Решение № 13028 от 2.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 15237/2014 г.
ВАСIII отделение02.12.2015 г.докладчик т Галина Христова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 6017 от 14.10.2014 г. по адм. дело № 5296 от 2014 г. по описа на Административния съд - София град. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 13028 от 2.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 15237/2014 г., III о., докладчик председателят Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Държавната агенция за бежанците (ДАБ) при Министерски съвет (МС) против Решение № 6017 от 14.10.2014 г. по адм. дело № 5296 от 2014 г. на Административен съд София-град, с което е отменено Решение № 2973 от 14.04.2014 г. на зам.-председателя на ДАБ при МС в частта, с която е отхвърлена молбата на Фатема Камбари, гражданка на Афганистан, за предоставяне на хуманитарен статут и делото е върнато за ново произнасяне на административния орган при спазване на указанията по прилагането на материалния закон. В касационната жалба се релевират оплаквания относно неправилност, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че съдът не е обсъдил всички правнорелевантни факти и обстоятелства, установяващи обективната истина и имащи съществено значение за личното положение на търсещото закрила лице. Ответникът - Фатема Камбари чрез адв. Иларева, в писмена защита, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Излага твърдения, че оспореното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон. Върховният административен съд, трето отделение, в настоящия състав, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд София-град е отхвърлил жалбата на Фатема Камбари, гражданка на Афганистан, срещу Решение № 2973 от 14.04.2014 г. на зам.-председателя на ДАБ при МС, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 8 и чл. 75, ал. 1, т. 4 във връзка с чл. 9 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. В мотивите си съдът е приел, че същото е издадено от компетентен орган, при спазване на административно-производствените правила и при правилно тълкуване и прилагане на материалния закон. След подробен анализ на приложимата нормативната уредба, съдебният състав е развил съображения за това, че по отношение на Фатема Камбари не се установява наличието на материалноправните предпоставки на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ - не се доказва наличие на преследване или основателен страх от преследване поради нейната раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическото й мнение и/или убеждение, поради което липсват законови основания на същата да бъде предоставен статут на бежанец. Първостепенният съд е установил, че Фатема Камбари и семейството й са напуснали Афганистан поради проблем, свързан с правото на собственост върху земите на семейството на съпруга й. Според съда, закрилата на чл. 8 ЗУБ не следва да бъде предоставена и поради факта, че лицето е напуснало държавата си по произход преди повече от 20 години, като е живяла в Пакистан, където е нямало данни да е била обект на преследване поради раса, религия, националност и др. Първостепенният съд подробно е разгледал и материалноправните основания за предоставяне на хуманитарен статут на чуждата гражданка, като въз основа на данните от бежанската й история и актуалните данни за обществено-политическата обстановка в Афганистан, е направил извод, че в случая лицето не е било принудено да напусне държавата си поради това, че там е било изложено на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция. Не се твърдят и установяват тежки посегателства спрямо личността й, както и изтезание или нечовешко или унизително отношение. От представената справка за актуалната политическа и икономическа обстановка в Афганистан вх. № 01-4232 от 3.04.2014 г. на дирекция "Международна дейност" не се установява наличие на въоръжен конфликт. Съдът е приел, че са налице множество посегателства от страна на талибаните спрямо цивилни граждани, но тези възможни посегателства не следва да са принципни, а да е налице такава конкретна опасност от насилие спрямо лицето, търсещо закрила, каквато съдът е счел, че не се е установила по делото. Съдът е посочил, че административният орган не се е занимал с обстоятелството, че има наличието на подадена молба за предоставяне на хуманитарен статут от съпруга на Фатема Камбари и нейните две непълнолетни деца, които също се намират в Република България. Въз основа на това съдът е приел, че решението на административния орган е постановено в нарушение на чл. 75, ал. 2 ЗУБ и чл. 35 АПК, тъй като не е преценена ситуацията, свързана с личното положение на чуждестранната гражданка, нейният съпруг и двете им деца, което би било предпоставка за приложение на чл. 9, ал. 8 от ЗУБ. Решението е валидно, допустимо и правилно. Фактите по спора са правилно установени, а съответни на тях са и направените правни изводи, поради следните съображения: Съгласно чл. 9, ал. 1 от ЗУБ хуманитарен статут се предоставя на чужденец, принуден да напусне или да остане извън държавата си по произход, тъй като в тази държава е изложен на реална опасност от тежки посегателства от смъртно наказание или екзекуция; изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание; тежки и лични заплахи срещу живота или личността му като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Тежките посегателства могат да възникнат от действия или бездействия на държавен орган или организация, на които държавата не може или не желае ефективно да противодейства, а реалната опасност от тежки посегателства може да се основава на събития, настъпили след като чужденецът е напуснал държавата си по произход, или на дейност, извършена от него след отпътуването му, освен ако тя е извършена единствено с цел чужденецът да получи закрила по този закон чл. 9, ал. 2 и ал. 3 ЗУБ. Правилно съдът е установил, че административният орган не е обсъдил и изложените в бежанската история факти, относно съпруга и двете непълнолетни деца на Фатема Камбари. В съображение 19 на Директива 2011/95 е посочена необходимостта да се разшири понятието "членове на семейството", за да се вземат предвид различните конкретни обстоятелства на зависимост и специално внимание, което да бъде отделено на висшия интерес на детето. В предходното съображение
е посочено, че "Висшият интерес на детето" следва да има първостепенно значение за държавите-членки при изпълнението на настоящата директива. При определяне на висшия интерес на детето държавите-членки следва да обръщат особено внимание на принципа за целостта на семейството. Председателят на ДАБ в качеството му на държавен орган има задължение, произтичащо от посочените разпоредби, да не нарушава правото на семеен живот на лицата и целостта на семейството, както и правомощието да прецени наличието или не на законоустановените предпоставки за ограничаването на това право. Като е взел предвид съображение 18 и 19 от Директива 2011/95, разпоредбите на ЗУБ, гарантиращи зачитане правото на семеен живот и запазване целостта на семейството - чл. 8, чл. 9, чл. 22 и чл. 34 и това, че в оспореното решение административният орган въобще не е обсъдил факта, че лицето има две непълнолетни деца и съпруг в България, съдът е направил извод за постановяването му в нарушение на чл. 75, ал. 2 ЗУБ и чл. 35 АПК. Изложил е съображения, че по молбите на всички членове на семейството трябва да има непротиворечиви решения, тъй като се преценяват едни и същи обстоятелства. В спорната хипотеза не е преценена ситуацията, свързана с личното положение на молителката, нейният съпруг и двете им непълнолетни деца, което би било, според съда, предпоставка за приложение на чл. 9, ал. 8 ЗУБ. Първостепенният съд като е отменил решението на председателя на ДАБ при Министерски съвет, изпращайки му административната преписка за постановяване на ново решение, е приложил правилно закона. Съдът е постановил решението си в съответствие със съдопроизводствените правила, задължаващи го да върне преписката на административния орган съгласно чл. 173, ал. 2 АПК, след като е установил съществено нарушение на задължението по общото правило по чл. 35 от АПК, както и на специалната разпоредба по чл. 75, ал. 2 ЗУБ да прецени всички относими факти, свързани с личното положение на молителката и нейното малолетно дете, с държавата им на произход или с трети държави. Изложеното дотук сочи, че при формирането на решението си съдът не е допуснал твърдените от касатора нарушения, а е спазил изцяло материалноправните норми на закона и обосновано и законосъобразно е отменил отказа на административния орган да предостави на жалбоподателката хуманитарен статут по смисъла на чл. 9 ЗУБ, поради което жалбата му на това основание следва да се отхвърли. Изводите му за наличие на противоречие с материалния закон са обосновани и не са налице сочените в касационната жалба отменителни основания. По изложените съображения решението - предмет на касационното оспорване, е правилно и следва да бъде оставено в сила.