Решение № 7520 от 22.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 177/2015 г.

Решение № 7520 от 22.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 177/2015 г., III о., докладчик председателят Ваня Пунева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", подадена чрез юрк. Д. Колева, срещу решение № 6620 от 4.11.2014 г., постановено по адм. дело № 11563 от 2013 г. по описа на Административния съд - София-град. Излагат се доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост и се иска отмяната му. Направено е искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, алтернативно, в случай на прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение на ответната страна същото да бъде намалено на основание чл. 144 от АПК във вр. чл. 78, ал. 5 от ГПК. Ответната страна - "ТУС" ЕООД със седалище и адрес на управление с. Камбурово, общ. Омуртаг, обл. Търговище, представлявано от управителя Хасан Мехмед Чърак, чрез процесуален представител адв. А. Моренов, с писмено становище и в съдебно заседание оспорва касационната жалба като неоснователна. Направено е искане за присъждане на разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд - трето отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, а разгледана по същество - за неоснователна. С обжалваното решение Административният съд - София-град, е отменил като незаконосъобразно уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за кампания 2012 г. изх. № 02-250-2600/6086 от 20.09.2013 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", Разплащателна агенция в частта, с която е отказано финансово подпомагане по подпомагане по Схема за единно плащане на площ в размер на 21 983,21 лева, по Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони в размер на 3685,90 лева и по Плащания на земеделски стопани за райони с ограничения, различни от планинските райони в размер на 1160,47 лева и е изпратил преписката на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" за ново произнасяне. За да постанови този резултат, съдът е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен административен орган в рамките на делегираните му правомощия и в установената форма. При издаването му обаче са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и неправилно приложение на материалноправните разпоредби. От фактическа страна административният съд е приел, че "ТУС" ЕООД е подало Заявление за 2012 г. с УРН 180742 за подпомагане по СЕПП, по Схема за национални доплащания на хектар земеделска земя /СНДП/, по НР1 и НР2, с приложени към него таблици на използваните парцели с посочена култура - мека пшеница, царевица за зърно, площи с угари, мери и пасища, слънчоглед, изкуствени ливади - бобови, изкуствени ливади - смесени насаждения, овес, естествени ливади, царевица за силаж и ечемик. С оспореното в настоящото производство уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за кампания 2012 г. изх. № 02-250-2600/6086 от 20.09.2013 г. изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие" е отказал финансово подпомагане по заявлението за подпомагане за 2012 г. на "ТУС" ЕООД, поради констатирани несъответствия с изискванията за подпомагане в част от заявените БЗС-та за сума в размер на 21 983,2 лева за СЕПП, за сумата в размер на 3685,9 лева по НР1 и за сумата в размер на 1160,47 лева по НР2. Относно наддекларираната площ е посочено, че по СЕПП тя е 27.71 ха, по НР1 - 14.12 ха и по НР2 - 7.83 ха, а оторизираните суми съответно - по СЕПП 338 411,27 лева, по НР1 22 757,69 лева и по НР2 15 692.85 лева. За да постанови отказ за подпомагане административният орган е посочил следните правни основания: по СЕПП чл. 16а, ал. 4 от Наредба № 105 от 22.08.2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на интегрираната система за администриране и контрол във вр. чл. 43, ал. 3, т. 4 от ЗПЗП; по НР1 и НР2 чл. 16а, ал. 4 от Наредба № 105 от 22.08.2006 г. във вр. чл. 1, ал. 2 и чл. 12, т. 1 от Наредба № 11 от 3.04.2008 г. за условията и реда за прилагане на Мярка 211 "Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони" и Мярка 212 "Плащания на земеделски стопани в райони с ограничения, различни от планинските райони" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г. По делото е приета съдебно-техническа експертиза (СТЕ), в която вещото лице е посочило, че при направените измервания се установява, че почти всички парцели са добре обработени и поддържани и няма данни за неспазване на условията за поддържане на земята в добро състояние, като само в два парцела има установени недопустими площи над 1 ха, а по-голямата част от измерените недопустими площи са минимални участъци под 0.10 ха, които са по границите на парцелите. Също така само в седем парцела с начин на трайно ползване мери и пасища са установени недопустими площи, като в пет от тези парцели са налични участъци, в които се наблюдават компактно разположени дървета и храсти, които са общо в размер на 1,70 ха и са изключени от вещото лице при определяне на допустимите площи за подпомагане. Вещото лице е констатирало неточности за 6 парцела, заявени по СЕПП, по НР1 4 парцела, а по НР 2 са посочени 2.31 ха недопустими площи, за които не е определено как са получени. За една друга част от БЗС-та вещото лице също е констатирало, че недопустимата за подпомагане площ не е определена правилно от административния орган. В заключение е посочено, че общият размер на недопустимите за подпомагане площи по СЕПП, установен от експертизата е 22.94 ха или 1.71 %, а от административния орган е определен размер 27.71 ха или 2.08 %, по НР1 общият размер на недопустимите за подпомагане площи, установен от експертизата е 2.81 ха или 1.19 %, а от административния орган е определен размер 14.12 ха или 6.30 %, а по НР2 общият размер на недопустимите за подпомагане площи, установен от експертизата е 5.54 ха или 1.65 %, а от административния орган е определен размер 7.83 ха или 2.25 %. От правна страна съдът е приел, че оспореният административен акт е издаден при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и при неправилно приложение на материалноправните разпоредби. Съдът се е позовал на приетата по делото съдебно-техническа експертиза, в която няма данни за неспазване на условията за поддържане на земята в добро земеделско и екологично състояние, като само в две БЗС-та има недопустими площи над 1 ха, а в останалите парцели са измерени недопустими площи само в минимални участъци под 0.10 ха, които са по границите на парцелите. Също така е посочено, че оспореното уведомително писмо е постановено и при съществено нарушение на административнопроизводствените правила и на основни принципи на административния процес, установени в чл. 7 и чл. 9 от АПК - принципите на истинност и на служебно начало, поради факта, че административният акт е издаден без да са изяснени фактите и обстоятелствата от значение за случая, и при непълнота на доказателствата, съответно не е изпълнено задължението за служебното събиране на доказателствата, като обжалваният административен акт е постановен и при нарушения на материалния закон. Решението е правилно. Съдът е анализирал подробно събраните по делото доказателства и е обосновал решението си съобразно приетите за установени обстоятелства, при правилно приложение на материалния закон. Изведените правни изводи са обосновани и законосъобразни, поради което напълно се споделят от настоящата инстанция. Правилно административният съд въз основа на представените по делото доказателства, както и от заключението на приетата СТЕ, е установено че БЗС-та се поддържат в добро земеделско и екологично състояние, като само в две от общо 263 БЗС-та има недопустими площи над 1 ха, а в останалите парцели за измерени недопустими площи в минимални участъци по границите им. Обосновано съдът се е позовал на вещото лице, което след задълбочено проучване е извело заключение, че застъпването, посочено в таблицата на страница първа от процесното уведомително писмо, не е разрешено коректно и неправилно са били определени съответните площи за недопустими на основание чл. 43, ал. 3, т. 4 от ЗПЗП. Съгласно чл. 43, ал. 3, т. 4 от ЗПЗП разплащателната агенция намалява размера на плащането или отказва плащане по СЕПП когато кандидатът е заявил площи, които не стопанисва. А на основание чл. 12, ал. 1 от Наредба № 11 от 3.04.2008 г. по НР1 изплащането на финансовата помощ може да се намали или откаже, когато се установи, че земеделският стопанин е заявил по-големи площи в сравнение с реално ползваните от него. Наличието на тези основания за отказване финансово подпомагане на "ТУС" ЕООД не е доказано. Напротив, изводите от административния акт не се подкрепят и от заключението по приетата в първоинстанционното производство съдебно-техническата експертиза. Настоящата инстанция споделя изводите на първоинстанционния съд, че административният орган от една страна нито е събирал доказателства за критериите по чл. 9, чл. 15, чл. 16 и чл. 17 от Наредба № 5/2010 г. за условията за допустимост за подпомагане на земеделски парцели, поради което обосновано съдът е приел, че е недоказано защо е прието, че процесните площи са приети за недопустими за подпомагане, а от друга страна не е събрал и доказателства, че земеделският стопанин е заявил площи по-големи в сравнение с реално ползваните. Обоснован е и изводът на съда, че при издаването на процесното уведомително писмо касационният жалбоподател е нарушил разпоредбата на чл. 35 и чл. 36 от АПК и Регламент ЕО 1122/2009 г. на Комисията като се е позовавал само на приетия допустим слой, без да събере относимите доказателства и без да извърши надлежни проверки, за да изясни фактите и обстоятелствата. Административният орган е този, който следва преди издаването на своя акт, да изясни всички факти и обстоятелства от значение за случая и обсъди наличните обяснения и възраженията на заинтересованите граждани и организации (чл. 35 от АПК). Вида, характера и интензивността на проверките, които следва да бъдат извършени, преди издаването на акта, е въпрос, чийто отговор е зависим от особеността на всеки отделно разглеждан случай. Процесуалната норма изрично предвижда, че доказателствената тежест в административното правораздаване се носи от административния орган. В настоящият случай административният орган не е успял да се справи с тази доказателствена тежест, поради и което правилно АССГ е отмени обжалваното уведомително писмо. По изложените съображения решението като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора на касационния жалбоподател разноски не се дължат. Следва да бъде уважено искането на процесуалния представител на ответната страна за присъждане на разноски, които съгласно приложен към писмения отговор по касационната жалба списък на разноските по чл. 80 от ГПК са в размер на 990 лв. за адвокатско възнаграждение. С касационната жалба процесуалният представител на Изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" е претендирал прекомерност на адвокатското възнаграждение, което да бъде намалено на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК, във вр. чл. 144 от АПК. Съдът намира възражението на процесуалният представител на касационния жалбоподател за прекомерност на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК за основателно. При това положение следва да се приложи нормата на чл. 7, ал. 1, т. 4 във връзка с § 1 от ДР на Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (обн., ДВ, бр. 28 от 28.03.2014 г.) и същото следва да се намали в размер на 300 лева. В случая следва да се има предвид и тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. дело № 6/2012 г. ОСГТК съгласно което при намаляване на адвокатско възнаграждение поради прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК съдът не е обвързан от предвиденото в § 2 от наредбата ограничение и е свободен да намали възнаграждението до предвидения в същата наредба минимален размер. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд - трето отделение,