Решение № 3455 от 12.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 11805/2013 г.

Решение № 3455 от 12.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 11805/2013 г., VII о., докладчик съдията Даниела Мавродиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на "Холи Тур ПТ" ЕООД, ЕИК 115879053, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. "Нестор Абаджиев" № 37, ет. 2, представлявано от управителя Димитър Русев, против решение № 1359 от 21.06.2013 г., постановено по адм. дело № 911/2013 г. по описа на Административен съд Бургас, с което е отхвърлена жалбата му, с искане за прогласяване на нищожност и отмяна на акт за установяване на задължения по декларация № 5213005937/15.02.2013 г., издаден от инспектор в отдел "Местни данъци и такси" (МДТ) при община Царево и потвърден с решение № 12/06.03.2013 г. на началника на отдел МДТ при община Царево. Жалбоподателят оспорва решението, като неправилно и необосновано. Счита, че съдът не е установил правилно фактическата обстановка и поради това е стигнал до неправилни крайни изводи. Излага доводи в подкрепа на твърдените си за нищожност на издадения административен акт. Иска се решението да бъде отменено, като спорът бъде решен по същество, алтернативно - издаденият административен акт да бъде обявен за нищожен. Претендира се присъждането на съдебни разноски. Ответникът - началникът на отдел МДТ при община Царево, чрез процесуалният си представител адв. Дунев - оспорва жалбата, като неоснователна. Счита, че постановеното решение е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила. Претендира присъждането на адвокатско възнаграждение . Представителят на Върховна административна прокуратура излага мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намира жалбата за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд- Бургас е отхвърлил като неоснователна жалбата на "Холи Тур ПТ" ЕООД, с искане за прогласяване нищожността на АУЗД № 5213005937 от 15.02.2013 г., издаден от инспектор в отдел "МДТ" при община Царево, с който е определена такса битови отпадъци (ТБО) за 2012 г. в размер на 8407, 72 лв. главница и 396,94 лв. лихви, общо за два имота, декларирани от дружеството. За да постанови този правен резултат, съдът е приел от фактическа страна, че процесният административен акт е издаден по реда на чл. 107, ал. 3 от ДОПК и с него са установени задължения на дружеството за такса битови отпадъци. Въз основа на представените по делото заповеди, съдът е установил, че служителят, издал оспореният административен акт, притежава необходимата компетентност на орган по приходите, поради което не са допуснати нарушение на материалния закон относно компетентността на административния орган. Така мотивиран съд е стигнал до извод, че не са налице основанията, водещи до нищожност на оспорения административен акт. Съдът е приел още, че по делото е безспорно установено, че оспореният АУЗД е издаден на осн. чл. 107, ал. 3 предл. посл. ДОПК - при липса на доброволно плащане от страна на дружеството и когато по отношение на него не е била извършена ревизия. Въз основа на изложеното съдът е счел, че при издаването на акта не са допуснати нарушения на административно-производствените правила, водещи до липса на волеизявление и на това основание до нищожност на акта, спазена е предвидената от закона писмена форма, и е налице наличието на фактически и правни обстоятелства за издаването му. Не са допуснати нарушения относно формата, които да имат за последица липсата на волеизявление. По същество съдът е приел, че актът е законосъобразен, тъй като имотът попада в границите, където е организирано сметосъбиране и сметоизвозване, както и е установено, че услугата е реално предоставяна, което обосновава дължимостта на така определеното задължение. С оглед изложеното решаващият съд е отхвърлил, искането на дружеството за прогласяване нищожност и отмяна поради незаконосъобразност на административния акт, като неоснователно. Решение е правилно. Първоинстанционният съд надлежно и аргументирано е обсъдил в мотивите си всички факти и обстоятелства по жалбата, с която е бил сезиран и е извел правилен краен извод, който се възприема изцяло от настоящата инстанция. Съгласно чл. 4, ал. 1 ЗМДТ установяването, обезпечаването и събирането на местни данъци се извършва от служителите на общинската администрация по реда на Данъчно-осигурително процесуален кодекс (ДОПК), като обжалването на свързаните с тях актове се извършва по същия ред. Според чл. 4, ал. 3 от с. з. в производствата по ал. 1 служителите на общинската администрация имат правата и задълженията на органи по приходите, а в производствата по обезпечаване на данъчни задължения - на публични изпълнители. Най-сетне, съгласно чл. 4, ал. 5 кметът на общината упражнява правомощията на решаващ орган по чл. 152, ал. 2 ДОПК, а ръководителят на звеното за местни приходи в съответната община - на териториален директор на Националната агенция за приходите. От друга страна, в глава ХIV от ДОПК са регламентирани способите за установяване на данъци и задължителните осигурителни вноски, като от тях за местните данъци и такси са приложими два способа: предварително установяване, което се осъществява с акт за установяване на задължение по данни от декларация по чл. 107, ал. 3 ДОПК и установяване, което се осъществява с ревизионен акт по чл. 108 ДОПК. В настоящия случай са определени задължения за такса битови отпадъци по реда на чл. 107, ал. 3 ДОПК (изрично посочено в самия акт), а освен това по делото е безспорно, че не е проведено ревизионно производство по реда на глава петнадесета от ДОПК, съответно издаденият акт не представлява ревизионен акт по смисъла на чл. 108 ДОПК. При актовете за установяване на вземания по чл. 107, ал. 3 от ДОПК не се изисква заповед за възлагане на ревизия, не се изготвя ревизионен доклад и не се издава ревизионен акт. Процесуалният ред за издаване на ревизионните актове и актовете за установяване на вземане по данни от декларация е различен. Актовете за установяване на задължения по декларация не са подчинени на режима на издаване на ревизионни актове. Тъй като задълженията за такси в конкретния случай са установени с акт по чл. 107, ал. 3 ДОПК, не е било необходимо възлагането на ревизия и съответно - извършването на ревизия. С оглед на това неоснователно е възражението на касатора, че задълженията за данъци и такси по раздел първи от ЗМДТ следва да се установяват единствено с ревизионни актове, след като бъде възложена ревизия. Ето защо органът по приходите, в съответствие със своите правомощия, е издал обжалвания в първоинстанционното производство АУЗД. Разпоредбата на чл. 107, ал. 3 гласи, че акт може да се издаде и служебно при установяване на несъответствие между декларираните данни и данните, получени от трети лица и организации, след като е изчерпан редът по чл. 103, както и когато не е подадена декларация или задължението не е платено в срок и не е извършена ревизия. Анализът на горната разпоредба води до извод, че е допустимо и законосъобразно установяването на задължение за данъци и за такси по ЗМДТ и при липса на извършена ревизия. Относно възражението на касатора, че от съдържанието на акта не става ясно на каква данъчна основа са определени задълженията, като липсата на тези материалноправни предпоставки, води до нарушение на формата и от там до нищожност на акта, е неоснователно. В решение № 12/06.03.2013 г. на началника на отдел МДТ при община Царево, с което е потвърден обжалвания АУЗД, е посочено, че задълженията на касатора са определени на база данъчната оценка на недвижимите имоти. Неоснователни са наведените доводи на касатора за липсата на компетентност на служителя, издал АУЗД, водеща до нищожност. Нищожността на административния акт е форма на недействителност. Съгласно константната съдебна практика, която е непротиворечива, липсата на компетентност на органа при издаване акта и неспазване на предписаната от закона форма винаги сочат на нищожност на акта, докато нарушението на административно-производствените правила и материалния закон, както и неспазване на целта на закона следва да се преценяват във всеки конкретен случай по какъв начин се отразяват на волеизявлението на административния орган. Прието е становището, че нищожни са тези административни актове, които поради радикални, основни и тежки, непоправими недостатъци, се дисквалифицират като административни актове и въобще като юридически актове и се третират от правото като несъществуващи, поради което не пораждат правни последици. Съдът намира, че основания за прогласяване на нищожност на административен акт са нарушаване изискванията за компетентност, липса на форма, пълна липса на правно основание, невъзможен предмет, несъществуващ адресат и др. В конкретния казус изискванията за форма са спазени - обжалваният акт е издаден в изискуемата писмена форма, посочени са фактически и правни основания за издаване на обжалвания акт. По отношение компетентността на издателя на акта, в настоящия случай органът по приходите е служител на общината, определен със заповед № РД-01-890 от 12.11.2012 г., издадена от кмета на Община Царево (стр. 16), като в нея изрично е посочено, че на Златина Апостолова, като инспектор в отдел "МДТ" в Община Царево се възлагат правомощията на орган по приходите за установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци, такса за битови отпадъци и глобите по реда на ДОПК. Представена е и втора заповед (стр. 17) № РД-01-70 от 12.02.2008 г. на кмета на община Царево, с която на същия служител са предоставени права да извършва всички действия във връзка с приетите данъчни декларации по ЗМДТ, да определя размера на данъчни и неданъчни задължения по ЗМДТ, да връчва съобщения по реда и в сроковете предвидени в ДОПК. Цитираните заповеди на кмета на община Царево представляват официални свидетелстващи документи, които имат обвързваща съда доказателствена сила за фактите, предмет на удостоверителното изявление на органа. Следователно оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, както правилно е приел и административният съд. В контекста на изложеното в настоящия случай не е налице нито една от предпоставките, която би могла да доведе до нищожност или незаконосъобразност на обжалвания административен акт. Както правилно е приел решаващият съд и видно от представените по делото доказателства, обжалваният акт е издаден от компетентен административен орган, в кръга на неговите правомощия, в предвидената от закона форма и при спазване на административно производствените правила. С оглед изложеното постановеното от първоинстанционния съд решение е валидно, допустимо и правилно, не страда от релевираните в касационната жалба пороци, както и от такива по чл. 218, ал. 2 АПК, за които съдът следи служебно. Ето защо същото следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора претенцията на ответника за присъждане на разноски като основателна и доказана следва да бъде уважена, с оглед на което касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата от 500 (петстотин) лева - адвокатско възнаграждение. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, седмо отделение