Решение № 2954 от 5.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 11169/2009 г.

Решение № 2954 от 5.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 11169/2009 г., I о., докладчик председателят Виолета Ковачева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по подадена касационна жалба от "Бриз-95" ООД - гр. Севлиево, представлявано от управителя Христо Христов, чрез пълномощника адв. Каменов, против решение № 387/27.07.2009 г., постановено по адм. дело № 146/2009 г. по описа на Административен съд гр. Велико Търново, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионен акт № 520/19.11.2007 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП гр. Габрово, потвърден с решение № 38/18.01.2007 г. на директора на ДОУИ гр. Велико Търново при ЦУ на НАП в частта с която е отказано право на данъчен кредит за м. юни на 2005 г. в размер на 2600 лв. Касаторът поддържа, че решението е неправилно като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствени правила, материалния закон и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По подробни съображения, изложени в касационната жалба, касаторът моли решението да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да бъде отменен обжалвания РА. Ответникът по касационната жалба - директорът на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" за гр. Велико Търново при ЦУ на НАП оспорва жалбата, чрез писмени бележки от пълномощника юрисконсулт Русева. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като прецени наведените в жалбата касационни основания и доказателствата по делото, приема следното: За яснота и избягване на повторения следва да се има предвид, че навсякъде в мотивите на решението по-долу са цитирани разпоредбите на ЗДДС, обн., ДВ, бр. 153/1998 г., с последващи изменения и допълнения, отм. с ДВ, бр. 63/2006 г., в сила от 1.01.2007 г., който е бил приложим към ревизирания период. С обжалваното решение на Административен съд гр. Велико Търново е отхвърлена жалбата на "Бриз-95" ООД против РА № 520/19.11.2007 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП гр. Габрово, потвърден с решение № 38/18.01.2007 г. на директора на ДОУИ гр. Велико Търново при ЦУ на НАП, в частта с която е отказано право на данъчен кредит за м. юни на 2005 г. в размер на 2600 лв. Жалбоподателят е осъден да заплати на приходната администрация юрисконсултско възнаграждение в размер на 392 лв. За да постанови това решение съдът е приел, че с РА законосъобразно не е признато право на приспадане на данъчен кредит на ревизираното лице в размер общо на 2600 лв. по фактура № 1576/1.06.2005 г., издадена от ЗППК "Росица", на основание чл. 65, ал. 4, т. 4 ЗДДС, както и поради това че не е изпълнено условието по чл. 64, ал. 1, т. 2 ЗДДС за начисляването на ДДС в срок и по реда на чл. 55, ал. 6 ЗДДС. Съдът е посочил, че правилен е изводът на решаващият орган, че представените документи от счетоводството на доставчика не позволяват да се направи безспорният извод дали данъкът по процесната фактура е отразен като задължение към бюджета. В тази връзка съдът не е кредитирал заключението на вещото лице, че представеното счетоводство на доставчика е редовно водено, доколкото вещото лице е твърдяло, че му е представено цялото счетоводство за релевантния период което се свежда до главна книга и годишна оборотна ведомост които по естеството си са регистри, които не позволяват подобен глобален извод без съпоставката им с месечни оборотни ведомости и хронологиите на отделните сметки. Освен това съдът е посочил, че изискването за начисляване на данъка в срок от доставчика е императивно и е пряко относимо към възникване и упражняване на правото на данъчен кредит от получателя по доставката. Поведението на доставчика предопределя правото на данъчен кредит за получателя и за него не възниква правото да приспадне данъчния кредит, ако доставчикът не е изпълнил изискването за начисление на ДДС. Съдът е изложил още и съображения, че независимо от становището на ВАС в отменителното решение, доколкото това е само становище на касационния състав и предвид противоречивата практика на ВАС по отношение на срока за начисление на ДДС, застъпва становище, че начисляването на ДДС от доставчика по смисъла на чл. 55, ал. 6 от ЗДДС, след срока предвиден в чл. 64, ал. 1, т. 2 ЗДДС е равносилно на неначисляване и съответно не е основание да бъде признато право на данъчен кредит за получателя по доставката. Този последен извод на съда е неправилен и в противоречие с последната практика на ВАС, който приема, че след като данъкът е начислен независимо от неспазване на срока по чл. 64, ал. 1, т. 2 ЗДДС, получателя има правото да ползва данъчен кредит. Независимо от това решението като краен извод е правилно предвид липсата на безспорни доказателства за редовно водено счетоводство при доставчика и начисление на ДДС по процесната фактура като задължение към бюджета. В този смисъл съдът е изложил подробни мотиви и в съответствие с разпоредбата на чл. 202 ГПК е обсъдил заключението на съдебната експертиза, заедно с останалите доказателства по делото, въз основа на което е направил обоснования извод, че безспорно не е доказано счетоводното начисляване на ДДС в редовно водено счетоводство, което възпрепятства признаването на правото на данъчен кредит за получателя по доставката. Предвид изложеното решението като правилно и обосновано следва да се остави в сила. При този изход на спора не се възлагат разноски за производството пред настоящата инстанция. Ответникът по касационната жалба не е представляван от юрисконсулт пред настоящата инстанция, а освен това на дирекция "ОУИ" вече е присъдено възнаграждение с първоинстанционното решение. Съгласно чл. 161, ал. 1 ДОПК на администрацията се присъжда възнаграждение за цялото производство, а не за всяка инстанция поотделно. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, първо отделение