето няма право на обезщетение, тъй като засегнатият от земетресението имот не е единствен и че жалбоподателят не е регистриран на адреса на този имот, не съответства на изискванията по постановлението на МС, поради което и е неправилен. По съображения в този смисъл съдът е достигнал до извода за незаконосъобразност на оспорения административен акт и е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне по молбата на Студенчо Славенков съгласно дадените указания. Така постановеното решение е правилно като краен резултат. От фактическа страна по делото се установява, че Студенчо Малинов Славенков е подал до директора на дирекция "СП" - гр. Трън /съгласно действащия към този момент Устройствения правилник на АСП/ молба-декларация с вх. № Б-79/6.06.2012 г. за отпускане на еднократна помощ за щетите от земетресението, като в молбата е посочено, че щетите се изразяват в разрушен голям комин с 4 отвора за 4 стаи; разрушен отделен комин; пукнатини и паднала мазилка от северна и източна стени. Съставен е протокол от двама служители в дирекция "СП" - гр. Трън, в който е посочено, че на 8.06.2012 г. на основание подадената молба - декларация от Студенчо Славенков за отпускане на еднократна помощ на основание ПМС № 104 от 30.05.2012 г. е извършена проверка. В протокола има част, определена за мотиви за отказ за еднократна помощ, в която е посочено следното: "Постоянният адрес на лицето не е на територията на дирекцията. Лицето притежава апартамент в гр. Перник". Издадена е заповед № Б-79/15.06.2012 г. на директора на дирекция "СП" - гр. Трън, в която е посочено, че се издава на основание чл. 13, ал. 2 ЗСП и чл. 28, ал. 1 ППЗСП във връзка с ПМС № 104 от 30.05.2012 г. и въз основа на молба-декларация вх. № Б-79/6.06.2012 г., подадена от Студенчо Малинов Славенков, като е отказано отпускане на еднократна помощ по чл. 16 ППЗСП за инцидентни нужди, по следните мотиви: "Постоянният адрес на лицето не е на територията на дирекцията. Лицето притежава адрес в гр. Перник". При обжалването по административен ред заповедта е потвърдена с решение № РД01-230/12.07.2012 г. на директора на РДСП гр. Перник, в което е посочено, че от изготвения по повод молбата констативен протокол е видно, че лицето е с постоянен адрес с гр. Перник. Предвид тези данни се налага извода, че действително не е ясно при каква процедура е издаден оспорения административен акт и съответно - какви материалноправни предпоставки са изследвани, за да се постанови отказа за отпускане на поисканата еднократна помощ. Съгласно разпоредбата на чл. 16, ал. 1 ППЗСП, посочена като правно основание за издаване на оспорения административен акт, за задоволяване на инцидентно възникнали здравни, образователни, комунално-битови и други жизненоважни потребности на лицата и семействата може да се отпуска еднократна помощ веднъж годишно. По смисъла на цитираната разпоредба към момента на подаване на молбата-декларация трябва да са се случили събития, които лицето и семейството му не са очаквали или не са могли да ги предвидят. Тези потребности настъпват внезапно и неочаквано в резултат на непредвидими обстоятелства, поради което са в отклонение от обичайния начин на живот и бита на човека. В случая е безспорно, че земетресението на 22.05.2012 г. е природно събитие, което не е могло да бъде предвидено и нарушава естествения ход на процесите по издръжка и задоволяване на нуждите на лицето, кандидатствало за социално подпомагане. При положение, че административният орган е приел подадената от Студенчо Славенков молба-декларация като такава за отпускане на еднократна помощ на основание чл. 16, ал. 1 ППЗСП, то той е следвало при произнасянето си по тази молба да спази предвидената в чл. 26 - 28 ППЗСП процедура, включително като проведе социална анкета в съответствие с всички изисквания, посочени в приложимите разпоредби на ЗСП и ППЗСП. В случая е безспорно установено, че такава социална анкета не е проведена, поради което административният акт, издаден на основание чл. 16 ППЗСП се явява постановен в нарушение на административнопроизводствени правила и при неизяснена фактическа обстановка, поради което е и необоснован. В този смисъл, не е ясно как административният орган е направил преценката относно наличието, респективно - липсата на основание за отпускане на исканата помощ. Поради това че помощта, която се отпуска по реда на чл. 16 ППЗСП е правна възможност, за административния орган е налице задължение да прецени налице ли са предпоставките на правната норма и основанията за отпускане на помощта, като мотивира своите действия, а в случая липсват данни за извършване на такава преценка. От друга страна, доколкото в оспорената пред съда заповед е посочено, че се издава във връзка с ПМС № 104 от 30.05.2012 г., то правилен се явява изводът на първоинстанционния съд, че не е спазена процедурата по това постановление и отказът е неправилен поради липса на преценка за отсъствието на материалноправните предпоставки за отпускане на еднократната помощ по това постановление. В чл. 1, ал. 1 от Постановление № 104 на МС от 30.05.2012 г. за осигуряване на допълнителни средства по бюджета на Министерството на труда и социалната политика за 2012 г. за подпомагане на лицата и/или семействата, пострадали от земетресението на 22 май 2012 г. в областите София и Перник, е предвидено, че Министерският съвет предоставя допълнителни средства в размер на 2 048 800 лв. за изплащане на еднократни помощи за лица и/или семейства, пострадали от земетресението на 22 май 2012 г. в областите София и Перник; в чл. 2 от постановлението е предвидено, че на лицата и/или семействата по чл. 1, ал. 1 може да се предостави еднократна помощ в размер 325 лв., а в чл. 3 е регламентирано, че еднократните помощи се изплащат чрез Агенцията за социално подпомагане въз основа на списъци на нуждаещите се лица или семейства, изготвени от съответните общини и одобрени от директорите на дирекциите "Социално подпомагане" по места. Във връзка с приложението на ПМС № 104 от 30.05.2012 г. от Агенцията за социално подпомагане са дадени писмени указания до Регионалните дирекции за социално подпомагане - гр. Перник и София-град с писмо, изх. 9102/888 от 30.05.2012 г., в които е посочено, че на лицата и семействата може да се изплати еднократна помощ в размер на 325 лв. от дирекциите "СП" на територията на съответната област при наличие на нанесени щети в основното жилище, в което живеят и постоянният адрес е на територията, обслужвана от дирекциите; дадено е указание списъците за подпомогнатите по постановлението да са съгласувани с общинските администрации; предвидено е също за всяка отпускана еднократна помощ, директорът на дирекция "СП" да издава административен акт - заповед на основание чл. 2 ПМС № 104 от 30.05.2012 г. В указанията е посочено също, че еднократната помощ, отпусната по реда на постановлението не изчерпва правната възможност за подпомагане на лицата и семействата с еднократна помощ по реда на чл. 16 ППЗСП. От данните по настоящото дело е видно, че при издаване на обжалваната заповед не е спазена процедурата по постановлението, нито е направена обоснована преценка дали са налице, съответно - дали липсват материалноправните предпоставки по това ПМС. Както правилно е посочил първоинстанционният съд, единственото изискване, посочено в ПМС е лицата и/или семействата да са пострадали от земетресението на 22.05.2012 г. Липсват допълнителни критерии за това какво се включва в понятието "пострадали от земетресението". Поради това, при произнасянето по искането за отпускане на еднократна помощ на основание постановлението административният орган следва да обоснове отказа си с изведено от приложимите правни норми основание. При положение, че административният орган приема, че за да е изпълнено условието "пострадали от земетресението" следва да са налице материални щети по отношение на недвижим имот, който представлява основно жилище на лицето, претендиращо помощта и че следва това лице да има адресна регистрация /постоянен или настоящ адрес/ на адреса на този имот, то е следвало да бъдат изложени мотиви в тази връзка, изведени от съдържанието на приложимия нормативен акт - Постановление № 104 от 30.05.2012 г., а при преценката относно вида и размера на щетите следва да се позове на становище на компетентни за това лица - длъжностни лица, които имат необходимите специални познания /оценители, експерти и други подобни/. По изложените съображения, правилно първоинстанционният съд е достигнал до извода за незаконосъобразност на оспорената заповед на директора на дирекция "СП" и като е отменил същата и е върнал преписката за ново произнасяне, е постановил правилно съдебно решение, което следва да бъде оставено в сила. При новото произнасяне по молбата-декларация за отпускане на еднократна помощ административният орган следва ясно и еднозначно да посочи правното основание, въз основа на което се произнася по подадената молба и в съответствие с това да прецени каква е приложимата административнопроизводствена процедура и съответно да я спази, както и да съобрази предвидените в приложимия нормативен акт материалноправни изисквания. Пред настоящата инстанция не са претендирани разноски, поради което съдът не се произнася по този въпрос. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение