Решение № 9475 от 2.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5881/2012 г.

Решение № 9475 от 2.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5881/2012 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Веселина Тенева Производството е по чл. 239, т. 1 от АПК. Образувано е по искане на Рангел Димитров Стоилков от гр. София за отмяна на влязло в сила решение № 14758 от 14.11.2011 г. по адм. дело № 7123/2011 г. на Върховния административен съд, шесто отделение и оставеното с него в сила решение № 1338 от 22.03.2011 г. по адм. дело № 260/2011 г. на Административен съд - София град. Искателят се позовава на адресирано до него писмо изх. № 146/2012-I от 6.03.2012 г. на прокурор от Върховна административна прокуратура в отговор на подадено от него до прокуратурата искане за отмяна. В искането за отмяна и в представена писмена защита от пълномощника по делото на искателя и в допълнение към нея са изложени като доводи за отмяна на влязлото в сила решение неправилното прилагане от съда на материалния закон. Ответникът по искането за отмяна не е изразил становище. Искането за отмяна е подадено в срока по чл. 240 от АПК и е процесуално допустимо, но разгледано по същество е неоснователно. Върховният административен съд, петчленен състав обсъди събраните по делото доказателства във връзка с доводите в искането за отмяна и приема за установено следното: С влязло в сила решение № 14758 от 14.11.2011 г. по адм. дело № 7123/2011 г. на Върховния административен съд, шесто отделение е оставено в сила решение № 1338 от 22.03.2011 г. по адм. дело № 260/2011 г. на Административен съд - София град. Съдебното производство пред първоинстанционния съд е образувано по жалба на Рангел Стоилков от гр. София против решение № 718 от 29.12.2010 г. на главния директор на СУСО, с което е оставена жалбата му с вх. № 11011468 от 24.12010 г. срещу Разпореждане № 3408166261/4 от 22.10.2010 г. на ръководител по "ПО" без уважение. Според чл. 131 от АПК съдебните производства по този кодекс са двуинстанционни. С постановяването на второинстанционното - касационно решение административният спор се счита за разрешен и постановеното от съда решение влиза в сила и като произвело своето правно действие е задължително за страните. Настоящото производство е извънинстанционно и съдът по реда на извънредния способ за контрол на влязлото в сила решение и поради това станало окончателно съдебно решение, държи сметка само за това дали са налице конкретните основания за отмяна на влязлото в сила решение посочени в искането за отмяна и съпоставими ли са оплакванията, изложени в искането за отмяна към визираното в разпоредбата на чл. 239, т. 1 от АПК, на която се позовава искателя. Цитираната разпоредба от АПК гласи, че актът подлежи на отмяна ако се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страните. В случая видно от съдържанието на приложеното към искането за отмяна писмо изх. № 146/2012-I от 6.03.2012 г. на прокурор от Върховна административна прокуратура в отговор на молба на искателя, същото не представлява ново доказателство по смисъла на чл. 239, т. 1 от АПК, както и не е от съществено значение по делото. С това писмо искателят е уведомен, че по повод на подадено от него искане за отмяна до прокуратурата, същата няма основание за намеса по реда на административно-съдебния надзор, поради което е уведомен Р. Стоилков, че компетентен да се произнесе по искането му за отмяна е Върховният административен съд. Това писмо, с което Р. Стоилов е уведомен, че ВАС е компетентен да се произнесе по искането му за отмяна на влязло в сила решение, не е относимо към изчерпателно изброените основания за отмяна по смисъла на цитираната разпоредба от АПК, поради което не може да се цени като документ по смисъла на тази разпоредба. В искането за отмяна искателят се позовава на неправилно прилагане от административния орган на материалноправни норми, действащи към момента на издаването на административния акт. Довод за неправилното прилагане на материалния закон се поддържа както в проведеното съдебно заседание пред настоящата инстанция от пълномощника на искателя и в писмената защита, както и се излагат доводи за неправилното тълкуване на чл. 86 от КСО. Тези оплаквания по същността си касационни основания са извън приложното поле на цитираната разпоредба на чл. 239, т. 1 от АПК и като неотносими към настоящото извънинстанционно производство не следва да се обсъждат. Изхождайки от тези разбирания, Върховният административен съд, петчленен състав приема, че искането за отмяна по чл. 239, т. 1 от АПК е неоснователно и следва да се отхвърли. Воден от изложеното и на основание чл. 244, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав,