Решение № 6160 от 23.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12787/2018 г.

Решение № 6160 от 23.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12787/2018 г., II о., докладчик съдията Славина Владова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка със Закона за устройство на територията (ЗУТ). Образувано е по касационна жалба на К. Коев, чрез процесуалния му представител адв. Матеева, срещу решение № 4731 от 11.07.2018 г., постановено по адм. д. № 11893/2017 г. на Административен съд София – град, 40 състав, с което по жалба на Т. Манолова е отменена т. 3 от протокол № 3 от 26.07.2017 г. на Комисията по чл. 210 от ЗУТ при район "Триадица" на Столична община (СО), с която е предложено на Кмета на СО – район "Триадица" да издаде заповед на основание чл. 192, ал. 2 от ЗУТ за право на преминаване през имот пл. № 817, ПИ с идентификатор № 68134.1007.945 по кадастралната карта, попадащ в улица до кв. 101, м. "Кръстова вада" и в мотивите на което решение е посочено, че крайната оценка за учреденото право на преминаване е в размер на 7 670 лв. С касационната жалба се твърди неправилност на оспореното решение като постановено в противоречие със закона – отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди неправилност на извода на съда за приложимост на чл. 190 и 191 от ЗУТ и за липса на предпоставки за прилагането на чл. 192 от ЗУТ, поради различната природа на видовете сервитути, които се учредяват по посочените разпоредби. Посочва, че в конкретния случай се иска достъп до имота само на едно лице, поради което общината правилно е приел, че следва да се учреди право на преминаване, тъй като и няма друга техническа възможност за достъп до имота на жалбоподателя ПИ № 823 (УПИ III - 823), кв. 101. Иска оспореното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което се отхвърля оспорването на т. 3 по протокол № 3 от 26.07.2017 г. на комисията по чл. 210 от ЗУТ. Ответникът Столична община не изразява становище по касационната жалба. Ответникът Т. Манолова, чрез процесуалния си представител, изразява становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на решението. Претендира разноски. Ответникът Р. Манолов не изразява становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за недопустимост на оспореното решение като постановено срещу акт, който не е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 159, ал. 1, т. 1 от АПК, както и подари това, че е постановено без участие на надлежна страна – комисията по чл. 210 от ЗУТ, както и поради точа, че първоинстанционният съд се е произнесъл свръх петитум, като е приел, че се касае за обжалване на акт по чл. 190 от ЗУТ, а не е бил сезиран с такъв спор, бил е сезиран със спор по чл. 192 от ЗУТ. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна – адресат на оспореното решение и срещу акт, който подлежи на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови оспореното решение АССГ е приел, че жалбата е процесуално допустима като насочена срещу акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, за който изрично е предвиден съдебен контрол по чл. 210, ал. 3 от ЗУТ. Приел е, че оспореното решение на комисията по чл. 210 от ЗУТ е издадено от компетентен орган, в предвидената от закона форма, но при допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, довели до неправилното приложение на материалния закон и целта на същия. Приел е, че административният орган е бил сезиран с искане по подадено заявление рег. № РТР17 – ГР94 – 1268 от 02.05.2017 г. от К. Коев, с искане за издаване на заповед за прокарване на временен път за осигуряване на достъп до имота му ПИ № 823 в хипотезата на влязъл в сила ПУП, евентуално, ако ПУП не е влязъл в сила – за учредяване на безсрочно право на преминаване през имот пл. № 817, кв. 101, собственост на жалбоподателката Т. Манолова и Р. Манолов, като искането е придружено със скица-предложение. Приел е, че в оспореното решение на комисията по чл. 210 по т. 3 от същото, е дадена погрешната правна квалификация на фактите е довела до съществено процесуално нарушение в хода на административното производство. Посочил е, че това е така, тъй като са били налице предпоставките за издаване на заповед по чл. 190 от ЗУТ, с обжалваното решение комисията предлага на кмета на района да издаде заповед на основание чл. 192, ал. 2 ЗУТ за право на преминаване през имот пл. № 817. Приел е, че при действащо служебно начало административният орган е длъжен да изясни всички относими към случая обстоятелства, да събере съответните доказателства и едва тогава да извърши преценка за наличието на правни основания за издаването на оспорения акт, като в тази връзка е приел, че са допуснати нарушения на чл. 35 и 36 АПК, тъй като от доказателствата е установено, че са били налице предпоставки за уважаване на искането на откриване на временен път, тъй като обслужващият имот ПИ № 817 по действащия и влезнал в сила ПУП за района е изцяло отреден за улица, а е установено от назначените СТЕ, че същата не е реализирана на място. Приел е, че неправилната правна квалификация на фактите, се е отразила и върху оспореното решение – стойността на дължимото обезщетение е изчислена за безсрочно учредяване на право на преминаване, в който случай цената е съобразена именно с тези утежняващи обстоятелства, докато ако беше изчислявана в хипотезата на чл. 190 и чл. 191 ЗУТ, които е приел за приложими към случая, стойността на обезщетението би била различна оглед обстоятелството, че то се изплаща ежегодно предвид временния характер на пътя – до отчуждаване на имота и реализиране на мероприятието, за което е предвиден. Приел е и че от съдържанието на оспореното решение, обективирано в т. 3 от Протокол № 3/26.07.2017 г. се установява, че комисията е обсъдила представените към заявлението на Коев документи, в т. ч. изготвена експертна оценка за определяне обезщетението за правото на преминаване, но липсва решение за приемането й. Съгласно диспозитива на решението на комисията единствено е предложено на кмета на района издаването на заповед по чл. 192, ал. 2 ЗУТ, което също е приел за нарушение. Решението е правилно. На първо място правилно са били конституирани страните по делото предвид изричната разпоредба на чл. 215, ал. 2 от ЗУТ, която определя които страни следва да бъдат призовани при разглеждане на акт по чл. 210 от ЗУТ. Правилно съдът е приел, че се касае за индивидуален административен акт, който подлежи на съдебен контрол, тъй като същността на акта се определя от неговото съдържание. В настоящия случай в съдържанието на оспореното решение на комисията по чл. 210 от ЗУТ е определена крайна оценка на правото на преминаване, макар и в диспозитива на същото да не се съдържа такова разпореждане, а с него само е дадено предложение до кмета на района да издаде заповед по чл. 192, ал. 2 от ЗУТ за учредяване на право на преминаване. По тези аргументи и предвид изричната норма на чл. 210, ал. 3 от ЗУТ е правилен извода на съда, че жалбата е подадена срещу акт, който е годен за оспорване. Съдът не се е произнесъл свръх петитум, тъй като видно от жалбата, по която е образувано делото на АССГ се е произнесъл съобразно сезирането си. Правилно от установените фактическите обстоятелства при наличие на регулация на процесните имоти – обслужващия ПИ № 817 и обслужвания ПИ № 823, кв. 101 съдът е извел становище за приложимост разпоредбата на чл. 190 и чл. 191 от ЗУТ, а не на чл. 192, ал. 1 от същия закон. Видно от доказателствата по делото най – напред е претендирано прокарване на временен път по чл. 190 и чл. 191 от ЗУТ и в случай, че не са налице предпоставките по посочените разпоредби за прокарване на временен път до имота на К. Коев, то тогава е поискал учредяване на право на преминаване по чл. 192 от ЗУТ. Правилно съдът е приел допуснати съществени нарушения на административно производствените правила при издаване на решението на комисията по чл. 210 от ЗУТ, а именно неизясняване на факти и обстоятелства от значение за спора и несъбирането на относимите доказателства, които са довели до неправилно приложение на материалния закон. Това е така на първо място, тъй като комисията не се е произнесла и не е изследвала обстоятелствата налице ли са предпоставките за прокарване на временен път по чл. 190 и 191 от ЗУТ, което е било първото искане на Коев. Това е довело и до неправилно приложение на закона, тъй като от доказателства по делото на АССГ се установява, че са били налице именно предпоставките за прокарване на временен път – налице е действащ ПУП за район, по който обслужващия имот ПИ № 817 попада изцяло в улица и тази улица не е открита, а същата осигурява предвидения по плана достъп до имота на Коев. Т. е. при наличие на предпоставки по чл. 190 от ЗУТ комисията без да се произнесе по това първо искане е допусната учредяване н право на преминаване по чл. 192 от ЗУТ. Правилен е и извода на съда, че при издаване на решението комисията не е спазила правомощията си, които се изчерпват до определяне на съответната оценка, а същата в диспозитива е предложила на кмета на района издаването на заповед по чл. 192 от ЗУТ, което също представлява нарушение на административно производствените правила. Липсата на диспозитив за оценка препятства и последващото развитие на производството и издаване на заповедта, тъй като макар и такава да се съдържа в мотивите на решението не е налице окончателно волеизявление на комисията и в тази връзка. С оглед на изложеното, макар и съдът да не се е занимал с размера на обезщетението, правилно е отменил решението на комисията по чл. 210 от ЗУТ в цялост по изложените съображения. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора е основателно и доказано искането на ответника по касация Т. Манолова за присъждане на разноски и същото следва да се уважи. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение